Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов в „Седмицата” на Дарик:
Да започнем с държавните зрелостни изпити след последния клас и външното оценяване след 7-ми клас, и на двете народът им вика матури. Съобщенията от седмицата са, че ще се изключва интернет в училищата. Това с декрет ли ще стане или всяко училище ще решава. Не, защото то ще възникнат въпроси...
Първо, истина е, че сме въвели доста строги мерки, първо, за сигурност, за да може изпитът да бъде проведен, тъй като тази година го провеждаме, както по народному се казва, две в едно. И поради тази...
А защо две в едно, само с едно изречение, защото имаше и критики за това?
По този начин все пак даваме възможност на училищата да работят. Представяте ли си, като започнат едни такива...
Едни изпити от край до край.
...изпити от край до край. Сега, вчера чух, че и заглушители сме купили, министерството...
Някакви страшни слушалчици имало с цвета на кожата, се слагали, 150 лв. струвало и ти диктуват отговорите. Но всъщност, нека ви задам въпроса...
Сега, високите технологии са много напреднали и на пазара има какво ли не. Обаче всеки, който бъде хванат, това е сериозно нарушение спрямо собствения му живот, защото ще ви кажа. След като човек е прекарал повече от десетилетие в училището, аз си мисля, е той трябва да отиде на изпита с едно празнично настроение, защото оттук нататък той ще получи инструмента и правото да реализира всичко това, към което се е стремил.
Сега, това според мен поставя по-сериозен въпрос. Не трябва ли просто да се промени вече философията на такива изпити? По време на изпита да може да се ползва всичко. Вече да не се оценява знанието на фактологията, а способността да се намери тази фактология? Ако ще, даже да се обаждаш на някой приятел.
Значи, вашият въпрос мен ме връща в моите студентски години, аз когато бях студент в, тогава се казваше Ленинградски университет, нашият изпит се провеждаше в библиотеката, където е цялата специализирана литература, и ние в продължение на четири часа имахме право да ползваме всичко. Но ние бяхме малко, първо, като студенти. Философията е такава: ти, ако не можеш да ползваш справочници и речници, ако не знаеш кое къде да намериш, значи, всъщност ти не си подготвен.
То за всеки изпит е така. Ако случайно си забравил някоя формула, намери я.
Да. За всеки изпит е така... но тук става дума все пак за система на средно образование. Това, което ми казвате, аз ще започна да мисля над него, защото всъщност...
Вие няма да победите тези слушалчици, г-н министър, никога. Дори и да ги хванете с цвета на кожата и да ги заглушите, ще се появи друго.
Няма, убеден съм. Високите технологии с такава скорост се развиват, което всъщност е и много хубаво, че ние наистина, ние вървим след тях.
А и децата, аз по сина си виждам, не виждат смисъл да зазубрят вече...
И аз не виждам никакъв смисъл да зазубрят фактология.
Не виждат смисъл да не забравят на всяка цена някаква формула, която великолепно знае как да я намери моментално.
Сега, това е... Отговорът на този въпрос е в проектозакона за предучилищното и училищното образование. И ревизията, която направихме на държавните образователни изисквания, ние смятаме, че това е голям грях към младите в България, системата, която ги кара да зазубрят, и така променяме държавните образователни изисквания, че детето, младият човек, когато излиза от училище, да има вече инструмента, за да управлява живота си. А не... Обаче проблемът със зазубрянето, понеже много се говори за това, всъщност е континентален проблем. Това е стара континентална традиция. Можем да я намерим във френското образование. Можем да я намерим в германската система. Докато британският модел, англосаксонският е друг. Там се изискват логични и бързи решения на базата на това, което знаеш. Не се изисква да демонстрираш, че носиш някаква енциклопедия в главата.
Т.е. според вас България сама няма да може да промени системата на изпитване?
Напротив, България променя системата и нашето усилие се намира в момента, усилието на екипа на министерството, и то вече е и на Министерски съвет, се намира в ръцете на депутатите в Народното събрание. Новият проектозакон за предучилищното и училищното образование има амбицията да реши всичките тези проблеми, за да може българските деца да престанат да се намират под този натиск да зазубрят неща, които всъщност съществуват... Те трябва да знаят къде да намерят всичките тези знания. И най-важното, знанието, което имат, което носят в себе си, трябва да го превърнат в инструмент да управляват живота си. А не да седят като паметници, излизайки от училище, и да казват, аз зная еди-какво си. Но какво от това? Значи, това нещо, като решение е в ръцете в момента на законодателния орган, на българския парламент. Написан е един прекрасен европейски проектозакон за предучилищно и училищно образование. Направихме това, което най-тежкото беше да се направи - преглед на всички държавнообразователни изисквания и да се пристъпи към тяхната трансформация.
