Правителството не разпознава фискалния резерв като средство за икономическа защита и затова има толкова голям апетит за изразходването му. Това заяви в интервю за Дарик финансистът Кирил Ананиев, който бе зам. финаснов министър в няколко поредни кабинета и съветник на предишния държавен глава Георги Първанов. Ананиев, който преди години бе и управител на Здравната каса, препоръча да се потърси по-добър механизъм за договаряне на цените на лекарствата. Финансистът разкритикува и намерението за преобразуване на част от Сребърния фонд в български държавни ценни книжа, както и идеята за намаляване на ДДС. Пред Дарик Ананиев разказа и за опитите си да се откаже от големите бонуси, получавани като зам.-министър на финансите.
Мисля, че фискалният резерв се намира на санитарен минимум. Това е вече процес, тенденция, която е много опасна и в контекста на това, въпросът, който се поставя за ползването на средствата от така наречения Сребърен фонд за плащането на дълга, който ни предстои в началото на следващата година. Нито подкрепям такова действие, нито препоръчвам да бъде извършено. Това ще доведе до сваляне на кредитния рейтинг на нашата страна. В условията на липса на стратегия за дълга има едно много сериозно закъснение по отношение на плащането на дълга. Аз лично смятам, че процесът трябваше да започне още с първите месеци на новото правителство, защото тогава фискалният резерв беше на много високо равнище - около 8 млрд. лв., дългът ни беше даже на по-ниско равнище и от това, което е в момента. Не мога да не отбележа, че правителството дойде с един много висок рейтинг и одобрение както в страната, така и в чужбина и най-вече на фона на тежките финансово-икономически процеси, които течаха в Европа. Все пак международните финансови институции не даваха такива лоши оценки за България.
Що се отнася до фискалния резерв, това, което мен лично ме притеснява, е, че той не се разпознава като средство за икономическа защита на нашата парична единица, което от своя страна води до увеличаване на апетита към неговото разходване. Миналата година към 31 декември той беше около 5 млрд. лв., което представлява около 6,6 на сто от БВП. Един показател, който е изключително важен, е така нареченият коефициент на покритие на дълга от фискалния резерв. Няма да се връщам от началото на 2009 година, когато това покритие беше над 92 на сто, но още в края на 2009 година беше 81,3 на сто. В края на 2011 година този коефициент на покритие падна на 43 процента. През януари този коефициент на покритие вече е 35 на сто. Според мен България особено като страна във валутен борд трябва да има фискален резерв поне 10 на сто от БВП. Аз имах възможността да направя един анализ на предварителните данни на БНБ и смятам, че в края на месец февруари фискалният резерв ще бъде някъде около 3,8 млрд. лв.
Какъв е изходът на правителството?
Естествено, единият изход е да се търси отново ресурс отвън или отвътре, но цената ще бъде по-висока, тъй като всички финансови институции знаят, че на нас ни предстои плащането на огромни суми. Естествено, аз не отричам и възможността да стане комбинирано решение, като се вземат и някои мерки по отношение ограничаване на разходите, предвидени по бюджета за тази година.
А идеята на правителството част от Сребърния фонд да бъде трансформиран в държавни ценни книжа?
Това е невероятно лош сигнал към международните финансови институции и инвеститорите. То ще определи тяхната политика към нас за един по-дългосрочен период от време. Всеки инвеститор преди да инвестира в която и да е държава се интересува изключително много от резервите, които има тази държава, особено при тази нестабилност във финансовите пазари.
Решение ли е намаляването на ДДС?
Не съм оптимист за такова решение за намаляване на ДДС. Първо, то няма да изиграе своята роля, която се очаква - или падане на цените, или увеличаване на потреблението от страна на населението. И второто нещо, което за мен е много важно - това е основният приходоизточник в бюджета на държавата и такова решение за намаляване с един или два процента би трябвало да има веднага други решения, които да компенсират този ресурс, който би се изгубил образно казано след намалението на ДДС. Възможно е да се приеме едно такова решение в един по-късен период, когато излезем от този цикъл и има цикъл на растеж, тогава би могло да се възприеме такова решение, но мисля, че сега е опасно.
Правилни ли са идеите на правителството да се опита да регулира по-добре формирането на банковите лихви с допълнителни законодателни промени.
И двете страни има какво да подскажат, за да се направи баланс между интересите на банките и на потребителите на банковите продукти, но в същото време считам и не съм голям оптимист, все пък си има пазарни правила, които са дали своите и добри резултати в нашата страна, и ако има някакъв компромис, той няма да е решаващ според мен.
Ваши колеги икономисти прогнозират, че след всички неща, които се случват с фискалния резерв, идеите за пипане на Сребърния фонд, ще последва увеличаване на риска, а оттам и на банковите лихви.
Знаете, че се започна първо с да го наречем национализирането на резерва на касата, който по памет беше мисля над 1,3 млрд. лв. След това си спомняте какво се случи с частните пенсионни фондове. Сега на дневен ред е поставен ресурсът на Сребърния фонд. За мен това не е правилната политика и естествено, когато се освобождава все повече ресурс, който до този момент е бил регламентиран, да се ползва за общото ползва, тоест това показва, че във фискалния резерв няма ликвидни средства. Естествено е, че търсенето на допълнителен ресурс извън фискалния резерв ще доведе евентуално до повишаване на цената на този ресурс от финансовите институции, които предлагат този ресурс на държавата.
Как можем да тълкуваме опитите на правителството да се намесва в определени сфери. В момента на дневен ред е темата с лекарствата.
Сигурно със закон могат да се регламентират много неща, включително и това, но аз считам, че специално въпросът за лекарствата, без да съм специалист в тази насока, би трябвало да се търси в подобряване на механизма на договаряне на цените на лекарствата между страните, като се отчетат от една страна, производствените разходи и една нормална печалба за производителите на лекарствата и от друга страна, като се преценят възможностите дали на бюджета или на НЗОК да осигури необходимото количество лекарства за лечение да речем за една календарна година или за периода на договарянето.
Как можем да тълкуваме скандала с бонусите, който се случи? Вие казахте, че вашият бонус от над 500 000 лв. не сте искали да го получавате.
Аз открих в моите документи, които имам, и писмото, което съм написал до министър Орешарски с копие до министър-председателя и шефа на на парламентарната група от Коалиция за България, в което изрично настоявам да бъда освободен от бордовете, давам своите мотиви за това, че първо, размерите са големи, второ, никой няма да повярва в такава дарителска дейност в такива огромни размери, макар че това е така. Лично аз и моето семейство чувстваме тормоз, който е ненужен и не е заслужен и в това писмо след молбата ми да бъда освободен, аз декларирам, че тези пари действително съм ги дарил. Хубавото, макар че може би е едно съвпадение, но приемането на промените в нормативните актове, с които бяха спрени тези възнаграждения, следват буквално с няколко седмици или месеци това мое писмо и надявам се, че и аз съм имал някакъв принос за промяната на нормативната уредба в тази посока.
