Държавата трябва да намали голяма част от данъците, като би трябвало да бъдат намалени и 15% за едноличните търговци, каза в „Седмицата” на Дарик радио лидерът на ДСБ Иван Костов. Той допълни, че едноличният търговец може и трябва да бъде третиран като физическо лице, което се е самонаело. Според Костов едноличните търговци не взимат големи доходи, особено в сравнение с управителите на големи корпорации. Заради по-малките си приходи едноличните търговци спокойно могат да плащат по 10% върху доходите, които получават като физически лица.
Иван Костов добави, че може и трябва да бъде облекчено положението на младите семейства, на хронично болните пенсионери, които купуват много лекарства, чрез намаляването на ДДС. Според лидера на ДСБ трябва да се намали и осигурителната тежест с 2%, което ще стимулира работодателите да не освобождават толкова много работници. Иван Костов добави, че според него държавата в момента провежда прокризисна, а не антикризисна политика. Ето какво още каза Иван Костов: Ако Иван Костов трябваше да напише бюджета, какво щеше да промени за 2009 г.? Много неща. Първо, трябваше да. .. първо трябва да се намалят данъците, за да се покаже на всички данъкоплатци, че държавата поема своето бреме от ограничения на приходите, както всички ще имат такива ограничения в условия на криза. Накъде повече преките данъци, ще кажат управляващите? Преките например могат да бъдат и трябва да бъдат намелени 15-те процента за едноличните търговци. Едноличният търговец може и трябва да бъде третиран като физическо лице, което се е самонаело. Те не взимат големи доходи, особено в сравнение с доходите примерно на. .. да речем, на управители на големи корпорации. Нека си спомним, че холдинг "Пътища" начисли на своя управител Васил Божков 3 милиона и отгоре само премия, а едноличните търговци върху които той ще плати 10 процента. Така че едноличните търговци спокойно могат да плащат по 10 процента върху доходите, които получават като физически лица. Може и трябва да бъде облекчено положението на младите семейства и на хората, хронично болни и пенсионери, които купуват много лекарства, чрез намаляване на ДДС. Може да бъде намален до 7 процента примерно за лекарствата и учебниците, от 20 на 18 процента спокойно в момента може да бъде намален ДДС, което ще отвори пазара, ще даде възможност повече фирми да реализират повече продукция при сравнително по-ниски цени. Освен това могат да бъдат намалени осигурителните вноски с 2 процента, което ще стимулира работодателите да не освобождават толкова много работници. Вие виждате, вестниците изобилстват с информация за освобождавани работници. Йордан Христосков обаче каза, че това не се сбъдва, че намаляването на осигурителната тежест не дава ефекта, който се твърди, че ще има в България. Не дава ефект при него като приходи, но дава ефект в друга област, в сферата на заетостта. Там по-лесно могат да бъдат задържани заетите, когато задълженията да се плащат осигурителни или пенсионни вноски са по-ниски. Безспорно действа това, това действа в целия свят. Така че може да не доведе до увеличение, примерно, ако има общо намаляване на заетите, бюджетът на НОИ ще завърши с по-малко приходи, отколкото са планирани. Но вашата теза за намаляване на приходите в държавата е коренно противоположната на идеята на управляващите да посрещнат кризата. Те казват ние ще посрещнем кризата с резерви, ще имаме пари. Бели пари за черни дни. Ама те черните дни са дошли. Значи, когато са дошли черните дни, белите пари се харчат, а не се трупат още, защото нашите управници се поставят в положението на хора, които в черни дни продължават да трупат бели пари, отнемайки ги от данъкоплатеца, увеличавайки фискалните резерви на държавата. Получава се така, че в условия на криза държавата не поема своята тежест, своя дан, своите притеснения и своите напрежения, а ги прехвърля изцяло на данъкоплатците. Данъкоплатците страдат от кризата. Домакинствата се ограничават, фирмите се ограничават. Единственият, който не се ограничава, а трупа пари, е