Създаването на международен изложбен център в София е обезпокояваща, но не и изненадваща новина, коментира пред Дарик изпълнителният директор на „Международен панаир Пловдив” Георги Гергов. Не е изключено преди да се открие новият софийски панаир, пловдивският да открие свой филиал в София.
Частният акционер призна, че ще търси официална среща с министър Петър Димитров за обсъждане реализацията на стратегията за развитие на пловдивския панаир. Гергов все още очаква отговора на Министерството на икономиката и енергетиката за листване на пакет акции на борсата или друга алтернатива за набиране на 100 млн. евро за финансиране на инвестиционната програма на националния изложбен център. Според него процесът трябва да се ускори, ако наистина има вероятност в близките 2-3 години в столицата да бъде реализиран някой от проектите за изграждане на ново международно изложение.
Държавата трябва да запази поне блокираща квота в “Международен панаир Пловдив” и да участва активно във формирането на неговата политика, заяви още пред Дарик изпълнителният директор на панаира.
Изпълнителният директор на "Международен панаир Пловдив" Георги Гергов е готов да реализира проект за създаване на телевизия за Международния панаир в Пловдив, разбра Дарик радио. Георги Гергов потвърди информацията и уточни, че новата електронна медия ще има национално покритие. Телевизията ще излъчва предимно икономически новини и безплатна реклама на всички фирми-изложители в пловдивския панаир. В България вече има няколко такива изложбени центрове, дори да са малки, те са факт и малко по малко се разширяват. Знаете, че това се случва и във Варна, в Добрич, във Велико Търново, в Русе, в Плевен, в София най-вече и това е най-обезпокояващото за нас като панаир, защото това в София е нещо, което може да създаде доста сериозни проблеми на „Международен панаир Пловдив”, въпреки че ние имаме ноу хауто, имаме традициите, имаме опита, имаме кадрите. По-проблемното е това, че София има много други предимства пред Пловдив. Така се получава, че Солун в момента изгражда панаирен център в Атина. Това показва, че ние като цяло трябва да решим какво се случва със стратегията, която сме приели и какво виждане ще има Панаирът като една евентуално присъствие и на софийския пазар по отношение на панаирните изложения. Тези проекти за втори панаир в София по някакъв начин ще коригират ли инвестиционните ви намерения и тази предложения за набиране на свежи пари за инвестиции в панаира, които преди месец внесохте в Министерството на икономиката? Не, те не могат да коригират изпълнението на стратегията. Това може да стане само с решение на общото събрание, но може би на следващото общо събрание ние ще трябва да коментираме и какво се случва, ако това, което обявиха, стане много скоро, защото едно е да обявиш една намерение, съвсем друго е то да се случи следващите две-три години. Въпреки това аз смятам, че едно присъствие на „Международен панаир Пловдив” в София няма да е излишно и би стояло добре, ако се приеме от акционерите на следващите събрания как да направим така, че да докараме тези изложби, защото аз нямам претенции за тези базари или за малките изложения, които се случват в София. Ние каквото и да направим, не можем да ги докараме в Пловдив. И поради тази причина вече „Международен панаир Пловдив” е загубил вече над 27 процента от бизнеса в панаирното дело. Ние обаче можем да направим друго, което те не могат да направят – нашият панаир не само е известен в целия свят, той има авторитета и се наражда на едно от челните места в Югоизточна Европа. Знаете, че сега, с присъединяването ни към Европейския съюз, ние можем да предложим и да докараме тук изложения, които досега не са се случвали в България. Друго строителство ще се извършва ли на територията на панаирното градче, ако остане този вариант със собствени сили дружеството да реализира инвестиционните намерения? Не искам да мисля, че това ще се случи. Кога ще очакваме поредния отговор на министерството, тоест, иначе казано, кога ще бъде следващото акционерно събрание? Не мога да кажа следващо, защото ние всъщност на това събрание не сме внесли нищо, освен да обявим, че искаме да коментираме тези теми. Те не са разглеждани в общото събрание и ние нямаме отказ, както медиите го обявиха. Нито министерството, нито Министерски съвет са казали: „Не, няма да се случи това или онова.” Просто ние го обявихме това общо събрание. Ще разсъждаваме по въпроса какво се случва – дали държавата ще даде средствата от бюджета си или ще отида на вариант да продаде дялове от своите, или ще отидем на вариант да увеличаваме капитала на базата на листване на акции. Междинни разговори с министерството каква позиция ви подсказват, на кой от вариантите ще се отиде? Най-напред, аз не съм разговарял, като се надявам сега, след като го обсъдим и вече имаме решение в Управителния съвет да отидем на официална среща с министър Димитров. Ние до този момент работим много добре с министерството. По принцип без държавата панаирът би съществувал много трудно. Далеч съм от мисълта и не мисля, че панаирът е структура, от която държавата трябва да излезе. Напротив, моето мнение като акционер, не като изпълнителен директор е, че държавата трябва да остане вътре, трябва да има блокираща квота, дори и повече и да се намесва в цялостната работа на панаира.
