Тодор Дочев, командир на третия български контингент в Афганистан и Ангел Найденов, председател на комисията по отбрана в парламента. Интервю на Жени Марчева, в предаването „Денят” на Дарик.
Полк. Дочев, кажете кои бяха най-сериозните изпитания по време на мисията в столицата на Афганистан.
По мое време ние заварихме един разрушен град, който трябваше да бъде изправен на крака. Хората, местното население трябваше да повярват на мироопазващите сили. Тогава фамилията Исаф на мироопазващите сили в Кабул бяха с една малка численост - около пет хиляди души.
Периметърът, който се владееше от тези сили, беше доста малък - 45 на 55 километра и реално се контролираше само столицата. Мисията се разрасна през тези години. Ние се готвим да изпратим 12-и контингент в Афганистан, мисията се разрасна във всички провинции на Афганистан.
Афганистан като предизвикателство е изключително интересно и от военна, и от политическа гледна точка, защото по територия е колкото Франция, население 28 милиона, много безлюдни територии. И от друга страна, едно население, което заслужава да живее по един модерен и хубав начин. Непрекъснато получавам информация, че там животът става все по-добър и все по-модерен.
Най-трудният ви момент като командир на третия български контингент в Афганистан кой беше, спомняте ли си?
Най-трудният момент бяха първите дни, когато трябваше да се забравя европейския модел на държавата, да го сложа в чекмеджето и да започна да изучавам Афганистан, все едно от първи клас.
И видяхте какво, като почнахте да изучавате Афганистан?
Разбрах, че се намирам в абсолютно различни условия на живот и трябва да се съобразя с тези правила, които са валидни в тази държава, за да бъда полезен за тези хора, които водя. И от друга страна, да осигуря тяхната безопасност, да ги науча на точно какво да правят, когато изпълняват конкретните си задачи.
Най-проблемната, най-трудната настройка коя беше?
Най-трудната настройка е хората да бъдат спокойни, че са годни да изпълняват тези задачи. Ние имахме две градивни роли. Едната градивна роля е да изправим живота на крака с химическия контингент. Втората градивна роля е да създадем новата афганистанска армия. България отговаряше за един от бронираните батальони на БМП-2 и БМП-3, които като базови машини.
Там съответно обучавахме конкретно хора от афганистанската армия, които трябваше да повярват на нашите инструктори, в техните възможности и утре те самостоятелно да изпълняват задачите по защитата на техния град.
Да поговорим за Кандахар. Истинско бойно поле, Меката на Афганистан, цитаделата на талибаните. Това са само част от определенията, не прочетени просто ей така във вестниците определения, с които се нарича този град, но определения, изказани от гости, които през изминалите седмици ние поканихме тук - арабисти, висши ваши колеги. Няма ли да е твърдо опасно, полковник Дочев, българският войници да охраняват летището в Кандахар.
Първо, смятам, че задачата е изключително отговорна, защото мироопазващите сили, които се намират в този район - въздушният мост за всичко, за боеприпаси, за цялостната логистика на тези войски, се осигурява от летище Кандахар. Там няма жп линии, няма магистрали. Единственият път е летището. Това е изключително...
Стратегическа цел.
Стратегическа цел, която е поверена в български ръце. Ние вече на няколко места доказахме, че сме способни да изпълняваме задача по обектово прикритие, по обектова охрана и отбрана на подобни обекти. Опитът ни от Бутмир в Сараево, опитът от Ашраф. Това е национално богатство. Той непрекъснато се анализира. Ние имаме националния опит и от друга страна, имаме военната експертиза това нещо да го направим по най-добрия начин. Другото, което е - българите не отиват в Кандахар.
Ако се вземе такова решение, не отиват като българска армия. Ние отиваме като НАТО. Ние сме част от нещо голямо, нещо много силно и можем да ползваме потенциала на другите сили, за да увеличаваме собствените си способности и възможности. Така че аз в задачата за Кандахар съм оптимист, че тази задача ще бъде изпълнена с чест. Поверен ни е вътрешният кръг.
