Гост на „Седмицата” - еврокомисарят Кристалина Георгиева.
Сега, знам, че очакванията са да започнем с българските вълнения, но пък като ви знам вие откъде идвате, с какъв съвършено друг контекст се занимавате, да се опитаме да повярваме, че ще ни чуят слушателите по другите теми, преди да влезем в българското злободневие кой какъв бонус е взел или какво да се прави със Сребърния фонд. Сега се връщате от Конго Киншаса, това е белгийското Конго.
Точно така, да.
Това се намира в Централна Африка. Това е 12-ата или 13-ата по територия държава на света, втората в Африка.
В Африка втората по големина.
Миналата година, аз като ходих, бяха 70 милиона. Сега сигурно са 80 вече.
Още не са, там е малко трудно да се каже точно колко милиона са, защото територията на страната е такава, че преброяването на хората е практически невъзможно при това равнище на администрацията, която имат. Но е, да кажем, около 70 милиона души.
Най-бедната държава беше за миналата година в класациите, 300 долара годишен среден доход на човек.
И което е още по-лошо, на последно място в класацията по развитие, човешко развитие. От 187 страни е на 187-о място.
Така, и вие бяхте там, за да дадете, това са им официалните съобщения, да обявите 59 милиона евро хуманитарна помощ, 10% повече от миналата година, от Европейския съюз, които се прибавят към 584 млн. евро, над половин милиард, от Европейския фонд за развитие, който е за периода от 2008 г. до 2013 г. Какви са аргументите, с които на озлобения дебат в България не за даване, а за връщане, ще оправдаете, че Европа, включително и България като член на Европа, дава такива пари там?
Най-важното за нас е да разберем, че когато има някъде нестабилност, тя не остава там. Ние си позволихме лукса да оставим една страна като Сомалия да се превърне в провалена държава. Видяхме миналата година как това доведе до глад и измиране на хора, и до това много, стотици хиляди да търсят спасение извън границите на Сомалия...
Или да пиратстват.
Да пиратстват, точно така е.
Българите бяха пленени там.
Това е, провалената държава не е проблем само за гражданите. Тя е най-голям проблем за гражданите на тази държава, но тя е проблем за целия свят. Да ви кажа, това, което видях в Конго, много ме притесни. Страната е като природа и като ресурси богата, но в нея живеят много бедни хора. Един милион дечица са с риска да умрат от недохранване в страна, където, каквото и да боднеш, расте. Защо? Защото има конфликти и няма държава, няма държавност. В източната част на Конго, където бяхме, на недостъпни, на практика недостъпни места са се развилнели с по-голяма сила отпреди въоръжени банди. Те нападат селища, ние говорихме с един възрастен човек, 66-годишен, вожд на едно такова селище, нахлуват войници, въоръжени, избиват 30 души, изнасилват 16 жени, разпорват корема на жена бременна, на бременна жена...
Това е оръжие, изнасилването в Конго.
Да, точно така, и се вдигат 7000 семейства, това е към 35 000 души, седем дни са вървели пеша, умрели са хора по пътя, да стигнат до по-безопасно място, защото, както ви казвам, там територията е практически непроходими гори. На 8 март бях със... Празникът, Международният ден на жените там се празнува изключително сериозно. Жените се обличат в такива, със силни цветове дрехи, излизат на улицата, маршируват, пеят. Бях в болница, която също ние поддържаме, предимно за жени, които са изнасилени от бандити и въоръжени групи. Това е масово явление в Конго. В една от стаите, в която са изнасилени току-що, предишните дни изнасилени жени, едно момиченце на шест години с майка си. И аз си мислех това дете е там, защото няма на кого да го остави майката. Какво се оказва? Майката, когато е била на 18 години, е изнасилена. Това е 2005 г. Била е на лечение в тази болница, върнала се е в селището си и преди една седмица изнасилват нея и шестгодишната й дъщеричка. Това трябва някак си да му се сложи край. А за да му се сложи край, трябва да има повече сигурност в Конго. Европа поддържа реформата на техните въоръжени сили, но тази реформа още има много път да извърви. И докато го върви този път, ние трябва да помагаме на хората, да им даваме някаква надежда. Защо увеличаваме парите? Защото последните няколко месеца съвсем, така, видимо по данните се увеличава безредието. 128 000 и нови бежанци в рамките на един месец, това е много. И част от това, което добавяме, е, за да може да има хеликоптер, с който да се стига до тези места, където напоследък насилието е най-разпространено, а те са все повече най-трудно достъпните места. Там, където бях, ние отидохме с този хеликоптер, донесохме им малко помощ, който сега мобилизираме, там може да се стигне с мотоциклет и след това пеша. Аз се качих на тези мотоциклети, да ви кажа, аз се качих за 15 минути, това не е проблем, обаче, когато трябва 12 часа по път, който е ужасен, да сте на мотоциклет, толкова дълъг е денят, да преспите на палатка и след това още поне два дни да вървите, да стигнете до мястото, където хората имат нужда от вас... Това просто ме изпълва с възхищение за тези хора, които, хуманитарните работници, които са там. За първи път видях от бившите социалистически страни - чехи и поляци. Чехите са много, така, са се ангажирали да помагат в Конго. Те са имали посолство в Киншаса. Вероятно това е една от причините. Далече е от нас, от Европа, по-далече, отколкото, да кажем, Либия и Сирия, но проблемите са много сериозни. Когато бях там, много интересно, ние пристигаме вечерта, същия този ден имаше експлозия в Бразавил, в другото Конго, от другата страна на реката.
