Добрев: Все още живеем в трудни времена
Добрев: Все още живеем в трудни времена / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Надя Коцева
Добрев: Все още живеем в трудни времена
54498
Добрев: Все още живеем в трудни времена
  • Добрев: Все още живеем в трудни времена

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в студиото на „Седмицата”:

Хайде да започнем с туризма, защото като започнем с енергетиката няма да стигнем изобщо до туризма, а пък темата е актуална даже през призмата на спора между инвеститори и природозащитници. Вие на чия страна заставате в този спор?

Аз съм на страната на туризма, трябва да се дадат възможности да се развива туризмът и мисля, че законодателството, което в момента се подготвя, дава точно такива възможности за по-активно развитие на туризма.

За или против концесиониране от държавата на съоръжения за туризъм в горите сте вие? Тъй като всъщност от вчерашна стенограма, разпространена от Министерски съвет, става ясно, че донякъде спорът е за модела, по който да става тази инвестиция.

Аз съм за всички промени, които ще дадат възможност нашите курорти да се развиват, защото виждате, че в последните години зимният туризъм значително настига летния туризъм. Това е много важно, това не може да стане без възможност за развитие, разбира се, без да се пренебрегват каквито и да било съображения за опазване на околната среда. Но все пак облекчаването на процедурите, облекчаването на лицензионните, регистрационните режими е в положителна посока.

Ако се стигне до съгласие, че всичко ще става по пътя на концесиониране, според вас трябва ли и това концесиониране да дойде във вашето министерство, доколкото това беше основното, което сте направили с концесиите?

Ако се вземе такова решение, ще правим и това, но да ви кажа честно, министерството и така е изключително тежко с три ресора, във всеки един от които има достатъчно проблеми, така че бих предпочел това концесиониране да остане извън Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Казахте, че зимният туризъм върви много добре. Това може да бъде аргумент за тия, които казват ами тогава да не се прави промяна в начина, по който се инвестира в зимен туризъм.

Не съвсем, защото той е достигнал своя капацитет. Виждате - световни купи, европейски купи, но в крайна сметка, за да се развиват курортите, за да привличат повече туристи, трябва да се развиват ски съоръженията и пистите. При съществуващи ски съоръжения и писти ние сме достигнали своя капацитет. И аз вчера четох една статия за това как трябва да се подпомага развитието на малкия и средния бизнес, а не да се подпомага концесионирането в големите курорти. Но всъщност аз не разбирам тези аргументи, защото точно по този начин се подпомага малкият и средният бизнес. Когато в Банско дойдат с 50 000 туристи повече, това помага точно на малкия и средния бизнес, защото създава по-голяма заетост в хотелите, създава допълнителен оборот в ресторантите. Това е малък и среден бизнес.

Какъв беше зимният сезон тази година?

Зимният сезон беше много успешен.

Сравнен с миналите.

Сравнен с миналите години беше много успешен. Имаме около 15% ръст на туристите, което е един много положителен индикатор. Очакваме положителен... силен летен сезон също, общо увеличение може би около 8% на туристите за годината.

Руснаците щели да бъдат с една пета повече, а Беларус - двоен ръст, прогнозират в Слънчев бряг при откриването на сезона миналата седмица.

Да, определено руснаците ще бъдат с около 20% повече. За първите пет месеца сме издали 100 000 визи на руски граждани. Само за един ден преди две седмици имахме рекорд на издадените визи за всички времена за България в Русия, над 6200 визи, така че руските туристи определено ще бъдат повече. Тези от Беларус ще бъдат със 100% повече, дори се наложи в началото на тази седмица да изпратим допълнителни служители в консулската служба, допълнителни двама служители, командировани от Министерството на външните работи, за да подпомагат издаването на визи, тъй като имахме, срещахме затруднения с издаването на визите на туристи от Беларус. Това не трябва да се допуска в никакъв случай. На всеки, който иска да дойде в България, трябва да му осигурим възможността да го направи и визите трябва да бъдат най-малката пречка. Така че работим много добре с министър Николай Младенов. Той съдейства, за да бъдат изпратени тези допълнителни хора. Дори вчера говорихме с него да бъде удължено времето на техния престой там с още допълнителни две седмици, защото се очаква в началото на юли месец отново да има бум на желаещите да получат визи за България.

