Има 63 процента ръст на подслушването в страната през миналата година спрямо 2008 г. Това обяви в интервю за Дарик бившият вътрешен министър - депутатът от левицата Михаил Миков. Като председател на парламентарната подкомисия за контрол на специални разузнавателни средства той подчерта, че основният ръст при употребата на СРС-та се наблюдава в МВР. „Подслушването се превърна в основен модел на работа на вътрешното министерство, като в голяма част от случаите то се прави не за нуждите на разследването", заяви Миков.
Днешното управление разми разликата между политическото и професионалното ръководство на МВР и това води до усещането за натиск най-вече сред разследващите полицаи, заяви още Миков.
Бившият вътрешен министър коментира, че управляващите си прехвърлят отговорността за инцидента в цеха за утилизация на боеприпаси край Петолъчката. Ето какво още каза той пред Дарик:
Какво излиза според Вас, май само фирмата собственик на складовете край Петолъчката ли носи отговорност за взривовете, ако съдим по онова, което властта излъчва като послания вече седмица?
Преди около седмица стана трагичният инцидент. Оттогава зебележете министър-председателят нищо не е казал по въпроса. Той обикновено такива непопулярни теми избягва да ги коментира. Вътрешният министър е извън страната през целия този период - замина първо за Европа, после за остров Бали. Военният министър объркано обяснява, прехвърляйки отговорността. Това е ситуацията. И забележете, че този случай, в който бяха отнети човешки животи, е в една поредица. Имаше такъв случай и в нашето управление - в Челепочене.
За щастие без жертви.
За щастие без жертви. Тогава имаше и министерство на бедствията и авариите, тогава се реагира включително и от Министерството на отбраната. Всъщност забележете, че днес Министерството на отбраната участва активно в събирането на снарядите, които са из нивите в Ямболско.
Не му ли е работа?
Не знам. Не знам, защото постоянно сигналите от Министерството на отбраната са това не е наша отговорност, това не е наша работа. По същия начин стояха нещата и с язовира, който заля село Бисер. Тоест вече има отработено пиарско поведение на бягство от отговорност, специално в Министерството на отбраната, но то се разпростира и в цялото управление.
Къде Вие виждате по-голямата вина - в Министерството на отбраната, което е сключило договора за така наречената утилизация с тази фирма или в МВР, секторът „Контрол на общоопасните средства", този сектор трябва да контролира.
Между Челопечене и този взрив имаше друг случай в Ловеч, който по същия начин премина, без да бъдат направени съответните изводи. По същия начин тогава експлоадираха, слава богу без жертви. Спомняте си колко активни бяха ГЕРБ по случая „Челопечене". Даже аз си спомням лично с министър-председателят днес, а тогава столичен кмет в една „Панорама", където той вдигаше скандали защо е затворена северната дъга на околовръствоно, която беше поръсена в парчета от снаряди или, както казват, артилеристите осколки, доста едри. Та тогава в една гневна декларация се заклеймяваше липсата на реакция, макар че имаше много повече бързина в реакцията, имаше много повече информация за обществото. Спомням си, че взривът беше към 6.30 часа. В 9.00 часа аз представих ситуацията пред НС, а тук едва ли не с молби, клетви, настоявания от опозицията най-сетне се появи министър Аню Ангелов да даде някакво обяснение. Вътрешният министър хич го няма. Няма министър на бедствията и авариите, знаете, че това министерство беше ликвидирано. И това естествено създава тревога у хората, които живеят там, пък и в цялата страна. Тепърва трябва да започне спешна работа по преглед на законодателството и не толкова затягане на санкциите, колкото ясно разписване на контролните функции. И мисля, че трябва да бъде ангажирана отговорността и на Министерството на отбраната , която беше изключена с последните промени в закона. Тогава, когато възлага негови беоприпаси да бъдат утилизирани, и то да участва в контролния процес, защото там е капацитетът. Иначе ако не участва в контролния процес, после сапьорите ще трябва дълго време да участват в разчистване на нивите от снаряди.
Истината е, че всяка власт може да бъде споходена от това, което се случи, друг е въпросът, че винаги реагираме след събитията, а и особено на фона на информацията, че 98 склада са на територията на страната. Това говори, че трябва да бъдат взети мерки. Вас лично притеснява ли Ви това, че до момента няма никакво повдигнато обвинение, доколкото знам се каза, че ако се събират достатъчно доказателства срещу собственика на фирмата, изобщо, че този случай ще остане също така нерешен, както и в Челопечене, макар че за там поне се води досъдебно производство.