Ще върнем на темата за закона, там има доста въпроси. Но да останем още малко на матурите. Защо за българите най-желана гимназия остава езиковата. Това също е странно, да знаеш език не би трябвало да е знак за най-голямо качество на образованието в 21-и век.
Обаче владеенето на език в съвременния свят превръща моментално този, който владее езика, в един по-успешен човек.
Да, ама, то това трябва да е даденост изобщо за образованието.
Това е една стара традиция. Значи, първо, България може да се гордее със своите езикови гимназии, защото ние сме, така да се каже, пилотен проект от края 60-те и 70-те години и в цял свят наистина образователните експерти казват, че това е едно особеност на българската образователна система. Езиковите гимназии навремето, първо, бяха по-малко и наистина там отиваше тогавашният елит да се учи и най-добрите ученици. Изпитът беше много тежък и бяха големи драми, ако не те приемат в езиково училище. Всъщност нова България се дължи, тя е продукт на възпитаниците на езиковите гимназии, защото те имаха отворените прозорци към един свят, който желязната завеса скриваше от останалите, и там се създаде критичната маса на тези, които създадоха нова България след 1989 г. И по една традиция до ден днешен си пращат децата в езикови гимназии. Ако се види, мисля, че в колежа в Цариград... В „Нешънъл джиографик” има прекрасни статии от началото на 20-и век и когато се оценяват различните... българчетата, децата от Гърция, които учат там, и много интересно, преподавателите казват, че българите са изключително успешни и имат отлична успеваемост в хуманитарните и обществените дисциплини и в езиковите. Значи това нещо е от тогава. Но така или иначе, понеже родителите искат най-доброто за своите деца и те много добре знаят, че в нашия свят основният инструмент това е владеенето на език, даже на повече от един. И, разбира се, компютърните умения, с които вече поколенията израстват. Значи, нашият проблем е, че преподаването, качественото преподаване и усвояването на език трябва да става във всяко едно училище, а не само в езиковата гимназия. Това е нашият проблем. Ние имаме много добри системи вече...
Би трябвало всички гимназии да станат езикови.
Ами, вече, вече имаме доста добро присъствие и поколенията... понеже аз съм все пак преподавател и ги гледам как идват, за тях не е проблем вече чуждият език. В средата на 90-те години, когато... понеже моята специалност е египтология, всичко е написано на чужди езици, с изключение, на български език са няколко книги. Когато аз им давах литературата, по която трябва да се готвят за следващия час, те всичките се възмущаваха, викат - няма ли нещо на български. Това беше средата на 90-те години. Е, сега нямам такъв въпрос. Сега ние организираме лекции с чужди преподаватели, те си четат на английски език и няма превод. Така че България се развива много добре.
Друг проблем, свързан с, да ги наречем малките матури, след седми клас - демотивирането да се учи по други предмети освен български език и литература и математика. Аз ходя на родителски срещи на сина ми, всички учители - по химия, биология, физика или както и да ги наричаме сега, с някакви други по-модерни имена влизат и казват: да, знаем, че това не е важно тази година за вас, няма да товарим много децата... Собственият ми син и другите деца, и другите родители казват: а, те изобщо, за какво да уча аз химия, като мен химия не ми трябва, моят живот зависи от това колко ще изкарам по математика и по литература.
Значи, това е въпрос, този въпрос, който ми поставяте, си заслужава, заслужава анализа. Наистина ние, образователната система смята, че основите, на които се стъпва, това е българският език и литература и естествено математиката, защото се смята, че оттук може човек да развие всякакви други, дълбоко да навлезе в другите науки. Обаче анализът... световните проблеми... В момента, като чете човек и вижда, че има отлив точно от химия, физика, биология, от природоматематическите науки, в цял свят има някакъв отлив. И всъщност вече се забелязва на пазара и ще става все по-голям гладът от хора, които... от инженерни професии преди всичко, а за да станат добри бъдещите инженери, те трябва още от малки, нали, да не се поставя на втори план това, което вие казвате, нали, примерно химията или биологията. Но това заслужава наистина един по-специален анализ да направим и даже да посветим едно специално, да поканим и експерти. Защото наистина някак си, внушено е навсякъде, че това са основите...
Ама, не, вие каквото и да махнете, въобще системата е сбъркана...
Ние няма да махаме.
...ако трябва да се избира балообразуващ предмет, винаги един ще има по-голяма тежест от друг и това е също сбъркана система. И по едно няма да учиш, защото другото ти е важно.
Основното е това, че каквито и промени да стават, аз смятам, че най-основният предмет винаги трябва да бъде и той ще си остане, това е българският език и литература, защото книжовният български език е основният инструмент на всеки български гражданин и...
Не трябва ли да се мисли за тип матура, както вие наричате, която да бъде по всичко, тоест да включва въпроси от всички неща, които ти учиш, и и това да бъде входът ти за гимназия.
