Мирослав Найденов: Обсъжда се да няма ДДС за търговията със зърно

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов в интервю за „Седмицата” на Дарик:

Дъждове, градушки, слани, измръзвания - ще има ли проблем България с храните заради по-лоша реколта?

Не, няма да има, слава богу, въпреки тези катаклизми. Наистина, много динамични са климатичните промени, но равносметката, която направихме - аз миналата седмица свиках извънреден консултативен съвет по зърното, за да можем да направим обобщение на ситуацията преди старта на жътвата - това, което можем да кажем, и аз ще започна с житото, защото никой не е по-голям от хляба.

И аз щях това да ви предложа, защото фермерите прогнозират доста по-слаба и доста по-лоша зърнена реколта - 20-25 на сто по-малко от миналогодишната и с 30 на сто по-некачествена пшеница спрямо предходната година.

Всъщност обединихме се всички около малко по-други данни и е важно да се чуят от вашия ефир. Реколтата като количество ще бъде по-малка, наистина. Миналата година имахме около 4,2 млн. тона жито. Тази година се очакват да бъдат около 3,7-3,8. Т.е. по-малко ще бъдат, но другата статистика е по-важна да се чуе, ще бъде много по-качествена. Тази година специалистите, и аз неслучайно направих този консултативен съвет в института в Садово, който е един от водещите институти в областта на аграрната наука, специално по житото данните, които дават, и то говоря учените, данните, с които се съгласиха и земеделските производители, защото те също си правят определени изследвания и от наблюдения, че реколтата ще бъде по-качествена. Или казано иначе, ние ще компенсираме количеството с качество. А по отношение на зърнения баланс на държавата да уточня, че нужни са на България за изхранването около милион и половина тона, ние ще имаме близо 4 милиона, така че при всички случаи...

Говорим за пшеница.

...за пшеница, ще имаме... и въобще за пшеница, така стоят нещата и с останалите зърнени култури, с ечемик...

Понеже чета за ечемика, че ще бъде по-малко и по-некачествен.

Вижте, всичките ще бъдат по-малко, но нали, това, което яде народът и всъщност това, от което се прави хлябът, е пшеницата, затова тя е важна. Няма да има проблем. А по-доброто качество...

Цената няма ли да се повиши според вас, заради това че е по-малко? Това е логиката на пазара.

Аз бях поканил на консултативния съвет г-н Симов, председателя на Софийска стокова борса, който направи много добър доклад, обобщавайки данните и тенденциите на световните борси, тъй като житото е борсова стока, то няма как да се влияе от реколтата в България. Данните към момента са, че стартират, или поне фючърсните сделки, в момента стартират на нива по-ниски от миналата година. Или той даде примера, че ако те са стартирали в началото на жътвата миналата година на около 300 долара за тон, в момента търговията е на около 220. Т.е. за това, което всъщност ги интересува слушателите, няма да е по-скъп, ще има достатъчно...

Добре, но миналата седмица имаше информации, че в световен мащаб има проблем с реколтата, заради което още миналата година е започнало поскъпване, мисля, че цифрата беше 57 на сто по-скъпа реколта... са храните в световен мащаб заради лошите реколти.

Те, проблемите дойдоха всъщност от по, по-миналата година и тенденцията се задържа две години за поскъпване, но реагира пазарът, реагира... Миналата година имаше пък свръхреколта. В момента има доста големи остатъчни резерви. Разбирате ли, тя, цената, се формира на базата на това какво имаш в хамбара преди всъщност началото на новата реколта, и в момента данните са такива - търговията се очаква да стартира на нива по-ниски от миналата година, което интересува крайния потребител. Казано иначе, мога да го обобщя, хлябът няма да поскъпва, той ще бъде и по-качествен, защото ние винаги сме коментирали в последните години и месеци това, че българинът заслужава да яде по-качествен хляб. В този смисъл драма няма да има. Другите потребители на житото това са животновъдите, които всъщност го употребяват за фураж. Няма тенденция за поскъпване и на фуражите, а пък ние превантивно, все пак защото те винаги понасят най-голямата тежест, решихме и отпуснахме 25 милиона от държавния резерв, който отива към животновъдите. Разпределихме го по въдства - за говедовъди, овцевъди, свиневъди, птицевъди, така че те ще бъдат и компенсирани и заради високите цени на горивата, и заради високите цени на фуражите.

Все някой трябва да понесе обаче загуба от това, че реколтата е по-малко, и това ще бъдат зърнопроизводителите. Те няма да има какво да изнесат.

Ами, те ще изнесат, отново повтарям, почти същото количество, но то ще бъде с по-голямо качество, защото при плащането, когато договарят сделките си, те освен на количество, нали, пазарят се и според качеството. Те са доволни, зърнопроизводителите са доволни. Сега, от лошото време обаче пострадаха други сектори. На първо място пострадаха зеленчукопроизводителите.

