Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски - гост на „Седмицата”:
Трябва ли да получат бонус тези, които въведоха от тази седмица електронна размяна на документи в Министерството на външните работи, и така държавата спестява по над 100 000 лв. за хартия и тонер годишно?
Темата с бонусите до голяма степен се преекспонира. Разбира се, моето мнение лично е, че всеки един служител на държавната администрация и на общински и областни институции, който добавя нещо към стандартните си задължения, е нормално да получи и допълнително възнаграждение, както между другото се случва навсякъде в целия свят. Друг е въпросът, че в нашата държава този въпрос беше урегулиран в множество на брой над... доколкото аз съм запознат над 42 постановления, решения и т.н., което създаде всъщност тази тема в обществото. Считам, че, и вицепремиерът Дянков го обяви тези дни, до месец ще влезе в парламента новият закон, така че ще се урегулира това и ще има един общ стандарт за това как, по какъв начин да се заплаща допълнително. Мисля, че темата ще приключи.
А тези, които са на политически постове, трябва ли да получават също бонуси, защото може да се получи така, че министър, заместник-министър, които са се напънали да променят например във външно министерство дългогодишната практика всичко да е на хартия, те са можели да си продължат да си го правят както и предишните, нали, та те да получат по-малко, отколкото служителя, който е направил техническата обработка?
Считам, че ниво политически кабинет по друг начин трябва да бъде урегулиран. Там така или иначе функциите са основно политически. Всеки един от този политически кабинет е започнал поради някаква кауза и политически убеждения и всичко, което е свързано с неговата работа, би трябвало да бъде заплащано по стандарти, които са фиксирани.
Съгласен ли сте с връщането на допълнителните възнаграждения? Във вашето министерство заместниците ви бяха ли получили от вас допълнителен стимул?
За от времето, когато аз съм министър, всъщност бяха раздадени като допълнителни възнаграждения икономисани средства от фонд работна заплата на щатни незаети бройки в министерството. Те бяха в размер на една заплата...
Включително и вашите заместници и членове на политическия кабинет?
Да. Говоря за цялата администрация, включително и политическия кабинет, които бяха върнати. Допълнително след това обаче се наложи да се върнат и получените средства от 2009 г., т.е. от самото начало...
Когато самият вие бяхте заместник-министър.
Когато самият аз бях заместник-министър.
Т.е. и вие сте взел тогава по една заплата?
Самият аз участвах в два одитни комитета, няколко експертни групи, които бяха с възнаграждение. То, разбира се, беше в рамките на около заплата, една заплата допълнително на месец. Така че това всичко е върнато. Аз...
Това намирате ли го за редно? Сега вие сте определил, че вашите заместници, благодарение на това, че сте работили добре и сте спестили, да получат по една заплата. И сега пак вие, политическото ръководство на държавата, да ги унизите по този начин, после ще говорим и с Тотю Младенов, един от неговите хора просто не е успял да събере тази пари, които е получил и явно е похарчил за нещо.
То в голяма степен и доста други колеги се наложи включително и кредити да теглят, за да ги върнат. Политически ход е това. Считам, че е морално, трябваше да се направи. Грешката е там, че по-рано трябваше да се въведат правила, които всъщност да не доведат до това връщане. Но, ок...
Т.е. и вие мислите, че популизмът го изисква това? Че българският народ всъщност иска това от вас? Че повечето хора искат, ако може и без пари да сте.
Е, не е нужно да сме без пари. Но в крайна сметка грешката и разликата дойде от там, че в самото начало на мандата всички бяхме останали с впечатление, нали, че от бордове няма да се взимат допълнителни средства, което е факт - никой от бордове не е получил нищо, въпреки участието в тези бордове, то е свързано с ангажимент и допълнителна работа. Но допълнително, освен бордовете, съществуваха достатъчно на брой допълнителни ангажименти, които са свързани с цялата администрация, които съответно законово бяха платени, което доведе до това положение, но темата вече е затворена. Правителството на ГЕРБ е възстановило тези средства. Дали е добре, дали е зле, не знам, но хората считам, че го приемат за добър ход. По-важно е в много кратки срокове да се урегулира този принцип да няма такива възможности, за да се създават ситуации, в които хора, които най-малкото пък имат право да бъдат морални съдници на нашето правителство, да яхват тази вълна и да създават несъществуващи проблеми.
А как се чувствахте докато пред камери, прожектори давахте пари, целият състав на кабинета, на едно болно дете. Това намирате ли го за редно по този начин да беше направено, защото от Библията до куп поговорки на българския народ казват, че това е много нередно така да се дарява.
Аз считам, че... Не, преекспонира се и това. Считам, че тук целта беше да се покаже, че парите отиват за дарения в посока лечение на болни хора, а не точно конкретният случай. Просто инициативният комитет беше изключително активен на това момче Дани и така се случи, иначе... Така или иначе задължително тези пари щяха да отидат за дарения за лечение.
Оттук нататък и другите ли така ще стават с фанфари пред Министерски съвет? Защото те останаха още някакви недарени пари.
