Крушкoва: Няма паника в туризма заради финансовата криза
Крушкoва: Няма паника в туризма заради финансовата криза / снимкa: Sofia Photo Agency

Анелия Крушкова, председател на Държавната агенция по туризъм, гост в предаването „Седмицата” на Дарик.

Половината хотели в "Албена" ще останат празни, ще оцелеят само тези, които намалят цените и подобряват услугите, алармираха от ръководството на курорта. Такава ли ще бъде картината в хотелите и курортите в страната, изобщо как ще се отрази световната криза на този отрасъл?

Честно казано, точно завчера се върнахме вече от Лондон, от първото световно изложение, което всъщност е и второто по големина след берлинското. Усещанията са малко по-различни. Разбира се, кризата съществува и в никакъв случай не би могло да се каже, че тя няма да даде отражение на нашата българска родна действителност, но като цяло никаква форма на паника всъщност няма в Лондон, което, от една страна, може би донякъде ме изненада, защото имам много трезво мислене, но, от друга страна, и ме и зарадва. В интерес на истината всички представители на туристическия бранш, независимо на какво ниво разговаряхме там, а именно имахме, от една страна, среща на министрите на туризма на всички страни в света, то беше едно огромно заседание точно по проблемите на кризата и преодоляването на кризата, и останалите теми, с които се занимава от години Световната туристическа организация... всъщност в световен мащаб преодоляването на бедността и запазването на климатичните... спирането на климатичните промени в световен мащаб. Разбира се, кризата беше тема номер едно, но паника в никакъв случай нямаше. Имаше един разум, имаше едно, така, доста актуално и обективно говорене, в смисъл не бива да се намалява рекламата, не бива да се правят никакви стъпки, които са категорично в някаква посока, независимо наляво, надясно, нагоре, надолу. В крайна сметка кризата със сигурност ще засегне по-малките и по-нестабилните, но последното нещо, за което всъщност хората ще спрат да харчат пари, това са удоволствията, храната и напитките. Така че ще настъпи преструктуриране на сектора като такъв, ще имат възможност да бъдат реализирани съвсем нови курорти, съвсем нови типове услуга и разбира се, много по-евтини като цена, но в никакъв случай няма усещането за един световен проблем, който е надвиснал.

Сега, зимният туризъм, какво очаквате в момента на кризата, как ще се справите.

Интересно е, че всички представители на бранша, които бяха заедно с нас в Лондон и които имат отношение точно към зимния туристически сезон, са по-скоро обективни, отколкото песимистични. Те са насочени, насочили са своите мисли към факта, че така или иначе този зимен туристически сезон, при условие, че има наистина сняг и наистина всичко е от гледна точка на самата наличност на снега, което е определящо за един сезон, ще бъде по-скоро добре и нямат някакви съществени тревоги. Имат някаква стагнация и по-скоро парализа на мисленето за записване, но това е частично и това е само в някои определени периоди от зимния сезон. По-скоро януари месец и март месец към момента се очертават като по-слабо заети, но аз съм сигурна, че това ще се компенсира. От една страна, английският пазар, макар и свит, ще бъдат гости в нашите зимни туристически райони, от друга страна, разбира се, руснаците ще продължат също така да се записват. Имаме и точно този тип информация. По-скоро сме обективни, отколкото негативни, позитивно обективни.

Сега, освен опасенията, така, за намаляне и стагнация в туризма, се чува и една насрещна теза, че така ще се изчисти презастрояването с хотели, което блокира туризма, ще се отсее добрият от лошия туризъм. Това как ви звучи?

Имам собствено мнение по повод на презастрояването на хотелите. Това е факт, трудно ще бъде направено каквото и да било.

Преодоляно.

Да, наистина ще спрат строителството на новите хотели. Проблемът е в това, че презастрояването е концентрирано върху много малка територия от площта на България в много голямо количество и няма връщане назад. Наистина трябва да се стигне до драстични мерки като разрушаване на хотели, което не е операция, която със сигурност е желана, а от друга страна самото спиране на строителството или по-скоро забавянето на строителния процес би могло да настъпи в страната като цяло, независимо къде по територията на нашата страна, въпреки че и точно този тип разсъждения може да се окажат неправилни, тъй като мнението на големите хотелиери е, че те ще строят точно през периода на голямата криза, тъй като всичко е много по-евтино. И наистина, както се казва, богатите хора строят по време на криза, така че в този ред на мисли ние разговаряхме с тях и те имат точно такъв тип намерение.

Сега, "Руснаци купуват хотелите в Банско от британци". И такива заглавия минаха тази седмица. Свидетели ли сме на руска инвазия?

Всичко е пазар. В крайна сметка наистина, след като има свободни пари, които са руски, не виждам какъв е проблемът те да бъдат инвестирани в Банско, макар и минавайки през британски компании. Всичко е пазар. Всичко е бизнес, всичко е реклама и, разбира се, усещане за успех или неуспех във всяка една сделка, така че в този ред на мисли, който разбира този бизнес, просто нека да го направи така както трябва.

Наскоро вие самата казахте, че туристическият бранш е поискал от вас да се направи антикризисна стратегия за туризма. Готова ли е тя? Какво предвижда?

Трудна е темата за антикризисната стратегия не заради друго, а защото от гледна точка на държавата ние много лесно ще дефинираме точно тези стъпки, които са необходими, за да може да бъдат частично преодолени проблемите, свързани с кризата, която така или иначе настъпва. От друга гледна точка това, което касае обаче бизнеса, нито имаме ние право, нито имаме и знанията, даже ако искате така да го кажем, да дефинираме поведението на частния бизнес, така че в този ред на мисли тази антикризисна програма е някакво взаимно дело. Нашата част ние сме си я написали. Разбира се, те подадоха също една част от детайлите, които трябва да бъдат сключени, за да може да бъде оформена една обща антикризисна програма, но всяка програма е програма до момента, до който тя трябва да бъде изпълнена, а всяко нещо просто на хартия когато остане, то не помага. Така че в този ред на мисли усилията са абсолютно задължителни и те са двустранни, както от страна на държавата, така и от страна на представителите на бизнеса.

