Кобзон критикува руския посланик у нас
Кобзон критикува руския посланик у нас / netinfo

Йосиф Кобзон е една от най-противоречивите фигури в днешна Русия. Той е звезда на руската естрада и председател на комисията по култура в Държавната Дума. Кобзон дойде в България заради концерта си, който беше в понеделник в Националната опера. В знак на съпричастност към съдбата на българските медицински сестри в Либия той сложи лентичката „Не сте сами” и посвети песента „Моя страна, моя България” на Валя, Валентина, Нася, Кристияна, Снежана, Ашраф и д-р Здравко Георгиев.

Дарик радио беше една от малкото медии, за които Кобзон се съгласи да говори.

Г-н Кобзон, в понеделник Русия изгуби Борис Елцин. Кое е най-хубавото, с което вие ще го запомните?

Лично за мен най-хубавата негова постъпка беше, когато излезе на един пленум на ЦК и започна да говори истината, той беше първият от комунистическата партия, който го направи. Не се уплаши от това. Тогава симпатизирах на Елцин, поздравих го за постъпката, подкрепях го. Колкото до следващите му постъпки….Както се казва – за мъртвите или добро или нищо.

Със смъртта на Елцин Русия затвори ли поредна страница от своята история?

Не. Най-новата руска история по ярък начин се пише от Владимир Путин. Истинското развитие на демокрацията започна от Путин. Той е млад, здрав, не е алкохолик, не пуши. От него могат да се очакват само положителни неща. Той започна борбата с корупцията, с тероризма. По времето на Елцин имаше много негативни моменти. Войната в Чечня, икономическата криза през 1998 година, обществото беше силно разделено на бедни и богати. Периодът, след като Елцин се оттегли от власт беше един от най-тежките. Истината е, че действията на един политик, на един ръководител на държавата, могат да бъдат правилно оценени едва след неговата смърт.

По време на концерта си в София посветихте една песен на българските медицински сестри в Либия. Как гледате на случващото се с нашите сънароднички там?

В Държавната Дума вече 8 години се опитвам да прокарам един закон за защита честта и достойнството на гражданите на Русия. Например, ако някъде бъдат задържани граждани на Франция или Германия, веднага започват протести, ноти, започва борба за освобождаване на тези хора. Преди време, когато Буш дойде в Русия, за да се види с Путин, той го помоли да освободи един американски гражданин, който беше осъден за търговия на наркотици. Този американец наистина е продавал наркотици в студентски общежития, за което беше получил присъда от 5 години затвор. И въпреки това Буш се застъпи за него, за този престъпник, а Путин го помилва. Какво се случва обаче с нашите, славянски красиви момичета например, които биват обвинени в проституция и няма кой да ги защити. Хората, които могат да го направят, не ги защитават.

Трябва да кажа, че аз съм изключително недоволен от работата на руския посланик в България. Той работи отвратително, той не работи за Русия, не работи за България. Аз въобще не знам с какво се занимава той в България. Във вашата страна той е представител на нашия президент, на нашето правителство, той има всички възможности и пълномощия. А той не прави нищо. Приемам този факт за изключително емоционален особено след концерта ми в София. Този човек дори не дойде на ме посрещне и да ми каже „Здравейте”. Дали той харесва песните на Йосиф Кобзон или не ги харесва, не знам. Но аз съм председател на комисията по култура в Държавната Дума и той беше длъжен да ме посрещне. По протокол трябваше да го направи. Или поне да прати своя съветник. Никой! Е, какво е това посолство?

Да ви върна на българките в Либия…

Да. Чудя се какво ли би станало с Либия, ако там бяха задържани пет американски медицински сестри. Тази държава вече нямаше да съществува. Тя щеше да бъде затрита от лицето на Земята. Колкото до българките – те станаха заложници на политика.

В момента вие сте на световно турне, по повод 70-тата ви годишнина. Ще пеете ли на всеки свои концерт по света песента, която посветихте на медиците ни?

Работата е в това, че в Русия хората не знаят нищо за тази история в Либия. А също до скоро не знаех нищо и това е много лошо. Това изразява нашето отношение към случая. Да, може би на дипломатическо ниво, когато се наложи руското министерство на външните работи ще проучи въпроса и ще изрази своето мнение по него. Но народът няма да знае нищо. Дали на журналистите са им казали да не хвърлят светлина по тази тема, не знам. Аз не знам и каква е позицията на моята страна по казуса с българските медици. Аз спокойно бих могъл навсякъде да казвам, че посвещавам някоя песен на петте български медицински сестри, които лежат в либийски затвор, но хората ще се питат: кой са тези сестри, къде лежат, какъв е този либийски затвор? И ще се чудят върху всичко това, защото просто няма информация. За всичко това е нужна информация.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю