Бенедиктинският монах Лорънс Фриймън медитира. Това е основната му мисия - не да го прави непременно за себе си, а да учи на медитация останалите - от пет-шестгодишни деца до улегнали и успешни бизнесмени. Не престава да говори защо медитацията трябва да присъства в ежедневието ни и вярва във всяка своя дума. Фриймън живее в Кенсингтън, Лондон. Фриймън медитира по целия свят.
Преди 20 години създава Световната общност за християнска медитация, която смело прокламира, че медитацията не е прерогатив само на будизма, а съществува от 2000 година и в християнската религия. Повече от 2000 групи в 114 страни са членове на общността. И медитират всеки ден.
В скорошно пространно интервю за Financial Times Лорънс Фрийман защити тезата си, че медитацията трябва да стане съществена част от ежедневието ни и потвърди, че църквата трябва да се обърне към новите технологии, за да оправи PR-проблемите си, които има.
Фрийман е иноватор, който обръща внимание на традициите, но продължава да търси нови форми за тяхното разгръщане и днес. Тази седмица той гостува на проекта "Иноваторите" на Дарик радио.
Константин Вълков: В последното си интервю разказвате за ужасните PR-проблеми, които съпътстват църквата - къде на шега, къде сериозно, това е точно така. На какво се дължи всичко това? Само PR-проблем?
Лорънс Фрийман: Мисля, че е нещо повече от PR-проблем. Има редица сериозни проблеми, сериозни теми, с които църквата и християнската религия трябва да се занимават. В еволюцията си тя преминава през тези фази. Говорим за традиции от над 2000 години, говорим за много институции. Разбира се, редица от тези институции са в конфликт помежду си. Членовете на различни християнски църкви често се борят един срещу друг в свещените сгради.
Мисля, че сме свидетели на много важна фаза от еволюцията на християнството - то се отделя от своето средновековно минало, бавно се лекува от делението по време на Реформацията, откъсва се от светските и политически сфери на влияние, в които беше въвлечено. Двигателната сила на това е модерността, модерното мислене, светското мислене. Не бих казал, че светското е срещу религията, по-скоро определя собственото място на религията, като не позволява тя да се превърне в доминантна сила в нашето общество. Остава правото на хората да бъдат или да не бъдат религиозни.
От духовна гледна точка наблюдаваме възстановяването на традицията към съзерцанието. Това измерение на съзерцанието беше маргинализирано в продължение на много векове и беше отречено от християнството. На него беше гледано с подозрение от протестанти и католици.
През последните години се случиха много бързи и дълбоки открития на това колко централна е ролята на съзерцанието в християнството. Откриваме всичко това в учението на самия Исус. Това е първата индикация, че Исус е учител на съзерцанието, а християнството е мистична религия.
Говорите за модерно мислене в църквата. Според Вас трябва ли църквата да се възползва от новите технологии и как?
Да, разбира се. Сигурен съм, че ако Апостол Павел беше жив, щеше да бъде с BlackBerry и да има Facebook. Нашата световна общност на християнската медитация има за приоритет използването на нови технологии, имаме добра интернет страница, Facebook и Twitter. Това са просто средства за комуникация. Мисля, че църквата или всяка една друга духовна общност трябва да помни, че сама по себе си технологията не е средство. Технологичното или дигитално приятелство не е същото като истинското приятелство. По-скоро приносът на религиозния ползвател на технологиите към глобалната технологична революция е да запомни, че технологията не е Господ. Ако заменим обикновения човешки контакт с технологична комуникация, ние самите ще се нараним.
Както често се случва, ние изобретяваме нещо, после то ни обсебва, а едва след това трябва да разберем как точно да го използваме. В нашата общност също използваме технологии за комуникация, но основното е седмичната ни медитация, която се случва в домовете на хората, в църквите, в затворите, в училищата.
По време на медитация ти си във възможно най-директната форма на комуникация, която може да се изпита и осъществи. В този смисъл считам, че медитацията и технологиите имат интересна връзка, защото колкото повече се пристрастяваме към технологиите, от толкова повече медитация се нуждаем.
Как се изключвате от технологиите?
На първо място изключваме всички телефони, когато медитираме сутрин и вечер. Така се връщате към обикновеното човешко съзнание - тяло, дух, разсъдък.
Правилно ли е атеисти да практикуват тази християнска медитация?
Да, но бих направил едно разграничение. В книгата First Sight се опитвам да изследвам различията между faith и believe. Не знам дали на български "вяра" може да бъде изказана по два различни начина, защото на повечето езици разликата е доста замъглена. Мисля, че тези две неща трябва да се отделят и след това ще разберем духовното и религиозно преживяване далеч по-добре. Faith - това е нашата възможност за трансцеденталност, за ангажимент, за любов. Faith се отнася за връзките - да бъдеш верен на приятелите си, близките си. Believe също е важно, защото ние живеем и вярваме в убежденията си, моралните принципи. По време на медитация не се фокусираме върху нашата believe система, а по-скоро упражняваме истинската faith, истинската "вяра". Най-добрата илюстрация на това са децата и начинът, по който те медитират.