Ще стигнем и до тях, дайте да свършим със зърнопроизводителите. Те се оплакват, че на фона на лошата реколта оставали нерешени проблемите с намалението на ставката на акциза върху дизеловото гориво за земеделски нужди.

Да, няма, към момента няма решение на този въпрос, но ние виждаме, че много държави, например Чехия също махна този акциз. Обсъжда се въобще в Европейския съюз намаляване на акцизите за всички, а не само за един сектор, защото разбирате, че когато намалим... ето, резонен е въпросът, който се задава, и ние сме го коментирали, ако щете, и в правителството - добре, ако намаляме акциза на зърнопроизводителите, утре могат да поискат, да кажем, таксиметровите шофьори също, защото техният бизнес е свързан с това. Могат да поискат, да кажем, някои други сектори.

Линейките.

Ами, да. Съвсем резонно биха могли да кажат и те: ето, ние също, или градският транспорт. Така че търсим мерки за компенсиране на скъпите горива, но не, не вървим към намаляване на акциза и аз дадох пример. Компенсирахме животновъдите и зеленчукопроизводителите с допълнителни средства. Все пак ние следим ситуацията от това кои са най-пострадали, защото не може едновременно на всички.

„Стандарт” твърди - последен въпрос, свързан със зърното - под главата си във вторник „Стандарт” твърди, че зърнени босове горят след захарта заради лъгане с ДДС. Имате ли информация за това?

Тъй като този ресор се следи от вицепремиера Дянков, той го заяви, всъщност това беше негов анонс, предполагам, че той има нещо предвид, няма да го каже така хвърлено във въздуха. Знам, че Националната агенция по приходите правят в момента анализ и анализът показва, че има изтичане на ДДС от този сектор, затова правителството взема мерки в две посоки. Първо по предложение на финансовия министър режимът на ДДС в този сектор ще бъде променен. Ние поискахме съответната дерогация от Европейския съюз. Румъния вече го приложи. Тоест, казано по-простичко, няма да има ДДС при търговията със зърно, за да не може да има и източване на ДДС с фиктивни сделки. Това в момента се подготвя и ще влезе в сила. Второто, по което се работи, направление е разследване на случаите, за които има сигнали, за които има съмнения от анализи, които са направили в НАП, и по всяка вероятност, както е заявил и финансовият министър, сигурно ще има изгорели. Ако някой е лъгал, нужно е да понесе съответната си отговорност.

Плодовете. Според „24 часа” само 10% от плодовете тази година ще са български. Вярно ли е?

Не, категорично не е вярно.

10% на пазара.

Вижте, важно е кога се прави статистиката. Ако се прави пролетта, процентът може и да е по-малък, защото плодовете са сезонни продукти и от това трябва да започнем. В разгара на сезона процентът български продукти се повишава. Разбира се, в сезоните, в които нямаме, България внася, така че няма... но има всъщност...

Пак се говори за лоша реколта. Черешите - само 18% ставали за ядене.

Това е, това е важното... И това не е вярно като процент. По-голям е процентът...

Според самите производители.

...но при всички случаи тази година реколтата е по-лоша от миналата или както казват хората, ние бяхме с министър Цветанов при тях преди около месец, коментирахме ситуацията и с реколтата, и с охраната на тази реколта, защото това пък беше години наред другият проблем - каквото и да произведат, вместо те да го приберат, да го приберат някои други, апаши. Така че реколтата, това, което ми дава и институтът, който е в Кюстендил, реколтата тази година е по-лоша. И зимата беше тежка, имаше катаклизми и през пролетта, включително тези валежи сега, доведоха до това реколтата да бъде по-малка.

Ще се компенсира ли с внос? Откъде идват череши в България?

Идват от съседни държави череши.

Там как е реколтата?

Същата. Вижте, това, което се случва в България, няма как да не се случи...

Т.е. Балканите ще ядат по-малко череши тази година?

Ами, по-малко или, нали, то ще се компенсира отнякъде, или ще се компенсира с други плодове.

Ягодите също била сериозно засегната, дините, твърдят от Националния съюз на градинарите - също...

Като цяло, като цяло реколтата на плодове тази година е по-слаба, но, вижте, аз съм го коментирал и друг път, когато имаш една фабрика на полето, когато зависиш от климатичните условия, нали, няма какво да направиш. Тук хората го разбират много добре. Ние веднага решихме и за сектор „Плодове и зеленчуци” отделихме 3 милиона, с които да ги подпомогнем също в този тежък момент. Това е начинът на държавата да помогне, но...

Те колко биха иначе спечелили, т.е. каква част получават компенсация за загубеното?

