Лозанов: Разговорите са на етап трябва ли да има обединение на БНТ и БНР
Лозанов: Разговорите са на етап трябва ли да има обединение на БНТ и БНР / снимка: Sofia Photo Agency
Лозанов: Разговорите са на етап трябва ли да има обединение на БНТ и БНР
31247
Лозанов: Разговорите са на етап трябва ли да има обединение на БНТ и БНР
  • Лозанов: Разговорите са на етап трябва ли да има обединение на БНТ и БНР

Председателят на Съвета за електронни медии доц.Георги Лозанов в предаването "Седмицата" на Дарик.

5:0 за Вяра Анкова в БНТ. Защо толкова безапелационен, безалтернативен избор?

Не, имаше алтернативи, как, сега между други конкурси... имаше единство накрая в убеждението на СЕМ, при това без квотно деление, както се вижда, което се надявам, че е една гаранция допълнителна, че изборът няма политически аспект, че Вяра Анкова като човек, който е вътре от медията и който има своите качества, и който прояви своите качества по време и на събеседванията, и в своята концепция, е в най-голяма степен способна от явилите се кандидати да опита да извади от кризата БНТ.

По-интересен е въпросът колко...

Като, само да кажа, това не значи, че в плана на други сравнения непременно няма по-добри фигури, да кажем като риторика, да кажем като присъствие, дори като хъс, но тя е един комплект от качества, с който тя беше безспорна за членовете на съвета.

Колко време ще управляват разделени БНТ и БНР новоизбраните

Ако питате много хора, ще ви кажат, че въобще така ще бъде, ще продължи...

Цял мандат.

...да, и въобще ще продължи така. Тоест тази идея за обединението, което и аз съм застъпвал, има своите много сериозни опоненти. Така че това всичкото зависи от това дали дебатът в обществото ще убеди политиците, които ще гласуват закона, да минат към тази според мен радикална и в това отношение особено ценна идея за създаването на обществени медии от европейски характер в сферите, които те...

Вероятно слети обществени радио и телевизия.

Обединени, защото, вижте, те имат различна специфика тия две медии и всички я знаем.

Кога според вас би трябвало да стане това? Така че като ви задавам въпроса колко време ще управляват...

В бързия, в най-добрия сценарий, ако това се приеме, ако законът влезе в сила достатъчно бързо, и това, това ще стане догодина.

В началото още.

Е, не, не бих казал, по-скоро в края.

А какво ще стане с Вяра Анкова и Валери Тодоров, които ги избрахте, кой ще стане началник на общото нещо?

Не, вижте, аз няколко пъти... Не, първо, то вече началник на общото няма да има този смисъл, както началник на БНР, съответно и на БНТ, сега, защото сега в момента структурите, общо взето, са пирамидални, както знаем, на върха стои един човек, който и в програмно, и в административно отношение държи нещата в свои ръце. Ние ще се опитаме да разделим много неща, например мениджмънта от програмите. В този смисъл няма да е така ясно кой е...  ето, директорът, както си знаем и както беше едно време, от времето на Леда Милева, на Иван Славков, след това...

Това значи чисто нови ръководители.

Аз съм сигурен в едно нещо - че ако сегашните директори се справят със своите задачи, ако кажа така най-общо, и това си личи, законодателят в преходните разпоредби ще намери начин да, така да се каже, да запази тяхна роля в управлението на медиите до края на мандата.

Единият да стане, до края на мандата да си остане шеф на радиочастта, другият да си остане част на телевизионната.

Примерно... не, но примерно да влязат в този нов борд, който ще се създаде...

То ще има общ борд, който ще има един голям генерален директор.

Вижте сега, ние с вас не знаем какво ще има.

Не, вие какво предлагате?

Аз не съм... самата група, която работи по закона и чийто председател съм, още не е влязла въобще в такъв детайл, а е на ниво трябва ли да има обединение, не трябва ли, така върви разговорът и...

И кои са повече - "за" или "против".