Атеистът може и да не е отдаден на определена believe система - религиозна или друга, той е избрал да не вярва в Бог. Но по време на медитация той практикува истинската система на съзерцание - да бъде тих, спокоен, естествен.
Можеш ли сам да медитираш, без да знаеш какви са правилата за това?
Мисля, че медитацията е свързана с простотата, естественото внимание. Тя е за това да бъдеш, а не да правиш. Да бъдеш, а не да мислиш. Колкото е свързана с простотата и е нещо обикновено на пръв поглед, медитацията съвсем не е лесна. Децата обичат и разбират медитацията, нуждаят се единствено от лека дисциплина, за да я практикуват успешно. И възрастните се нуждаят от това, за да медитират успешно - дисциплина и постоянство. За мен има разлика между дисциплина и техника. Техниката е нещо, което използваме, за да достигнем до определени резултати. В много сфери на живота имаме необходимост от техники, за да решим проблемите. В медитацията основно говорим за дисциплина. Става дума за дисциплина, благодарение на която излизаме извън обсега на нашето его, преодоляваме го и достигаме до по-високи нива на вътрешно удовлетворение. Тук не става дума за успех, а за лична интеграция.
Възможно е да медитирате само технически, за да намалите кръвното си налягане или за да установите холестерола си в рамки, за да намалите депресията, за да спите по-добре нощем. Всички знаем, че медитацията има тези физически и психологически предимства. Все пак продължавам да смятам, че има друго ниво в практикуването на медитацията, което съвсем внимателно ни води до едно по-духовно състояние.
Малцина са християните, които практикуват медитация? Останали сме с впечатлението, че медитацията няма нищо общо с християнската религия?
Да, мисля, че потискането или маргинализацията на медитацията в християнството са по-силни в Римокатолическата църква отколкото в Православната църква. Източната църква е запазила възприятието, че това е нещо важно. Те имат една много популярна молитва, Исусовата молитва, въпреки че Православната църква понякога е в конфликт с тази мистична страна на религията. В Западната църква по-скоро се е стигнало до схващането, че обикновени хора не могат да медитират, а само монаси. Причините за това са комплексни и са част от културната история на Европа. Началото е от 12 век, когато богословието и молитвата са се превърнали в две отделни неща. След 12 век богословието се превръща в академичен предмет, който се изучава в университетите. Следващото голямо разделение е между Източната и Западната църква, както и разделянето на католици и протестанти в самата Западна църква. Всяко едно от тези разделения или травми, които църквата понася, превръщат съзерцанието в нещо подозрително, което трябва да бъде държано настрана.
Трябва ли да се спазват определени правила преди медитация - кога да спиш, кога да се храниш, как да си облечен?
Не, по-скоро мисля, че има няколко основни принципа. Основният е на Свети Бенедикт и той е свързан с умереност, скромност, въздържаност. Ще Ви дам и един пример. Преди да започна да се занимавам с медитация, пушех много. Тогава учителят ми Джон Мейн ме попита дали пушенето е съвместимо с желанието ми да се отдам на медитацията. Той постави нещата така - когато медитираш, ти трябва да обичаш себе си. Когато пушиш, ти вредиш на себе си. Когато медитираш, ти ставаш по-свободен. Когато пушиш, ти се пристрастяваш. Тогава незабавно спрях пушенето.
Каква е икономиката на църквата? Работил сте като инвестиционен банкер в продължение на две години, знаете много за парите. Икономиката на църквата винаги е вълнувала хората. Откъде идват парите за църквата, къде отиват. Ето, в България напоследък много се говори за това - владиците карали скъпи автомобили, имотите на църквата били скъпи.
Мисля, че управленската структура на църквата не е прозрачна. Имам приятел, който пише докторантура и реши да се фокусира върху финансирането - сигурно изглежда скучно, но на практика тази тема докосва много силно живота на църквата, имиджа на църквата. Не знам точната ситуация в България и няма как да коментирам, но бих казал, че наистина църквата не е прозрачна, когато става дума за финансите й. Липсата на прозрачност пролича и в начина, по който църквата се справи със случаите на порочно насилие в Ирландия и Америка. Има една култура на секретност, която проповядва схващането, че църквата трябва да бъде защитена и разполага с някакви специални институционални привилегии. Привилегии, които я отделят от традиционните закони.
Много бавно - заради натиска от реалния свят - това се променя. За съжаление, църквата все още е заключена в собствената си структура на разпределението на властта в нея.
Ако можете да въведете една иновация, какво бихте променили в църквата?
Бих превърнал медитацията в част от живота на всяко училище. Ще представя медитацията на децата още от началото на техния път в училището, от пет-шест годишна възраст.