Това, което чувам, този въпрос много ми харесва, но, хайде да не отговарям в навечерието на матурите на този въпрос, защото хората ще помислят, че нещо сме променили до понеделник. Но това, което вие ми задавате като въпрос, е много хубав въпрос.
Честно да ви кажа, на родителската среща, на която бях преди няколко дни, ми беше жал за учителите, които преподават друго извън български език и математика. Те, изглежда, че няма смисъл от това, което правят, защото децата в очите им казват и родителите в очите им казват, че тяхното няма да се учи тази година.
Така е на пръв поглед, всичко има смисъл, всичко има смисъл. Те вашите деца учат и в хубаво училище, доколкото разбирам. В математическата...
Да, учат тука, в училището... А, надяваме се. Там ще кандидатстваме, да. Къде ще учат децата след седми клас, за които няма места в София? Местата били...
Как да няма места в София?
Ами, сега, Ваня Кастрева казва, че завършилите седмокласници в столицата ще са 9078, а местата за прием след седми клас в гимназиите са 7899. Това прави разлика...
Къде, в каква медия е това, защото нещо неточно е цитирано.
Цитирано е от БТА.
Вероятно става дума за по-специализирани училища, за училища, към които има по-голям интерес. Всички деца в София ще си учат в София. Няма страшно, няма да ходят в провинцията.
Т.е. има места за всички.
Зависи цитатът как е даден, да. Има места за всички. Значи понеже всяка година по това време има напрежение, много въпроси, просто призовавам хората да погледнат съвсем нормално и ведро, и спокойно на това, което предстои. Има места за всички. Проблемът е да имаме повече деца, места има. България трябва да се пребори с демографския проблем. И другото, което да кажем на родителите и едва ли ни слушат децата, които ще се явяват на изпит, значи...
Те трябва да са на училище, днес е работен ден.
Значи, противно на това, което е... има един лош навик в България. Когато човек се готви за изпит или на състезание, треньорът или учителят, или родителят му казват „стегни се”. Аз казвам обратното - трябва да се успокоят, да релаксират, да изчистят съзнанието си, да спрат образуване на мисли ден и половина преди изпита. Моят съвет е днес вечерта да прегледат отново целия този материал, на който ще се явяват, да се опитат по всеки въпрос да формулират само първо, второ, трето, не да го преразказват, ей така. И отново да си изчистят съзнанието, и преди да легнат да спят в неделя, да направят същото вече, без да формулират едно, две, три. Просто така да го прегледат. И да отидат абсолютно спокойни на изпита. Защото, когато човек е стресиран и стегнат, всъщност той блокира. Всеки от нас и в една елементарна житейска ситуация, представете си, че говорим нещо или гледаме примерно някаква телевизия, слушаме нещо, ние не му обръщаме внимание, защото си говорим. Но след няколко часа се срещаме, попадаме в някаква среда и става разговор за това, на което не сме обърнали внимание. Изведнъж се оказва, че ние се включваме в разговора, то е нахлуло в нас и ние предаваме едно знание, което е влязло в нас, без да се концентрираме върху него. Така че децата, които години наред са прекарали в училище, независимо от това, че може и да са били сочени с пръст, че не са много активни и не са много усърдни, те носят знанието в себе си, може да е минало покрай ушите им и затова дори да са санкционирани... Така че призовавам родителите да не стресират своите деца, призовавам децата наистина да изпаднат в състояние на една релаксация до изпита и ще имат много голям успех. Защото само при нас: стегни се, стегни се... Вижте, какво става на олимпийски...
Защото при нас остава входът в системата все още по-тежък като че ли от изхода.
Значи, в цял свят, когато особено се кандидатства за много елитни училища, входът е тежък, изходът е още по-тежък. И нашият проблем в България е да се преборим изходът да е тежък.
Колко университети вече признава държавните зрелостни изпити?
Ами, общо взето, всички под една или друга форма. Имам предвид че примерно дори в Софийския университет има специалности, където може да се влиза само с резултата от държавните зрелостни изпити. Други ги включват в балообразуването държавните зрелостни изпити, но вървим към всеобщо признаване на държавните зрелостни изпити, защото... Така както те с тях могат и в Европейския съюз да постъпват във висши училища. Университетите в момента също се намират в тази позиция. Имат повече свободни места, отколкото е броят на завършващите в страната. Така че...
Новина от седмицата, като говорим за абитуриентите. Пак масов бой, абитуриенти посреднощ на „Позитано”...
На „Позитано” имате предвид не партийната централа - улицата, да.
Не, не, там на улицата са се били, да. Абитуриентските балове остават парад на суетата в България.
Да, остават.
Това защо не се променя?
Ами, то не е само в България, това е някакво балканско такова...
Абе, да ви кажа, не. Бях в Дубровник, те... може би Дубровник е друг град, преди няколко години. По друг начин изглежда - няма коли, то няма и къде с коли там из центъра, но...
Там е католическа среда, ние все пак...