Във външния кръг се очаква да бъде британската войска, която има изключително голям опит. Води се статистика за всички инциденти. На място хората могат да се готвят и да се усъвършенстват, защото това е типова задача - от днес за утре. Тя е много по-различна от това примерно да се извършва издирвателна операция в даден район и предварително нищо не може категорично да се твърди, че изненадите ще бъдат сведени до минимум.
Хайде откровено - какво показва тази статистика на инцидентите? Аз няма да предпоставям отговор на въпроса. Свободен сте да отговорите каквото искате. Рискът на тази мисия е незначителен, голям или среден, не знам, вие дайте определение.
Рискът за тази мисия в самото начало, около 2002-2003 година, когато инцидентите бяха много повече, отколкото в Кабул, рискът беше голям.
Сега годината е 2007.
Сега, 2007 година, след 5 години присъствие на съюзническите войски в Кандахар и усъвършенстване на всички инженерни съоръжения по отношение на тази стратегическа цел - летище Кандахар, аз смятам, че рискът е рязко снижен. От друга страна, българската армия, вече със своите офицери, сержанти и войници, ние разполагаме с личен състав, който носи в себе си опит от подобно участие. Това ми дава основание, нали, да мога да направя аритметическата връзка между риска на самата обстановка и от друга страна, хората, които ще бъдат подготвени и изпратени там.
Много важно нещо е, че при нас военната експертиза и структурите, които бяха създадени в последните години, могат да подпомагат хората, които са изпратени там, да вземат най-добрите решения и да реагират съобразно измененията в ситуацията. От друга страна, това, че сме пълноправна членка на НАТО - ние можем в пълен мащаб да ползваме съюзническата мощ, което ми дава основание, че хората, ако се вземе такова решение, нашите офицери, войници и сержанти ще могат да се справят и с това предизвикателство.
Инциденти на летището в Кандахар през последните няколко месеца случвали ли са се? От какво естество са те?
От една страна, се демонстрира присъствие на сили, които не са съгласни с присъствието на мироопазващите сили. Те могат да бъдат провокативни, след което се оттеглят. В тъмната част на денонощието могат да се използват номади, които да поставят взривни устройства в определени точки в една дупка на асфалта и т.н., които по същество действат като дестабилизиращ фактор за оценката на местното население.
Но от друга страна, това, което може, нали, и е опасение за нашите слушатели, че съответно талибаните и изобщо елементи и терористични клетки, които са в този район, могат да въздействат решително върху този обект, това е несериозно.
Добре, какво означава точно охрана на вътрешната страна на летището? Означава ли, щото се предполага, че има и външна, която е под охраната на американците, означава ли, че българите няма да излизат извън територията на летището?
Моята информация до момента е тази, че вътрешната охрана на летището означава нормално да има два кръга на защита на този обект, в който съответно ние ще участваме на вътрешния кръг, със съответните системи за наблюдение, със съответните комуникационни системи за водене на разузнаване през цялото денонощие по отношение осигуряването на охраната и отбраната на обекта. Нормално да се етажира подобна охрана, когато обектът е от особено значение, като външен и вътрешен кръг. Засега моята информация е, че българският контингент ще изпълнява специфичната задача вътре и аз смятам, че тя е съвсем изпълнима за нас.
Един такъв, малко лаишки въпрос, но пробивана ли е някога външната охрана, за да се стигне до вътрешния пръстен?
Аз нямам информация и другото, което е, знаете, че нас ни изпращат за определено време, следим всичко, след което, като се върнем, отново се заемаме с ежедневните задачи.
Добре, полковник Дочев, казвате, че българската армия има опит да направи това.
Да.
Сега, аз обаче ще изразя съмнение, че опитът, който българската армия е придобила, да кажем, в охраната на летището на Сараево, е може би същият, който ще трябва да приложи в охраната на летището в Кандахар. Затова все пак ви питам каква подготовка се изисква специално за тази мисия, охрана на летището в Кандахар, и колко време би отнела една такава подготовка? Трябват ли някакви специфични умения, дори, ако щете, съобразени с държавата Афганистан, с характера на исляма там, с талибаните и всичко останало?