По-скоро активността и инициативата дойде от тези деца, които бяха около него, в смисъл самите те предпочетоха по този начин да стане, иначе не, никой от Министерски съвет не е настоявал да стане така пред камерите.
Да направим преход между тази тема и вече вашата конкретна работа, и то в областта на информационните технологии. Как се справяте с осигуряването на добри експерти в информационните технологии, това е част и от името на министерството ви? Навсякъде по света компютърните специалисти са много скъпо платени. Кой идва да работи изобщо за държавните български информационни технологии или впрочем лошите резултати досега може би са отговор на въпроса?
Това е една тема, изключително сте прав, и много е интересен въпросът, и между другото, тази тема е била за изминалия период доста често и спор между, включително колеги, една част от кабинета към друга част от кабинета, министри, имали сме, разбира се, спорове точно по тази тема. Ние сме на мнение, тъй като ние заварихме доста, така, доста необединени стратегии и идеи за електронно правителство в България, и предпочетохме да използваме метода на аутсорсването, тоест каквото има да се доизгражда, да се напасва, да се прави, да се извършва от външни компании чрез възлагане на поръчки. Между другото, имаше колеги от кабинета, министри, които твърдяха, че всичко това трябва да се изгражда със собствен капацитет, тоест със собствени специалисти от самите институции. Съществуват и двата модела. Разбира се, ние следваме практиката в Естония и Австрия, която е тази, която ние прилагаме, тоест да се възлага изграждането на тези информационни системи на външни компании. Пример за другия случай е, да кажем, Португалия, където пък изключително със самостоятелен капацитет са си изградили електронните системи и информационните технологии. Едното изисква много добро заплащане, казвам португалският модел, или ако решим нашите си администрации да изграждат това, изисква изключително високо, голямо финансиране и допълнително време, с което ние не разполагаме.
Ама то и другото не е по-различно, нали. В смисъл те парите са едни и същи, въпросът е, че само ще трябва да обявите, че във вашето министерство някой взима 10 000 лева заплата на една позиция експерт по компютърни технологии...
При всички положения, следвайки този модел, ние задължително трябва да разполагаме с добри специалисти, защото в крайна сметка когато един продукт бъде произведен от външна компания и бъде внедрен в някоя администрация, все пак трябва да има достатъчно добър капацитет да бъде оценен дали този продукт е добър, дали е качествен, което значи, че вътрешният капацитет на институциите трябва да го има този ресурс.
Т.е. вие първо трябва да произведете поръчката...
Точно така.
...за да може да кажете какво поръчвате. Вие имате ли хора, които работят за заплата в министерството, които според вас могат така да поръчат нещо на тези външни фирми, че то да бъде свършено добре?
Има, да, ами... Вижте, това е наистина проблем. Специалистите в тази област при всички положения на свободния пазар са в пъти по-добре заплатени, но в крайна сметка на нас ни помага това, че ползваме готови, вече отъпкани пътеки от страни като Естония и Австрия.
Той заместникът ви ги е върнал, нали, който отговаря за информационните технологии Валери Борисов, който е...
Той върна, само че...
Ами, той, ако отиде да поправя компютри някъде, няма да връща, ще му дават.
Така е, но това е казус, който касае всички нас. В смисъл поне от, аз от правителството, доколкото виждам, всички колеги, ако искат да се реализират паралелно в частен бизнес, ще бъдат много по-добре платени. Но в крайна сметка всеки от нас си прави заключенията и твърдя, че по-голямата част от нас го правят за кауза, както и за...
А нямате ли усещане, че бъркате, че българският народ иска това от вас наистина и че не иска вие да сте, като големи специалисти в определени области да сте добре платени? Защо си мислите, че популизмът налага да направите точно това, докато в Европа популизмът предполага еврокомисарят, който ще дойде след два часа тук, да получава една много голяма и добра заплата?
Ами, вижте, сумата, която се събра, беше от порядъка на 600 000 от цялото правителство, от всички политически кабинети за период от почти три години. Тази сума е по-малка или равна на бонусите, които е взел само един от предишното правителство. Представяте ли си за каква разлика става въпрос?
Четох, че пет министерства плюс две агенции в момента могат да разменят документи по електронен път.
Да.
Ама наистина го правят, така ли?
Да, и в момента допълнително общият брой в най-скоро време ще стане 18.
18, т.е. всички министерства плюс някак...
18 централни институции, да.
Ще останат ли министерства, които няма да бъдат...
Не, засега не, всичките са в този проект.
В скоро време какво значи?
В рамките на месец - месец и половина това ще бъде факт.
Толкова скоро.
Да, а паралелно започва и интеграцията на 20 области.
Това също предполага обаче хора, които да могат да го ползват това нещо.
Разбира се, и почти навсякъде има такива специалисти. Разбира се, нашето желание е да...
Т.е. тук нещата е, както го описваше Николай Младенов, вашият колега, там вече най-последната секретарка, специалист, експерт, всеки... Всъщност нищо няма да се разпечатва.