Целият град се събира, децата са с униформите си, а не с марки от Милано, и по друг начин беше атмосферата.
Това е границата между Изтока и Запада. Още от от времето на Римската империя Изток е всичко на изток от тази граница, за която ни казвате. И след това е католическата църква, църквата се разделя по тази...
Това е вашето обяснение. Той много философски стана разговорът, но какво е вашето обяснение, че Изтокът завършва училище като че ли се жени.
Мисля, че по-мистериално, наследили сме тези мистерии, които днес се превръщат в един вид карнавал, затова е цялото това шоу. И е голяма радост, наистина, ние тук, особено по нашите ширини...
Изучило се е детето.
Детето се е изучило... Това е голямо усилие на семейството, да се върнем още в XIX век, цялата енергия на една голяма семейна общност е концентрирана върху това да се изучи детето.
Ще има ли места за всички първокласници?
Ще има.
Понеже пак съобщение... Пак ще цитирам... Г-жа Кастрева казала, че се режат места в най-желаните училища, за да могат да се осигурят ставащите задължителни и за трети клас от тази година занимални.
Значи, някак си цитатът не е много точен, защото човек би останал с впечатление, че...
Не, тя не го е казала точно така. Това е преводът.
...част от родителите трябва да пращат децата си извън София. Има места за всички, няма проблеми. Няма места, има наплив за определени училища, родители... Носи се легендата за някое училище, което наистина е много силно, и естествено е, че там, като няма места, и плъзва слухът, че няма по цялата система. Ама, сега какво да правим? Класическата гимназия, за която стана дума, аз помня, когато тя се създаде и първите години...
Аз съм я завършил.
Да, това беше и си остана едно от най-елитните училища в България и много трудно се влизаше там, защото там освен знанията, които трябва да носиш, се искаше и вземане на решения и проява, показване на творчески качества от всеки от кандидатите.
Имаше и по обща култура.
Имаше изпити, да, така че...
Да се върнем на Закона за училищното образование. Ще избегне ли този проект съдбата на предишния, за който не стигна времето? Сега бил пак в комисии в парламента...
Не, той мина през всички комисии. Значи, законът мина на първо четене първо през... Мина преди месец през образователната и след това... той мина през всички комисии и ние държахме... Екипът на министерството беше на всичките комисии и сега, в четвъртък, мина на най-важната - бюджетната, мина на правна комисия...
Т.е. до лятото очаквате да бъде гласуван?
Ние сега чакаме да влезем в зала да мине първо четене и започва за второ. Аз мисля, че до края на сесията ще бъде приет този закон и той започва да действа.
Предишният имаше невралгични точки, заради които не мина.
Кой предишният? Предишният...
Предишният проект, имам предвид на Даниел Вълчев.
Проектът, когато беше Даниел Вълчев, да.
Да. Вашата заместничка тук гостува и стана доста комично. Аз я питах за една от тия горещи точки. Пет минути се разпитвахме на тема какво пише в този закон за бурките, ще се носят ли бурки или няма. Тя понеже явно, жената, не иска да отвори този дебат, който... предният...
То никой не иска в момента.
Да, отговаряше по странния начин, че в закона нямало разрешение да се носи бурка, което обаче значи, че ще може да се носи бурка.
Просто темата не е засегната, но това, което се казва, е, че българското образование е светско, то личи от всички текстове.
Така, но, значи, какъв е проблемът да си се отстояват решения? Значи, вие взимате решение, че България няма да тръгне по модела на Франция или Швейцария, или, къде, в Нидерландия приемаха такива закони, да се забрани това и да кажете ясно няма да го забраним, а не такива витиеватости и да се притеснявате от тоя дебат.
Няма смисъл. Всяко нещо, което е забранено, всъщност започва да се оказва натиск да се преодолява забраната.
Т.е. няма да има забрана, казвате просто?
Ние нямаме такъв проблем, имаме райони, където децата растат в една билингвална среда или мултикултурна, обаче България е малка страна и това повече звучи културологично, отколкото... Истината е такава, ние... децата растат, завършват училище, отиват в големия град, някои от тях работят, други са в университета и каквито и различия да има, те много бързо се...
Т.е. в парламента ДПС ще ви подкрепи, а „Атака” няма ви подкрепят... За тоя закон, заради това.
Не зная...
Е, те ще искат да има забрана, нали, националистите, патриотите, нека ги наречем, не пейоративно, патриотичните партии смятат, че трябва да има...
Смятам, че също съм патриот, но смятам, че не е патриотичен възгледът да се гледа на една държава, която и да е тя, като етнически чиста. Няма в момента такова място в света, където да живее само един етнос, и всички български граждани трябва да имат еднакви права. Мисля, че това е по-патриотично.
Така, това със сигурност не е толкова значим въпрос, но е важно да се каже.
Ами, не е значим, но трябва да се каже, защото...