Френското Конго.
Френското Конго.
Малкото Конго.
В малкото Конго, четири милиона и нещо души. И се наложи да си пренасоча програмата, да отида в Бразавил, да можем там... между другото много сериозна експлозия и това пак ми напомни колко всички сме във време, където рискът е за всички нас. Утре ще бъде една година от нещастието в Япония. Най-подготвената страна, поставена на колене. И да завърша отговора на вашия въпрос, ние трябва да помагаме на другите, имайки предвид също, че не се знае, да не дава господ, не се знае, но може да се наложи да ни се помага някога и на нас.
По на север, преди месец бяхте в Чад и Нигер, това е в така наречената полупустиня Сахел, където очаквахте, че иначе обичайният глад заради лошата реколта ще започне по-рано, дори най, най-лошите очаквания бяха за сега март месец да започне. Започна ли гладът, ама под глад се разбира не това, което, нали, аз тогава писах, бях с вас, нали, и писах репортажи и отдолу имаше коментари на българи, о, ами, ние, да дойде тук при нас, гладните, нали, ама под глад се разбира истински глад, от който се умира веднага, нали, в смисъл за няколко дни умират хората, та започна ли този глад?
Да, започна, все повече хора са в риск, 13 милиона, ние, когато бяхме там, 7 милиона беше рисковото население, сега е 13 милиона...
Тогава бяха 2 милиона деца, около 2 милиона от тези 7, да.
И между, между тях 2 милиона деца. Две неща се случиха, откакто ние с вас бяхме там, едното е хубаво, другото е лошо. Хубавото е, че има голяма мобилизация и на донорите, и ние тук помогнахме с това, че бяхме първи да кажем идва голям проблем, трябва да се обединим, нашите, страните - членки на Европейския съюз, откликнаха, мобилизират се организациите, които доставят хуманитарна помощ, като световната организация по прехранването, "Оксфам" вчера излезе с много силна декларация, 38 милиона, за да помогнат на един милион души...
Кой, коя организация?
"Оксфам", "Оксфам". Това е хубавата новина, но лошата новина е, че в Мали напрежението расте, там много се върнаха... те се казват туарег това племе...
Туарегите от...
Туарегите се върнаха от Либия...
...от Либия.
...с големи пушки, с много амуниция и създават много голям проблем. Бягат от Мали, и в Нигерия, вътре в Мали много хора се преместват, тази несигурност, разбира се, добавя на и без това лоша, лоша ситуация, добавя още напрежение. В следващите шест седмици това, което правим, ще бъде решаващо. Част от помощта, която ние обещахме, вече се трансформира в контракти и доставки на международната...
Вие обещахте 100 млн. евро.
125 милиона, в крайна сметка, като сложихме всичко на масата...
Т.е. прибавихте още оттогава досега.
Да, прибавихме, прибавихме още, 125 милиона, 150 милиона от програмите по развитие за дългосрочна работа, така че да не се получи ние гасим пожара днес, обаче не махаме причините тези, този глад да, да се появява...
Гледах ви на една снимка с Раул от Реал Мадрид, че той ще бъде, ще ви помага за кампанията за събиране на помощи за Сахел.
Точно така е, ние разбираме...
