България е сред държавите, които най-сполучливо могат да се възползват от световните тенденции в здравния туризъм. Това е заключението на подробно проучване в сферата на международното здравеопазване, извършено от международната анализаторска организация Икономист Интелиджънс Юнит (Еconomist Intelligence Unit - EIU). Според компанията, здравният туризъм е силно развиваща се международна индустрия, чийто възход се дължи на конкурентните цени в сферата на здравеопазването, повишението в държавните стандарти в тази сфера, както и по-достъпната информация и удобство на пътуване. Държавите, които биха могли да се възползват от тази индустрия са тези, които успеят да отговорят на изискванията в три критерии посочени от анализаторите - силата на здравната система, силата на бизнес средата, както и цените на здравното обслужване във всяка една държава. Изследвани са 60-те най-силни икономики в света, сред които е и България. Според проучването, цените в българската здравна система са вторите най-ниски сред изследваните държави. Общо погледнато, държавата ни фигурира на седмо място въпреки, че не се представя много силно в другите критерии. За да разберем как бе съставено това проучване, както и какво точно означава това седмо място в ранглистата на световния здравен туризъм, потърсихме мнението на човека, който е ръководил това изследване. Тя се казва Ана Никълс и е главен редактор на бизнес-докладите на EIU. Ето какво каза тя по въпроса с международния здравен туризъм.
Какво Ви вдъхнови да направите това проучване?
Две неща. Едното беше броят на държавите, особено в Азия но също така и в Европа, които са се изказвали, че за тях здравният туризъм е "стратегическа цел". Също така много държави в Европа намалиха финансирането в сферата на здравеопазването и искахме да разберем дали това би повлияло на здравния туризъм. Към това също ще добавя и фактът, че през януари 2011 г. се прие Европейската директива за трансгранично лечение. Решихме, че това е добра възможност да разгледаме как се променя динамиката в тази индустрия.
Смятате ли, че здравният туризъм ще помогне на по-бедните държави да си повишат нивото на здравеопазването?
Държавите, които считат това за стратегическа цел съобщават че здравният туризъм им носи привилегии за икономиката. Ефектът, който търсят, е данъците от допълнителните приходи да се върнат в здравните системи и по този начин да могат да инвестират повече в медицинска техника. В някои държави тази апаратура е достъпна само за богатите, но въпреки това самият факт, че я има в държавата е добър знак. Поне на тези, които имат възможност, няма да им се налага да пътуват в чужбина за да се лекуват. Това води до по-голяма заетост, при това добре платена, на лекари и сестри в дадената държава. То води до обрат в така-нареченото "изтичане на мозъци". Освен това дава на медицинските работници както и на съоръженията възможност да покриват международните стандарти за лечение на съответните заболявания, особено ако лечебните заведения целят да получат някакъв вид международна акредитация. Надеждата е, че в бъдеще това качество ще могат да получават всички граждани на съответната държава чрез обществените фондове.
Ще се промени ли този обмен на медицински специалисти между държавите в Европейския съюз, след като европейската директива през 2013 г. влезе в сила?
Поне от 30-40 години има такова изтичане на мозъци от по-бедни държави към по-богати. Това най-вече се дължи на нивото на заплащане, но също така се насърчава от западните правителства, за да "запълват дупки" в собствените си здравни системи. Във Великобритания например по-лесно се дават работни визи на опитни медици. Има спорове в целия Европейски съюз по този въпрос но те не могат да спрат процеса. Надеждата е, че медицинският туризъм ще позволи високи заплати в по-бедните, но развиващи се държави и, че следователно те ще си възвърнат опитните медици. Има данни, че това вече се случва. В Тайланд например направиха проучване и видяха, че наистина лекарите спират да бягат в чужбина. Проблемът е, че понякога се случва вътрешнодържавно изтичане на мозъци - тоест лекари от държавните болници бягат към частните. И оттам възникват проблеми в държавните болници.
Един от факторите в проучването Ви беше за това колко добра бизнес среда има в изследваните държави и как тази среда привлича пациентите (България е поставена на 34-то място в това). Какво точно в тази бизнес среда привлича пациентите?
Добрата бизнес среда не привлича толкова пациенти, колкото инвеститори, особено в частния здравен сектор. Качествените съоръжения са нужни, за да се привлекат пациентите от чужбина. С този индекс разглеждаме най-вече потенциала на държавите да развият тази сфера. Тоест, не чак толкова кои държави я имат вече развита, ами кои имат правилните условия за този вид бизнес - здравния туризъм. От Икономист Интелиджънс Юнит радовно правим отделно проучване за бизнес среда, което се базира на доста неща, като например колко е стабилна правната система в дадена страна. Тези наши данни бяха едно от средствата, които ползвахме за настоящото проучване.
Цената на здравното обслужване, както и неговото качество, са двете основни неща, които хората взимат под внимание като пътуват, за да търсят лечение. Какви други неща взимат те под внимание?