Всъщност идеята е, че няма... Така или иначе всеки един човек, работещ в администрация, ползва компютър. Всъщност това е необходимо, което... това е необходимото знание, да може човек да ползва компютър и да работи с нормални програми за документооборот.
Това означава, че всички чиновници ще имат електронен подпис.
Това е проектът, който стартирахме в момента, електронната идентификация. Той е изключително важен, тъй като всъщност той ще бъде най-вече от полза на фирми, граждани, които в определен момент започнат да ползват електронните услуги, те ще могат чрез допълнителен, нашата идея, най-вероятно ще бъде карта с чип, където, всъщност така, както и медиите го популяризираха, ще бъде т.нар. електронно ЕГН на всеки един субект плюс неговия електронен подпис.
Ама тоест това първо ще се направи с чиновниците, с хората, които работят в министерства и други ведомства. Нали, защото... нали, ако до месец...
То вече е факт. Тези, които сме интегрирани...
...казвате, че всички министерства ще могат да го правят, значи всички държавни служители и на други позиции в администрацията ще имат...
Електронен подпис.
...електронния подпис, който другите граждани, тази карта за идентификация ще получават нататък.
Ще го получат след, да, точно така.
Т.е. вие сте, това за колко хиляди души става? Ще има ли някой в министерство, който няма да го има след месец?
Ами, тези длъжности, които са оторизирани да полагат подписа си върху документите, които вървят в този документооборот, те ще имат и всъщност вече имат. В нашето министерство например всички, целият документооборот, който върви по оперативната програма, се обработва с електронен подпис.
Това за гражданите до кога ще стане?
Срокът за реализация на проекта за електронна идентификация е пролетта на следващата година.
Т.е. искате да кажете...
Т.е. пролетта на следващата година ще бъде факт...
...че аз, всички, които ни слушат, ще имаме карта, в която вътре ще е вграден и електронен подпис за общуване с администрацията.
Да. Пролетта на следващата година ще е факт, че граждани и фирми, които желаят да ползват електронни услуги, чрез тази електронна идентификация ще могат да получат, да си закупят носителя с тези данни.
Сега, тук е разковничето със закупят.
Да, закупуване.
Колко ще струва?
При всички положения ще бъде по-евтино от съществуващия електронен подпис.
А кой ще ги продава? Държавата ли, или...
Това е предмет на поръчка. Тя е във фаза, в смисъл разделена е като лот едно на проекта. Мисля, че има три или четири компании в държавата...
А който си има електронен подпис?
Ами, там допълнително ще бъде, в този чип ще бъде въведено и електронното ЕГН, тоест самата електронна идентификация. Само електронният подпис няма да върши работа.
А това ще включва ли например сега покрай актуалните въпроси със здравеопазването и целия здравен статус?
Това ще включва и здравния статус в момента, когато колегите от здравеопазването са готови с техните електронни услуги, те ще бъдат интегрирани в общия портал на всички електронни услуги. Когато са готови с електронната рецепта например или с електронната здравна карта, те ще бъдат интегрирани.
А кога ви казват, че ще са готови?
Ами, имат си...
Защото това може да бъде много голям стимул.
При всички положения...
Точно здравеопазването, хората да си вземат такива карти.
В ход са и техните проекти. Надявам се много бързо да се справят и там колегите. В момента всъщност нашата функция е функция, която координира и всъщност събира на едно място всички електронни услуги, които произвеждат отделните институции, в смисъл ние като Министерство на транспорта не разработваме електронните услуги в сферата на здравеопазването, но ще бъдем субектът, който ще интегрира и ще координира тяхното използване в момента, в който те са готови.
Слабостта е в доброволността обаче. Това е все едно Николай Младенов сега да беше казал в своето министерство - значи, имате възможност, ако искате, си го пускайте електронно, ако искате, си ми го носете в папка.
Има няколко слаби места всичкото това нещо, тъй като в момента се разработват и два пилотни проекта в общините, в Северна и Южна България, където се мултиплицират към всички останали общини. Те са с над шейсет и няколко вида услуги, които са типично насочени към електронни услуги, свързани с гражданите, към общините. Има няколко места, които са слаби в момента. На първо място, бих казал, финансирането, тъй като за тази година, за 2011 г. нямаше предвидени в бюджета средства специално в сферата на електронното правителство в обема, в който са необходими.
Колко ще струва...
Обърнаха се...
За какъв обем става дума?
Обемът е огромен. При всички положения са необходими над 150 милиона за, и то по най-груби разчети, за...
Лева.
...основните електронни услуги. Да. Но всъщност вариантът, който се полза, е оперативна програма „Административен капацитет”, където и ние правим нашите проекти за електронната идентификация и интеграцията на съществуващите регистри. Считам, че от следващата година със сигурност ще има допълнителен бюджет, а и от европейските средства със сигурност има и повече механизми, където да ги добавим. Между другото комисарят, който отговаря за този сектор, Нели Крус, получи покана съвсем скоро и от нашия министър-председател, от нас включително. Надявам се до месец-два да посети България и, така, на такова високо ниво да изговорим всички теми, които са свързани с допълнително финансиране и с темата киберсигурност, и...