държавата. Това е проциклична, прокризисна политика, тя не е антикризисна. Тоест вие, ако бяхте министър-председател, щяхте да похарчите парите, които има България, щяхте да ги дадете. Не, нямаше да ги похарча, но бюджетът трябва да завършва, в условия на предстояща криза бюджетът трябва да завършва с дефицит, т. е. данъците да се намаляват много по-силно, отколкото се намаляват разходите, защото трябва да се намалят и разходи, така че да има дефицит. Държавата да трупа дълг в момент на криза. . . Това не е излишек. . . . държавата трябва да се задължава, защото така води антикризисна политика. А целият смисъл на антикризисната политика е държавата да харчи малко повече, да се ограничи навсякъде във всички разходи, да осъществи реформи, т. е. да има поведението на добър стопанин. Какъв дефицит, защото управляващите залагат бюджетен излишък до 3 процента, при нужда до 1 процент от този излишък, това би било около 700 милиона лева, щели да се освободят в подкрепа на икономиката, ако тя се била утвърдила по-силно. Дефицит в зависимост от конкретния разчет, който може да бъде направен само от съответните министерства, Министерството на финансите и прочие. Тогава, когато се формира дефицит от 1 или 2 процента, се следва политика, която всички европейски и атлантически страни следват. В момента на криза няма нито една страна, която да се кани да приключва годината с излишък, няма такава. Просто всички страни в момента поемат дългове, за да облекчат данъкоплатеца. Защо го правят според вас? Нашите го правят. Значи, защото най-елементарното обяснение би било, че не финансовото министерство, беше и ваш заместник. Да де, но в друга сфера, той не е точно специалист по бюджета, но както и да е. Аз мисля, че те не го правят от страх, най-обикновен страх, страхът, че могат да изтърват макроикономическата устойчивост на страната. Правят го, защото не са убедени в стабилността и устойчивостта на финансовата система, а не са убедени, защото не разбират едно голямо правило в управлението, което изисква устойчивата, стабилната сфера, която в случая е финансовата, фискът, нали, самият бюджет, банките са стабилни, те да поемат по-голямо напрежение, отколкото са поемали досега, тъй като в противен случай икономиката ще се свие много по-силно, разбирате ли. Значи, ако икономиката в момента е слаба, реалната икономика, тя трябва да бъде облекчена от финансовата система. Финансовата система трябва да поеме по-голямо напрежение и ограничение върху себе си. Тя трябва да формира и дългове, за да може производителите, реалните данъкоплатци да преживеят по-леко кризата. Тоест трябва да стане едно голямо преразпределение на напреженията в икономическата сфера. Ако отговаряхте за финансите на България, как щяхте да компенсирате недостига на пари, който се очертава заради очевидно по-малкото чужди инвестиции например. Прогнозите според вас надценени на управляващите са, че чуждите инвестиции ще спаднат до 5 милиарда и 300 милиона евро, т. е. с около 1 милиард и половина евро по-малко от тази година. Как обаче България да компенсира недостига на пари или дефицита по текущата сметка, след като очевидно страната ни се оказва непроизвеждаща? Първо, с целенасочени мерки в подкрепа на износителите. Трябва да има специална политика, която да насърчава износителите в този момент, защото мнозина вече признават, следвайки нашите предупреждения, че свиващият се световен пазар ще намали възможността да се изнасят и български стоки. Значи, първо, трябва да се помогне на износителите. Е как, а кажете как. Ами, много лесно ще помогнем. . . .