Получават компенсация... толкова можем да заделим, толкова ще им дадем, но то е по-добре от нищо, защото те пък миналата година не са получили нищо, т.е. миналата година реколтата беше много добра. Тази година заради по-слабата реколта те ще бъдат компенсирани. И всъщност тук, тук е мястото на държавата, защото не можем по никакъв начин да влияем на времето, но можем с финансови механизми, когато реколтата е слаба, да ги подпомогнем.

Още за плодовете... Гроздето - миналата година беше много силна реколтата, тази каква е прогнозата?

Рано е да кажем, всяка прогноза би била спекулативна. Ще ни се на всички да е добра. В контекста на изключително големия интерес и търсене към българското грозде...

Имаше тежка градушка в Пловдивско, където е... производителят...

Имаше само едно село. За радост успяхме останалите да ги спасим. Нещо невиждано, аз след малко може би да кажа няколко думи и за тези градушки, защото това, което наблюдаваме тази година, аз слушам експертите - това са хора, които някои от тях са по полигоните 20-30 години - казаха, че никога не са виждали нещо подобно, нещо наистина се случва. Дано, нали, да не видим нещо още по-тежко, но за гроздето да довърша. Изключително голям интерес има, и миналата година за пръв път имаше интерес към гроздето отвън, не толкова към виното като краен продукт, защото явно, така, качеството на българското грозде вече е оценено и утвърдили се авторитетни винопроизводители се опитват да купят суровина. Ние, разбира се, имаме интерес да го преработим, за да остане добавената стойност в България, но...

Т.е. има тенденция отвън да дават по-високи цени, за да вземат самото грозде...

Да го вземат гроздетото, да.

...и да направят да го продават за италианско вино примерно.

Да, точно, италианци и словенци купиха миналата година големи количества, и то бяло, повечето изкупиха бялото грозде...

Т.е. сега ще бъде по-скъпо за българските винопроизводители да купят грозде, т.е. виното ще поскъпне?

Не, големите и сериозни български винопроизводители си имат масиви, така че при тях то влиза директно, но все пак когато има допълнителна конкуренция на пазара, това е добре за сектора, защото влизат повече пари и, разбира се, има хора, които не произвеждат вино, гледат само грозде и търсят начин да го продават. Но да завърша с гроздето, дано реколтата е... към момента това, което ми докладват и от института по лозата и виното, и от агенцията по лозята и виното, е, че се очаква добра реколта, но както се казва, да не дърпаме дявола за опашката.

При зеленчуците загубите се оценявали на най-малко 50 млн. лева според Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите. Той твърди, че производителите не могат заради дъждовете да влязат в градините да пръскат срещу вредители, да прибират реколтата. Сега вие, той казва загуби 50 милиона, вие казвате, държавата може да даде 3 милиона.

Е, не са 50 милиона, знаете, че работата на господин Трифонов е да ги казва тези цифри. Това е малко на принципа „бий самара, да се сети магарето”. Магарето се е сетило. Ние отпускаме тези средства. Имаме съвсем други анализи. Не са толкова, но има, и те разбират много добре, че нали няма как да опънем чадър отгоре да не вали. Да, вали, вали много. Само няколко месеца обаче преди това зърнопроизводителите и зеленчукопроизводителите бяха при мен и казаха: страхотна суша, загиваме от суша. Изсипа се дъжд, той не спря вече две седмици...

Той казва, че това е лошо - голяма суша, голям дъжд...

Ами да, но, но как, как да влияем. Нали разбирате, че няма механизъм. Да, те се обръщат с надежда към министерството и казваме - това, това са възможностите на държавата. Ние не сме примерно Щатите с неограничени бюджети, не можем да печатим долари. Толкова са ни парите, толкова можем да им дадем, помагаме им в този случай. Търсим и пазари, включително чуждестранни инвестиции, защото ето, когато бяха катарците тук, те се изумиха от българските - показахме им български домати, български ягоди, череши - и искат да инвестират. Работата на правителството е да осигурява пазари, да осигурява инвестиции в този сектор, а това се случва, защото според данни на Националния статистически институт въпреки тежката криза за пореден път аграрният сектор е единственият с ръст - сега, днес, в днешни времена.

Колко е ръстът?

Малък е ръстът, но има ръст около 0,5%, но все пак има, защото във всички сектори виждате какво се случва, въобще в Европейския съюз всички са надолу.

Добре, специално при зеленчуците пазарът няма да остави да има недостиг, ще има внос?

Естествено.

Така, но ще стане по-скъпо. Нали, като са малко доматите на Балканите, в Европа, в света, те стават по-скъпи.