Бяхте обявил, че тая седмица ще съберете всички предложения за промени в законодателството в туризма. Кое е най-важното, което ще промените? Ако съдим по заглавията във вестниците, ще се борим с алкохолния туризъм. Предложенията на бранша са до 12 на открито, до полунощ на открито да се продава алкохол в курортите.

Не, не мисля, че това е най-важното. Наистина имаше, така, среща в четвъртък, която продължи до 19.30 ч. в много конструктивен дух. По темите, по които се разминавахме, дори направихме своеобразно гласуване на бранша, без да участваме ние, колегите от Министерство на икономиката, за да е съвсем прозрачен този процес. По-важните промени са в това, че категоризацията вече няма да е безсрочна, за да можем да гарантираме качеството на услугата. Тя ще се дава за пет години и след тези пет години ще има облекчена процедура, по която се потвърждава или се променя категоризацията на обектите, защото...

Това са звездите на хотелите и на ресторантите...

Звездите на хотелите, защото тези хотели и ресторанти се амортизират и ако не се правят инвестиции в тях на петата година те вече са друга категория, така че за да гарантираме качеството на услугата, трябва да има, така, повторна категоризация или повторна промяна. Въвеждаме електронна услуга, категоризацията вече ще се прави по електронен път, говорим много за електронно правителство. Ето, Министерството на икономиката вече въвежда електронното правителство с подаване първо с...

А то не трябва ли да се ходи на място да се види хотелът дали...

Комисията ходи впоследствие, но цялата документация досега се подаваше на хартия лично в министерството. Отсега нататък формулярите са качени на сайта. Тези формуляри се свалят от интернет от всеки, който желае да подаде заявление, попълват се и се връщат пак по електронен път и единствено посещението на място е това, което се извършва физически, но самият хотелиер или ресторантьор не трябва да идва до министерството, за да подава по няколко пъти документация. Друга важна промяна в закона са т.нар. туристически райони, които ще се определят с наредба, впоследствие в закона. В тях ще могат да кандидатстват браншови организации... във всеки един от районите... вместо в тях да участват физически и юридически лица. И всъщност това беше една от темите, по които дебатирахме на срещата с бранша.

Това много за районите не го разбрах, в смисъл каква е идеята? Защо трябва да има райони и за какво ще се кандидатства?

Ще има туристически райони, които, първо, ще могат да кандидатстват по отпусканите средства от Европейския съюз...

А, т.е. цял регион кандидатства общо, за да рекламирате, както в Италия примерно се рекламира Сицилия, за да се отиде и там на почивка...

Точно така. Например оформяме район "Тракия", създаваме район "Тракия", в който район членуват всички браншови сдружения в този район. От тази организация, това NGO, може да кандидатства за финансиране от европейските фондове, с което да прави маркетинг и реклама конкретно на този район например.

Колко ще са районите?

Все още не са уточнени.

Там е имало спор между шест и всички окръзи.

Да, между и шест и осем, девет например, но това ще бъде допълнително уточнено с подзаконов нормативен акт, с наредба.

Има ли вече данни за загуби в туризма заради забраната за пушене?

Няма такива данни. Аз не мисля, че летният сезон това ще създаде някакви затруднения. Най-остро се чувства в нощните заведения и в казината, особено в казината, защото по това, което аз знам, в едно казино, когато играещият, така, се разгорещи в залаганията...

От опит ли го знаете, или са ви го разказвали?

Не, не. Не го знам от опит, въпреки че съм ходил в Лас Вегас и имам представа какво представляват...

Вие пушите ли?