нали, ще каже скептичният българин. Скептичният българин не може. . . Вижте, Западът не може да помогне. Помагат. Как? В момента помагат. Ами, ето ви прости средства. Примерно българското земеделие в момента е в тежка ситуация по отношение на вноса и износа. Внасяме грубо за 2 милиарда, изнасяме за милиард и половина. Самото ни земеделие, което може да изхрани много повече от населението на страната, формира 500 милиона дефицит в текущата сметка. Защо? Защо? Защото отсреща го конкурират производители, които ползват основно европейски субсидии, които в момента са недостъпни за българските производители. Значи, най-важното нещо да бъде подпомогнат този вид износ е колкото се може по-бързо да се разчистят препятствията от некомпетентност и корумпираност, за да може европейските субсидии да стигнат до българските производители. Ето ви една класическа мярка за стимулиране на износа. Много неща могат да бъдат направени в най-различни сфери, стига да има съзнателна политика, че това се прави. Ето, например, ще ви дам още един пример. Банките ограничават кредитите. Защо? Поради това, че в последните три-четири години чуждестранните им собственици вложиха в страната някъде около 16, може би и 17 милиарда лева. Сега те започват да ги теглят, намирайки се в затруднено положение, и вътре в България кредитът е силно затруднен. Втора причина е, че доверието в България падна много бързо. Всички казват - България ще пострада, единствено българските управляващи казват - не, нас кризата. . . казваха доскоро - не, нас кризата няма да ни засегне, за да предизвикат световни рупори на финансовата общност да кажат - тия не четат знаците, не могат да разберат какво ще им се случи, в буквален, в прав текст започнаха да говорят за България. Значи, какво може да бъде направено в условия на спадащо доверие и изтеглящи се капитали? Българска народна банка трябва да намали задължителните резерви. 12 процента от собствените средства, от собствените, на самите банки, БНБ взема и по тях не им плаща никакви лихви. Тя ги държи просто за резерв, и тя се преосигурява. И когато казвам, че финансовата система трябва да поеме повече от тежестите на кризата, БНБ също трябва да поеме, тя трябва да отиде към намаляване на финансовите. . . на задължителните банкови резерви, да се натовари с повече риск самата централна банка, но едновременно с това банките да получат допълнителен финансов ресурс. Тоест вашето послание е извадете парите на България, прибраните пари в този момент трябва да бъдат извадени. Ама, всеки прави това нещо по света, всички правителства това правят. А инфлацията? Като се извадят много пари, няма ли да дойде инфлация, която пък щяла да се съчетае с липсата на стоки - дефлация и щяла да стане стагфлация. Стагфлация се нарича, когато има и инфлация, и стагниране напроизводството, т.е. има и намаляване. Това ще се случи, когато не се води целенасочена политика на противодействие на кризата. Иначе има достатъчно фактори, световни ценови фактори, които противодействат на големите инфлационни тенденции, включително и в България. Това е спадане на цената на хранителните продукти, спадане на цената на петрола, на енергийните суровини, включително на природния газ, спадане на цената на цветните метали, на стоманата и т.н. Има обща тенденция, тъй като световната икономика се намира вече в рецесия, тя влиза задружно в рецесия почти, цените започнаха да падат. Петролът падна, под 50 долара за барел е вече, което не е имало цена отпреди не знам колко години вече. Което показва, че кризата нахлува по класическия начин с падане на цени. В този момент инфлацията не е големият враг на българската икономика. В този момент големият враг е фалити на фирми, продажби на фирми на безценица, продажби на банки на безценица, продажби на хотели организации на работодателите казват - започват да се продават бизнеси в България, и то на безценица. Защото тези хора са взели кредити от тези фирми, кредитът вдигна лихвата, банките вдигнаха лихвата, увеличиха разходите на фирмите и в момента фирмите изпадат в неплатежоспособност. Това е големият проблем. Ако вие отговаряхте за финансите, щяхте ли да предвидите големи разходи за инфраструктурни проекти, създаване на държавна компания за изграждане на бизнес паркове, въобще щяхте ли да използвате държавата, за да замести липсващите частни пари? Това второто за държавни бизнес паркове, това е пълна безсмислица. Това е толкова далеч от истината, че направо няма да го коментирам. Но правилна