И това е сезонно. Ако ги внасяме, те затова бяха скъпи покрай Великден, защото още не бяха излезли българските, и тогава се стигна до парадокса, че килограм домати бяха по-скъпи от килограм месо, но това постепенно, навлизайки в лятото, се обръща като тенденция. Всичко е въпрос на... пазарът е свободен. Освен внос от трети страни има, разбира се, свободно движение в Европейския съюз, така че няма да останат... Хората ще има предлагане, но въпросът е да няма катаклизми с качеството.

Миналата година имаше проблем с ешерихия коли, специално при зеленчуците.

Не дай боже да се повтори, защото от една истерия - ето, ние сега правим анализите, говоря, правим ги във формат съвет на министри в Европейския съюз - от една истерия се стигна до това, че цели сектори, и то сектори в държави, които като цяло бяха затруднени например Испания, там са големите производители, те дръпнаха икономиката им надолу и няма тенденция да се изправят. В България ние компенсирахме. Хубаво, че зададохте въпроса, за да кажа, че...

Към 4 млн. дадохте, спомням си.

Да, заявиха 10, ние поискахме 10 от Брюксел. Накрая същите зеленчукопроизводители, като казаха загубите ни са 10, аз поисках 10, накрая представиха документи за четири и нещо, тоест те самите не можаха да представят... ние получихме на сто процента това, което поискахме, но то беше наполовината по-малко от първоначалните намерения.

Тази седмица от смолянски села пък идват новини за открит рак по картофите и върху 40 ниви в региона на селата Подвис, Лъка, Търън е наложена забрана за садене в следващите пет години. Това е пък район, който разчита на картофите.

Сега, картофопроизводителите също... значи, като цяло зеленчуците също боледуват. Лабораториите, изследват се в момента и се правят анализи какво точно е. Нали, аз не съм експерт и ще оставя експертите да кажат, но ще кажа какво направихме пък за картофопроизводителите. И за тях намерихме пари - 5 милиона. И вече вчера мисля, че, или онзи ден, дойде съобщението от фонд „Земеделие”, че вече започна изплащането на тази схема. 5 милиона отиват към картофопроизводителите, за да подпомогнем и тях. Аз ще кажа, че от началото на годината под форма на европейски плащания, национални доплащания към тях и държавни помощи до момента са платени в сектора над милиард и двеста милиона. Това е огромна, колосална сума. Говорихме с, бяхме наскоро с колегата Тотю Младенов и той каза, ами, вие плащате повече, отколкото социалното министерство. Да, в аграрния сектор влизат огромни пари и винаги когато сектор, някой от секторите има нужда, ето в случая картофопроизводителите, веднага намираме начин и пет милиона отиват и при тях.

Да, ама ако това се разпространи, примерно в Смолянско с тоя рак по картофите, това означава тоя край, където друго трудно се хваща, да имат много тежки следващи пет години...

Вижте, аз ще кажа, това е... Отново повтарям, няма как, не можем да сложим преграда. Ето въпросът е резонен...

Той всъщност тръгнал от 2004-а, четох, от региона на Самоков, специално тоя рак по картофите, с вносни семена.

Сега, ами, има такива хипотези, има такива хипотези. Възможно е и да е така. Възможно е и да не е точно така. Експертите в момента правят, те нямат още, аз поисках доклада, окончателния. Работи се, за да се изясни ситуацията, обследва се и ще ми дадат окончателния доклад, но каквото и да е всъщност, хората ги интересува да може държавата да им помогне в този тежък момент.

Другото, на което разчитат в тоя край, е тютюнът. Обаче сега, като не се пуши вече в заведенията в България...

Да го кажа ясно. Няма нищо общо забраната за тютюнопушене с производството най-вече на ориенталския български тютюн за тези региони, за които вие говорите. Той е изключително дефицитна стока. Имаше предложение от големи цигарени концерни да изкупят години напред продукцията, защото българският ориенталски тютюн влиза като добавка към основния, за да оправи, аз не съм пушач, но така ми обясняват, за да оправи, така, или да направи по-добро качеството на цигарата. Търси се, изкупува се на 100%.

Т.е. никаква връзка няма между това, че в България би трябвало да започне да се пуши по-малко, и реализирането на реколтата от тютюн?

Точно така. Категорично. Те, колкото и да произведат, ще им го изкупят. Ориенталския тютюн се изкупува.

Отива навънка.

Отива навън, отива за...

Да пушат там, където още не са го забранили.

Да. Той е есенцията, така ще го кажа, ориенталският тютюн е есенцията на цигарите. А иначе аз не знам колко пък със забраната ще се намали тютюнопушенето чак толкова. Между другото в България всъщност пушат повечето вносни цигари, така че това едва ли има или ще окаже някакво влияние върху сектора.

Една реколта, за която рядко се говори, а всъщност това е топ реколтата на България, реколтата от рози. Миналата година беше празникът на розата в...

Днес също е. Днес е в Казанлък.

А, днес, миналата, аз мислех, че е миналата неделя. Няма значение. Нали избраха царица роза.

