Калфин: В етап сме на възстановяване на отношенията с Либия
Калфин: В етап сме на възстановяване на отношенията с Либия / netinfo

Министърът на външните работи, заместник министър-председателят Ивайло Калфин в "Седмицата" на Дарик радио

Вие какво отговаряте на онези, които казват - абе, добре, че бяха американците и европейците, нашите нямаше да може да свършат нищо?

Аз даже не мисля да влизам в диалог и да отговарям на тях. Доволен съм, че си свършихме работата. Всеки, който не оценява това, което е направено, очевидно, че има някакви користни цели.

Господин Калфин, само че след развръзката следва завръзка. Сега Либия заплашва със скъсване на дипломатическите, финансовите и икономическите отношения с България и призовава и целия арабски свят да го направи. Каква ще бъде българската реакция?

Да не говорим, че това беше публикация в един сайт, който се издава от Лондон, арабски, вчера и засега нямаме нищо официално. Знаете, че днес малко по-късно има пресконференция на либийския министър-председател и министър на външните работи, общо взето огледална на нашата, с която ние запознахме българските медии с това как се е развил целият процес, който достигна до тук. Така че нека да изчакаме пресконференцията. На официално равнище няма нищо и на мен хич не ми се ще да почна да спекулирам с, така, предполагаеми и възможни неща.

Готова ли е България на твърда позиция спрямо Либия, ако Либия задържи пък твърдата си позиция срещу България включително с искания отново да бъдат арестувани медиците, за да си излежават присъдата, например като България блокира в Европейския съюз всякакви отношения с Либия?

Аз пак не искам да приказваме, защото сам разбирате, че не е най-уместното да приказваме за предполагаемо развитие на отношенията. Мисля, че с развързването на този случай и пристигането на нашите медици в България се отваря нова врата и както ние го оценяваме, надявам се, и либийските власти да го оценят. Защото действително намереното решение е в интерес на всички. Аз не бих искал да се поставя под съмнение това нещо, защото в крайна сметка всички имаме интерес да се реализира това, което е договорено.

Добре дошъл ли е Кадафи в София?

Аз отново. . . разбира се, ние не очакваме близко посещение на Кадафи в София. Аз пак казвам, че след приключването на този случай ние действително, от българска страна, сме готови да работим съвсем конструктивно за развитие на двустранните отношения, които включват и диалог на всякакво равнище. Разбира се, не е предстоящо и непосредствено предстоящо такова посещение. Така че. . . по-важно е да си възстановим отношенията, тъй като те действително от 8 години боксуват и са блокирани в темата с медиците.

Във възстановяването на отношенията готова ли е България да плати цена да не получи външния си дълг от Либия?

За възстановяването на двустранните отношения трябва да се реализират споразуменията, които вече сме направили. Както и министър-председателят подчерта, и аз също имах възможност да кажа, България ще участва под някаква форма в този международен фонд, който е, пак казвам, с цялата си хуманитарна насоченост. С каква форма, дали ще бъде с дълга или с някоя друга форма, разбира се, предстои да се реши. Това е една от обсъжданите форми, разбира се.

Трябва ли да има процес за реабилитация на сестрите според вас?

Къде?

Това е също въпрос. Къде?

Къде да има процес и какъв процес? Говорите за съдебен процес за реабилитация?

Да бъде търсено между. . . имаше идеи за международен съд, който да ги оправдае. За реабилитация по формата на български процедури тук.

Аз не виждам за какво трябва да бъдат реабилитирани нашите сънародници. Аз не знам някъде в България и някой от международните ни партньори да има и капка съмнение за тяхната вина. Уверявам ви, че ако някой се съмняваше във вината им, нямаше да имаме тази подкрепа.

Но Либия настоява на тази вина, включително пред арабските държави.

Това, разбира се, е мнение на либийския съд и на либийската държава. Но то съвсем не е споделено от никой извън Либия.

Тоест, разбирам ви, че по-скоро вие не виждате смисъл от безсмислени процеси.