Ами, много е клатеща се везната, защото има много хора, които се чувстват заплашени от възможното обединение, включително и основно самите медии, това е нормално, защото почти нищо няма да остане същото и хората, които не биха искали да загубят по един или друг начин сегашното си битие и не биха искали да се променят, и да търсят ново място, естествено е да оказват съпротива. Но не само по тези причини се оказва съпротива. Има и хора, които чисто експертно смятат, е това не е добре, че, така да се каже, влизаме в една несигурна зона, която кой знае какво ще даде, по-хубаво да си караме по един доказан начин.

Как е в другите европейски държави, всъщност повече ли са слетите структури като Би Би Си например или като "Дойче веле"?

Ами, чисто количествено, чисто количествено са като че ли повече и освен това в по-развитите държави обикновено са слети, така да кажем.

А информационната агенция, държавната или обществената, трябва ли да е част? БТА ще се обедини ли с БНР и БНТ?

Дайте сега да говорим за обединение само на двете медии, че ако, така да се каже, се разшири хоризонтът на това обединение, аз мисля, че вече съвсем няма да има, така, готовност обществото да мисли по този въпрос. Има логика максимално обединение да се търси, една територия, в която все повече частните медии ще правят друго, а обществените медии - друго. Вижте, досега, общо взето, през прехода в програмно отношение, дори да говорим за "Дарик" и БНР, и "Хоризонт", са доста близки като програмни цели. Аз мисля, че това все повече започва да личи, вече не говоря конкретно за Дарик, разбира се, че все повече ще се разтваря тая ножица и все повече отделни неща ще правят само обществените медии, а комерсиалните ще си имат своя комерсиален път. Иначе през целия преход това, което е обществена проблематика, беше и най-комерсиално, най-продаваемо. И затова стояхме в една точка, в която не знаеш какъв си, а не ти е и важно много какъв си. Това са като формални деления и затова ние все не можем да изградим същински модел на обществените медии. Сега, особено в цифровизацията, особено при възможностите, сега тука само за телевизия говоря, тъй като на нея това й предстои, особено при възможностите на много различни канали, чрез които да защитаваш обществената функции, говоря за БНТ, съвсем различни вече ще са отношенията между комерсиални частни медии и обществените медии.

Има ли спор в комисията, която пише новия закон, за това за кои медии ще се отнася? Постигна ли се съгласие, че всички медии, независимо от начина на разпространение, ще влязат в общ регламент?

Безспорно. Това е възприет принцип. Заедно с това има европейски директива. Вие знаете, че проблемът е главно по отношение на интернет...

А вестниците влизат ли вече?

Засега законът няма такава идея. Аз се опитах да я...

Нещо говорите за общ принцип.

...лансирам... Да, да я лансирам тази идея, но засега тя не среща подкрепа. Разбира се, ние ще имаме накрая на месеца един голям дебат, когато не е лошо да се чуят гласове в този план.

Защото вестниците възразяват, че така пък ще има закон за печата с един негативен оттенък.

Аз знам този риск. Ние през целия преход сме  казвали като най-страшно нещо как закон за печата почти значи закон за цензура. Само че самите вестници стигнаха до един момент в своето развитие, когато се видяха заплашени от липса на определени норми именно през закон. Например за концентрации, например за прозрачност в собствеността. Сега друг въпрос е, че те искат да го направят, и го правят, извън един общ закон за медиите, за да могат да имат усещането, че все пак няма закон за тях.

Т.е. сега спорът, който предстои, е дали... за вестниците спор няма, че не влизат, не сте успял да прокарате тая идея лично ваша.

 

Не влиза. Да. Може и така да кажем.

Остават радиото и телевизията и спорът е влиза ли интернет?

Е, то във всички случаи интернет като цяло не влиза и не бива да влиза, защото това също е много страшно като перспектива, но въпросът е по какъв начин така или иначе, когато влизат тъй наречените линейни и нелинейни аудио-визуални услуги, т.е. радиото и телевизията в едни или други форми през интернет, те влекат със себе си регулация. Въпросът е докъде са границите на тази регулация, какво точно, тъй като пък не може да са регулирани радиото и телевизията, когато се разпространяват цифрово, но когато се разпространяват през интернет да не са. И там има една граница...