политика в момента е, би била правилна, напълно правилна, да се ускорят инвестициите в инфраструктурата. Къде е проблемът обаче - че всяка инвестиция в българската инфраструктура се сблъсква с доказана корупция на управлението на държавните поръчки. Това е фактът, поради който европейците спряха собствените си средства за България. Следователно преди да се стимулира финансирането на инфраструктурата, на инвестиционни проекти там, пътища, съоръжения, пречиствателни станции и какво ли не, преди това да се разчисти терена от корупцията. Вижте какво става, в Народното събрание цитират села с по сто души, които имат по 12-15 хиляди лева инфраструктурни разходи на човек, На тях им строят пречиствателни станции, строят им канализации и т.н., на сто човека, на 180 души. В селото Дръндар на Ахмед Доган. Това е корупция. Не може през това да се мине, защото европейското правило е. .. първо на градове, задължиха ни, първо на градове до 15 хиляди, нали, трябва да са над 15 хиляди, за да се изгражда пречиствателна станция, да се изграждат канализации и т.н. За малките населени места почти никъде. . . те имат други технологии да се справят с отпадъчни води и т.н. разбирате ли? Тоест вие не сте против политиката на харчене на държавни средства усилено за инфраструктурни проекти, запазване на голям процент от продукта на страната. Само след като се изпълнят европейските изисквания, след като се разчисти от корупция тази среда цялата, защото тя е тежко корумпирана, и се отговори на европейските закони и правила. Тогава могат да бъдат пуснати българските пари. Защото вижте какво се получи с автомагистрала "Люлин", вижте колко е интересно. Автомагистрала "Люлин" е един от най-големите, седемте или първата десетка нарушители на европейските правила по отношение на финансирането. Г-жа Плугчиева, която отговаря за коректността на усвояването на средствата, я дадоха по телевизията как се разхожда по автомагистралата да каже, че тя ще влезе в действие еди-кога си. Истинската причина, че тя се разхождаше, а не спря парите, е, че самият строеж е закъсал вече шест до осем месеца със закъснение, може би дори година, а държавата, вместо да отстрани всички тези пробойни и корупционни практики в национална агенция пътна инфраструктура, замести европейските пари и започна да плаща на строителя, който е пълен с нередности. Разбирате ли какво се получава - хем магистралата не става, хем се ангажира авторитетът на най-важния човек в България, който трябва да бъде, така да се каже, носител на авторитета, че ние все пак противодействаме на корупцията, хем, от друга страна, държавата замества европейските пари, които са спрени заради нарушения, и накрая абсолютно нищо няма напредък. Същата политика ли на изваждане на парите, пускане в обръщение, трябва да се следва и в други фондове, в здравния например? Не, там. Обсъждахме с директорката на здравната каса. Тя казва, че не е разумно, впрочем това са гласове и от опозицията, че не е разумно такъв огромен резерв да стоят мъртви пари, вместо да бъдат използвани за здравето на българина. Не е разумно по никакъв начин да се харчат пари, без да завърши реформата в болничното здравеопазване. Горе-долу и тя това каза. Защото, ако не се осъществи тая реформаЕ Все едно да изсипете тези пари в пясъка, като вода в пясъка ще изчезнат и ефектът за здравето на нацията, за работоспособността на заетите няма да бъде никакъв. Просто това ще бъдат напълно напразно изразходвани пари. Някакви хора ще получат някакви заплати, някакви хора ще се обогатят от някакви обществени поръчки и толкоз, но ефектът върху здравето ще бъде никакъв. Управителят на НОИ пък подкрепи експертно тезата ви, че трябва да бъдат гарантирани парите на българите в пенсионните фондове все едно са в банки. Ама, разбира се. Разбира се. Тоест държавата трябва да извади, казано в кавички, пари за такава гаранция? Една от най-сериозните слабости в управлението и доказателство, че няма антикризисна политика, е пълният отказ на държавата, на Министерството на финансите и правителството