На 18 февруари, един ден след обявяването на независимостта на Косово, министър Калфин каза, че България ще признае Косово. Но още тогава беше уточнено, че ще има ясно определен период, ясно формулирани условия, при които това ще се случи. Те бяха относно ангажиментите на косовските власти за приемането на необходимото законодателство, включително и подготовка на Конституцията, които да съответстват на критериите и на стандартите, заложени в плана Ахтисаари. И също така придържане към тези стандарти и подходи в дейността на косовските институции.
На 20 март, четвъртък, Министерският съвет ще обсъжда решението на България за признаване независимостта на Косово. Ден по-рано в предаването Денят на Дарик със зам.-министъра на външните работи Любомир Кючуков разговаря Евгения Марчева.
Не каза ли на 18 февруари в Брюксел външния министър Ивайло Калфин, че България ще признае Косово когато види записани в основни закони ангажиментите на косовските власти към демокрацията и спазването на сръбското и другите малцинства?
Всички тези елементи, за които говорите, те са част от вече приети закони. Косовският парламент прие над десет основополагащи закона, които фигурират като задължителни в плана Ахтисаари. Косовската Kонституция вече е готова. Тя беше подложена на широко публично обсъждане и всички тези елементи, за които сега говорим, включително спазването правата на малцинствата, са залегнали в нея.
Обяснете логиката да признаем независимо Косово в пакет с една държава, членка на ЕС, каквато е Унгария, и една страна, която не членка – каквато е Хърватия?
Това е един регионален подход. Това са три страни, непосредствени съседки на Сърбия. Очевидно е, че има политически сигнал, че страните от региона са ангажирани с процесите в региона. Това са все елементи, които дават допълнителна тежест на този акт.
Едно от възможните тълкувания на този акт е, че се крием зад гърба на други държави с цел да тушираме негативната реакция на Белград.
Подобна беше реакцията и когато говорехме, че ние настояваме за единна европейска позиция. България не се крие, тя работи за постигане на тези позиции. И този тристранен формат също е елемент от продължителни консултации и работа на българската дипломация по този въпрос.
Сръбският външен министър Вук Йеремич, предупреди, че страните признали Косово не могат да разчитат на добри отношения със Сърбия. Очаква се и премиерът на Сърбия да излезе с по-конкретно обръщение по повод решението на трите държави да признаят независимо Косово. В каква степен отношенията между България и Сърбия от тук насетне ще се влошават?
България и Сърбия достигнаха високо ниво на двустранните си отношения. Ние сме свидетели на реакцията на сръбското правителство по отношение на страните, които признаха вече Косово. Това са вече повече от 2/3 от страните на ЕС. Нямаме основание да считаме, че спрямо България, Унгария, Хърватия, или която и да било друга страна, ще бъдат приложени други критерии различни от тези, прилагани досега.
Да конкретизираме - те бяха различни и спрямо отделните страни бяха прилагани по различен начин. Очаквате ли нападения срещу българското посолство в Белград?
Това няма нищо общо с официалната сръбска позиция и това беше осъдено от сръбското правителство. Ние тук говорим за официалната позиция на сръбската държава, която спрямо всички държави беше еднаква. Сръбските посланици бяха извикани на консултации в Белград за определен период от време.
Имахте среща с посланика на Сърбия у нас н. пр. Данило Вучетич. Тръгва ли си той от България и кога?
Аз го информирах за решението, което предстои да бъде обсъдено на заседанието на Министерския съвет. Изцяло в прерогативите на сръбската страна да реши дали ще постъпи по същия начин. Смятам, че реакцията ще бъде същата.
На срещата ние говорихме и други неща, които имат пряко отношение към двустранните отношения – за желанието на българската страна и за напред да развиваме нормални, приятелски, добронамерени отношения със Сърбия, че признаването на Косово не е акт на враждебност спрямо Сърбия. Също и, че България и занапред ще работи и ще подкрепя европейската перспектива и европейската ориентация на Сърбия. Същевременно от сръбската страна бяха поискани гаранции за сигурността на българското посолство, българските дипломатически мисии и гражданите.
Да уточним, очаквате ако има отзоваване на Данило Вучетич, то да е временно.
Както беше постъпено с всички други държави и както беше формулирано от сръбска страна.
Какви гаранции получихте за българите в Сърбия или преминаващи през територията й, че към тях няма да се отнасят умишлено лошо, след като България признае независимо Косово?
Посланик Вучетич не може да се ангажира с гаранции от свое име, преди да получи съответните инструкции от Белград. За нас беше важно да предадем едно важно послание на Сърбия.
Т.е. гаранции засега няма?
Имаме всички основания да смятаме, че на официално политическо ниво Сърбия ще запази този подход, които демонстрира към всички страни, признали Косово.
Но българските граждани не са на това политическо ниво. И очевидно няма да се радват на това добро отношение.
Как ще реагират отделните сръбски граждани ние вече имаме някаква представата от събитията преди осем години, когато имахме ембарго и действително имаше проблеми за българските граждани. Ако сега има такива случаи, естествено, че българската страна ще реагира.
Като зам.-министър на външните работи, въпреки че това не е в ресора ви, бихте ли призовали българите да се въздържат през следващия месец да не пътуват през територията на Сърбия?
Не бих призовал за такова нещо. Това, което трябва да се има предвид е, че Сърбия преживява труден период, натоварен с много сериозни политически решения и емоции. Официално да призовем българските граждани затова - не виждам основание.
Да чакаме ли затваряне на сръбско-българската граница?
Нямаме никакви основания да очакваме подобно нещо. Сръбското правителство не е подавало подобни сигнали спрямо нито една от държавите. Сърбия не е заинтересована от самоизолация.
Българските инвестиции в Сърбия са над 1 млрд. лева. Защитени ли са в тази ситуация българите, инвестирали в Сърбия?
България е сериозен инвеститор в Сърбия, въпреки че официалните данни сочат в пъти по-малка цифра на българските инвестиции в Сърбия. От всяка гледна точка развитието на бизнеса между двете страни е добре дошло. И сега заявените инвестиционни намерения са много позитивни. Що се отнася до това как Сърбия реагира към инвестициите на други страни, признали вече независимостта на Косово, засега те не срещат проблеми.
Кабинетът ще обсъди дали да установи отношения с Косово. Кои са стъпките, които предстоят?
По отношение на Косово предстои ако бъде взето това решение, то да бъде осъществено на практика. Да бъде уведомена косовската страна и на определен етап да се установят дипломатически отношения. По отношение на Сърбия България ще продължи своя добронамерен подход и няма да променя позицията си. По въпроса за сигурността в региона ние ще продължим да работим с останалите ни партньори и от ЕС, и от НАТО. Решението на българското правителство е част от политиката на тези две структури.
Кога страната ни ще има посланик в Прищина?
Това не е от толкова съществено значение. Процедурата по назначаване на посланици отнема няколко месеца. България от 2003 г. има дипломатическо бюро в Прищина, с ръководител. То ще продължи да работи както и досега.
Каква ще е съдбата на Николай Колев? Възможно ли е той да бъде новия посланик в Прищина?
Николай Колев като ръководител на това бюро ще изкара мандата си. Той и досега много успешно се справя. Мандатът му изтича скоро, той беше удължаван неколкократно, заради събитията.
Т.е. той ще се прибере и на негово място ще бъде извикан нов посланик?
Това е най-нормалното развитие.