...истински големи казина. Пуша, да. Но проблемът там е най-остър, защото се налага да прекъсват играта клиентите, да излизат навън и някои от тях впоследствие решават да се откажат от продължаване на игра.

Това сега сигнал засаден по темата за пушенето ли е, че ще предлагате...

Не, не, в никакъв случай.

...промени и в казината няма си се пуши?

Няма да предлагаме промени, въпреки че има практики в Европейския съюз, в които има т.нар. пура-барове, където е разрешено да се пуши, но това е дебат, който ние не водим на този етап.

То при нас всички ресторанти ще станат пура-барове, за да се заобиколи...

Със сигурност.

Икономиката. БСП подготвила законопроект за мерки срещу кризата, в чийто мотиви според "168 часа" пишело, че износът е спаднал с 6%, вносът се е увеличил със 7. Националната статистика обявява, че износът бил намалял с 2, а вносът се е увеличил с близо 10, но това пък според левия "Земя". Каква е истината за състоянието на икономиката към днешна дата?

Истината е, че през 2010 г. и 2011 г. имахме близо 30% на година ръст в износа. Тези достигнати нива тази година не се очертава да се увеличат кой знае колко. Дори в първите няколко месеца имаме наистина малък спад, около 2%, на износа. Хубавото е, че имаме увеличение на вноса от... всъщност не е хубаво за търговския баланс, но е хубаво за това, че това е сигнал, че потреблението в страната нараства. Знаете, че потреблението бе основно предизвикателство пред развитието на икономиката. Намаленото потребление влияе негативно на ръста на икономиката, така че увеличеният внос показва тенденция на бавно, плавно увеличаване на потреблението, което е положителен сигнал за икономиката. Все още живеем в трудни времена за съжаление. В Европа има някои тревожни сигнали. Виждате и с Гърция какво се случва. Ние очаквахме...

Впрочем съгласен ли сте, като казвате Гърция, че пазарите разглеждат България в комплект с Гърция и заради това например "Капитал дейли" пише, че застраховките срещу фалит в България започнали да поскъпват?

За съжаление е така. Не мисля, че застраховките за фалит в България се покачват поради тази причина. Но когато някой външен инвеститор взема решение дали да инвестира в България или не, той гледа целия район и разглежда района Балкански полуостров или Югоизточна Европа като едно цяло, а не държавата България като държава с всички свои предимства, които има - ниски данъци, стабилни публични финанси, стабилна политическа и икономическа среда, а я разглежда като държава, която е и съсед на държави с проблеми.

Прекъснах ви на цифрите. Какво още щяхте да кажете като доказателство за добро състояние на българската икономика?

Това, което щях да кажа, е, че все пак ние тази година не променяме своята прогноза за икономически растеж. Очакваме около 2% икономически растеж, въпреки че за първите три месеца БВП нараства едва с 0,5% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. И Евростат, и Световната банка намалиха своите прогнози както за България, така и за целия Европейски съюз. И това, което исках да кажа, е, че все още живеем в трудни времена. България е една малка и отворена икономика и в значителна степен се влияе от процесите в целия Европейски съюз.

Добре, ако за три месеца е 0,5% ръстът, а вие чакате 2, че ще бъде средно за годината, това означава, че вие чакате нещо много хубаво да се случи лятото.

Обикновено първото тримесечие е трудно тримесечие. Второто е, нали, показателно за годината, но особено третото и четвъртото, защото например положителните резултати от ръста в туризма, който въобще не е малък дял в нашия брутен вътрешен продукт, се виждат точно в третото тримесечие. Тези 8% ръст на броя на туристите, приходи над 3 милиарда лева ще бъдат усетени през третото тримесечие. Този увеличен брой на туристите ще намали безработицата през лятото, ще увеличи заетостта. Така че мисля, че имаме положителни сигнали. Много положително е това, че за миналата година например за цяла година издадохме 3 сертификата клас А, на инвеститори клас А. Това са външни инвеститори, които ще инвестират в страната над 10 милиона евро. А тази година само за първите 4-5 месеца ние издадохме 5 такива сертификата. Така че... и до края на годината се надяваме да издадем още толкова, което...