Както и ловешкият случай. Ще се изчака общественото мнение да забрави случая. Едва ли само близките на загиналите ще го забравят и хората, които сега месеци наред особено в такъв беден район ще търсят възможност да си оправят имуществото, разбира се, и тези, които работят земята там.
Не могат да я ползват.
Не могат да я ползват. И тук вече за обезщетенията трябва да има ясни механизми кой дължи вредите. Защото една частна фирма едва ли може да поеме цялата отговорност, едва ли има капацитет да я поеме. Хубаво е да кажеш те отговорят, ама утре като фалира тази фирма или няма възможност да плаща, къде е държавата, след като именно нейните боеприпаси са нанесли щетите. Така че тук трябва да има някаква форма на солидарна отговорност, за да си отворят очите от Министерството на отбраната на кого при какви условия, включително и от МВР се предоставя една такава твърде деликатна, специфична и високотехнологична инженерна дейност.
За да затворим тази тема и да преминем към следващите актуални въпроси, бихте ли призовал, бихте ли поискал да се качва например на сайта на двете министерство или на едно от двете, свързани с тази дейност, актуална информация кой, къде и какво унищожава от старите боеприпаси, за да са наясно хората какво имат в съседство?
Откритостта в управлението го предполага. Не мисля, че трябва да има някакви специални законови решения и прочие.
Въпрос на ход.
Въпрос на поведение на администрацията, която дава информация на гражданите.
Да Ви попитам: днес една от новините в пресата са огласените резултати от едно проучване, което показа, че полицаите масово са демотивирани и се оплакват от натиск. Най-лесно е да кажете това изследване не се случва по мое време, времето, в което бяхте вътрешен министър, но пък и Вие няма да го направите, защото знаете, че проблемите в полицията не са от вчера. Има ли рецепта, която да направи тази професия и по-уважавана, и хората, които са полицаи, да не бъдат поставяни постоянно под знаменателя и корупция, и полицейщина.
Общото дискутиране не изключва конкретната ситуация. И аз тук няма да спестя критиките към днешното управление, което разми разликата между политическо ръководство на министерството и професионално. С редица промени в законите беше засилена функцията на началника, включително по отношение на досъдебното производство, най-вече там, където по мое време, а и преди мен имаше относителна функционална сомостоятелност на разследващия полицай и там идеята беше той да работи под ръководството на наблюдаващия прокурор, защото неговата функция е свързана със събиране на доказателства в наказателния процес, макар и в досъдебната фаза.
Тоест с това си обяснявате усещането за натиск?
А днес началникът е този, който може да пусне или да спре и това е част от модела на управление, който се въвежда, крайна политизация на системата. Изпускам детайлите, които широко бяха коментирани - че министърът на вътрешните работи е шеф на предизборния щаб. В Европа няма друг такъв случай, в който министърът на вътрешните работи да изпълнява и партийните си функции. За очи, ако щете, винаги когато се заеме такъв пост, министърът си създава една дистанция от партията, която го е излъчила, защото МВР е с една по-специфична функция и то трябва да служи на всички граждани. Иначе недоверието в действията на МВР ще преобладава в нагласите на гражданите каквото и да се прави. Целият модел на управление, на представяне на успехите на ГЕРБ е свързан с политическия натиск върху служителите да дават един или друг резултат или да не дават един или друг резултат, защото има редица случаи, в които досъдебните производства не са така широко коментирани в публичното пространство, ако не са свързани с политическите опоненти.
Сменям нюанса в темата за работата на МВР, защото излязоха едни данни, които Ви засягат пряко и в работата Ви като председател на подкомисията за контрол на СРС-та. Вас изненада ли ви този факт, че само за първите три месеца от годината МВР е успяло да изхарчи близо половината средства за подслушване за цялата година, тоест харчени са около 8 млн. лв.
Не ме изненадва, ама никак не ме изненадва. Защото подслушването се превърна в основен модел на работа в МВР. И статистиката през последните три години го показва: увеличението спрямо 2008 година на подслушването специално, е с 63 процента, а въобще на СРС-тата увеличението е със 77 процента.
Увеличението през 2011-а спрямо предходната година на лицата, по отношение на които се прилагат СРС-та, е с 30 на сто. И възниква въпросът какво се случва след това? Спад на веществените доказателствени средства. Ако през 2010 година 62 процента е бил веществени доказателствени средства по отношение на на броя на контролираните лица, то през 2011 спада на 45 процента. Тоест увеличава се броят на подслушваните, намаляват резултатите за доказване на престъпление. Тоест тази информация е с други цели и това са безспорните факти. И то в годината на избори, забележете. Тези увеличения, тези ръстове тези проценти са в годината на избори.