Да, трябва да се изговори, а не да се търсят витиевати формули, които...
Ще ви кажа, хубаво е, че ми го задавате този въпрос, защото ходят някакви по селата в планината и плашат децата и родителите им. Ще ви забранят това, ще забранят... Никой нищо няма да им забрани, никой.
Така. Друг въпрос, който също не е с такова голямо значение, но беше в центъра на вниманието, е за финансирането с държавни средства на частните училища на принципа, че парите следват ученика. Там веднага почнаха намеците, че понеже вие сте от частен университет, нали, в този стил. Последно какво ще се реши? Това... Вие изглежда, че ще отстъпите, защото...
Ние отстъпихме вече в Министерски съвет, защото... Не, имаме съгласувателната процедура, която... Значи, всички министерства се произнесоха...
Ама, вашето предложение беше правилно, г-н Игнатов.
Нашето предложение... То е правилното, защото парите следват ученика.
Това беше правилното. И защо сега се дръпвате?
Трябва да изясним едно нещо - значи, финансирането на училището не е само тези хиляда и няколко лева по стандарт, които се дават на ученика. Това са четири стълба, те включват материална среда, всичко - квалификация на учители и т.н. Обаче единият стълб, парите следват ученика, мисля, че е правилно да стане част от системата. Оня ден ги попитах и в комисия, бяхме в юридическата комисия: представете си едно дете, което е учило в частна детска градина, в частно училище и после в частен университет, за него държавата не е дала една стотинка, но то пък може да стане министър-председател на тази държава. Как то ще се отнася към собствената си държава, дори това е важно. Но след като има такова обществено разбиране, дори и натиск... Написано е, че от 2016 г. трябва да влезе в сила, защото ние сега наистина сме в криза и въпросът е болезнен.
А, това значи остава, но отложено във времето?
То остава. Отложено е, защото сега сме в криза. Става дума за едни около 10 млн. Децата са 8000-9000, които учат в частната система. Тези десетина милиона, да речем, след две-три години, излизайки от кризата няма да бъдат толкова голям проблем за българската система. Но представете си другото, защото противниците казват сега - има училища в лошо състояние. Има, има, видях онзи ден едно училище, където 491 деца нямат тоалетна в училище. Имаме такова нещо. От 30 години чакат да им се построи друго, не се е построило и аз попитах и родители...
Това къде, село някакво?
Градче, едно, българско, и ги питам: абе, вие, след като вашите деца са там, защо не взехте със собствени сили да им построите, може да е външна, но да е с вода. Бензиностанции имат, като се строи обект, се прави това, а вие за собствените деца чакате от държавата 30 години.
Ами, не е ли логично да чакат, нали са й платили данъци на държавата...
Добре, платили... Ами, тогава да са завели дело и да осъдили някой за тези 30 години за това, че проблемът не е решен. Значи, тук става дума за общество, което също трябва да е много активно. Та става дума за това - от 2016-а засега е предложението да влезе в сила. Повечето европейски страни, повечето, финансират частното образование. Сега, някои казват: ами, то така, като разберат, че държавата дава, те ще започнат да отварят повече училища. Ами, те, като отворят повече частни училища, държавата ще стане по-богата да финансира общинските и държавните по този начин.
Като давате за пример липсата на тоалетна в едно училище, „Медиапул” тази седмица пише, че министерството ви било провалило европейски проект за над 9 млн. лева за ремонт на десет професионални гимназии, в които учат над 5000 деца...
Да бе, да. Ами, нещо не им е много точна информацията.
Не е.
От двайсет и няколко проекта става дума за два, които са забавени, и са забавени не само заради нашето министерство. Шест месеца отидоха, през 2011 г. за съгласуване с управляващият орган, ама и той не е виновен, защото са наложени едни такива правила, да ги наречем бюрократични, и така, това стана. Значи, от 20 проекта - два, и те сега ще бъдат обновени и ще тръгнат. А в момента текат осем процедури за осем училища да имат ремонт, така че...
Да ми обясните още нещо... Подкрепяте ли да няма субсидия от държавата за университети в кръчма, както предлага председателят на парламентарната комисия за образование Огнян Стоичков?
Това, това са два различни въпроса. Не може, не може да няма субсидия за тези университети, защото това, което кръчмата им дава... Първо, смятам, че е нарушение в университетското пространство да има кръчма в грубия смисъл на думата. Значи, ние... Финансирането в публичната сфера... имаме стандарт за издръжка на студент, в зависимост от специалностите. Тя, тази материална среда, това е публична държавна собственост, държавата в различни години дава различно, но тя вече е предоставена на университета, има години, когато има пари, се дават повече за капиталови разходи, когато няма... Ние даваме и пари имаме за социални дейности - столът, общежитието, той струва много повече от това, което плаща студентът. И се дават пари за научното и присъщото на университета... творчески дейности. Така че финансирането не е само това, което върви като стандартна издръжка на студента. Мисля, че би било пресилено. Г-н Стоичков е изключително загрижен от това, което става в Студентски град, и това аз го приемам повече метафорично. Не може да спрем издръжката, да лишим 15 000-20 000 студенти и преподавателите от това, че ръководството по някаква причина е отворило... По-добре, по-добре да се потърси сметка и да се види правилно ли е отворен, има ли нарушения на закона, спазени ли са процедурите и така нататък.