Т.е. извън всички оперативни програми България ще поиска от Европейския съюз специално пари за това, за електронните...
При всички положения ще настояваме да има най-малкото поне приоритетна ос в някои от оперативните програми, където да има необходимите средства за...
В тези, които сега действат, или бъдещи...
Не, за след 2014-а говорим. Засега няма как да се получи.
В тия 150 милиона влизат ли и 60-те милиона за търг за софтуер за държавата?
Не.
А този търг вие ли го организирахте? Понеже четох протести, че бил за софтуер, който още не е създаден. Има се предвид Windows...
Това е рамково споразумение, което така или иначе спести на държавата при преговорите, които се водеха с „Майкрософт”, спести на държавата повече от 15 милиона.
Кога? За кои преговори имате предвид? Тия, които Николай Василев е водил и е подписал споразумението за...
Не, говоря за сега, за сега за това, което... за този... това споразумение, което се сключи с „Майкрософт”, се намали цената с около 15 милиона.
Това става дума за софтуера на цялата администрация?
Да.
И идеята каква е - да се закупи бъдещ продукт...
При всички положения...
...който ще направи Windows?
...рамковото споразумение касае следващия тригодишен период и е логично всичко, което излезе, да... предмет от този договор, за да може да бъде въведено в експлоатация.
Щели да се купят повече лицензи, отколкото е имало...
Да.
...досега в България, близо 100 000 вместо сегашните 60-65 000. Прочетох, въпросът е нали намалява администрацията, защо ще се купува повече софтуер?
Защото тези, които до момента са купувани, при всички положения и те са недостатъчни, така че логично е да сме преговаряли за повече на брой лицензи.
Цифровизацията също е към вас.
Да.
Това наистина ли ще стане, от 1 септември 2013 г. вече да няма телевизия...
Аналогова.
...с антена по тоя начин, по който е досега, а само цифрова телевизия с много повече програми?
Така или иначе, следвайки европейската директива, ние сме с около две години назад от всичко, така че считам, че това е един достатъчно дълъг гратисен период, през който всички необходими действия да бъдат извършени. Бюджетът е заделил за тази и за следващата година общо 35 милиона за закупуване на устройства, които да покрият социално слабото ниво от населението.
Кой ще има право? Кого ще наричате социално слаб? Кой ще има право да получи т.нар. декодер безплатно?
Това, което следваме като практика, е... всъщност колегата Тотю Младенов ще дойде може би по-късно при вас, взели сме от него база данни, която всъщност следваме като критерий за социално слаби. Това са всички хора и граждани, които получават помощи, субсидии...
Хора, инвалидите, хората с увреждания? И те ще получат.
Да, те са част от...
Това сигурно ще се получава огромно, огромен брой хора. Колко декодери, от какви порядъци ще бъдат...
Като... Точна цифра, не бих могъл да ги назова в момента, нямам пред мен цифрите, но ще бъде покрито всичко това, което изисква да бъдат доставени на социално слаб кръг хора. Ще бъде проведена и необходимата рекламна кампания, търговските вериги имат ангажимент по специален начин да излагат тези декодери, да се промотират по специален начин, така че считам, че е правилно, пак повтарям, ние така или иначе с цифровизацията сме две години назад.
А в плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в България пише, че на 1 септември 85% от домакинствата в страната ще получават цифрова телевизия, а другите 15%, като се изключи аналоговата, какво ще гледат?
Предполагам, че ще има някакъв кратък гратисен период, в който да може съвместно, паралелно да се имплементират нещата.
Транспортът - кои са най-важните проекти до края на мандата на правителството, след като миналата седмица отворихте реконструираното летище Варна? Кои други летища, да караме по различната инфраструктура, са в плана?
Тръгваме от летищата, Варна и Бургас, както знаете, са концесионирани. До голяма степен там не вървяха инвестициите така, както са заложени по план. Факт е, че всъщност самите ние имахме притеснения, започвайки... концесионерът, започвайки ремонта октомври месец на пистата във Варна. Опасявахме се дали ще може всичко да стане, както трябва, навреме за новия туристически сезон, но всъщност успяха, справиха се добре, всичко беше в срокове. Летището преди една седмица започна да функционира, рехабилитацията на пистата е в изключително добро... добре се справиха. И за нас всъщност това е едно доста... доста сме доволни от това, което случи, тъй като новият сезон ще бъде гарантиран със...
Така. Варна е готова. В Бургас нещо ще се прави ли?
В момента се проектират и допълнителните инвестиции, които са свързани с нови терминали - Варна и Бургас, те са заедно, те са за около 170 милиона двата терминала. Трябва да започнат, т.е. трябва да функционират от края на лятото или края на лятото 2013 г. Те са вече в процес на изпълнение.