Тази задача е специфична, но тя е ограничена. В смисъл такъв, изискват се определени умения, знания и определен опит, за да се реализират определени възможности. В тази си насока аз искам да кажа, че ако се изследва опитът и се ползва всичко това, което се е случило на летище Кандахар и при охраната на подобни обекти, при други мисии, нашият команден състав, изпълнителският състав в кратки срокове може да бъде подготвен. Другото, което е, тази задача позволява всеки следващ, при всяко следващо дежурство подготовката на нашия състав да се усъвършенства.
Защото, след всяко дежурство се прави разбор, анализ на това, което се е случило, и това, което е допуснато като нарушение, от една страна, при контрола от нашия команден състав и, от друга страна, контрола от коалиционните сили, той веднага се анализира и се вземат мерки това нещо да не се допуска или да се уточни каква да бъде реакцията на нашия контингент при подобни инциденти.
Можете ли да кажете какви средства са нужни за изпълнението на тази мисия?
Средствата, които са необходими, аз смятам, че те няма да бъдат много, защото ние сменяме румънския контингент и ако всъщност военната експертиза иска да увеличи в някаква насока, било то по отношение на оптиката, било то по отношение на приборите за нощно наблюдение с по-големи възможности, било то по отношение на дублиране на комуникационните средства, то съответно това нещо ще се прецени от хората, които на място ще отидат на рекогносцировка, преди да бъде изпратен контингентът. Те ще се върнат с готовите резултати, дали е необходимо нещо повече да се осигури в логистично отношение за нашия контингент.
Казвате няма да струва много, но колко? Аз не разбирам от това, колко горе долу струва една такава мисия?
Аз не се занимавам с подобни неща. Аз се гордея с едно - че съм успял да реализирам при първия контингент максимални икономии за България и съм изкарал 6 месеца с 1800 долара в Кабул. За сегашната не мога да кажа, казвам за това, което съм направил за България.
Аз ви благодаря за този разговор. Полковник Тодор Дочев, командир на третия български контингент в Афганистан със своята полезна информация за това какъв е рискът на една евентуална мисия, българска, в Кандахар.
Председателят на парламентарната комисия по отбрана Ангел Найденов. Убедителни ли ви се струват аргументите на полк. Дочев, с които той обясни, че всъщност рискът на тази мисия е доста премерен? Да, аз вече казах, че се отнасям с уважение и с респект към казаното от полк. Дочев и веднага ми се иска да подчертая, че всъщност подобни мнения трябва да бъдат в основата на военнотехническата експертиза, която да послужи за оценка най-напред на различните възможности, които се очертават за участие на български военен контингент в операцията в Афганистан. И съответно да бъдат в основата на решението, което трябва да бъде взето. В случая веднага искам да отворя една скоба и да подчертая, че очевидно министърът на отбраната има своите юридически основания тогава, когато казва, че това ще бъде решение, взето в рамките на Министерския съвет. Всъщност тези юридически основания се коренят в член 11 на Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България. Веднага обаче искам да добавя и в качеството ми на председател на Комисията по отбрана, че аз лично считам, че освен юридическите аргументи, трябва да се чуе и политическата страна, политическата гледна точка, която може да бъде изразена в рамките на едно изслушване и дискусия в парламента. Като минимално изискване аз по-скоро бих посочил необходимостта това да се случи в Комисията по отбрана и в Комисията по външна политика на Народното събрание. Дали след това ще последва дискусия в пленарна зала, това е втори въпрос и аз лично не виждам никакви основания да се възразява и срещу това. Разбира се, става дума за това, че Министерският съвет е в правото си да вземе решение за вида на участието на България и на български военни контингенти в операцията в Афганистан. Но, връщайки се към темата за военната експертиза, ще подчертая, че именно подобни професионални преценки, които да не страдат от някаква криворазбрана политическа лоялност, следва да бъдат в основата на преценката за мисията, в която ще участват българските военнослужещи. Г-н Найденов, ще си позволя само с едно изречение да резюмирам дотук казаното от вас. Казвате, че въпреки решението по този въпрос ще бъде взето от кабинета, така е по закон, за вас изключително полезен е един политически дебат или най-малкото едно изслушване на министъра на отбраната в ръководената от вас комисия. Аз ви питам сега обаче очаквате ли... Разбира се, резюмето ви е съвсем коректно и аз ще добавя междувпрочем, че тук е много важно да се види наличието на определена политическа воля тогава, когато се взема решението за участие на българските военнослужещи в операцията в Афганистан. Политическа воля, в която да се види наличието на степента на съгласие между парламентарните групи, в случай на управляващи и на опозиция, съответно да се чуят и аргументите, които ще прозвучат при дискусията както на различните варианти на участие на български военен контингент, така и като цяло отношението към участието на България в операцията на НАТО в Афганистан.