Други актуални моменти.
Но имаме един проблем, да ви кажа, тук. Проблемът е, общежитията се третират, трябва да се третират като места за живеене, те не са хотели. И сега се води диалог да се промени тази наредба, защото, когато те не се третират като място за живеене, представете си, все едно е хотел, то и такса смет, която плащат, е огромна. И всъщност повече от 50% от парите, които се дават за финансиране на едно общежитие, отиват за такса смет и те не могат, не могат да поддържат елементарни... битово равнище на хигиена и на издръжка на това общежитие. Това е въпрос, който трябва да се реши.
Кратък коментар по два актуални университетски въпроса. Проблемът с ректора на свищовския университет. Той бил преписвал според младежи от други, за да вземе професура. Той всъщност интернет вече започва повече да се отчита като фактор при матурите, предвид изключването му, отколкото при професурите.
Значи, този проблем... това е един стар проблем, става дума, в обществото се говорят едни неща. Нали вие сте юрист? Аз не съм юрист, ама юристи са ми казали - истината е между кориците на делото. Значи, тези, които имат проблем с ректора на свищовската академия...
Да покажат откъде е преписвал.
...да покажат. И то вече според кодекса това се смята за престъпление, нали, плагиатството, използването на чужди мисли, да се заведе дело и съдът да докаже. А иначе се носи една легенда за него.
Не може ли били да му намерят два учебника.
Е, в Народна библиотека, и вчера ме питаха...
Намерени?
...и аз питам защо трябва да са в Народна библиотека. Къде по закон, в момента...
Нали са депозирали... може би това да...
Значи, депозирането според действащия закон в момента, е да виси... значи, в резюме трудовете, с които кандидатства човек за доцент или за професор, или за докторат, това нещо трябва да виси на сайта на университета. Времето на радиоточките, складове... Навремето се депонираха едни неща, то още съществува, депонираш публикация примерно в централната библиотека и никой не знае за нея, но ти я отчиташ. Имаше, има един закон, не зная дали го има в момента, но имаше, и той, той бе, е хубав. Всяко издателство беше длъжно да изпрати определени бройки...
Да ги изпраща в Народната библиотека.
...в Народна библиотека и в другите библиотеки. Сега това зная, че не се спазва.
Има го, има го, но не се спазва.
То не се спазва. Но от гледна точка на научното развитие на един човек, няма такова изискване книгата му да е в Народна библиотека. Примерно аз имам книга, която я няма в Народна библиотека, но я има в Ориентъл институт в Чикаго. Кое е по-важно, къде е египтологията? Тя е в Ориентъл институт Чикаго...
Добре, друг университетски въпрос. Ще има ли турски университет в България, университет, в който да се преподава изцяло на турски език, както бил поискал Севгин Мюмюн в качеството му на председател на федерация „Справедливост – България”, който бил според...
А той от кого го е поискал това?
...четох, това е във вестник „Атака”, съосновател на ГЕРБ, този г-н Мюмюн.
Откъде да знам дали е съосновател на ГЕРБ, той... Единственият начин да поиска някой да се създаде университет университет, е националната агенция, за да се създаде...
Да подаде съответните заявления. Няма такива.
...съответното... Ами, няма такова заявление.
А според вас има ли пък проблем да има университет на турски, в който да се преподава на турски, в България?
Проблемът възниква... Има няколко въпроса, няколко въпроса.
Защото си има гимназия, в която се преподава в осми клас само на английски, нали, и това е въпросът...
Има само на, има само на английски поради интернационализацията на образованието в света, не само в гимназия, а и в университетите предлагат част от курсовете си на английски език, защото те се...
Да, в Американският университет.
Не само, не само. В медицинския, плевенския.
И се питат сега, на английски може, а на турски?
На пръв поглед може и на всякакъв език, въпросът е да... трябва да имаш клиенти, трябва да имаш студенти.
Ами, сигурно ще се намерят, ако е тръгнал да прави...
Ами, трябва да имаш, да, ама, трябва да имаш и много преподаватели, които да могат да преподават на турски език. Няма нужда.
Т.е. според вас не е пречката в турския, но няма нужда, защото няма да има интерес.
