Интервю с председателя на Управителния съвет на Международния научен фонд Никола Николов.
Г-н Николов, кажете нещо за началото на Международния научен фонд, за неговото създаване, дейността му?
Идеята за създаването на такъв фонд се зароди още преди година. Тогава над 50 учени - светила на българската наука, се обърнаха към мен с молба за помощ. От началото на прехода у нас науката е сектор, който постоянно бива недофинансиран. Това доведе до нежелание на младите учени у нас да развиват научна дейност, което пък ги принуди да емигрират в чужбина. Там правят невероятни открития, които стават собственост на чужди страни. Смятам, че българските открития трябва да принадлежат първо на България и чак след това на ЕС, и на света. Именно подтикнати от пренебрежението на българската държава към науката, след близо година работа, създадохме Международния научен фонд. Той събира в себе си елита на българската наука, криобиолози, инженери, лекари, експерти, млади учени, и др.; и подпомага, финансира и реализира научни изследвания и разработки на учени от целия свят, като създава условия за развитие на техните идеи, експерименти и открития. Единственото условие, при което приех поканата да оглавя Управителния съвет, е Международният научен фонд да не е обвързан с политически партии, идеи и лица. Тъй като финансирането му е изцяло от дарения - в основополагащите документи на Фонда записахме да не приемаме дарения от олигархически структури, финансиране с неясен произход и дарения от съмнителни личности.
Казвате, че МНФ е отговор на пренебрежението и незаинтересоваността към българските учени от страна на българската държава. Сега, след създаването на фонда, имате ли вече впечатление как гледат държавните институции на вас, помагат ли, пречат ли или се правят, че ви няма? И в тази връзка - има ли реакция на писмата, изпратени до министерствата и премиера за работна среща?
Впечатление прави доброто отношение на българските институции към Международния научен фонд. Сред основните цели на създателите е Фондът да реализира максимално много ефекти с минимално приходи. Това е и основният плюс - във време на криза всички искат държавни пари, а ние целим точно обратното. Не разчитаме и на една стотинка от държавата, защото вярвам, че с един добър мениджърски подход българските учени ще получат огромна помощ в реализирането на конкретна научна разработка. Това е и сред основните проблеми на БАН - много и талантливи учени, но за съжаление не могат да се организират и да подходят практично към реализацията на проект - вземете например, европейските програми - 4-5 месеца няма да стигнат на ръководството да кандидатства, но за сметка на това правят протести заради липсата на финанси. Не ме разбирайте погрешно - не сме „против" Академията, но тя трябва да намери по-гъвкав начин да се справя сама без помощта на държавата. Аз лично съм песимист, че това е възможно. След разпратените от нас писма, получихме множество покани за работни срещи - от различни посолства, които искат сътрудничество с нас. Премиерът Борисов ни подкрепи в телефонен разговор, сега очакваме среща с министър Дянков. Тук държа да подчертая, че ние няма да искаме средства от държавата, а ще докажем, че с малко ресурс може да има огромни ефекти.
Готови сте да подадете ръка на БАН, готови сте да създадете дори и тристранна комисия между държавата, БАН и МНФ, в която да бъдете стратези на бъдещи взаимоотношения. Има ли перспектива и първи стъпки в тази посока, ще бъдете ли разбрани?
БАН подаде ръка към нас и Международният научен фонд е създаден вследствие желанието на учените да има такава организация! Относно тристранен съвет между нас, БАН и държавата - смятам, че всяка среща, която решава бъдещето на българската наука и личните съдби на учените - разбира се, че трябва да бъде обект на конструктивен тристранен диалог. Сред основните причини за недофинансирането на БАН са десетките „прилепени" институти към различните ведомства, които направо смучат парите за наука, без да дават конкретни разработки и резултати. Начинът за преодоляване на това е да се въведе мениждърски подход при управлението им и всеки да бъде оценяван на база труда, който полага за науката.
Трябваше ли израелският президент да дойде в България и да каже, че страната ни е кръстовище на научен потенциал? И никой да не го чуе?
По време на посещението си у нас президентът на Израел изрази личното си мнение за това, че България е кръстовище на научен потенциал. Тогава никой от правителството не го чу, или по-скоро не пожела да го чуе, но ние от Международния научен фонд го чухме прекрасно. Само за крехките 50 дни от съществуването си, екипите на Фонда разработват близо 20 мащабни проекта, сред които такъв за интеграция на ромите в ЕС, проект за зелена енергия в софийското метро, и още много. Работим и по програма за научни изследвания в Космоса, ръководена от единствения българин, работил в НАСА - проф. Огнян Колев, който е наш член. В този смисъл е важно да подчертая, че членове на Международния научен фонд са и акад. Цветан Цветков - светило в областта на криобиологията, който е и сред основателите на Фонда; доц. д-р Димитър Чаракчиев - водещ експерт в геронтологията у нас; доц. Мария Грозева, нашумяла като патоанатом на сестрите Белнейски и на десетки други заплетени случаи; проф. Петко Ганчев - философ, бивш директор на Института за философски изследвания при БАН. Това са само част от българските членове, а от международните - Сейф ал Ислям Кадафи и председател на Фондация „Кадафи", както и Ахмед Зеуейл, нобелов лауреат по химия за 1999 г., деканът на Университета в Сидни, Австралия; и много други. Така че ето как с желание и добър екип могат да се постигнат огромни резултати.