да подкрепи Българската фондова борса. А българската държава е собственик на мажоритарния пакет на Българската фондова борса. Малцина си спомнят в момента, а ние трябва да го кажем по радиото, че това, което се случва на фондовата борса, е отговорност и на собственика на мажоритарния пакет, а това е Министерството на финансите, абсолютно нищо. На 11.09., когато аз предупреждавах, вече без глас почти останал, че фондовата борса се развиват изключително негативни процеси, Софикс беше 966 точки. Онзи ден падна на 322. Три пъти падна от 11.09. досега, защото държавата не пожела въобще да признае, че това е проблем, и не поиска да предприеме каквито и да е мерки. Е, това, което вие казвате е една възможна мярка. Може да бъдат насочени, тъй като оборотите не са големи, неголеми средства и през определени държавни финансови институции, примерно като насърчителна банка или сребърният фонд могат да бъдат задължени по определен начин да инвестират, ама не във всички фирми, а в тия, които капитализират печалба, които дават дивиденти, за които се вижда, че взимат антикризисни мерки и се интересуват от това как се котират техните акции. Тоест вие предлагате нещо като това, което направиха американците. Ами, разбира се. Българската държава да инвестира в силни фирми. Аз не мога да измисля нищо различно от това, което световни икономисти прилагат, следвайки логиката на нещата. Най-глупавата реакция, която аз чух тези дни от управляващите - икономиката ни е пренагрята, трябва да се охлади, охлаждането щяло да бъде полезно. Това го говореха с абсолютен нарцисизъм и с. . . Не знам, аз нямам думи за този цинизъм как да го нарека - да казваш ти на хората сега, че това, че те ще фалират, че ще загубят работните си места е здравословно за българската икономика и че една криза ще се отрази добре, това беше според мен най-антинационалното, антиикономическо изказване от страна на управляващите. Как гледате на ироничните бележки в цял свят, че с толкова силното навлизане на държавата в икономиката Маркс се оказва победител? Не, не, Маркс не се оказва победител. Аз, първо, не приемам това силно навлизане на държавата в икономиката. Самият вие сега предложихте много мерки, които означават държава в икономиката. Не. Не означават държава. Ако държавата. . . не държавата, а нейният сребърен пенсионен фонд купи акции примерно в "Мостстрой", той ще бъде собственик на два процента от акциите, ще бъде миноритарен собственик. Това не означава, че държавата ще национализира примерно "Мостстрой", разбирате ли? Но ще му осигури финансиране, за да може да работи. Не, не на него, а на този, който е миноритарен собственик сега и който е решил да си продаде акциите, ще подкрепи останалите миноритарни акционери ще подкрепи. Аз съм от тези хора икономисти, които считат, че напълно прекалиха, дори във вербалното отразяване на страховете на хората, лидерите на водещите западни страни. Тези щуротии, които се изговориха, тези вербални и глобални гаранции за банки, за депозити и т.н.. .. то се вижда, че няма и да се приложат на практика, но самата практика държавата да влиза, да национализира, след това да приватизира и прочие е практика, следвана много пъти в трудните времена, когато се посреща икономическа криза. В Германия предлагали да одържавят "Опел" за малко, че имали проблеми с продажбите. Да, и след това ще го продадат. Да. Няма Маркс да се окаже прав, защото това е начинът да бъде подкрепена фирмата, за да се посрещне кризата. Аз говоря обаче за друго. Моят акцент е върху икономиите, които държавата трябва да направи върху собствените си разходи, а ние затова говорим много малко. Ето, попитахте ме за здравеопазването. Четиристотин млн. нарастване на разходи за здравеопазването, при положение че няма никаква реформа. Триста и петдесет ли и осемдесет милиона нарастване на разходите за образование, при положение че се намалява броят на учениците, че качеството на услугата е плачевно, че българското образование по никакъв начин не готви конкурентоспособни средни и висши специалисти. След вас ще участва министърът на образованието. . . Да, нека, нека да чуе, защото той трябваше да получи тези пари, но насреща трябваше да даде гаранции, трябваше да даде това качествено образование. Децата трябваше наистина да бъдат обучавани в изключително културна, високо организирана среда, със съвременни средства, със съвременна техника, т.