Ами, аз като университетски човек зная какво става по света. Университетите правят всичко възможно да предлагат курсовете си на английски език, защото сега всички университети, не само в България, се борят за студенти и за влияние. И единственият начин е това, защото в момента, ако кажеш на един студент, че една-две години ще учи родния ти език, ако той няма да бъде, не идва да учи българска филология или българска история, ти го губиш. В момента има голяма мобилност и голямо движение. И дори, ако отидем в Холандия, ние ще видим, имат специални департаменти за чуждестранни студенти, където тези курсове се предлагат на английски език. В България също, ето медицинският университет, медицинския в Плевен. Успешните университети, които имат чужди студенти, те предлагат повечето от курсовете си на английски език. Но да... Няма проект. Така че това, което е в медиите, не е проект и аз какво да отговарям. Нямам тема, над която да разсъждавам.
Бил Гейтс казва тази седмица на президента Плевнелиев: заложете на наука и образование, за да сте богати.
Много правилно казва.
Така. Въпросът е в бъдещия план за европейските пари ще иска ли България да има отделна оперативна програма за образование? Защото, ако за нас е важно образованието, някак си доста странно, че имаме програма, казано, така, най-общо, за ВиК или програма за пътища...
Преди Бил Гейтс го каза премиерът и може да се види в стенограмата от заседание през март, мисля, че беше...
Ще има ли отделна оперативна програма за образование?
Когато обсъждахме какви програми да има и премиерът каза така, ама никой не го написа това, защото то няма нищо скандално. Той каза: направете така, че науката и образованието да бъдат приоритет. Той ни го каза, когато обсъждахме какви програми да има. Сега до септември месец екипът на моето министерство трябва да проиграе вариантите и да даде проект за специална... да си имаме отделна такава програма от структурните фондове - „Наука и образование”.
Вие ще предложите отделна, равностойна на тази за водоснабдяването, за пътищата, за регионалното развитие, програма за образование.
Има два варианта, има два варианта. Значи, не е въпросът дали да има отделна ли не, въпросът е да се договорят пари за това. България в момента, 2005 г. някак си е минало покрай ушите на всички и България е единствената страна в Европейския съюз, която няма пари, договорени, за наука и за развитие. За research end development ние нямаме. България е една от трите страни, която няма договорени пари за здраве. Една от трите страни, която няма договорени пари за енергия. Но сме единствени без наука. И в момента на мен ми е възложено да проиграя и да дам проект за такава програма и сега ще ви кажа какво предстои. Първо, учените също го искат. Второ, на 29-и президентът свиква съвета, който се занимава с тези въпроси, и там ще бъде дискутирано това. Така че освен това ние вече активно работим с нашите партньори в Брюксел на тази тема. Постигнахме много, миналата седмица, даже ще се похваля, значи, българските учени получаваха 13 пъти по-малко от участие... учени и въобще българи, които участват с европейски проекти по грантовите схеми, трудът им се заплаща 13 пъти по-малко. Знаете ли какво е това? Сега ще ви кажа за...
Аз четох, че сте бил в Брюксел на заседание на съвета по образование, младеж, култура и спорт на Европейския съюз и сте поставил точно въпроса за разликата в заплащането на участниците от отделните държави членки, на учени.
Бях в Брюксел, да. Това е краят на схемата. От една година кабинетът „Борисов” по всички линии води война срещу неравностойното заплащане.
Какво е неравностойното?
Ами, за 2013 г., защото 2005-а е сключен договор да бъде на базата на средна заплата в страните членки. България е с най-ниска средна заплата.
Това какво е? Ако български учен се включи в...
20-26 евро на ден.
...проект с европейски пари, получава 26 евро на ден.
Да. А западнякът на час са му малко тия пари. Той иска от 30 нагоре. Т.е., ако ние взимаме 20 или 26 евро на ден, човекът от Люксембург или колегата от Брюксел за едно и също нещо, за една и съща експертиза, за един и същ проект ще получи 13 пъти повече. Да умножим 26 по 13. И какво постигнахме? Значи, все пак при наличие на договор постигнахме, увеличихме парите три пъти. Шейсет и няколко евро на ден ще бъде вместо 20 заплащането до края на 2013 г. А след това вече войната влиза за периода 2014-2020, война в добрия смисъл на думата. Значи, ние от една година... и на срещата в Копенхаген поставихме въпроса. Организирахме специална среща във Варшава, защото 12-те страни членки ме подкрепиха и решихме да бъде там, при поляците. Имаме съвместен документ до еврокомисията, до европарламента, до всички, защото всички са засегнати от неравностойното заплащане, България най-много. И онзи ден комисар Василиу буквално подскочи, когато чу тия данни, защото тя не е длъжна да знае всичко в битието на учените, на интелектуалците, и се взе решение, че въпросът ще бъде изнесен на по-високо ниво. Отива в техническите комисии. Ние се борим в заплащането да не е повече разликата от три пъти и ще го постигнем това за периода 2014-2020.
Т.е., ако те взимат над 300, западните учени взимат над 300, българските да взимат над 100.