Да, това са двата основни фактора. Качеството е нещо, което в днешни дни също може по-добре да се прецени, тъй като, благодарение на интернет, пациентите вече имат много повече контрол над собствената си съдба. Ако търсят даден вид специалист например, по-лесно могат да го намерят. Така че информацията в интернет е основен двигател на тази индустрия. Друго нещо е близостта на дестинацията - пациентите не искат да пътуват далеч, особено когато са болни. Също така е важно колко е позната една държава или култура на пациента - например говоримият в държавата език е от голямо значение. Важно нещо за тях е и колко лесно се урежда цялата процедура. За това съществуват специализирани фирми които улесняват тези неща - болницата, процедурата, хотелът, пътят и т.н. Важно също така е и колко е приятна за престой дадената държава - има ли добри хотели, плажове... Естествено, на първо място пациентите гледат колко е безопасна една държава - дали има тероризъм или военно положение например.
С развитието на здравния туризъм има ли опасност в държави, където много пациенти в дадени сектори бягат в чужбина, да спадне нивото на обслужване в тези сектори? Или цената на услугата драстично да се промени поради факта, че се губят пациенти?
Както с всеки вид международна търговия, съществува проблема с международната конкуренция, и от това неизбежно ще има губещи. Най-вероятното е, че това ще доведе до конкуренция в цените. В много държави, включително във Великобритания, съществува идеята да се развиват пазари на здравните услуги, и здравният туризъм също влиза в тази схема. Да, има вероятност да има спад в цените и съответно в качеството на обслужването в съответната сфера. От друга страна обаче, от гледна точка на здравната система, това може да се окаже положително, защото може да доведе до значителни спестявания. Също така ще се съкрати списъкът на чакащите когато даден брой пациенти заминат в чужбина. Това би било положително и за здравната каса, и за пациентите, които ще чакат по-малко.
В този смисъл, може ли да има нарочна уговорка за размяна на пациенти между болниците в различните държави?
Да, но не между самите болници, а между здравните системи, които плащат за процедурите.
България беше на високо място като цяло в тази таблица (7-мо), но беше на ниско място по отношение на "качеството на здравното обслужване" (41-во) - какви критерии използвахте, за да установите качеството и как установихте например къде са най-добрите специалисти?
Не се стараех да меря качеството на здравното обслужване само по себе си, ами по-скоро потенциала на здравната система в различните държави, както и как държавите привличат инвестиции. Бях ограничена от данните с които разполагах. Нямах конкретни данни за специалисти, например, а и е трудно да се измери понятието за "опитност" на даден специалист. Позовах се на данни за броя на лекари на глава на населението и броя на болнични легла. България се представи добре и в двете, но се представи зле по отношение на финансирането. Важно е да се отбележи, че разглеждах единствено финансирането в частния здравен сектор, защото именно този сектор е двигателят за развитието на тази сфера. България също така се представи сравнително добре и по отношение на бизнес средата, която осигурява (34-то място).
(Източник на таблицата: Economist Intelligence Unit www.eiu.com/healthcaretourism)
Повечето държави в Европейския съюз нямат драстична разлика помежду си в съотношенията между броя на лекари и пациенти. Защо тогава има драстични разлики в дължината на списъците за чакащи в различните държави?
Това е сложен въпрос. Основното е наличността на средствата. Но също така зависи как се организират тези ресурси. Всъщност е възможно в някоя държава да има много чакащи за дадена процедура в една община, но не и в друга. Понякога е въпрос на това дали ще се намерят специалистите и дори болнични места, за да извършат дадени процедури. Така че е смесица между ресурси и приоритети. Понякога многото чакащи пациенти за маловажни процедури дават знак, че за системата са приоритет по-важните операции.
Европейската директива, която влиза в сила през 2013 година, гласи, че харчовете на пациенти лекуващи се в други държави-членки на Европейския съюз ще бъдат възстановявани от собствената им здравна каса. Предвиждате ли динамиката на Вашия списък да се промени драстично, след като влезе в сила този закон?
Цената определено е значителен фактор, но не смятам, че динамиката на таблицата ще се промени, защото таблицата е водена най-вече от потенциалните ползи за пациентите в различните здравни системи, а не чак толкова каква е конкретната настояща ситуация в държавите. Директивата сама по себе си всъщност не води до повишен медицински туризъм, защото на хората ще им се възстановяват пари за процедури които така или иначе са щели да бъдат поети от здравните каси в собствените им държави. Директивата просто ще улесни пациентите да си извършват разни процедури в по-кратки срокове. Тъй като британската здравна каса, например, е тази която плаща, тя има стимул да ме изпрати някъде където хем ще й излезе по-евтино, хем ще се съкрати списъка на чакащите. Това също косвено ще стимулира стандартизация в компютърните системи, които се ползват из цяла Европа, както и на стандартите за лечение. Всичко това ще улесни пациентите да пътуват и за други процедури в бъдеще, когато имат нужда.
Ако пациентите, лекуващи се в други държави, се нуждаят от допълнително лечение в собствената си държава, няма ли това всъщност да затрудни работата на собствената им здравна система?