То беше в Карлово. Сега...

Ходи председателят на парламента. Сега, може би сега е в Карлово.

Ами, те са, в Казанлък е, те са се разделили. Така че... Хубав е празникът.

Това няма значение, това са седмиците на розата. Каква ще бъде реколтата тая година?

Ами прекрасна. Реколтата е страхотна.

Дъждовете?

Не знам. Реколтата е много хубава. Хубава е реколтата, има огромен интерес. Аз ще разкажа една случка, която е много интересна и показателна. Когато дойде катарският премиер с делегацията си, минавайки през щандовете с аграрна продукция, се спря на щанда на розовото масло, розовите продукти и попита, видя един гюл, което е около килограм, поиска, попита пълен ли е, колко струва. Той му каза: пет хиляди и петстотин евро струва. И той каза: Искам да купя 25 за цялата си делегация. И след това разпореди на своите експерти, всъщност това е...

То тази цена даже се вдига, миналата година беше 5000.

Пет, сега е пет и петстотин, цената върви нагоре, търсенето - всичко, което се произведе, се изкупува. Перспективи - много добри, те самите имат интерес да инвестират в този сектор.

А в този край се оплакват обаче, че няма стандарти за качеството и че някои правят разни... не гледат като хората, и това вреди на целия имидж на българското розово масло.

И да го кажа в вашия ефир, първо тук ще го кажа. Ние понеже започнахме със стандартите и вървим едно след друго. Не можем да направим всичко. Наскоро приключихме с виното, приеха окончателния вариант на закона за виното, вече и виното има стандарт, защото се правеха ментета. Това, което ще работим в момента, аз съм го обещал на региона и стигнахме и до него. Нужен е закон, специален закон, ангажираха се местни депутати, и в този закон ще заложим, както в закона за виното, този стандарт, за да може етикетът на България - България се свързва с розата, с розовото масло и с, разбира се, киселото мляко - да бъде защитен. Това ни е амбицията, надявам се, така, да има инициатива, и то от всички парламентарни групи, защото няма как да си разделим розовото масло.

В този край разказват, че друга възможност е там, където няма рози, да се сади пък лавандула, защото голям производител като Франция бил закъсал точно заради някаква болест по лавандулата вече няколко години. България в момента предлагала по-качествена лавандула.

Така е, така е. Това пък ще доведе до диверсификация на производството, защото може утре пък нашата лавандула да заболее или нашите рози, и е хубаво ние да диверсифицираме производството си. Има я тази ниша в момента, има я тази възможност, хората се възползват максимално.

Това го купуват големи козметични компании, те най-скъпо дават. Сега въпросът е защо българите не могат да докарат до краен продукт тук.

Ами, сега, вижте...

Нали, наши парфюми се продават. Нали като кажем, и се сещаш веднага за френски парфюм, а той френският парфюм - с българска роза и с...

Значи, нека да правим, трудно ще направим българския парфюм, който ще пребори френските парфюми, или нещо, което, да кажем пенливо вино, което да пребори френското шампанско.

Японците взимали обаче някакви капсулки с розово масло, което било срещу изпотяване, пиели го, било абсолютен хит, струвало луди пари.

Пият розова вода в момента, също огромен пазар. Когато бяхме на посещение в Япония, правителственото посещение, дори ни демонстрираха. Има интерес, този сектор е обречен на успех. Имаше определена криза, тъй като самата криза намали производството и търсенето на парфюми, това се отрази. Но очевидно този момент е минал, след като цената тази година, видяхте, скочи, и то чувствително, това са около 10%, мисля си, че е на добър път.

Трябва ли да има задължително застраховане на реколтата и добитъка? Вие казахте, да. Миналата седмица министърът на регионалното развитие и благоустройството кажа също, че трябва да има задължително застраховане на сградите. Това предизвика големи дебати цяла седмица и доста отрицателни мнения. След като чухте аргументите против, продължавате ли да държите на задължителното застраховане на реколтата и добитъка?

Аз ще направя паралел. Колежката предложи задължително застраховане за имущество, имайки предвид сградите.

Сградите, в които се живее, офисите.

Значи, българинът е чувствителен в тази посока. Но аз коментирах, и тъй като моето предложение все пак дойде вследствие на дълги месеци назад коментари, аз съм подкрепен от абсолютно всички браншови организации, всички, никой не се е изказал против. И аз дадох пример - ако около 30 лева е субсидията на един декар, която ще получат тази година, която идва, земеделските производители, и ние кажем, че от тези 30 лева примерно 50 стотинки е задължителната застраховка, ще формираме един...

На реколтата?

Да, 50 стотинки върху 30 лева, и то не...

Това как ще става - според минимални ставки за всеки продукт?