Защо пък Раул? Къде него точно намерихте?
Защото той е един изключително порядъчен млад човек, много добър модел за младите хора, много скромен, дойде в Брюксел на фолксваген, сам си го кара от Германия, не на мазерати или на някоя такава скъпа спортна кола, изключително морален, той, не знам дали тук се знае, в България, знае се, че е вкарал 400 гола, но че никога досега на него не му е ваден червен картон, тоест човек, който уважава правилата на играта, и действително ние прекарахме един ден заедно, аз съм възхитена от този човек. Той иска да помогне на такива, за такива каузи, които остават малко встрани. И на 31 март и на 1 април 150 мача ще се изиграят от Лисабон до Владивосток, 300 отбора ще излязат с фланелки срещу глада в Сахел. Ние сигнализирахме на организациите, които събират средства за Сахел, така че те да се възползват за тези няколко дни да повишат темпото на кампаниите, да можем да реагираме своевременно, защото, ако реагираме рано, не само по-малко деца ще умрат, а няма нищо по-ужасно, вие бяхте там, видяхте, да влезете в детско отделение, в което едно гласче не се чува, защото тия дечица нямат, нямат силички даже да проплачат.
Деца на по две години, над 2-3 години по 4 кг.
По 4 кг, които нямат... едва, едва...
Колкото се ражда едно дете всъщност.
...дишат. Няма, няма... нито играят, нито плачат, нито пеят, не се чува звук. Да спасим животи е много важно, но и да го направим по-евтино за европееца, защото да спасим едно дете, преди да е станало късно, преди да е...
Да стигне до болница.
...силно... да е стигнало до болницата, струва 20 евро. Когато е в болницата, струва 100 евро. Осемдесет евро на наше време са си много пари.
Сега в България в. "Труд" активно прави кампания за създаване на хранителна банка. Тя се разбира като за България си да бъде, т.е. бедните в България, храни, които им изтича годността, в големи вериги най-вече или директно при производители, да могат да получават тия храни. А България по някакъв начин участва ли с помощ в Сахел? На фона на храната, която изхвърлят българите, забравих цифрата, но беше цифра, каквато каза, че им трябва, чадският президент, с когото вие се видяхте.
Президент, точно така, да.
Цифрата беше същата, каквато българинът изхвърля на боклука.
Ние сме разговаряли с министър Младенов и с г-н Дянков за това как може България да се включи, като имаме предвид, че, нали, страната няма големи финансови възможности, но както вие казахте, има други възможности, има неща, които така или иначе са произведени, и засега това не е насочено към Сахел, но в няколко случаи България чрез системата на гражданската защита оказа помощ при бедствия в близки и далечни страни. Според мен идеята за такава банка, хранителна банка, е много добра идея и има смисъл да помислим за това може ли България да използва производството на храни, особено тук, в страната, да е фактор, да е по-голям фактор в хуманитарен план. Защо? Защото ние като страна членка на Европейския съюз, сме поели ангажимента да предоставяме 0,15% от брутния си продукт като помощ за развитие. И е правилно да се помисли...
Да не се дават кеш парите, а под формата на храна.
Може да бъде... Това е наше решение. Ние, разбира се, в Европейската комисия много силно наблягаме на това, че трябва... помощта трябва да бъде съобразена с местните условия, т.е., ако работи местният пазар, ако местните фермери могат да произвеждат храна, по-добре е да даваме пари да стимулираме местното производство и по този начин решаваме хуманитарен проблем, но и помагаме на местното население, да не стане така, да нахраним хората и да уморим фермерите. Но има случаи, когато пазарите не работят, и тогава... и има случаи, когато природно бедствие прави невъзможно да се стигне, да се... на местно ниво да се пазаруват храни. Тогава, разбира се, България може да участва със...
Да, но проблемът с хранителната банка в България бил, че ако една храна я оставиш да се развали, производителят или търговецът я остави да се развали, той не дължи ДДС, тя се бракува. Но ако я дари на някой да не умре от глад, тогава дължи 20% ДДС. И българското финансово министерство нямало желание да реши този въпрос, защото така, те го оправдават с технически съображения, че щели да почнат измами и се влиза в омагьосан кръг. Всъщност България не иска да насърчи храната да не се разваля.