Да, това е така и вече сме се сблъсквали с оплаквания от пациенти които не са получавали адекватно лечение в чужбина и е трябвало да бъдат лекувани повторно от местната им здравна каса във Великобритания. Това наистина е значителен проблем, който трябва да бъде решен, преди тази индустрия да се е развила. Въпросът е кой ще плаща за това допълнително лечение. Това е проблем особено в Щатите, където е по-разпространено хората да се съдят и съответно там лекарите до голяма степен отказват да поправят грешките на други лекари, тъй като може после да им се поиска на тях отговорност. Новата европейска директива трябва да накара държавите да си уредят правилата за това допълнително лечение.
Има ли опасност някои държави да откажат да плащат за такова допълнително лечение?
Винаги се предполага, че нужното лечение ще се изпълни. В последствие вече вероятно ще се търси изплащане от лекарите или от държавата в която е извършено първоначалното некачествено лечение.
Във Вашия доклад споменавате специализирани фирми, които спомагат на пациентите да си организират лечението и престоя в чуждата държава. Тези фирми, чиято дейност подразбирам като един вид "здравни туристически агенции", все пак са в сферата на частния бизнес. Има ли опасност тези фирми да подлагат на натиск хората да търсят по-скъпо лечение от нужното?
Има всякакви рискове, защото те действително са в сферата на частния бизнес и това е сравнително нова индустрия, която все още не е изцяло регулирана. Затова пациентите трябва да бъдат абсолютно сигурни за това какви процедури са им нужни преди да се свържат с тези фирми. Самите те трябва да поемат отговорността да сравнят лечението и цените в различните държави. Не бива да се обсъжда самото лечение с тях. Повечето фирми всъщност не биха се намесили в това но да, нужно е пациентът да бъде нащрек да не попадне на някоя мошеническа агенция.
В доклада Ви също така е споменато даряването на органи. Имате ли сведения за това дали местните хора в някои по-бедни държави нуждаещи се от трансплантации се оставят да чакат, докато по-богатите чужденци ги предреждат?
Не съм се сблъсквала с данни за това, но все пак е важен въпрос. В доклада се споменава Истамбулската декларация от 2008 г., която цели да се справи с проблема в държави където даряването или получаването на органи срещу заплащане е практика. В най-лошите случаи има хора които дори не осъзнават, че им е взет орган. Истамбулската декларация цели да въведе международен закон, или поне международен стандарт, според който даването на органи срещу заплащане, или получаването им срещу прекомерно заплащане, да се превърне в незаконна практика. Но това не означава, че този проблем е изцяло решен, разбира се...
Имате ли данни за това къде най-вече пътуват западните и конкретно британските граждани да се лекуват, и за какво?
Да, имаме някакви данни за причините -най-често го правят за операции които не се покриват от британската здравна каса. Пластичните операции са на първо място. Също така пътуват хора за лечение за стерилитет, защото във Великобритания здравната каса позволява най-много три цикъла на лечение чрез ин-витро, а в някои общини дори само един. Има също увеличение на пациентите, които решават да потърсят помощ в чужбина, заради дългите листи на чакащите. Такива примери са смяната на тазобедрена кост или на колянна става, тъй като тук може да се чака цяла година за такава операция.
Защо България е на толкова висока позиция в таблицата (7-ма) имайки предвид, че ниската цена на обслужването (2-ро място) е единственият силен фактор?
Да, странно изглежда, но всъщност има обяснение за това. България се представи толкова добре като цяло защото макар и ниската й позиция по отношение на здравната система и на бизнес-средата (34-то и 41-во място, съответно), тя все пак беше по-напред в тези сфери отколкото други държави с ниски цени на лечение. Всъщност България е почти единствената "евтина" държава сред двадесетте най-високи позиции (б.р. - само Мексико и Индия също фигурират на високите места: Мексико е 4-тата най-евтина държава и 2-ра като цяло; Индия е 8-мата най-евтина и 15-та като цяло).
Коя държава е най-евтина?
Най-евтино е в Шри Ланка, но пък тамошната здравна система също се оказа и най-слаба.
Имате ли данни за това кои сфери на медицината и от кои държави идват най-много пациенти в България?
Нямаме никакви данни, за съжаление. Като държави, вероятно най-вече идват при вас пациенти от държави-членки на Евросъюза, като например Германия или Великобритания. Но като цяло е много трудно да се намери такава информация. Знам, че във Варна и в София има няколко болници които се стараят да привличат чуждестранни пациенти, но фактът е, че за момента дори няма никакви международно-акредитирани болници в България. Медицинският туризъм не е развит в страната Ви, но пак повтарям - таблицата разглежда основно потенциала на държавите за развиване на медицински туризъм. Също така е редно да спомена, че една от причините България да е толкова нависоко в списъка по отношение на бизнес средата (34-то място) е просто поради факта, че е държава-членка на Европейския съюз. Има държави разположени недалеч от България където има сравнително голям брой семейства с високи доходи, които биха взели държавата Ви под внимание като потенциална дестинация за здравен туризъм. Затова тя е малко по-нависоко, бих казала около десетина места, отколкото би се очаквало на пръв поглед.