Впрочем от седмицата са противоречиви коментарите точно за чуждите инвестиции. "Сега" цитира статистика, според която преките чужди инвестиции у нас се увеличават, за периода януари - април над 400 млн. евро според предварителни данни на БНБ, докато същия период миналата година са били малко над 63 млн. евро.

Точно така.

От друга страна, Институтът за пазарна икономика обаче коментира, че... и то по повод на конкретен случай, с точно един инвеститор със сертификат А, "Агрополихим", който е имал проблем с получаване на някакви разрешителни, че ако правителството продължава в същия дух, казват от Института за пазарна икономика, нищо чудно и малкото инвестиции, които привличаме в момента, да секнат. 1,3 млрд. евро през 2012 г. на фона на 9 млрд. евро през 2007 г., казват тези икономисти.

За миналата година инвестициите са били 1,341 млн. евро. За тази година вие вече казахте цифрите - 407 милиона за първите четири месеца, сравнено с 63 милиона за същия период миналата година. Това са седем пъти повече за първите четири месеца инвестиции. Много е важен и профилът на инвестициите, защото ние можем да привлечем само за тази година, аз съм убеден, и 5 млрд. евро инвестиции, ако например не променим цената на ВЕИ-тата. Имаме хиляди мегавати, които струват милиарди евро, които ще бъдат инвестирани в страната, но за съжаление това ще се отрази върху цената на електроенергията, която пък ще влоши нашата конкурентоспособност. Така че зависи от какви инвестиции имаме нужда. Ако гледаме само на инвестициите в производството извън секторите на строителството, извън сектора на ВЕИ-тата, почти не се забелязва разлика между размера на инвестициите преди кризата, по време на кризата и сега. Дори може да се каже, че сега инвестициите в реално производство са повече, отколкото инвестициите преди кризата. Имаме много положителни случаи. Аз миналата седмица бях в Пловдив, в индустриалната зона в Раковски и Ракитово. Там знаете, че се оформиха от частни инвеститори две индустриални зони и много показателно е това, че те всяка година строят между 40 000 и 60 000 кв.м производствени площи на различни инвеститори, малки инвеститори от Европейския съюз, които идват да правят своите предприятия тук, в България.

А реално ли е BMW да започне да прави коли в България с внос само на двигатели от Германия, за което говори премиерът при откриването на този завод край Мусачево на южноафриканска фирма за кожени салони?

Ние вече правим много от компонентите за автомобилите, и то не само за BMW. Освен седалки правим климатици, правим въздушни възглавници, правим кабели за тези автомобили. Така че голяма част от тези компоненти вече се правят в България. В момента ние преговаряме и с 3-4 компании точно в тази сфера за производство на... една компания за производство на въздушни възглавници, една компания за производство на автомобилни климатици. Така че това наистина е сектор, който набира скорост в страната. Може би наистина след пет години или след 10 години ще произвеждаме повечето от компонентите в един автомобил, което ще бъде много хубаво, защото това е сектор с висока добавена стойност.

А какво се променя в инвестициите, които българите правят? Понеже според статистиките българите си пазят парите в банки и не инвестират.

Това е лошо в краткосрочен план, защото тези спестени пари са намалено потребление. В дългосрочен план обаче тези спестени пари се превръщат в инвестиции, защото и аз мисля, че ние сме почти на тази граница вече, когато спестяванията на българите ще се превърнат в инвестиции и ще почувстваме положителните ефекти от тези спестявания, защото банките, след като ги получат като депозити, те ги държат година, година и половина, докато времената са, така, времената са трудни, и впоследствие търсят начин да ги инвестират, да ги отпуснат като кредити, които стимулират икономиката. Така че в момента сме според мен в етапа, в който депозитите и спестяванията на българите, които са намалили първоначално потреблението, ще се обърнат в инвестиции, които пък увеличават брутния вътрешен продукт.