Разбира се, има риск да се правят измами, но рискът не е оправдание да не търсим решение. Може да се върви към това, да се тръгне отначало само в такива количества, в които е възможно да се осъществи контрол. Може да се върви по пътя... в някои страни, където има опасност от измами, правят по-често проверки в първите месеци. Ако те хванат, наказанията са много големи, те са толкова големи, че никой не смее да нарушава. Но да кажем, че понеже има опасност някой да излъже, ние ще оставим, ще продължим да оставяме... аз видях, цифрите са много драматични, храна да се гори, да се хвърля... Според мен хората са прави да очакват решение. Но в същото време тези вериги, които са... които промотират тази идея, те трябва да дойдат и да кажат ние сме готови също така да направим взаимен контрол и сме готови да бъдем дисциплинирани, да няма измами. Да има...
Т.е. вие сте за ДДС да отпадне върху храната, чийто срок на годност не е изтекъл, но изтича...
Аз съм за това... Но изтича скоро, да.
...и ако бъде тя дарена за бедните в България или за гладуващите в Сахел.
Или чрез системата на Гражданската защита на България за пострадали от бедствия на други места. Аз съм за това и също така съм за хранителните вериги да бъдат така добри да дойдат и да кажат как ще работят заедно с Министерството на финансите да няма измами. Защото, ако има измами, колкото и да е хубава идеята, ще трябва да я, тя веднага ще отиде на бунището, ще я погребем.
И понеже сега пак предугаждам какво си казват много от тия, които ни слушат, ама ние сме толкова зле сега, къде и от нас ще искат ние на други да помагаме, а вие споменахте Япония. Едно от най-вълнуващите неща в Сахел, които видях, бяха складовете за храни, където редом с чувалите от Европейския съюз, от американците, от Франция специално в Чад, защото е било френска колония, имаше огромни купчини, където пишеше дарение от японския народ. Народът, който преди една година 16 000 почти загиват, над 3000 още се водят изчезнали, 6 хиляди са ранени, стотици хиляди са без домове, и те, които обективно са по-зле в тоя момент, те са събрали храна да пратят.
Япония традиционно е много силен донор, защото те от тяхната история, особено след Втората световна война, когато на тях много се помогна, са запазили тази вяра, че солидарността обезателно трябва да процъфти по света. И за нас, за българите, които казват, ами, защо ние ще помагаме, като ние сме зле, две неща - първо, за щастие ние не знаем какво значи да си наистина зле, не знаем какво значи това детето ти да умира, пред очите ти да умира от глад, не знаем какво значи това да дойдат хора, да убият баща ти, майка ти пред теб, да те изнасилят и да те оставят ей така, в локва кръв. Това на нас не ни се случва и слава богу, и слава Богу. Но по-важното е, че на нас също ни се помага, нека да не забравяме, че днес нашата икономика в условия на ниски чуждестранни инвестиции разчита много на европейските фондове. Това е помощ за България, а на нас ни се, на нас в случай на бедствие ще ни се притекат съседите от близко и далече на помощ, тоест солидарността е нещо, което прави света по-добър, и ако нея я няма, ако егоизмът победи, ние за децата си създаваме свят, в който няма да е толкова добре да се живее.
Какво ще стане, каква ще е заплахата за Европа, ако Либия се разцепи, ако се появи новата държава Барка в източната част, тя нова, нова, но исторически е доста, тя, по-скоро Либия е измислена държава, исторически, още от римско време това са били различни провинции и дълги периоди различни държави, голям риск за Европа ли е това?
Зависи как ще стане, ако това стане. Ние виждаме, че картата на света не стои статична, тя се прекроява. Нашите съседи, Югославия, не беше толкова отдавна, когато там се прекроиха граници. Но е много важно дали, дали либийският народ ще може да върви напред по начин, по който няма конфликти и не загиват хора. Ако това, ако те решат да са федерация, това си е тяхно решение, ако решат да е една единна страна, това е тяхно решение. Но това, което, тоест не е за международната общност, Европейския съюз или който и да е друг да решава вместо тях, ролята на международната общност е да помага тези решения да бъдат взимани така, че да не се стига до кръв, до леене на кръв, да съветва, да се включваме там, където ни канят, да се включваме така, че да се чувстват те част от света, да не се вглеждат само в себе си, а да знаят, че техните лидери носят отговорност за народа си, носят отговорност за региона, носят отговорност за света. Дали ще се стигне до федерация е рано да се каже, но, както вие казахте, този регион е прекрояван в миналото, не е изключено, не е съвършено невъзможно, че ще търсят хората решение за това как да изглежда страната им, различно от това, което беше допреди, допреди либийската революция.
