Новият Наказателен кодекс трябва да преследва само умишленото укриване на осигуровки, а не тяхното неплащане, защото в условията на икономическа криза рискуваме да напълним затворите с некоректни работодатели. Това каза в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе зам.-председателят на социалната парламентарна комисия Хасан Адемов. Той коментира разписаната в проекта за нов Наказателен кодекс възможност да се налага наказание „лишаване от свобода" работодател, който не плаща в срок вноските за пенсия и здраве в големи размери, при определени условия.
Според Адемов обмисляната от правителството „лихвена амнистия" за просрочени данъци и осигуровки по-скоро ще демотивира коректните платци и ще създаде очакване такъв тип „лихвена ваканция" да се повтори. Вчера пред Дарик шефката на бюджетната парламентарна комисия Менда Стоянова даде знак, че в групата на ГЕРБ подкрепят идеята за опрощаване на лихвите по стари задължения като вид подкрепа към коректния бизнес. Подобно решение обаче можело да се вземе едва след подробен анализ от страна на НАП, който да сочи, че такъв еднократен жест си струва.
Вие имате ли парно и съгласен ли сте да Ви закрепостят за цял живот към топлофикациите и да нямате право да се откажете? Такава идея лансира заместник-министърът на енергетиката Валентин Николов.
Това е изключително непопулярна мярка, ако мога така най-меко да се изразя. Защото закрепостяването към каквото и да е било в никакъв случай не може да бъде възприето еднозначно, когато става въпрос за монополист, какъвто е топлофикация в случая, това е абсолютно несериозно предложение според мен. Да се надяваме, че то ще си остане само предложение, защото закрепостяването означава да нямаш никакво право на избор и цял живот да се закрепен към монополист, в случая топлофикация. Що се отнася до тава дали имам парно, да.
Значи мнение и на потребител във Ваше лице чуваме. Потребители определиха идеята като абсурдна пред Дарик. Странна беше наречена тя и от бивши членове на КС. Веднага насочвам вниманието Ви по другата тема, която сложихме може би вчера старт на своеобразен дебат при разговора с шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, а именно тази идея, която назрява в средите на управляващите - за лихвена амнистия за старите задължения. Смятате ли за удачна подобна стъпка, време ли е в момента в тази иначе тежка икономическа ситуация за подобен ход?
Тази идея по принцип не се различава от предишната идея, за която говорихме преди малко. Още повече че трудно може безусловно да се коментира предложение, тъй като не е ясен лихвеният прозорец, за който се отнася - за три месеца, за шест месеца, за година, за десет години назад. Това са важни въпроси, които нямат отговор поне към днешна дата. На следващо място не е ясно колко от работодателите имат такъв тип декларирани, защото ако те не са декларирани, значи са в сивия сектор по отношение на лихвените задължения. Ясно е, че по закон в България не могат да се изплащат работни заплати, преди да са платени осигурителните вноски. Така че не е сериозно да се говори, че първо са платени заплатите, за да може да се съхрани работната сила, работното място, предприятието или фирмата като такива и в следващ етап в режим да отложено плащане да се платят осигурителните вноски. Имайки предвид факта, че когато става въпрос за такъв тип задължения и такъв тип лихвена ваканция, трябва да е ясен очакваният ефект - колко пари ще се съберат. Към днешна дата аз поне не съм чул да има такива разчети и не знам дали могат да бъдат направени. Или ако бъдат направени, те ще бъдат направени на база на декларирани, но неизплатени лихвени задължения.
Точно такъв анализ, обясни вчера Менда Стоянова, че очаква от НАП, за да може да се прецени струва ли си подобна стъпка, защото тя пък, от друга страна, би отключила един ефект, който не е особено дисциплиниращ.