Ама ето и за първите три месеца на тази година се отчитат повече.
Защото пак сме в предизборна ситуация.
Другото, което прави впечатление, е, че има рязък спад в исканите от прокуратурата СРС-та, респективно от досъдебното производство. ДАНС стои на едно и също равнище. Докато има рязък ръст през изминалата година на исканите от МВР, голяма част от които въобще не са за нуждите на досъдебното производство. Все повече се превръщаме в оруелска държава.
Подслушваме за спорта, така ли?
Не за спорта. Подслушваме, за да видим кой с кого контактува, кой от политическите опоненти с кого се среща, да видим кой какъв бизнес има, за да можем да се намесим. Въобще МВР придоби в днешния си вид точно онези характеристики, които са характерни за ведомството в една тоталитарна държава.
Това е доста сериозно обвинение. Както се казва, има ли опозицията доказателства, с които да сезира съответните органи за това, ако наистина така нерегламентирано, ако наистина пък и без контрол от страна на съда?
Не, регламентирано е, регламентирано, но ненужно. То когато имаш мнозинство, всичко можеш да регламентираш. Въпросът е, че подслушването се превърна от един алтернативен, субсидиарен способ, който да подпомогне разследването и доказването, когато има и други доказателства, се превърна и в първичен, основен, понякога и единствен способ. И сами виждате какво се случва там - едно контролирано изтичане на информация в медиите. Ето, последният случай е от Шумен, когато с разрешение на министъра на вътрешните работи извадиха разговор между служител на МВР и свидетел и започнаха политическите обвинения срещу дейци на БСП и всичко това се вади от контекст, не се стига до края. Стар способ, особено на министър Цветанов - да разобличава, да уличава, да заклеймява.... Спомняте си лекарите от Горна Оряховица и редица други случаи.
Прогнозата Ви за юлския доклад на Еврокомисията - вече се написа, че очакваме „браво за Брендо и срам за изчезването на братя Галеви". Вие какво очаквате за този документ? Ще присъства ли полицейското насилие вътре, както предрекоха още в началото на годината евродепутати?
Би трябвало да присъства. Честно да Ви кажа нямам вътрешна информация, не съм в качество, в което получавам такава информация.
Като гледате това, което се случва в държавата.
Но сигналите, които идват от Брюксел, ако бъдат отразени в доклада, защото имайте предвид, че на финалната фаза има и политическа намеса, да не забравяме, че ЕК е от същата партия в мнозинството си, от която и днешното управление на България, но сигналите, които идват и по отношение на съдебната система и всъщност обективният сигнал за Шенген.... Нали си спомняте, че трябваше през 2010-а, 2011-а есента нещо Шенген, сега сме 2012-а и пак говорим за Шенген евентуално през въздушни граници. Ето я обективната оценка. Така че аз лично не съм голям оптимист по отношение на доклада. Сигурно докладът ще бъде достатъчно балансиран. Управляващите, имайки значителен превес в медиите, ще направят тълкуване, което за пореден път ще замете, а няма да реши проблемите. Вижте проблема със СРС-тата. Лично премиерът каза комисия тук, ще оправим закона. Кога беше случаят „Танов", кога беше онзи антикризисен пиар, в който се обещаваха промени в законодателството, контрол върху СРС-тата... Какъв е резултатът днес - рязко увеличение на ползваните от МВР за сметка на тези от прокуратурата и ДАНС.
Когато политиците воюват, медиите имат хляб, когато обаче медиите се карат или по-точно хората, които стоят зад тях, политиците като че ли мълчат. Макар че мисля, че се губи излишно време на аудиторията и място в медиите на тези скандали, които текат между две медийни групи, притеснява ли ви Вас това, което гледате? Повдигнати обвинения, оплаквания в Брюксел, изобщо страхотна битка.
Има проблеми и те са проблеми на противопоставянето, на войните в обществото, на атаките, в които медиите са водещи, а не фактите в досъдебното производство и пред съда. България все повече става държава, в която обвиненията се мятат в публичното пространство, медиите охотно ги прехващат и, както се казва „Който сее ветрове, обикновено жъне бури". Така че за мен няма особена изненада в ситуацията. Всъщност тя беше стимулирана и от поведението на правителството в последните години, защото този подход на изнасяне, на обвиняване, на заклеймяване, а не на решаване на институционално равнище беше приет. Това е революционният, болшевишкият подход.