Остават ли страховете ви за наводнения през пролетта в Европа? За катастрофални евентуално последствия в България?
Засега природата е с нас, защото температурите се запазиха ниски, затоплянето е постепенно. Ако тава продължи по този начин, можем да избегнем големи катаклизми. На някои места в Европа, да кажем в Полша, имаше регионални наводнения. Ние следим десет дни напред какво се случва по Европа. Засега за следващите десет дни няма тревога от наводнения, но трябва да продължим да сме много внимателни, защото все още не сме май месец, между март и май ще бъде голямото топене на снеговете. Ако е постепенно, знаем какво става. Отива влажността в почвата и се изпарява. Проблем няма. Ако обаче изведнъж рязко настъпи затопляне, което също все още не е изключено, може да имаме проблеми. България направи правилното нещо да освободи място в язовирите, тоест страната ни сега е по-добре подготвена, отколкото беше преди трагедията в село Бисер.
Поиска ли България пренасочване на европари за възстановяване на последиците от бедствието в Бисер, какъвто съвет дадохте?
България е подготвила за това, ако се наложи, да премести... да се използват пари, но мащабът на бедствието засега не е толкова голям, че да не може страната сама да се справи. Последните ни разговори с господин Дончев бяха: те знаят къде са резервите, готови са да ги използват, и разбира се, това е и правилното поведение, нали. Няма нужда да се местят пари, ако това не се налага.
И двата вътрешнополитически въпроса, по които е добре да чуем мнението ви, след като според мен подредихме по-правилно разговора, като говорихме за наистина страшните проблеми, които заобикалят България и Европа. Единият, който е по-важният от бонусите, е вие смятате ли, че България трябва да извади парите от Сребърния фонд за пенсиите? Значи питам ви като човек икономист с голям опит.
Да. Значи парите от Сребърния фонд са за пенсиите на хората. Те не могат да се използват за буфери, за нещо друго. Те трябва да се използват за тази цел. Пенсиите на хората. Но как се управляват тези пари, има смисъл да се погледне дали те се управляват по най-добрия начин. Аз ще ви кажа следното нещо. В Световната банка пенсионният фонд той се управлява независимо от останалото управление на банката и се управлява толкова професионално и толкова агресивно, че дойде едно време преди, беше някъде преди около десетина години, когато имаше толкова много пари, че казаха всеки, който е достигнал 50 години, може да се пенсионира с пълна пенсия. Толкова много пари има. Но това е сериозно професионално управление. Моят съвет е: да, има смисъл да видим дали получаваме най-доброто за тези пари, но сега е много специално време. Виждаме, че навсякъде по света народът е седнал върху... тия, които имат пари, са седнали върху тях и много внимават в какво инвестират. Икономиката най-вероятно да тръгва нагоре. Има всички сигнали, американската икономика е по-добре, Европа още крета, но прогнозата за догодина не е толкова ужасна. Може да се отвори потенциал за инвестиране, което да донесе на нашите пенсионери по-висока доходност. Но това трябва да се прави изключително внимателно. Съветът ми е да се свърже нашето правителство с тези пенсионни фондове по света, които се управляват много удачно. Господин Дянков идва от Световната банка също. Да се обади на хората там, да видим какво правим...
Ама той друго е намислил сега. Той е намислил... първо изглеждаше даже, че понеже трябват пари да върнем един заем догодина, да издаде държавни ценни книжа, да вземе парите и да казва - ами, вижте какви хубави държавни ценни книжа издаваме, да вземе тия пари и да ги върне, да не взима друг заем. Понеже се надигна доста сериозно брожение, включително в средите на хора от ГЕРБ, например г-н Мавродиев, който ръководи Комисията за финансов надзор, остро се изказа срещу това, сега вече вторият номер е: добре, ще вземем отдругаде пари, за да върнем заема. Обаче ние тия пари пак дайте да издадем държавни ценни книжа и ще ги използваме за нещо друго, пък тия държавни ценни книжа ще носят по-големи лихви и доходност. Бившият министър на икономиката и вицепремиер Николай Василев пише вчера или онзи ден в една статия, че това е да сложиш яйцата в една кошница. Ивайло Калфин казва същото, че направили гърците. И те преди 10 години изяли парите за пенсиите срещу много доходните ценни книжа на държавата. Трябва ли България да направи това? Да смени парите кеш в Сребърния фонд с държавни ценни книжа?