Първото, което може да се коментира, е, че такъв един подход, такова едно действие е абсолютно некоректно към тези, които са изпълнявали закона и са плащали в определените срокове данъци и осигурителни вноски. Какво ще им кажем на тях? Ние ви благодарим за това, че сте били коректни, но даваме възможност на некоректните в един определен период да се издължат в режим а отложено плащане, при това без лихви, да платят само главницата. Това е абсолютно некоректно според мен, защото в крайна сметка или трябва законодателят да насажда определен тип осигурителна култура, която да е в унисон с българското законодателство, или трябва да създаваме непрекъснато очаквания, че някога законодателят може да реши да ги опрости тези лихви. Създава се едно илюзорно очакване за това такъв тип лихвена ваканция са се повтори евентуално във времето и това демотивира включително и коректните платци. Тук трябва задължително да имаме предвид факта, че когато става въпрос за данъци, лихвите са - има разлика - лихвата върху неплатени, просрочени данъчни задължения е основният лихвен процент плюс десет процентни пункта, докато при осигурителните вноски става въпрос за основния лихвен процент плюс двадесет процентни пункта. Разликата е значителна, както забелязвате. Това е направено с цел да се гарантира социалната и осигурителната защита на българските граждани, на тези, които са по трудови и служебни правоотношения. Затова е изключително важно да се припомни това, че тези, които са с просрочени лихви за осигурителни вноски, дължат доста повече в сравнение с данъците.
Сам припомнихте тази важна разлика. Не е ли по-добре вместо лихвена амнистия да се намали този процент лихва, който е тъкмо за осигуровките, да стане както за данъците и така да се облекчи бизнесът, ако той е закъсал и има такива просрочени задължения.
Това е една интересна тема. Но пак повтарям, през годините от гледна точка на подобряването и повишаването на социалната защита, защото срещу осигурителните плащания стоят конкретни осигурителни права, например правото на здравно осигуряване, правото на обезщетение за майчинство и така нататък, да не изреждам всички осигурителни рискове. Затова законодателят е решил приоритетно да се плащат осигурителни вноски. Неслучайно и в търговския закон плащането на осигурителни вноски е доста напред в реда при задоволяване на кредиторите. Разбира се, че в условия на криза може да има и по-различен подход и това е една сериозна тема за дискусия, дали не трябва по някакъв начин да се изравни това съотношение между данъци и осигурителни вноски при плащането на лихвите. Но това е тежка дискусия, от една страна са синдикатите, които ще бъдат против и от друга, работодателите, които ще бъдат съгласни. И трябва да се намери баланс.
Скоро във времето е трудно да се реализира подобна стъпка, но понеже заговорихме за осигуровките е проблема с тяхното неплащане, отключи се сериозно и при протестите в Горубсо и ОЦК-Кърджали... В проекта за нов НК се предлага най-после конфискация на имущество и дори затвор за работодатели, които не плащат в срок осигурителни вноски за пенсия и здраве. Подкрепяте ли тази по-директна мярка?
Идеята за криминализиране на умишленото укриване на осигурителни вноски, а не неплащането, защото е изключително важно как ще бъде формулиран текстът, тъй като вероятно си спомняте, че преди шест-седем години имаше такъв текст в НПК и той беше отменен от КС, но сега в условия на тежка икономическа криза, ако се пристъпи към такава мярка, тя по-скоро трябва да бъде превантивна, за да не се достига да ситуация, при която работодателите да отиват в затвора само заради това, че имат просрочие.
Просрочия и задължения.
Но ако те са декларирани и са в режим на уточняване на график за разплащане и така нататък, мисля, че няма да има проблеми. Изключително важно е как ще бъде формулиран текстът в НК, за да не стигнем до другата крайна мярка...
Да напълним затворите с работодатели.
Да напълним затворите с уж некоректни работодатели, а в условията на криза голяма част от работодателите изпитват сериозни затруднения, което не означава, че не трябва да има баланс между правата на работници и служители, от една страна, и от друга страна, на работодатели.
Иначе казано, тезата Ви е, че НК трябва да преследва онази част от работодателите...
Които умишлено укриват.
Които в сивия сектор държат реално осигуровките си.
Да, трябва да има специално разписани правила как да се стигне до тези хора, как да бъде дефиниран точно текстът, за да не стигнем до крайности при вземането на такъв тип решение.
Не сте човек, който се плъзга по пистата на популизма и тъкмо затова ви питам по този начин: докато пенсионерите в иначе закъсалата Гърция онзи ден обявяваха, че вместо 400 евро великденски добавки са взели 180 и се оплакваха, май нашите пенсионери не знаят дали ще има увеличаване на пенсиите от средата на годината. Възможно ли е според Вас да няма такова повишаване и това обещание за скок да се отложи за догодина?