Това ще си ги прави концесионерът?
Да.
А София кога ще бъде дадена на концесия?
Летище „София” - всъщност защо вече категорично отиваме на вариант концесия. Давам веднага отговора. Точно преди Нова година получих писмо от Парижкия арбитраж, все още не е дошло официалното решение, но Летище „София” е осъдено на 38 млн. долара по дело срещу Кувейтския фонд за развитие. Т.е. Кувейтският фонд за развитие е спечелил това дело. Това е стара тема от 2003-2004 г., когато е започнало разширението на летището и новата писта заедно с Терминал 2. Случаят е даден на юристи да се гледа, но така или иначе тогава, в този момент е имало неразплатени средства към фирмата изпълнител от страна на Кувейтския фонд за развитие. Тези средства са задържани от страна на Летище „София”. Съответно се завежда дело и в момента сумата, за която чакам решението да излезе, е 38 млн. долара. Това означава следното, ако...
38 млн. долара трябва да плати Летище „София” на Кувейт.
Летище „София” на Кувейтския фонд за развитие. Ако това нещо се случи, първо това ще лиши Летище „София” в следващите години да инвестира каквато и да е сума в собственото си развитие, да не говорим... Т.е. летището ще бъде тотално обезкървено. Така че вариантът Летище „София” да се развива на база собствени приходи тотално го забравяме. Оттук нататък ни остава следващият вариант, който е привличане на инвеститори или някакъв вид публично-частно партньорство, каквато е концесията, и за момента работим в тази посока. Правят се предконцесионни анализи, в смисъл прави се икономически, финансов, социален... Всичките тези анализи, които да ни дадат посоката за правилната подготовка за концесията...
Т.е. вие ще обявите процедурата в най-скоро време и разчитате кога, че тази година ще приключи?
Да. В следващите... Едва ли ще приключи тази година. Следващите шест месеца ще се подготвят тези анализи да са готови и след това всъщност ще се обяви концесионна процедура.
Нямате идеи обаче за интерес кой може да дойде да управлява?
Ами на последното посещение с г-н Борисов, когато бяхме в Германия, имахме, така, бизнес закуска, на която присъстваха може би най-големите немски компании. Всъщност там имаше проявен интерес към концесия по принцип на летища и пристанища от страна на немския бизнес. Така че от Германия очакваме интерес. Следващата седмица ще пътуваме за Катар. От страна на Катар също има проявен интерес към летища и пристанища. За момента от тези две държави очаквам интерес.
А вярно ли е, че летището в София ще върви за концесия в пакет с Балчик?
Това е решение, което не е окончателно. Предстои да вземем окончателно решение. Идеята беше, всъщност Балчик стана част от Летище „София” в момент, в който се установи, че бюджетът няма как да финансира изграждането на летище Балчик, тъй като би могло да се третира и като държавна помощ. Единственият механизъм, за да можем да изградим летище „Балчик” беше да бъде част от Летище „София”. Те в момента вървят в пакет, но това не е окончателно решение. В зависимост от инвестиционния интерес ще преценим дали да ги разделим или да вървят в пакет.
Ще поскъпне ли билетът за полет до София при определяне на авиотаксите за екология и сигурност, което трябва да направи самото летище според международни правила, които позволяват, не както за другите летища вие сте определили, държавата е определила такси.
Считам, че това няма да се усети от крайния потребител. Дори да поскъпне, ще бъде с нива, които по никакъв начин няма драстично да се отразят.
Други летища? Някога, по живково време, в България имаше полети до Горна Оряховица, до Разград, до Русе. Това ще се случва ли?
Ами за съм изненадан колко много летища има в България. Летище „Русе” е с отворена процедура по концесия вече почти една година. За съжаление няма никакъв интерес. Летище „Пловдив” беше в процедура за концесиониране само на карго зона, нямаше интерес. В момента сме прекратили тази процедура и ще стартираме процедура изцяло за цялото летище, заедно с карго зоната. Считам, че за Летище „Пловдив” ще има проявен интерес. Летище „Стара Загора” в момента върви един процес, при който му се уеднаквява статутът, тъй като се оказа, че то се намира на територията на две землища, в момента се оправят документите. Голяма част от летището е собственост на Министерство на отбраната, има съоръжения, които са наша собственост, има съоръжения, които са собственост на общината. В момента, в който се уеднакви статутът, не сме взели решение, но най-вероятно Министерство на отбраната ще го прехвърли към нас, за да бъде отворена процедура и там за концесия. Летище „Горна Оряховица” също е с отворена процедура за концесия. Всички тези...
Но никой не ги иска.
За момента, не. Сега, имайте предвид все пак, че се намираме в криза, чувствителни са инвестициите специално в този вид инфраструктура. Така че въпреки това се надявам... индикациите са, че малко по малко, излизайки от кризата, ще има проявен интерес от инвеститори.
Пристанищата, фериботният комплекс във Варна също бил готвен за концесия. Кога?