Ако съм намерил вярна цифра, досега във фирмите по програма "Конкурентоспособност" на Европейския съюз са влезли реално под 10%. Вярно ли е?

Вярно е за съжаление, към 1 май бяха влезли 9,22%, към момента, в който ние създадохме този единен орган. Аз вчера бях отново в главната дирекция "Конкурентоспособност" и цифрите към вчерашна дата са 11 цяло и нещо. Така че ние само за месец и две седмици успяхме да увеличим средствата, които са стигнали до фирмите, с 2%.

Може ли да обясните практически какво променяте, така че фирмите да получат реални пари до края на годината по програма "Конкурентоспособност"?

До 1 май имаше две отделни звена. Едно междинно звено, Агенцията за малки и средни предприятия, и една дирекция в Министерство на икономиката, които в голяма степен припокриваха своите функции. И двете администрации работеха с фирмите и правеха различни неща, а в някои случаи правеха еднакви неща по два пъти. Контролираха сами себе си и, така, документацията се въртеше в 12 отдела и събираше 24 подписа, за да се случи едно междинно плащане или да приключи една оценителна комисия. Това, което ние направихме, е да изнесем междинното звено от Агенцията за малки и средни предприятия и да го влеем в дирекцията в министерството, с което създадохме една единна структура, която и физически дори е на едно място, защото физически преместихме колегите от министерството в сградата на междинното звено и сега 238 души работят на едно място, с една цел, без никакви преповтарящи се функции. От 12 отдела ги намалихме на 6, от 24 съгласувателни подписа за едно междинно плащане, които в някои случаи отнемаха между 8 и 12 месеца, ги намалихме на 12 подписа, точно наполовина, и плащанията в момента се случват за месец, месец и половина. Това ускорява значително процеса както на извършване на междинни и окончателни плащания за проектите, които вече са спечелили, така и процеса по оценка на внесените проектни предложения. Той в никакъв случай не трябва да е повече от три месеца, колкото е нормативно регламентиран, защото в миналото, миналата и по-миналата година сме имали случаи по 8, по 12 месеца една комисия оценява проектни предложения. По оста, по оперативната програмна за иновации, разбирате, че между 8 и 12 месеца е смъртностно за тези проекти...

Тя е иновацията вече не е иновация.

...защото иновацията не е иновация, точно така. След две години идеята ти вече не е актуална. Дори и да говорим за технологична модернизация, една компания не може да чака година и половина, две, за да си купи дадена машина. Тя й е необходима. Имаме случаи, в които в момента, в който се подпише договор, компанията вече си е купила машината, просто защото не може да ни чака.

Т.е. единственото обяснение, което давате за това, че 90 процента от европейските пари, предназначени за българската икономика, не са използвани до момента, е бюрокрация.

До голяма степен е бюрокрация. За съжаление е така. Аз се надявам ние да сме разрешили вече този проблем и първите резултати са налице, казах ви, от 9,22% в момента сме над 11% на средства, които реално са влезли във фирмите и ние точно този индикатор трябва да видим.

Т.е. твърдите, че за месец се вдигат с два процента.

Точно така, над 11% са в момента реалните плащания, парите, които са влезли във фирмите, и аз искам от моите колеги да следим единствено този индикатор, защото много е хубаво да говорим за колко са контрактуваните средства или за колко пари сме отделили в "Джереми", в този финансовия механизъм, с който се отпускат кредити на фирмите. В интерес на истината, ако аз бях министър 2009 г., никога не бих прехвърлил средства, които са отпуснати като безвъзмездна помощ от ЕС, не бих ги прехвърлил във финансов инженеринг, в програмата "Джереми", защото, вместо да ги отпуснеш безвъзмездно на фирмите, ти ги слагаш в един фонд, от който ги даваш като заеми. Но фирмите имат достъп до кредитиране. Банките са достатъчно ликвидни в България да предоставят кредити. Фирмите не се нуждаят от кредити, те се нуждаят от безвъзмездна помощ. За съжаление 350 млн. евро вече са в "Джереми", във финансовия механизъм, и няма връщане назад, защото ние имаме едва година и половина срок, в който трябва да контрактуваме всички средства за ...