Такова повишаване трябва да бъде регламентирано законодателно в КСО. В бюджета на ДОО за 2012-а на практика е прието повишаване с 8,92 лв. на минималните пенсии за стаж и възраст от 1 юни тази година. Това е единственото повишаване, а за всички останали пенсионери няма предвидено в закона такъв тип увеличение. Разбрах, че председателката на бюджетната комисия е заявила, че към настоящия момент няма такъв тип очаквания и това би могло да се случи, ако има изпълнение на приходите. За да има изпълнение на приходите от осигурителни вноски, а не само от данъци, защото говорим за осигурителна система, въпреки че голяма част от пенсиите сега се плащат от данъци, трябва да говорим за икономически растеж, а такъв поне на този етап не се очертава. Защото това, което е изчислено в бюджета за 2011 година, е на база 1 процент ръст на икономиката, а ако България покаже сериозен икономически растеж, тогава ще се търсят възможности за увеличаване на доходите, защото без да се увеличат доходите, няма как да има по-високи осигурителни вноски. Забележете осигурителните вноски са процент от дохода, който се получава. При положение че няма подоходна политика, това правителство поне не е заявило такава, няма идея за увеличаване на работните заплати, как тогава ще търсим увеличение на осигурителните вноски. Защото пак повтарям, ако досега се получава заплата примерно 400 лв. осигурителните вноски върху тази заплата са определен процент и ако тази заплата си остане 400 лв. до края на годината или до края на мандата на това управление, няма как да очакваме увеличаване на приходите в осигурителната система. Така че тези неща са ясни. Могат да се увеличат постъпленията от данъците, ако има ръст на икономиката, ако има ръст на износа. Другите компоненти да не ги изброявам. Но осигурителните вноски растат, единствено и само когато има ръст на доходите, а такъв на този етап не се очаква.
Скептик сте.
Ако говорим за това, че очакваме по-високи приходи, трябва да направим ясна диференциация, че очакваме по-високи приходи от данъци, а не от осигурителни вноски.
За догодина се планира пенсиите да бъдат индексирани само на база инфлацията, без да се взема предвид този осигурителен доход. Как това ще се отрази на парите за възрастните хора?
Вижте, аз искам да се върна на вашия коментар за гръцките пенсионери, които са получили великденски добавки по 180 вместо 400 евро. В България досега в условия на икономическа криза не е имало подпомагане на пенсионерите под каквато и да е форма като изключим така наречените вдовишки добавки. И онези 20 лв., които се дадоха за пенсиите в размер до 200 лв. в началото на 2010 година. Имаше едно друго правителство в началото на 1997-2001 година, което в условията на тежка икономическа криза индексираше всички пенсии с размера на инфлацията. Сега аз съм далеч от мисълта да правя сравнение между онази и тази икономическа ситуация, но при всички положения, за да не намалява покупателната способност на хората, които получават минимални пенсии като размер, задължително трябваше през последните три години досега доходите не само на пансионерите да се повишават поне само с инфлацията. Не казвам, че това е правилният подход, но в условията на криза може да се прибегне и до ирационални по характер предложения, каквото това, за което работим. Европа е измислила така нареченото швейцарско правило, което важеше до преди две години в България.
Инфлация плюс осигурителен доход.
Инфлация плюс осигурителен доходи и по петдесет процента от тези два компонента. За съжаление, сега се предлага от следващата година и то по средата на годината, когато предстоят парламентарни избори и вероятно, за да се харесаме на негово величество избирателя, предлагаме някакво увеличение на пенсиите, но то ще бъде съвсем минимално, защото ще бъде с петдесет процента от инфлацията, без да се отчита ръстът на осигурителния доход. Искам да дам пример, който е много показателен: ако един учител с 40 години стаж се пенсионира днес, неговият осигурителен доход ще се изчислява по формулата: средният осигурителен доход за страната през последните 12 месеца преди деня на подаване на документите за пенсиониране. Което означава, че със същия стаж пенсионер, който се е пенсионирал пред две или три години ще получава по-малка пенсия от този, който се пенсионира сега. И за в бъдеще, ако остане такъв тип индексиране на пенсиите, тази бездна между старите и новите пенсии ще се увеличава и след това ще се налага да се направи това, което направи тройната коалиция в края на 2008 година - да се осъвременят всички пенсии с размера на осигурителния доход за 2007 година.