Не, то може, схемите са различни. По отношение на земеделската продукция може да е върху площта, нали. Т.е. обработваш примерно 1000 декара...

Но тук почват аргументите, че регионите са различни. В едни едно бедствие може да се случи, в други друго. Нали, някой са край реки, други не са и защо да се застрахова от наводнение някой, който е далече от река и язовир?

Не, той се застрахова... прави се един пакет, който включва различни неща - включва наводнение, суша, градушка, т.е. целия пакет на неща, които могат да дойдат в следствие на природни катаклизми. Така че никой не е реагирал против това с малкото, наистина малката част, и то, забележете, не пари, които ще извади от джоба си, пари, които ще получи като субсидии. Тоест те не вадят собствен ресурс. Както животновъдите - една крава получава субсидия около 250 лева. Е не може ли от тези 250 лева примерно един лев да бъде тази задължителна отговорност.

Ех, не, ама те казват - те сега ми дават 30 лева и аз отивам и си правя каквото искам с тях. И сега им казват - ама от тях 50 стотинки ще трябва да си купиш това.

Ама в края на краищата никой от тях не се е изказал против. Аз затова казвам, че има разлика между предложението на Лили Павлова и предложението, което правя аз. Защото, нали, тези хора разбират, че това, с което се занимават, за тях е бизнес, той е поминък.

Как става, тази година лоша реколта е, щяха застрахователи да им платят.

Ами, щяха и от този фонд, който ще формираме, щяха да излязат пари и те го знаят много добре и те са за...

А вие как си представяте застраховането да стане - в съществуващите частни застрахователни компании или да правите някакъв тип държавен фонд?

Не, не, категорично няма да се прави държавна компания. Има застрахователни компании, те могат да направят консорциум. Т.е. в момента се разработват различни схеми, ползва се европейският опит. Аз изпратих специалисти...

Ше стане догодина според вас, така ли?

Аз искам да стане, защото...

Ще го предложите на правителството?

Ще го предложа. Смятам, че вече, особено след последните наводнения, суши, градушки, всичките други неща, има консенсус в самите земеделски производители. Аз исках те да узреят, защото те всъщност ще бъдат бенефициенти на помощта след това, ако, недай си боже, нещо се случи, и на тях ще им помогнем. Защото, вижте, важно е да кажа - в момента има европейски регламент, но знаете ли колко йезуитски е направен. Първо, покриват се щетите, обаче ако има сто процента унищожени площи, сто. А ако е 98? А много рядко има сто. И плаща се, ако е застраховано, ако не е, 50% само щетите. Така че този европейски регламент не ги устройва и те трябва да го разберат. Те разчитаха на него. Но виждат, че няма, почти много рядко, освен ако е тотално, да кажем, наводнение, има на сто процента. И отиват, и казват - да, 2% ти е останало и заради тези 2% не можеш да се възползваш. Затова те са готови, те са узрели и те го искат. И аз ще ги подкрепя.

Българите хвърляли 400 000 тона храни.

Да, горе-долу.

Да, в Сахел, в Африка, където 17 милиона души са застрашени да умрат от глад в следващите два-три месеца им трябват 2,5 милиона тона храни. Тоест българите могат да нахранят, мисля, че президентът на Чад говореше, специално в тази държава, с нашия боклук те няма да умрат. Въпросът е как да се направи според вас система от региони, в които няма храна, да отива излишната храна от други региони.

А сега! Ние трудно ще пратим храна в Чад и нямаме такива амбиции, но със създаването на хранителната банка, и тя вече е създадена, създаде се, регистрира се хранителната банка, имат пълната подкрепа на Министерство на земеделието, на Агенцията по храните, ние... и амбициите ни е да отиде към гладуващите в България, защото за съжаление те също не са малко. Така че един страхотен проект, така, водят се...

Да, обаче това, което обясняват големите вериги, защото основното се изхвърля от тях всъщност, това, което българите не купят...

Там е търговията.

Да, се хвърля, когато изтече срока на годност. Те казват, че имат интерес да го хвърлят, да го бракуват, да го докажат под зоркия поглед на данъчните, че са го направили, вместо да го подарят на някой. Защото, ако го подарят, горят с ДДС-то.

Ами, това е техният мотив. Да, те казват - по-евтино ни е да го изгорим в екарисажа, отколкото да го дарим, защото...

Тях какво ги интересува, че гладува някой, ако си загубят 20%.

Имаше доста разговори до момента, които се водеха и във формат с участието на Министерство на финансите. Има предложения, които да компенсират, сега те настояваха за отпадане на ДДС-то при тези дарения. Съмнението на финансовото министерство е, че може да се създаде практика, която да доведе до източване на ДДС. Сигурно имат своите основания, аз не съм данъчен експерт. Те предложиха вариант с намаляване на корпоративните данъци.