Всъщност, като казвам операцията на НАТО, ми се иска веднага да подчертая следното - ние всички си даваме и трябва да си даваме сметка, че тази операция е един своеобразен тест за способностите на алианса.
Същевременно това е едно изпитание за ефикасността на страните - членки на алианса, в една подобна операция, свързана с гарантирането на сигурността и стабилността на Афганистан. И в крайна сметка това е един своеобразен тест, ако щете, и към самия алианс за доверието към алианса и способностите на НАТО.
Г-н Найденов, очаквате ли министър Близнаков да ви представи една много по-подробна информация за параметрите на тази бъдеща мисия и в какви времеви параметри очаквате тази информация, най-вече пък и вие като председател на парламентарната комисия по отбрана?Точно ще кажа, че на моето предположение, че до края на следващата седмица вероятно ще бъде внесено предложението и съответно ще се очаква решението на Министерския съвет. При всички случаи, разбира се, това решение ще бъде взето на една, сигурен съм в това, много задълбочена военнотехническа експертиза.
Военнотехническа експертиза, в която трябва да има според мен анализ на ситуацията, като цяло развитието на ситуацията в Афганистан, в частност в зоните, в които ще бъдат разположени българските военнослужещи. Междувпрочем освен контингента ни в Кандахар според изявленията на министъра на отбраната, се говори и за участие на български военнослужещи, допълнително извън сегашния състав, в Кабул.
Същевременно освен анализ на ситуацията в тези зони струва ми се, че при всички случаи трябва да има оценка на риска, оценка на потенциалните заплахи. Трябва да има отговор на въпросите, свързани с това какви са задачите и отговорностите на българските военнослужещи.
Част от тези въпроси бяха засегнати и в коментара на полк. Дочев във вашето студио. Съответно ние трябва да разполагаме и с отговор на въпроса до каква степен българските военнослужещи са в състояние да изпълнят тези задачи и отговорности. Същевременно какво е нивото на придобитите от тях способности, за да отговорят на очакванията по отношение на тях.Разбира се, всичко това трябва да бъде свързано с отговора и на въпроса какво е въоръжението, каква е екипировката, имаме ли необходимата военна техника като част от отговора на въпроса за способностите и на съответно преценката за възможността на българските военнослужещи да изпълняват възложените им отговорности и съответно задачи.
И не на последно място, разбира се, трябва да разполагаме с отговор на въпроса какво струва участието на българските военнослужещи. Казвам това, без да го извеждам като основен въпрос, но все пак това са въпроси, които трябва да присъстват като цяло във военнотехническата експертиза, на основата на която да се вземе и политическото решение.