Всъщност малко по-обобщено да обясня каква е политиката и стратегията, която следваме. Всъщност бюджетът, с който разполагаме по ОП „Транспорт”, е достатъчен, т.е. не е достатъчен, но решихме да го използваме изцяло в пътни и железопътни проекти, разбира се, и във водна инфраструктура. Затова всъщност стратегията и политиката на нашето министерство е летища и пристанища да вървят в посока публично-частно партньорство, тъй като...
Т.е. да не се дават бюджетни пари от България или от европейските фондове, а да се търсят частни пари?
Бюджетни така ли иначе няма и са много ограничени. По еврофондовете бихме могли, само че няма достатъчно бюджет за развитие на летищна и пристанищна инфраструктура, и затова се търсят инвеститори от механизма на публично-частното партньорство. Пристанищата са по същия начин. Голяма част от дунавските пристанища вървят процедури за концесия - Видин-юг, Русе-запад вървят в момента анализите.
Т.е. тепърва ще се обявява.
Тепърва ще се обявяват. Във Варна-запад също, Бургас-запад.
Това са морските пристанища.
Това са морските пристанища, където, разбира се, се надяваме, имаме успешно подписана концесия за терминал 2А на Бургас, Български морски флот. Надявам се до края на годината да приключат тези процедури и там да започне реално инвестиране на средства.
Преди да минем към гарите, където също има въпроси за концесиите, да кажете Дунав мост докъде са нещата.
С Дунав мост нещата...
След като парламентът одобри да дадете още пари за строителството.
Да, в момента се работи активно. За съжаление времето не позволяваше, тук в последния месец и половина - два, да се извършват реално, с необходимата бързина строителните действия, но там крайният срок за изпълнение е краят на 2012-а. Края на тази година трябва да е готова конструкцията, трябва да е готова инфраструктурата. В момента малко забавихме и създаването на това съвместно дружество, което трябва да управлява моста заради промените в кабинета в Румъния, но и това ще се навакса. При всички положения изпълнителят е наясно, че мостът трябва да бъде завършен до края на годината. Ежемесечни, ежеседмични проверки се правят там, темповете на строителство, между другото, са добри. Няма, няма причина да се...
Т.е. в началото на следващата година ще се минава между Видин и Калафат по мост?
Да, ако не се случат някакви екстремни метеорологични условия, които да не позволяват извършването на строителството, това ще бъде факт.
А пътищата от двете страни? В смисъл ще може ли да се стигне до този мост?
При всички положения прилежащата инфраструктура на моста се строи. Тя е горе-долу на същото ниво, както е и мостовата конструкция. От румънска страна са, тъй като е по-малък обемът на техния проект, те са и по-бързо готови с прилежащата инфраструктура. Въпросът е, че извън прилежащата инфраструктура по коридор 4 към София са необходими допълнителни инвестиции, които най-вероятно в следващия програмен период ще бъдат реализирани, или, ако има ресурс, този. Това са пътищата и жп линиите.
Жп гарите, след като обявихте, че отпада вариантът за концесия на жп гара София, Централна гара.
Да, тъй като решихме да...
А какво ще направите със София?
Всъщност Централна гара София ще бъде реконструирана изцяло със средства по еврофондовете, тъй като отпадна проектът за удълбочаване на Дунава при Батин, Белене. Проектът е изключително забавен. Той е вече рисков. Там средствата няма да се усвоят, което наложи...
Това е трябвало да стане по-дълбока реката, за да може да газят по-големи кораби, това ли е било идеята?
Трябваше да се удълбочи, да, има тесни участъци. Трябваше да се удълбочи от двете страни - от румънска и българска страна - реката при участъка Батин, Белене. Проектът беше на стойност 138 млн. евро, съвместен между България и Румъния. За съжаление два или три пъти не може да мине оценката за въздействие на околна среда, която е ангажимент на румънските колеги. Изключително много се забави и по... включително и по препоръка на Европейската комисия тези пари се преместиха, тъй като те реално щяха да бъдат загубени.
И вие решихте да изберете Централна гара София да...
Тези пари се разместиха по следния начин - около 110 млн. евро пренасочихме към софийското метро за изграждане на участъка „Цариградско шосе” - Летище „София”, 20 млн. евро пренасочихме за реконструкция и рехабилитация на гари, които са част от международни, от... мрежата, от европейските коридори и всъщност Централна гара е един от тези обекти.
Кои други големи гари?
По коридор, основно по коридор 4 ще видим кои са гарите...
Това 4 откъде - от Калотина към Свиленград?
Да. Централна гара София, може би, вероятно Пазарджик, Стара Загора, Бургас.
Това означава, че за целия този коридор отпада вариантът концесии?
Ами, примерно Пловдив не отпада, тъй като така или иначе там има стартирана процедура. Пловдив ще бъде оставена да завърши процедурата за концесиониране, но всички останали гари, тъй като има възможност и в зависимост от това дали ще стигнат тези 20 млн. евро, които са за гари, ще бъдат реконструирани с...