Да, ама на това веднага веригите отговарят, че пак не им е интересно.

Вижте, аз съм оптимист, че някъде интересите ще се засекат. Т.е. ще се предложи схема, при която...

...как може някой да умира от глад и примерно финансовият министър, финансовото министерство да казва - ами, да, обаче на нас не ни се връзва сметката, нали, това не е само български впрочем, и в други места в Европа го има този проблем.

Да, има го и затова финансовото министерство...

...с това ДДС нещо изглежда абсурдно.

...даде примерите с това, че наистина има лоши практики навън и те не искат ние, нали, копи-пейст тук.

Ами, да си оправят контрола.

Предложени са варианти, работи се. Доста амбициозен е екипът на тази хранителна банка, те я регистрираха. Смятам, че ще се пресекат интересите, още повече, че там, където това е проработило, са се случили хубави неща. Примерите за това, няма, няма, как да кажа, тя не може да фалира, но ще използвам думата - няма компрометирала се хранителна банка.

И вашата идея, специално за България, е храната, на която изтича срокът й на годност много скоро...

Да, наближава, наближава по-скоро.

...или е годна, с изтекъл срок, но доказано годна, проверена...

Не, не, не с изтекъл... категорично.

Няма да има.

Значи, изтекъл ли е срокът на годност - отива в екарисажа.

Няма да се преразглежда... има ли такава система да преразгледаш срока на годност?

Не, това ще доведе до други лоши прецеденти. Наближавайки срока на годност, тогава, когато търговските вериги подготвят логистиката си да я извадят, защото те няма как да я държат с изтекъл срок в магазина, или при нарушена цялост на опаковката. Възможно е, примерно да кажем, при транспортирането да са паднали кашоните, нещо да има, т.е. да няма търговски вид, но да е абсолютно годна...

Така, това ще се кара в домове за социално слаби, да се раздава в кухни...

В тези хранителни банки, където ще се направи логистиката, логистиката, за да може да стигне. И аз ще дам примера, ние наскоро 1200 агнета, които бяха конфискувани от Агенцията по храните, стигнаха до 164 социални домове. Това обаче го направи Агенцията по храните, в момента на тях им дойде малко повече. Тази банка ще прави точно това, тази логистика да стига до социалнослабите.

Има още едно сигурно място, където се хвърля страшно много храна - ол инклузив. Това е разточителството на преялия свят, в западната му част.

Темата за ол инклузива стана...

Той се отвори тази седмица с това трябва ли под път и над път да се предлага ол инклузив?

Предложи я Агенцията по храните, говоря чисто експертно, предложиха да се предлага ол инклузив само в хотели с четири и пет звезди, а ако са три звезди, да се предлага само, ако имат определена база, която да е реципрочна на легловата.

Вие май подкрепихте втората част - 50% от леглата, т.е. ... да, за 50% от леглата трябва да има и стол в ресторанта.

Точно така, казано иначе...

И на това веднага Институтът за пазарна икономика, четох коментар вчера, направи възражение, че никой не може да задължи всички туристи, първо, да са на ол инклузив, и второ, да се хранят в хотела, за да има тази логика с тези проценти...

Сега, аз уважавам този институт, но да си развия темата, защото тя е чисто експертна. Първо, аз категорично възразих да се забранява ол инклузивът, където и да е, и казах, на директора на Агенцията по храните, че това не може да бъде подкрепено. Дори и една звезда да е хотелът, той може да предлага, това е вид услуга. Щом отговаря на хигиенните условия, може да предлага, но те ми дадоха доводи. Миналата година са констатирали на много места, примерно леглова база хиляда легла, място за хранене на 30 човека. Извинявайте, но това няма как да се случи. Веднага поисках от службата си в Брюксел, поисках европейската практика. Дадоха ми я, и тя е от 30 до 50% трябва да бъдат местата за хранене спрямо легловата база. И затова казах - аз ще подкрепя предложението на Агенцията по храните, в частта поне 50% да отговаря, т.е., ако има хиляда места, да има поне 500 места за хранене, защото, да, те няма всички едновременно да отидат да ядат, но поне половината - едните ще закусват, другите ще обядват. И в края на краищата, ако искаме да бъдем дестинация, която не излиза по черните хроники, като примерно отровили се руски туристи, деца и т.н., а те се отровиха точно в такива хотели, където има хиляда, наблъскани хиляда деца с едно малко столче или ресторантче за 30 деца. Това няма как да се случи. И слагайки ред в това, ние ще направим по-добре, ще свършим добра услуга на българския бизнес, хотелиерския.

Ще завършим с темата за взривовете на боеприпаси, то и вие се отчетохте с ракетата върху МЕТРО в Пловдив.

Не, с ракета не, един стабилизатор беше паднал от изстреляна...