Ами, тогава, ако има обаче медия, радио или телевизия, която е разпространена само по интернет, ще бъде ли...

Ами, да, да. Би трябвало, ако е радио и телевизия, т.е. това вече зависи от спецификата...

Е, то въпросът вече кое е радио и кое е телевизия...

Да, и тези термини...

...в интернет.

...вече губят значение, вие знае. Това остава, така да се каже, музейни експонати, думи музейни експонати ще стават все повече.

Ами, то тогава излиза, че всичко, което ще говори и ще се движи в интернет, се превръща в старото разбиране за радио и телевизия и така ще се регулира интернет?

Има известни граници тази дефиниция на аудио-визуални услуги, медийни аудио-визуални услуги, кога точно са медийни и т.н., но ще влезем в специализираната проблематика. Няма д...

Но там е спор още?

Да кажа просто и успокояващо: сайтовете и блоговете например не попадат под такава...

Даже да си качиш вътре новини, които си четеш ти пред камера?

Е, ако започнеш да ги превръщаш в телевизионна програма, тогава ще започне да попада под тази регулация. Въобще вие виждате и сам дефинирате една доста трудна задача да се определи границата къде точно, кое съдържание в интернет да подлежи на регулация и кое не. Но от това пък произтича въобще новата философия на този закон. Тя е новата философия, защото въобще са нови реалии, а оттам и нови понятия.

А новата философия кога ще бъде готова? Да, докога ви е срокът?

Ами, тази група, най-вече с това се занимава. Ами, цялата, така да се каже, съдържателна част, трябва да е готова, на нашата работа, до ноември.

Съгласен ли сте с коментара в "Труд", че всички телевизии се оказват в една кошница заради това, че четири от шест мултиплекса на практика ще бъдат управлявани от една фирма или свързани фирми.

Ами, аз не разбирам какво значи в една кошница точно, но, така да се каже, това е тема за...

Има ли опасност от монополизация на телевизионния ефир?

Има опасност, няма никакво съмнение, и в новия закон непременно ще трябва да се мисли. Разбира се, и в това отношение са много противоречиви позициите за някакви специализирани ограничения на концентрациите, казано на малко по-терминологичен език. Колко може да имаш в един медиен пазар, каква част от няколко медийни пазара и т.н., как това се отнася спрямо разпространението, но в момента така или иначе това, което се случва, няма законова норма, която да го спре, така че другото са общи разговори.

Т.е. всички мултиплекси могат да се озоват в един?

Ами, там вече се произнася орган като комисия за защита на конкуренцията.

Според в. "Пари" телевизионни оператори искат отлагане на сроковете за цифровизация. Те са до края на 2012 г., нали?

Ами, да. Операторите малко се дърпат, да го кажа по-простичко, защото това е свързано с финансови утежнения. В други държави държавата е поела част от тия финансови утежнения. Нашата държава в ситуация на криза не може да приеме това, така че операторите са в трудно положение, но аз казах и една дума, която звучеше малко като че ли съм комсомолски секретар, думата социална отговорност на медиите. Вярно е, че медиите, особено на частните, са преди всичко пазарни субекти и за тях е важна печалбата, но има исторически мигове, в които и нещо друго може - така да се каже да усетиш вятъра на историята в платната си. И мисля, че влизането в цифровата епоха е такъв момент, можеш да усетиш вятъра на историята в платната си и да направиш нещо, което в момента даже да ти струва в някакъв бизнес...

Т.е. вие сте против отлагане на срока?

Аз съм против отлагане на срока и съм за това медиите да стиснат малко зъби и да извършат нещо, което ще ги вкара в един нов свят, много по-свободен, хайде така да кажем.

Говорите за телевизиите. При радиото...

За телевизиите.

...цифровизацията е 2020 г. ли?

2020 г., да, вие сте...

Програмата 2020?

Вие може спокойно, но от ложата да обсъждате този въпрос.