Кажете нещо за проекта Българската национална доктрина, ако мога да го нарека такъв?
Всяка държава се ръководи от два основополагащи документа - от Конституцията, която определя държавността; и от Националната доктрина, която определя националната идея и идеал на една държава и маркира дългосрочните цели и интереси на нацията. Проектът „Българска национална доктрина" е замислен още през далечната 2003-та година с основната идея да постави рамката на това каква ще е дългосрочната визия на страната. Вече сме в 21-ви век, а десетки професионални съсловия и национални сектори, и най-вече учените и науката, вместо да са на първите места в света с проектите си и да популяризират България, едва свързват двата края. Националната доктрина дава насоките за визията на България и предпоставя създаването на различни конкретни стратегии. В основния документ е записано, че интересите на България не се позиционират единствено в териториалните граници на страната, което важи с пълна сила за научните открития. Разработили сме отделни насоки за развитие на здравеопазването, селското стопанство, икономиката, екологията, образованието, и др. основни сектори.
В задълбочаващата се световна енергийна криза разкажете за вашите проекти, свързани с неконвенционални източници на енергия, системи и технологии за енергийна ефективност.
Подготвената от експерти на Международния научен фонд "Национална доктрина на Република България" е готова в своята основна, носеща структура. Тя е резултат от едно осмисляне през годините на този голям проблем, касаещ българската държавност през идващите десетилетия и векове. В нея са разгледани в единство Националния идеал и Националната идея като главна цел и главен движещ мотив на националната стратегическа политика. Мога да добавя, че към основната структура на Националната доктрина трябва още по-силно да се изведе въпроса за нашето бъдеще развитие в условията на настъпилата Глобална епоха и нашите отношения в системата на ЕС като уникална общност на национални държави. Колкото до конкретните доктрини, които да станат основа на конкретните политики като например - Доктрината за социална политика, Доктрината за икономическа политика, Доктрината за екологична политика, Външнополитическата доктрина и т. н. - те не трябва да се разработват изолирано от комплекса от политики, а в тяхното единство. Например, не можем да говорим за Доктрина за устойчиво развитие, ако не видим единството на трите фактора на устойчивостта - екологична политика, икономическа политика и социална политика.
Изследвания сочат, че след повече от 10 години ромите ще представляват около 20% от пълнолетното население на страната. Голяма част от тях са неграмотни, респективно такава част от населението ни ще бъде неграмотна. Висок процент. Споменавате за ваша конкретна разработка за ромите и ромското население в ЕС. Навсякъде ли дереджето с неграмотността на ромите е еднакво, защото проблемът с интеграцията е свързан основно с образованието?
Ромският въпрос е един от най-острите въпроси на България през тези десетилетия. Той е остър въпрос и за ЕС. Затова МНФ започна разработката на научно-приложен проект под ръководството на проф. д-р Петко Ганчев на тема "ЕС- България: Ромският въпрос - ситуация, причини, проблеми, решения". Данните, които сочите са само малка част от тревожната картина, която обхваща този не само етнически и не само социален въпрос, а етно-социален въпрос. Може би в ЕС ситуацията с ромите е най-тежка у нас и в Румъния, но тя не е много по-добра в другите бивши социалистически страни, а съвсем друга е в страните на Западна Европа, където този проблем е приглушен от многото мигранти от Азия и Африка, които заедно с ромите пълнят гетата на големите градове. Имаме идеи за решения и политики и ще ги обявим, когато бъде готов проектът в края на януари 2011 г. Тогава ще поканим всички медии.
В края на първата пресконференция на Фонда казвате, че на следващата пресконференция няма да има място от хора. Убеден ли сте, че това може да се постигне във времето на повсеместна криза, и то когато става дума за наука?
Разбира се, и знаете ли кое ми дава увереност? В офиса ни на ул. "Раковски" в столицата всеки ден идват по 5-6 човека, които носят свои научни проекти, разработвани с години. Тези хора са разочаровани от действителността у нас, а в лицето на Международния научен фонд виждат истинска алтернатива. Това ме кара да мисля, че има шанс българската наука, която в момента е на дъното, да бъде извадена и пренесена в разцвета й. В момента тече научна кореспонденция с различни университети по света, сред които тези в Тел Авив, Бостън, Индия, и др. Международният научен фонд обмисля и проект за стипендии на млади учени.
Наричате Международния научен фонд научно-икономическо чудо в България - ще ви стигнат ли силите да го превърнете в такова?
Тук като стар почитател на класиката, ще цитирам думите на Робинзон Крузо: „Моите проблеми ще си ги решавам сам". Крайно време е да разберем, че делото на давещите се е дело на самите давещи се и е време да спрем да разчитаме да държавата. Българският народ е на второ място в света по интелигентност и мисля, че с добър мениджърки подход можем да се справим и сами в това да превърнем българските научни открития, технологии и разработки в „научно-икономическото чудо" на България.