Колко са всичките пари, които остават за тази година и половина, извън тези, които са предназначени за кредитиране по "Джереми", или извън тези, които вече са използвани?

Общо средствата по програмата са 1,170 млрд. евро.

Махаме 350..., махаме около 200, да кажем, по-малко от 200 вече използвани...

Махаме 11%, 150 милиона например, или 500...

Значи, остават още около 600 млн. евро.

Остават около 600 млн. евро, които трябва да влязат във фирмите. Всъщност тези пари в "Джереми", в този финансов механизъм, също трябва да стигнат по фирмите. Те вече са там, но ние трябва да направим необходимото тактически, с тактически мерки, защото стратегически тази стъпка вече е направена, тези пари да стигнат до фирмите. И това е индикаторът, който трябва да следим.

Стигаме до енергетиката. Все същият Съветски филм - коментира "Капитал". Поевтиняването на газа се оказа поскъпване. "България на гражданите" ви пита в позиция през седмицата защо цената на газа не падна, както обещаха. Седмицата започва със заглавие "16% ръст на цената", понеже "Булгаргаз" поискал толкова, стига в края на седмицата до 5% ръст на цената, защото толкова щяла да даде държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но вие наистина обещахте 11% падане. Защо не падна цената на газа?

Защото все още не сме подписали допълнителните споразумения, понеже имаме отворени въпроси по проекта "Южен поток", но първо искам да уточня това, че "Булгаргаз" не определя сам цената и Русия не променя цената, "Газпром" не променя цената всеки три месеца. Тази цена на всеки три месеца се формира по една формула, която е записана още 1998-а, 2008-а година с всичките си, така, допълнения към договорите за доставка на газ, а 2008-а година ние имаме една формула, по която определяме цената. В тази формула вземаме за предходните девет месеца каква е била цената на петрола, на петролните деривати, изчисляваме каква е стойността на долара, защото доларът... защото газа го купуваме в долари, и на базата на тази формула "Булгаргаз" всеки три месеца иска или увеличение, или намаляване на цената на газа, така че това увеличение не е следствие на нещо, което сега се е случило, а е следствие на съществуващи договори, които ние имаме. Тези 11% са договорени и изчислени от 1 април, те са 115 млн. долара. Ние ще ги получим тогава, когато сложим подписа си под вземане, под решение, под протокол, който ни ангажира да вземем окончателно инвестиционно решение към 15 ноември тази година. Най-лесното е да се...

Т.е. Русия директно обвързва "Южен поток" с цената на газа за българите. Тоест тя очаква вие да направите дългосрочни големи отстъпки за "Южен поток" и вие, ако съдя по интервюто, което давате в "24 часа", в което казвате: най-лесно е да взема 11% по-евтин газ, без да питам за "Южен поток"", не сте склонен да изтъргувате лесно, краткосрочно решение 11% по-евтин газ за тази няколко месеца, срещу едно обвързващо дългосрочно решение за България?

Политически е много примамливо наистина да се подпишат тези 11% и ако ги бяхме подписали още април месец сигурно щяхме да сме национални герои, единствените, които в цялата българска история намалили цената на газа. Винаги тя се е увеличавала, с едно-единствено изключение - 2009 г., когато е намалена с около 2%, но до... Аз мисля, че нашата правилна позиция е до момента, в който ние имаме отворени въпроси по "Южен поток", и тук не става въпрос за това ние да загубим или да спечелим от определено решение, става въпрос да сме съвсем наясно за всички параметри по "Южен поток", най-вече...

Да вземем един по един спорните, да, кой е най-вече според вас?

Най-вече за това с какво собствено участие, с какъв собствен капитал ще участват акционерите в дружеството. Знаете, че "Южен поток" в България е 50% собственост на БЕХ и 50% собственост на "Газпром".