Това, че е добре да се търси по-голяма диверсификация на парите в Сребърния фонд аз съм съгласна, това е правилно. Когато го правим, разбира се, трябва много да внимаваме да не си сложим наистина яйцата в една кошница, защото, като изпуснем кошницата, ще отидат яйцата. И трябва да погледнем... това решение най-добре се прави от хора, които са независими от политическите решения. То трябва да се прави от професионалисти, които управляват пари за хората, на които са тези пари. Много трябва да внимаваме да не се стига до политическо решение за парите след 10 години и 15 години, когато хората ще чакат пенсии от фонда. Определено е рисково да се вземат всичките пари от фонда и да се сложат в български облигации. Колкото и да ни е добър рейтинга, колкото и да е добър, той в момента е добър, ние сме малка, отворена икономика, която зависи от Европа. И нашата икономика да се надяваме ще тръгне на по-добре. Имаме, очакваме позитивен, очакваме растеж тази година, минимален, но все пак растеж. Но ако нещата в Европа, ако задуха по-студен вятър и нещата в Европа не вървят добре, тогава ние няма от къде да сме, ние, нашата икономика да е силна. Диверсификация означава - да, може една част, и не съм аз човекът да каже, това е професионална дейност, може една част от парите да се инвестират и в наши облигации, в зависимост от това какво е в остатъка, как изглежда целият портфейл. И портфейлът трябва да бъде една част сравнително консервативна, една част агресивна. Тази агресивна част, много внимателно разпределена в няколко, точно заради теорията за яйцата и кошницата, в няколко направления. Но има смисъл да се инвестира част от фонда по-агресивно, защото ние говорим за дълги пари, пари, които могат да понесат, да носят малко повече риск. Не всичките, не всичките и определено не риск, който да е само български.
И казвате, че не трябва да го каже това Дянков, защото той е вътре в... кипи в момента в работата, а трябва да се каже отвънка, от външни консултанти, от...
Това, нормално е да има управление на фонда, което е професионално и което се отчита пред съвет, представляващ тези, на които са парите. Как той се прави - на различни места е направено по различен начин. Но това да се взима решение само от министъра на финансите - и аз не вярвам, че г-н Дянков това ще направи, защото той знае, че не трябва да бъде решение, което е взето само от него. Защо - защото той обективно в момента има пред себе си една цел стабилността на...
Той ще пита правителството, парламента, формално ще мине, ама те го слушат, защото той най-разбира, нали вие от Световната банка сте с голям опит.
Той разбира, но той също така знае, че трябва да има една ръка разстояние, да кажем в... пак да се върна към фонда, пенсионния фонд на Световната банка. Той не се управлява от президента на банката или от вицепрезидента от банката. Той се управлява от професионален екип. И между другото, нещо, което не е зле да го помислим и ние, именно защото Световната банка е доказала, че нейните пари се управляват много добре, много страни се обърнаха към тези, които управляват парите на банката и казват - абе, не може ли ние да ви дадем едно парче от нашите пари да ни ги управлявате при вас. И в момента има такава програма, даже мисля, че БНБ беше част от тази програма, не е лошо да потърсим...
Т.е. вие, давате друга идея вместо да правим български, балкански ходове със Сребърния фонд да видим дали пък да не предложим Световната банка да управлява част от...
Не бих го казала, защото... Това не мога да го кажа, защото съм работила там, това ще бъде...
Ще кажат - да, урежда ги...
...ще бъде конфликт, конфликт на интереси. В никакъв случай. Но това, което има смисъл да се направи, е да кажем кои са тези, които са доказали да управляват добре парите на пенсионните си фондове и можем ли ние да работим с тях, да намерим начин да работим с тях, дали ще дойдат те да ни посъветват, дали ще отидем ние при тях, така че да взимаме решения, които са основани на опита на успешните.
Взехте ли бонус от Европейската комисия?
Няма такова нещо. Бонуси аз... Бонус за държавна служба, каквато и да е, дали е международна служба или е национална, не трябва да има.
А сътрудниците взимат ли?
Не, не.
Не, защото тук пък се разви тази теория - ами тези хора, дето работят, те да взимат.
Не. Аз много се надявам, че ще има реформа на българската администрация. Да стане тя такава, каквато е в успешните страни.