Всъщност може ли изобщо да има такава ефективна стратегия като се има предвид ограниченият бюджет на Агенцията по туризъм и за следващата година? Това ви слага с едни доста тесни рамки.

Това е факт, абсолютно, но стратегията, с това гръмко име, въпреки че аз бих казала по-скоро са някаква форма на мерки, които да бъдат разписани, и то обективни мерки, а не написани на лист хартия, тъй като това не помага никому, много често не се изразява и в големи финансови знаци, а по-скоро е въпрос на добро формулиране и на мисъл, защото да, наистина, за всяко нещо трябват пари, за всяко нещо и най-вече за рекламата, която е част от стратегията за преодоляване на кризата, са необходими много пари, наистина много пари, но от друга гледна точка има други дребни неща, които са по-скоро въпрос на желание от страна на бранша да ги изпълни и, разбира се, от страна на държавата да помогне, и усещането за това точно как трябва да се случи. Пак казвам, всяка една антикризисна програма касае и се докосва до двете страни, а именно това е държавата, от една страна, и частният сектор - от другата.

Всъщност, да очакваме ли все пак спад на цените в туризма, за да можем да привлечем повече туристи?

Не мога да дам отговор на този въпрос. Аз лично се надявам, бих се радвала, ако наистина цените станат по-обективни не заради друго, а защото всеки един потребител - дали това сме ние или това са нашите чужди гости, желае да получи колкото се може по-адекватно съотношение качество на услуга - цена на услугата. България наистина е атрактивна точно с това свое съотношение, ние сме все още една доста атрактивна туристическа дестинация поради съотношението цена - качество на услугата. Поради тази причина и аз смятам, че следващата година ние няма да имаме много съществени проблеми в областта на туризма със заетостта. Да, със сигурност ще продължаваме да имаме изключително много проблеми с качеството, със сервиза, с обучението на кадри, с начина на предлагане на туристическия продукт, разбира се, с рекламата, която е ангажимент на Държавната агенция по туризъм, това са проблеми, които са наслагвани от години. Няма да забравя, разбира се, да спомена и инфраструктурата, наличието на летища, всичко това е част от широкия спектър на туристическия продукт. Но това, което касае рекламната стратегия на България, която е имала от години, която все пак е била рекламирана в продължение на десетилетия като една морска туристическа дестинация, позната на останалата част от Европа и от света като такава, ще продължи да има своята сила и наистина ще има възможност хората да дойдат тук, в България, и да се насладят все пак на нашето Черноморие.

Казвате, че поне до момента не се наблюдава отлив на туристи. Очаквате ли... изобщо какви проявления очаквате на световната финансова криза във вашия бранш?

Световната финансова криза със сигурност дава своето отражение върху туризма. Генералните мисли в тази посока са насочени в следното - туристите ще пътуват по-наблизо и за по-малко пари, това е основната дефиниция. Разбира се, всички... всяка една от страните, с които ние разговаряхме, пък и на всички форуми, на които сме се срещали, страните се ориентират предимно към самите себе си, към вътрешния пазар, към това самите граждани на съответната страна да открият своята страна, да останат в нея, да оставят своите пари на територията на собствената си страна. И всяка една от страните е насочена към своите съседни страни. Малко вероятно е да има ръст на далечно... на екскурзиите за далечно разстояние, на пътуванията, които са свързани със средна класа туризъм. Това, което се очаква като ръст и за следващата година и което ще повтори изтичащата вече 2008 година, е ръст в обхвата на суперлукс и лукс туристическите услуги и на евтиния туризъм. В България, знаете, че ние имаме тази година един направо феноменален ръст от почти 20 процента, 18.2 процента имаме към края на месец септември, което е един... доста малко страни могат да се похвалят с такъв ръст на туристите, като говорим само и единствено за туристите, които са дошли в нашата страна, а не на пребиваващи, които са влезли поради някаква причина в България, или пък на куфарните търговци, които така или иначе са пресекли границата, говорим за чист туристически продукт. Това, от една страна, е радостно, от друга страна обаче наистина ни задължава следващата година да имаме едно точно толкова адекватно поведение, колкото и тази година, да запазим това съотношение качество на услугата - цена на стоката, защото туризмът наистина е стока, която се продава, и да акцентираме върху нашите пазари, които тази година имаха ръст, а именно това бяха Русия, на първо място, тази година имахме ръст от Германия и от Англия, което също е абсолютно изненадващо, тъй като всяка година тръпнем дали ще имаме ръст от тези две страни, те също са определящи пазара на услугите, на туристическата услуга в България. И за наша голяма радост също така имаха ръст централноевропейските страни, бившите социалистически страни, каквито са Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения и нашите съседни страни, разбира се, да не забравяме в никакъв случай Румъния, Сърбия и Македония.

Така, накрая ми се ще един въпрос да ви задам, който все пак, той е извън контекста на разговора ни, обаче 14 чиновници от туризма се оказаха сътрудници на Държавна сигурност тези дни. Смущава ли ви това? Това ще промени ли изобщо нещо?

Не, в никакъв случай.

Няма да окаже влияние.

Не виждам какво би могло да промени. Все пак всички тези личности са достатъчно познати, ние сме всеки ден в разговори с тях, от дълги години всъщност те се познават всички помежду си, всички те са един бранш, наречен туризъм. Не виждам какво би променило туристическата услуга, това са познати лица от нашия туристически бранш.