Г-н Найденов, приемате ли тезата, че независимо от това какви технически възможности има страната ни, по-важно е политическата гледна точка, по-важно е да сме в Афганистан именно от политическа гледна точка, защото там, както всички казват, ще се решават бъднините на НАТО. Приемате ли такава теза? Да, приемам и аз неслучайно подчертах, че всички трябва да си даваме сметка за това, че успехът на операцията в Афганистан е един своеобразен тест и изпитание за способностите на НАТО и възможността да се справи в една сложна ситуация и от гледна точка на повишаващото се напрежение, и съответно на увеличаващи се рискове по отношение на всички военнослужещи. В този случай трябва да говорим и по отношение на българските военнослужещи. Зададохте много важни въпроси към министър Близнаков, чакате отговор, разбира се. Преди няколко дни обаче той заяви, че на този етап не очаква никакви резерви от страна на БСП към планираната военна мисия в Кандахар. Поизбърза ли министър Близнаков с оценката си? Аз вече имах възможност да изразя гледната точка на ръководството и на БСП, и на ПГ на "Коалиция за България". Аз не бих избързал с прогнози за позицията на БСП и на парламентарната ни група, защото трябва да имаме отговорите ето на всички тези въпроси, за които говоря. Няма да бъде нито отговорно, нито разбираемо ние да се опитваме да игнорираме както въпросите, които ние задаваме, които си задаваме, които задават българските граждани още повече. Разбира се, в никакъв случай не бива да омаловажаваме и да подценяваме рисковете за българските военнослужещи. В този смисъл аз ще кажа, че, имайки съзнанието за важността на участието, в случая на България, важността на успеха на операцията за НАТО и за страните членки, ние не можем да кажем "не" на поканата и на необходимостта за увеличаване на числеността на контингентите на страните членки. Същевременно, преди да кажем "да", т.е. да изразим подкрепата и да решим какво точно ще бъде участието на България в операцията в Афганистан, трябва да имаме, разбира се, ето тази задълбочена, подробна, надеждна и обективна военнотехническа експертиза, за която вече говорих преди малко. Готов ли сте да поканите, да отправите покана към министър Близнаков за разговор в рамките на парламентарната група, където той да отговори вероятно поне на основна част от въпросите, които вие зададохте? Разбира се, това е една практика, която вече сме осъществявали в рамките на парламентарната група по отношение на различни министри, по отношение на решения, които предстои да бъдат взимани и в парламента. Разбира се, аз очаквам, междувпрочем, ако се реализира подобна дискусия, а тя ми се струва необходима, очаквам една доста трудна дискусия с необходимостта наистина да се борави с изчерпателна информация и с обективни отговори.Напълно откровени и напълно честни, дори и тогава, когато трябва да бъдат посочени неблагоприятните страни от едно или друго участие или едно или друго решение. Искам веднага да подчертая, че всъщност все още говорим за различни варианти на участие, доколкото все още няма и съответното решение на Министерския съвет.
Разбира се, министърът на отбраната, съответно Генералният щаб са в правото си да изразяват определени намерения, да определят определени параметри съобразно на предварителните разчети, на предварителните оценки. Това е тяхно право, което никой не може да отнеме.
Г-н Найденов, признавате ли, че ви очаква в БСП нелек дебат по тази тема?Смятате ли, че в редиците на партията ще има доста сериозна съпротива срещу изпращането на български войници в Кандахар? Е, карате ме да влизам в ролята на гадател, но да. Аз още веднъж ще кажа, очаквам една доста трудна дискусия, при която обаче съм сигурен, че ще надделее желанието да се вземе най-доброто от гледна точка на интересите на страната, най-доброто от гледна точка на грижата и отговорността към българските военнослужещи решение. Добре, аз ви благодаря за този разговор. Това беше председателят на Парламентарната комисия по отбрана Ангел Найденов. Полк. Дочев с интерес изслуша този разговор. Една дума? Наистина операцията в Афганистан е предизвикателство на новия век, голямо изпитание за НАТО и след успеха на мисията на НАТО в Босна и Херцеговина. Аз не очаквам бързи резултати в Афганистан. Бяха необходими в Босна 10 години. При това положение на развитие в Афганистан може би годините на тази операция ще бъдат доста повече.