А иска ли някой гари?
Европейски средства. Определени гари се искат, определени гари има интерес.
Коя гара върви?
Ами гарите, които са в големите градове, при всички положения има интерес към тях - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора...
При положение, че София отпада, остават другите големи? 30% от тировете в Европа трябвало да се сменят с железници до 2030 г., четох публикация от тази седмица в европейската преса.
Това е Бялата книга за транспорт...
Това означава, че и в България трябва да стане така?
...в Европа. Бялата книга за транспортна Европа. Тя дава приоритет изцяло за следващите не само до 2030 г., а до 2050 г. Там изчисленията са на база вредни емисии от товарен транспорт, което моментално означава, че, нали, влакът не генерира вредни емисии, морският транспорт също, водният, така че посоката е тази. Посоката е прехвърляне на товарите колкото се може повече от тежкотоварните автомобили към железница и към воден транспорт, и всъщност затова правим тези огромни инвестиции в железопътна инфраструктура. Не само вредни емисии са, по-големият брой на тежкотоварни автомобили нанася щети на пътищата, трафик... предполага повече инциденти по пътя, така че посоката е тази. Тя не може да се случи от един ден за другия ден. Тя е процес, тя ще изисква допълнително много инвестиции, но рано или късно ще се случи и ще е факт.
А това означава, че този, който купи „Товарни превози” от БДЖ, ще има голям бизнес в перспектива, само че пък продажбата се бавела, защо?
Че тя перспективата е за следващите 50 или 100 години, в смисъл тя, пак казвам, то няма...
Е, не до 2030 г. е перспективата според европейския план - една трета от тировете да, товарите на тирове да отидат на влакове.
Теоретично и така може да се каже, но на практика как ще се изпълни, е друга тема, тъй като за да се покрие цялата територия на страната с железопътна инфраструктура адекватна, която би могла да бъде конкурентна и на товарите на тежкотоварния автомобилен превоз, са невероятно големи, това са, това са мегаинвестиции, това са инвестиции от порядъка на над десет, петнайсет, сигурно 20 млрд. евро.
А какво стана, какво стана с идеите тировете да се прекачват на влакове на Калотина и да се карат по влак до Свиленград?
Това може да стане единствено и само, когато влакът стане по някакъв начин конкурентен, т.е. ако качвайки се на Калотина до Свиленград му отнеме 20 или 50 часа да се придвижи с никаква сигурност, няма как да задължи нито един, нито един камион да се качи на влака. Такава е практиката в Швейцария, там няма тежкотоварни автомобили по пътищата, те се предвижат върху влакови композиции, само че когато в България средната скорост, която железопътната инфраструктура осигурява, е 44 км по никакъв начин това не може да привлече нито един тежкотоварен автомобил, да бъде превозен така.
Това кога ще стане?
Ами, става с много инвестиции, в момента се изграждат участъците от Септември до турска и гръцка граница, след това Пловдив-Бургас и това нещо са, тези проекти са инвестиции в порядъка на милиард и двеста, милиард и триста милиона. Те ще бъдат готови примерно 2014 г., както са заложени, само че оттам нататък трябва и в момента подготвяме проектите, които касаят Септември-Елин Пелин, Елин Пелин-София, София-Драгоман, това са проекти, които ще изискват инвестиция от порядъка на милиард.
Т.е. ето, понеже след малко ще говорим с началника на кабинета на президента за това как ще се прави програма 2020 за България, ето, прагматичен въпрос, който трябва България да реши до 2020 г.
Така е, ако говорим за железопътен транспорт, трябва да бъде довършен коридорът, който свързва сръбска граница, порт Бургас и сръбска граница, турска и гръцка граница. За там са необходими около милиард и триста милиона евро, които вероятно ще ги има в ОП „Транспорт” за следващия програмен период, но паралелно с това пък трябва да се осигурят средствата за довършване на магистрала „Струма”, магистрала „Хемус”, жп линията Видин-София, която в момента съм възложил оптимизация на цената, тъй като е 2,6 млрд .евро...
От Видин до София?
Да, тъй като е изцяло почти ново трасе с много съоръжения - мостове, тунели, така че не... Проектите се знаят, ние знаем, следвайки мастър плана за транспорт на държавата, къде, как трябва да бъде развита съответната инфраструктура, въпросът е, че ще се съобразим с това какъв бюджет имаме.
А какво стана в БДЖ три месеца след напрежението?
Преструктурирането е в ход, реформите са в ход. Считам, че компанията тази година ще бъде с резултат близък до нулата.
Няма да е вече на загуба, а съкратени ли са всички хора, които трябваше да бъдат съкратени?
Това е процес също, не се прави за няколко дни, но посоката е добра.
А защо се бави, че пропуснахме въпроса с „Товарни превози”, защо се бави...
Не, не считам, че се бави приватизацията, там...
Продажбата.
...върви оценката от консултант, който е избрала Агенцията за приватизация...
Т.е. тази година трябва да се продаде?
Според мен в рамките на следващите шест месеца това трябва да е факт.