е. качеството на услугата трябва да се повиши и тогава да дойдат парите или поне успоредно да стане, а ние сега правим точно обратното. Както в министерството между другото на вътрешните работи и сигурността. Някакви страхотии, някакви пълни неразбории между правителство и съдебна власт по отношение на техните разходи. Това са все нереформирани системи, трябва да го кажем ясно. Парите могат да вървят срещу реформи. И друго, и още нещо. За седем години НДСВ и ДПС, и сега БСП, създадоха огромен брой излишни институции, огромен брой излишни институции. Седем души се занимаваха с инвестициите в Министерството на околната среда, седем души. Сега има фирма, в която има 75. Те се прескачат там, няма работа за 10 души, но има 75. Има огромен брой излишни създадени институции. Това са тихи, спокойни пристанища за партизаните на тези партии. От тях държавата няма никаква полза. Като казахте партизани, да дадем своя принос към трамвая от клипа на БСП. Като едно време ли са нещата? Глупости. Това е мит. Това е мит, който паразитира върху един друг мит за. . . "На всеки километър", който, разбира се, не е истина и е предназначено точно за определена прослойка вътре в БСП безкрайно наивни хора, които дават приоритет на тяхната носталгия. Да, ами дават приоритет на тяхната носталгия. Разбира се, че нито мечтите са същите. Ами, че те станаха всичките капиталисти. Във Висшия партиен съвет всеки втори или трети е много богат човек, има голям бизнес. Как мечтите са им същите? Че и идеалите били същите. Е, как идеалите? Идеалите. . . НАТО ли е идеал за черните ангели или буржоазната демокрация, това ли им е идеалът? Моля ви се. Това е чист паразитиращ мит върху стара митология. Накрая да кажете единна ли е опозицията в тези идеи срещу кризата, за които говорим? За много идеи сме единни. Например за намаляване на данъците почти всички сега ще видите по време на дебата за данъчните закони, ние вероятно ще предлагаме приблизително едни и същи неща. А докъде ще стигнете в това единство? Евгени Чачев и цитиран от в. "Политика" да казва, че ДСБ и СДС отиват заедно на избори. А, не знам защо Евгени Чачев. . . Той не беше тук. Цялата седмица. Може би миналия брой. .. преди седмица. Вижте, вратите са отворени. Аз ще повторя нещо, което казах. Тези врати никога не са затваряни. Редно е обаче, както има предложение и има в програмните изказвания на хора, които претендират да бъдат лидери на СДС, да стане това, което те казват. СДС да излезе с програма, да разчисти пътя към миналото, да назове грешките, но истинските грешки, а не, нали, това в което, нали, СДС е упреквано, а то всъщност е изиграло положителна роля. Да застане зад постиженията и най-вече да очертае една програма за бъдеще, и тогава няма проблем. Аз много пъти съм казал, не ми вярват, няма персонални различия. Ние имаме разминавания в идеите. Примерно ние продължаваме да считаме Любомир Павлов за една огромна грешка, за един човек, който е нанесъл големи щети. Давам пример с Любомир Павлов, защото условно стои малко по-встрани от политиката. Трябва да се приключат тия сметки, разбирате ли? Трябва да се каже кое е било правилно и кое не е правилно, кое е допустимо като честно поведение на десен политик и кое не е допустимо и така ще вървим напред. Тоест вие не сте много съгласен с тези планове те да се събират СДС пак с тези, които са си тръгнали от тях? Какво означава? Какво означава това? Какво означава? С тези, дето направиха холдингите, дето направиха големия бизнес. Хайде да отидем на темата с вас могат ли богати хора да бъдат в политиката. Могат ли? Могат ли? Могат, ако не са забогатели от политика, но в България почти всичките са забогатели от политика.