Преди това... ще влезем в тази тема, по-дълго ще говорим, имате ли някакъв коментар на тригодишната условна присъда на Калина Илиева за фалшивата диплома?

Няма какво да коментирам. За мен темата е затворена...

Не, понеже имаше много коментари, че й е малко...

Има една приказка, какво беше, на умряло... българската поговорка - на умряло куче нож недей да вадиш. Не искам да я коментирам. Тя изрече това, което трябваше да изрече много, много по-напред, призна си. Оттук натам тя... разбира се, съдът е взел предвид, все пак е майка, има малко дете, не й мисля лошото, сега пък най-малкото да отиде в затвора. Така че има донякъде справедливост, съдът е преценил така, аз не го коментирам.

Та, сега, вашата ракета срещу градушка, която, казвате, не била ракета, така ли?

Не, това, което падна в Пловдив на покрива на МЕТРО е част от ракета, стабилизатор от ракета, около 300-грамово парче.

И що ще над Пловдив?

Защото... първо да обясня това, което ми обясниха на мен специалистите. Изстреляли са в този ден, аз по ирония на съдбата бях там и видях с очите си за какво става въпрос, беше нещо страхотно и ужасно. Бях в Садово, там се изсипа...

А, бяхте... аз помислих, че сте бил дето ракетата е паднала.

Не, не, не. Бях в Садово, но там започна, те са изстреляли над 300 ракети и точно там ми казаха...

За да спрат градушката.

...ако не бяха ги изстреляли, Пловдив щеше да бъде унищожен. Пловдив...

Кое?

Щяха да бъдат изпочупени коли, витрини и каквото се сетите.

Самият град?

И градът, и околностите, защото те стреляха и разбиха тези градоносни облаци. Принципът на ракетите, те се изстрелват на определена височина, разпръскват компактно вещество, което преобразува големите ледени буци в по-малки. Това е принципът. То не ги разбива на сто процента. И ако това не се беше случило, интензитетът, който е бил като очакване, е нещо страхотно, а едно от селата пострада, за съжаление, село Ягодово. Там се стовари буквално цялата едва ли не мощ на тази градушка. Изстреляни са над 300 ракети. Една всъщност от силната буря, част от нея, защото когато те разпръскат веществото, се самовзривяват на малки, на малки отломки, бурята я е завъртяла, получил се е някакъв вихър и един стабилизатор, около 300 грама, е паднал на покрива на МЕТРО, за щастие не върху жилищна сграда или хора. Това е част от риска. Отново повтарям, вие виждате, че включително и при космически ракети, когато се изстрелват или... се случват такива неща. Слава богу, няма, няма тежки поражения.

Унищожена реколта край Лозенец, Ямболско, при „Петолъчката”, от взривените боеприпаси тази седмица има ли?

Предполагам, че има. Не могат да отидат службите на министерството на оглед, защото все още там е забранено. При всички случаи ще има. Най-малкото земеделските производители ще търпят загуби заради това, че няма да могат те самите да влязат да си приберат продукцията. Готови сме...

Кой ще ги компенсира? Застраховани или не...

Трябва да бъдат...

...със сигурност най-накрая работата щеше да стигне до държавата, нали, щеше да ги търси застрахователят... на вас, на държавата.

Категорично, както в случая и в село Бисер с язовира, и в този случай те ще бъдат обезщетени на 100%, казвам го най-отговорно, включително и за земеделската си продукция. Част от тях сигурно ще бъдат обезщетени от собственика на складовете, но и държавата ще им помогне.

Да, би трябвало собственикът всъщност, това е...

Категорично, но и държавата ще им помогне, защото вижте, докато текат процедурите по това собственикът на складовете да ги обезщетява, хората разчитат на градинката, на доматите...

Да, ама това обезсмисля, това обезсмисля пък идеята за застраховането, която сам развивате, защото докато държавата винаги казва: ами, ще ти построим къщата, нали, защото това звучи популистки, добре, нали, ще ти дадем за унищожената реколта, ами какъв е мотивът на някой, който изглежда пълна балама, че е отишъл, сам си е застраховал къщата или реколтата, без никой даже да го кара задължително да го направи.

В такива случаи, аз коментирам такива, това са крайни случаи на нещо, причинено от човешка грешка. И язовирната стена - за това, че години наред не е ремонтирана и се скъса и заля селото, е човешка грешка и немарливост, там има дело, нали, и тук в случая очевидно има човешка грешка. Тогава, когато заради човешка грешка хората са пострадали, държавата трябва да се притече на помощ. И специално за земеделските производители го казвам, за да е ясно. Ние ще намерим начин, има доста ресурс министерството...

Сега ще ходите...

Категорично, в момента, в който е възможно да се направи огледът. Разбира се, първо ще минат сапьори, съответните служби, но хората ще получат компенсация за това, което са загубили там.