Тръгнаха ли от тази сряда, влаковете за Гърция и Турция, както обещахте миналата седмица, защото те бяха спрели заради придошлата вода на река Бисер.
Тръгнаха, да заради наводнението. Имаше разрушени участъци от железопътната инфраструктура, най-тежко беше положението Любимец-Харманли, където почти километър и двеста липсваха, освен от железния път цялото земно легло липсваше и благодаря изключително много на колегите от „Транспортно строителство и възстановяване” и Национална компания „Железопътна инфраструктура”, които успяха в срок по-малко от почти 20 дни успяха да възстановят движението. Даже по предварителни разчети ми бяха дали справка, че това ще отнеме повече от месец, успяха почти на половина да възстановят, беше изключително важно, даже преди два дни бях в Турция и турският колега г-н Йълдъръм ми благодари изключително много, че сме успели толкова бързо да възстановим движението, тъй като липсваше, тотално липсваше комуникацията между България и Турция по жп.
От това, което аз четох, може да не съм разбрал, но разбирам, че камионите все пак победиха и няма да бъдат спирани всяка събота и неделя още тая година.
Не, започваме поетапно да въвеждаме ограниченията. Не става въпрос изцяло за забрани, за спиране. Започваме поетапно, започваме всички национални празници, започваме със сезонното, както беше...
То всички... има един национален празник. Сега да, в терминологията да внимаваме.
Добре. О'кей.
Нали, в смисъл всички официални. Иначе излиза, че само на 3 март ще ги спрат.
Всички официални. Да. Всички официални празници в държавата. Сега ще започнем от великденските, които предстоят, плюс...
Т.е. Великден, 1 май, Гергьовден...
Точно така.
...24 май няма да се върви от деня, предхождащ почивния ден работен ден следобед до самия, до самия последен почивен ден.
До самия почивен ден, последен ден. Освен това сезонните ограничения, които бяха въведени миналата година, продължават да функционират.
За лятото...
Паралелно с това имаме ангажимент да се предоставят терени допълнително за паркови зони към бранша, които да си организират тези необходими паркинги. Така че...
Имало 94 паркинга за тежкотоварни автомобила в България според това, което вие сте казали...
Това е силно казано паркинги.
...но малка част от тях отговаряли, всъщност на това да ги наричаш паркинги...
Да. Много малка част отговарят. Те са просто едни...
Е, там как ще го решите? На концесия ли ще ги дадете?
При всички положения самият...
То не е концесия, ами под наем.
Или някакъв по-дълъг срок на наем. Все пак трябва да е разумно. Така че който направи инвестиция, да има достатъчно дълъг период да си я възстанови. И считам, че паралелно, изграждайки се тези паркинги, ще можем да въведем и малко по-стриктни забрани.
Т.е. откога виждате да си се забрани всяка събота и неделя, както впрочем има в редица страни?
В цяла Европа е така.
В Германия, Австрия, Унгария, Франция, Италия, Словакия, Чехия, Румъния и други.
Да. Ами с колежката Лиляна Павлова активно работим по темата и считаме, че година, година и половина е достатъчно дълъг срок да бъдат създадени тези алтернативни паркинги, за да можем да въведем ограниченията в пълния им размер.
Това, че отговаряте за транспорта, не означава, че въпросът, който ще ви задам, е към вас, но той доби голям обществен интерес. Вие подкрепяте ли убил на пътя да лежи задължително в затвора?
Да. Категорично.
Защото пък Пламен Панайотов, той, освен че беше вицепремиер, е добър специалист в наказателното право, той казва: тогава ще излезе, че при грабеж, ако някой е убил, си остава по Наказателния кодекс да може условно. Значи той отишъл нарочно да граби, нали, а примерно, без да искаш, си блъснал някой и ще лежиш в затвора. Това не е ли също част от популизма, от зле разбрания популизъм?
Нека да разделим нещата. Убил на пътя, при доказана виновност, защото в крайна сметка може водач на моторно превозно средство да отнеме човешки живот не по негова вина. В крайна сметка може пешеходецът да е 100% виновен за това нещо. Така че при доказана виновност убил на пътя задължително трябва да понесе максимално тежко наказание. Особено ако там има съчетание с употреба на алкохол или грубо неспазване на правила, примерно преминаване на червена светлина или пешеходна пътека.
Да завършим пак с информационните технологии. Вие сте били с най-малко линкове от министрите в Google според „Труд”. 167 000 при 4,5 милиона за Николай Младенов.
Нямам представа...
Колко стоите в интернет?
Ами когато ми е необходимо, ползвам интернет. По-важно е да реализираме проекта, който предстои за изграждане на допълнителна инфраструктура за над 80 общини на територията на държавата, където няма създадена инфраструктура за интернет. Този проект ще се финансира от Министерство на регионалното развитие, но ние сме субектът, който трябва да изгради това. По-важно е да осигурим достъп на интернет за цялата страна, отколкото колко аз влизам в интернет.