Ама, реформата, която се обмисля, е пак да има бонуси. Да имало ред в бонусите, но не да се махнат бонусите.
Това си е решение вътре в България. Аз ще ви кажа там, където има успешни администрации, на хората възнаграждението е добро, така че те да носят отговорности и да са добре компенсирани за работата си, но се предполага, че те дават всичко от себе си и няма нужда да бъдат стимулирани. Те са... Какъв е техният стимул? Че имат служба на обществото, която е добре възнаградена. Обикновено стимулите са тези хора могат да отиват на обучение на няколко години, те имат по-добра гаранция на работните места. Пак ще се върна, защото днес много говорим за Световната банка, в групата на Световната банка тези от нас, които работеха с правителства, получаваха заплати, никакви бонуси. Частта от групата на Световната банка, която работи с частния сектор, т. нар. Международна финансова корпорация - там имаше бонуси. Защото философията е, ако си на публична служба, ти работиш за обществото, ако идеята ти е да заработваш пари и да носиш повече рискове, то тогава - да, можеш да имаш бонуси, но може и да си загубиш и ризата от гърба. А не може да има само плюс и да няма минус, защото в частния сектор може да има печалба, може да има загуба, може да вземеш повече, твоят... шефът на фирмата може да ти даде бонус за голяма сделка, но може и да те изгони, защото фирмата загива. В администрацията имаш сигурност и се предполага, че ти работиш 100%, няма нужда от... Но затова заплатите на държавните служители трябва да бъдат малко по-прилични.
Аз мислех, че ще кажете, че някой е вземал бонуси - вие или ваши сътрудници и да ви кажа, че...
Не, аз никога, никога не съм взимала бонуси.
...по принципа, който Бойко Борисов сложи - всички, които са на политически позиции, благодарение на ГЕРБ, да ги дадат там в една сметка, трябваше да ги давате и вие. Вие одобрявате ли тоя подход? На хора, на които са дадени, и сега... Вие сега покрай Конго със сигурност не сте следили какво става в България, но доста унизителна история стана.
Аз смятам, че най-добрият резултат от това, което сега става, ще бъде сериозна, докрай довършена реформа на административната система, в която много малко от хората са политически назначения, останалите са експерти, на които мястото им е гарантирано, в която колкото е по-голяма отговорността, толкова по-добро е заплащането, за да може тия хора да стоят и да работят, а не да се чудят откъде да изкарат някъде допълнително лев. В която има по-малко администрация, по-малко хора, а повечето неща са направени електронно, по електронен път, както е в Естония. Ако това се случи, цялата тази драма около бонусите ще бъде за нещо. Ако не се случи, както имаше една такава поговорка - оти ги ручахме жабетата.
Избягвате конкретен коментар за...
Не, аз ще бъда...
...но одобрявате ли това публично даване на парина едно конкретно болно дете. Викат го в Министерския съвет, викат - събрахме сега тук, върнахме си едни пари, вземи ги да се лекуваш.
Не, не я знам темата, не мога да коментирам по нещо, което не го знам. Не искам да бягам от отговор на вашия въпрос. Моето мнение е, че администрацията трябва да получава заплати. Който иска да работи за повече пари и за бонуси, да отиде в частния сектор. Също е... трудно ми е да видя как ще се развие тази тема по връщането на парите, то е малко след факта местене на...
След дъжд качулка.
...след дъжд качулка, да, както е нашата поговорка. Но това, което видях от... малко по периферията, е, че този дебат много развълнува българския народ. А щом като се вълнуват хората, значи има някакъв проблем за решаване. Аз си мисля, че проблемът за решаване е да се довърши административната реформа, защото, да ви кажа, парите са по-малкото нещо. По-важното е какво вършат хората за своите заплати, колко добре те работят за нашия народ. Дотам трябва да стигнем да имаме качествена администрация, силно мотивирани хора, които са мотивирани от това, че имат честа да служат в тази администрация и които са добре платени.
Един социолог ви нарече резервният играч на българската политика. Виждате ли се министър-председател на България?
Аз си имам работа и тази работа си я върша. Аз имам много голямо доверие в това, че България в следващите десетилетия ще върви напред. Засега себе си виждам да съм човекът, изпратен от България в Брюксел, който си върши добре работата и за престижа и самочувствието на българите, а и за тия хора, за които включително и нашите данъкоплатци дават пари да им се помага.
