Интервю на Вяра Деянова с арабиста Кириак Цонев
Решението на съда в Триполи не бива да ни дава повод за излишни надежди за добро развитие на казуса с българските медици в Либия. Това заяви пред Дарик арабистът Кириак Цонев.
Наред с тази новина, дойде и друга - либийска фондация, ръководена от сина на лидера Муамар Кадафи – Сейф ал Ислам, подхрани надеждата за скорошен изход от случая с българските медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт в Либия по обвинения в умишлено заразяване на деца с вируса на СПИН.
"Признаци за скорошно уреждане на тази криза се появиха след преговори в Брюксел на 10 май между представители на семействата на либийските деца, засегнати от СПИН, и Европейския съюз", се казва в комюнике на Фондация "Кадафи".
Логично е да се търси нещо общо между решението на съда в Триполи и изявлението от името на фондацията, тъй като, по думите на Кириак Цонев, „Сейф ал Ислам предварително е знаел накъде отива делото”.
Той обаче предупреди, че в създалата се ситуация не бива „прекалено да се надяваме на добро развитие от първия момент. Това е само сигнал, че е възможно да има по-добро решение на СПИН делото в Триполи”.
На въпрос възможно ли е в казуса да бъде намерена златната среда, арабистът отговори: „Точно такава формула е най-удобна за излизане на Кадафи за излизане от това дело. Кадафи искрено желае да се отърве от тази тежест, която му виси на врата и му е нахлузена неизвестно от кого. Именно в тази обстановка ми се струва, че Кадафи търси и ще търси благоприятен за всички страни изход от делото, при което и вълкът да е сит, и агнето да е цяло”. Струва ми се логично да търсим нещо общо между двете новини, още повече, че господин Сейф ал Ислям предварително е знаел накъде ще отива делото. С такова впечатление оставам. Оправдателните присъди по делото за набедяване могат ли да бъдат някакъв знак за СПИН-делото? Едното не бива непременно да се свързва с другото. Но все пак не бива да се изключва и вероятността да бъде свързано със СПИН-делото, просто да очакваме някакви добри новини от СПИН-делото. Тук, в създалата се ситуация ние не бива прекалено да се надяваме на едно добро развитие от първия момент. Това е само един сигнал, че е възможно да има едно по-добро решение на СПИН-делото в Триполи. Това е един сигнал, че режимът в Триполи – понеже ние знаем много добре, ние българите, какъв е характерът на либийското правосъдие – можем да кажем, че можем да се надяваме на нещо по-добро в бъдеще, в близко бъдеще. Да се върнем на комюникето на фондация „Кадафи”. В него се казва, че признаци за скорошно уреждане на кризата са се появили след преговори с Брюксел на 10 май между представители на семействата на заразените със СПИН либийски деца и Европейския съюз. Какво според Вас е било договорено на тези преговори? Много интересно е, че тук вече е победа на така наречената професионална дипломация, ми се струва, ако това наистина отговаря на това, защото аз съм казал и друг път няма шумна, няма тиха дипломация, има професионална дипломация и струва ми се, че Западът може да извоюва нещо по СПИН-делото в Триполи в полза на нашите медици, но доколко българската дипломация е в течение на всичко това аз не знам. Възможно ли е въобще в този казус да бъде търсена златната среда, т.е. на тези проговори в Брюксел да бъде договорено нещо, което да е задоволително хем за семействата на заразените деца, хем за осъдените на смърт медици? На мен ми се струва, че точно такава формула е най-удобната за излизане от страна лично на Кадафи и на режима в Либия да се излезе от това неприятно дело. Значи, отдавна съм говорил, че Кадафи искрено, по мое му, желае да се отърве от тази тежест, която му виси на врата и която му е нахлузена неизвестно от кого. И именно в тази обстановка ми се струва, че Кадафи търси и ще търси един благоприятен за всички страни изход от делото, при който и вълкът де е сит, и агнето – цяло. Е, няма да е нашето агне съвсем цяло, това са осем години затвор, но те няма да имат никаква друга компенсация, освен моралната победа на България. Тоест можем да мислим, че е станало въпрос за още пари и съответно за освобождаването на осъдените на смърт медици. Първо, ние имаме една присъда на съда, в която се говори за пари, нали така? И ние тази присъда я знаем много добре. Когато се говори за пари в Либия, трябва да се има предвид и другият аспект на въпроса – че тук за някои, особено за някои от родителите не е важен самият факт – парите, защото те така или иначе ще си ги получат от своя лидер като компенсация за всичко, което те наистина са претеглили, но някои се стремят просто да спечелят пари – Вие разбирате ли какво значи? – да спечелят пари от цялата тази работа. Това е психология, която много трудно може да бъде заличена.