Ами да, защото става дума за интелектуален труд, става дума за една и съща експертиза. И тук въпросът има две изчисления. Едното е cost of living, значи цената на издръжката на живот, тя е едно към шест, в България 5-6 пъти по-ниска, а заплащането ти става 13 пъти. И ние искаме да изведем българските учени и всички интелектуалци, които участват по грантови схеми, да не се различават от своите колеги. И постигнахме все пак, при договорено 2005-а едно равнище, ние постигнахме три пъти увеличение и това се дължи на усилията на целия кабинет. Това не е само на моя екип усилие.
На финала въпроси за частта за младежта във вашето министерство. България е била с най-високата младежка безработица в Европейския съюз.
Кой го казва това?
Не е ли така?
Значи, оня ден по данни на нашия статистически институт по официалните медии беше казано, че сме 19% младежка безработица. 19% е...
Това сега се сетих кой го каза, от опозицията, от БСП го казаха.
Ами, да казват, каквото си искат. Значи, средната европейска е 22. Ако ние сме 19, как ще сме най-висока. Четиридесет процента е в Испания, в Испания е 40%. Испания е с ниво, и Португалия в момента са с ниво на най-висока безработица. Не зная как е в Гърция.
На заседанието на Министерския съвет сте бил рекламирал тая седмица, както пише „Сега”, проект за 90 млн. лева за стажове практики на завършващите професионалните училища.
Той сега стартира от учебната година.
И според „Сега” той бил закъснял две години.
Е, кой, кой го казва?
Сега аз чета... Е, вестник „Сега”. Сега питам ви вярно ли е, не е ли вярно.
Е, как ще... Значи, ние договорихме тези европейски пари на 1 декември 2010 г., тогава ги договорихме. Имаше комитет за наблюдение и ни утвърдиха парите. Те са 520 милиона, не са само тия 90, ние имаме много проекти. И след това благодарение точно на тази бюрократична система ние... 2011 г. цялата отиде в съгласувателни процедури и съставяне на проект. Защото това не е... Значи, един проект в едно друго министерство, което, да речем, се строи нещо, някаква инфраструктура, то е един проект. А тук примерно за проекта „Успех”, който е за средните училища, проектът „Успех” се състои от 12 000 проекта. Може ли да си представите? Та това е важният проект, който стартира сега от новата учебна година, той е за 2012-2013 г. и 90-те милиона лева за стажове и практики на децата от професионалните гимназии и за студентите. Не са включени само колегите знаеш ли откъде, не са включени от военните училища, те си имат собствена система на... така мисля, че те не бяха включени. Това означава, че детето, ученикът и студентът ще получат заплащане за труда си. Неговият наставник във фирмата, където работи, ще получи заплащане от университета. И най-важното е, че той трябва да отработи 240 часа. Двеста и четиридесет часа ще ви кажа за един студент какво са. Това означава, че ако той два семестъра ходи на стажове и практики, за да отработи 240 часа, 8 часа седмично трябва да работи в тая фирма. А ако е за един семестър, 16 часа седмично. Т.е. ние постигаме с този проект, този британски модел...
Половин работен ден.
...за бакалавъра сандвич, който точно включва тук...
Ще му се плаща, за да... този, ще получава малка заплата за това.
Да, той, за голямо съжаление, понеже още 2006-а са договорени един пари, той ще получи една малка заплата за тия 240 часа.
Какво значи малка, горе-долу, порядъци?
Ами за тия 240 часа ще получи в порядъка на 600-700 лева накрая.
За всичките?
За всичките.
Да, не е много, ама 600 лева на семестър кой ти ги дава.
Ами, не е много...
Защото пък хем си на стаж.
Ама, това е и за учениците. Ами, защото трябва да се плати и на наставника, трябва да се плати и на...
Това е само за професионалните училища.
Да, и за университетите. Тоест разделяме се с модела някой носи бележка и вика - бях на стаж, бях на практика. Двеста и четиридесет часа си е добре, това си е работа. Ако един семестър, това е целият семестър ти правиш само това. Ако не, 8 часа, което съм убеден, че ще намали нивата на безработица, защото фирмите ще си ги вземат тези хора със себе си.
Къде ще сте за 24 май?
Тук, ще водя шествието. Манифестацията, както се казва. Тази манифестация...
От къде до къде, как...
Ами ние, както винаги, трябва... Дано да няма дъждове, защото...
Ще обръщате ли като военните парада.
Не, вижте, тръгваме си от НДК, след това предполагам, че са ми направили програма да се срещна с ученици и с учители. Предишни години ходих до Солун, до... имаме, там е училището на манастира, неделното училище. Но тази година те на 21 ще празнуват.
На Зографския манастир.
На Зографския манастир, има много силно такова училище. Но 24 май си е нашият, не само за системата, най-голям празник. Всеки, като чуе „Върви, народе възродени”, и си го припява.