Аз мисля, че беше достатъчно ясно показано и именно това генерира тази огромна международна подкрепа, че българските медици са невинни в Либия и не виждам защо трябва да поставяме под въпрос това.

На сигурно място ли са българите в Либия?

Във всяка една страна има различни видове рискове. Знаете, че днес надали има страна в света, в която човек да се чувства изцяло защитен. Въпрос на лична преценка кой повече или по-малко рискове ще поеме. Либия е страна със своите рискове, включително и с това, което виждаме със случая с нашите медици.

Според вас има ли риск от повторение на тази ситуация, може би не в такива чудовищни обвинения, но задържания на други българи, с други обвинения в рамките на . . .

Имате предвид в Либия ли?

В Либия.

Аз не мога да ви дам гаранции, че няма да има такива, такива случаи, но пак ми се струва. . . този случай ние се постарахме да го извадим извън двустранните отношения. В смисъл ние поне на политическо равнище работихме така и между другото решението беше постигнато с активното съдействие на либийските власти. Работихме той да бъде приключен и той е приключен, и то мисля по един начин, който е добър за всички. Така че . . .

Въпросът . . .

. . . оттук нататък нека да видим и либийските реакции по-нататък официални. Но аз пак казвам - ние имаме всички шансове да отворим една нова страница не само в двустранните отношения, но в отношенията на Либия с Европейския съюз, Съединените щати, нейните международни партньори.

Въпросът е може ли българската дипломация да издържи на такива темпове в още много такива случаи и да осигурява такава защита на българи, които са обвинявани по света или конкретно в Либия в различни престъпления?

Вижте, българската дипломация и въобще българските институции правят това, което им е във възможностите за защитата на всеки български гражданин. Сега, тази подкрепа действително за нашите медицински сестри беше безпрецедентна не само за нашата история, но и за много подобни случаи. Но действително надявам се да избегнем да изпадаме отново в такава ситуация. Но сега вие искате от мен да ви дам гаранции, което сам разбирате, че . . .

Не, не е ли по-честно господин Калфин, ясно да бъде казано от България, че има определени държави, в които рискът да стоиш в тях и да работиш в тях е такъв, че предполага да не очакваш възможност за осигуряване на защита от държавата си, след като си бил предупреден да не го правиш.

Не, държавата винаги и при всички обстоятелства ще защитава своите граждани. Виждате какво става и в Нигерия. И след миналата година - отвличане на наш сънародник, след многократни предупреждения от българска страна, пак се оказа, че наш сънародник попадна в такава ситуация и ние отново ще направим всичко възможно, разбира се, но тук не трябва да гледаме като. . . на държавата и на държавните институции като на някаква свръхсила, която предпазва и определя, така, действията на всеки един човек. Всеки българин е свободен гражданин. Той може да прецени къде какъв е риска, да чуе или да не чуе това, което му дават като мнение държавните институции и в крайна сметка сам да поеме риск. Ако изпадне в беда, ние ще се стремим . . .

Аз затова ви питах за мнение . . .

. . . разбира се, да го защитим, но, пак казвам, не всичко са способностите си да направят институциите.

Аз за това ви питах - ще има ли официално мнение на българската държава за риска в Либия?

Аз пак казвам, сега сме в един етап, в който има възможност за възстановяване и за изграждане на двустранните отношения. Така че на мен много ми се ще това да бъде и тонът, който следва либийската страна. Ако е така, аз не вярвам, че има повишен риск за българските граждани.

На края да ви питам само, понеже започнахме с лични истории на Ирина Бокова и на Елена Поптодорова, така, вашата лична история около този казус - разговорът, срещата, думите, които си спомняте най-ярко?

Целият този казус за мен е една лична история. Аз доста, доста присърце приех тази задача и много, много епизоди има в него - различни срещи с различни хора, част от тях публични, част от тях непублични. Работа с наши партньори, изработване на стратегии. Много са случаите, в които . . . много са нещата, които има да си припомням по този случай.

Интервю