И първата уговорка била за 30% собствени инвестиции в тръбата, а общо дружеството да вземе 70% кредити. Сега руснаците искали всеки да извади собствени пари от участниците, тоест България и Русия чрез дружествата си, повече от 30%.

Този въпрос е отворен. Руснаците не искат ние да изваждаме повече от 30%, но ние пък... защото в споразумението, в акционерното споразумение и в предпроектното проучване, заданието за предпроектно проучване, е записано до 30 процента собствено участие, ние мислим, че... и, така, нямаме особено желание да извадим 30 процента собствени средства, за да ги инвестираме в този проект, защото тези...

А в кеш пари колко е? Тази българската част от тръбата колко е?

Ами, ако проектът е 1 млрд. евро, грубо, това означава 300 млн. евро, което разделено на 50% акционерно участие на БЕХ и на "Газпром" означава 150 млн. евро от страна на Българския енергиен холдинг, това са 300 млн. лева.

Руснаците предлагали да дадат и за българската част парите само и само да стане работата. Най-вероятно не да ги подарят.

Те няма как да ги дадат и за българската част, защото това ще промени акционерното съотношение. Ние сме 50 на 50 акционери. Ако те дадат като акционерен капитал по-голяма част, това ще промени акционерното съотношение, което няма как да се приеме от нас, но пък могат да бъдат осигурени 100% от средствата като кредит например.

Има ли кой да го даде този кредит?

Ами това е въпрос, който ние трябва да решим, преди да подпишем окончателното инвестиционно решение, да сме сигурни за всички параметри по договора. Защото в противен случай ще изпаднем в ситуацията с "Белене". Не знаем колко струва едно нещо, не знаем откъде ще го финансираме, но сме подписали споразумение и двете страни страдаме от това, че сме подписали едно споразумение, без да затворим предварително всички отворени въпроси.

Русия искала и 8% възвращаемост да има това дружество, което ще държи тръбите през България. България иска ли повече проценти възвращаемост?

Това, което ние искаме, е да уточним какво ще е нашето собствено акционерно участие и да фиксираме много твърдо, че срокът за откупуване на тази инвестиция трябва да бъде 15 години. Има междуправителствено споразумение, което казва, че тази инвестиция се откупува за 15 години.

Това е под 7% възвръщаемост.

Ако ние...Не е така, зависи от лихвата по кредита, който се вземе, със сигурност е над 8%. Но, отново казвам, че това зависи дали заемът е на нула процента, на 5% или на 15%. Тези два параметъра са скачени съдове и те се определят заедно. Но ако проектът бъде финансиран 100% със заемни средства и той се изплати на 15-ата година, така както е по междуправителственото споразумение, дебатът за това колко е възвращаемостта до голяма степен ще отпадне, защото ние, от една страна, няма да даваме собствени средства, от друга страна на 15-тата година ще имаме изплатена тръба и след 15-тата година акционерите ще вземат по 50% от целия приход за транзита. Мисля, че това са основните параметри, по които се дебатира в момента.

Има ли спор за...

И причината да се дебатира по тези проекти е в това, че ние тези 300 млн. лева, които евентуално бихме дали за 30% собствено участие в строителство на тръбата, имаме къде да ги инвестираме по много по-добър начин. Например...

Енергетиката.

...в ТЕЦ "Марица-изток 2", и то в енергетиката, и то в производството на електроенергия. В ТЕЦ "Марица-изток 2" тази година имаме инвестиционна програма за 120 млн. лева, с която ще увеличим инсталираната мощност, ще увеличим производството на електроенергия от тези 8 блока със 105 мегавата. Тези 105 мегавата, превърнати в пари по цената на електроенергията на свободния пазар, са 77 млн. лева. Значи инвестираме 120 млн. лева и в същото време вземаме 77 млн. лева, и това идва без никакви допълнителни разходи, защото инвестициите в модернизации на котлите и в модернизации на 5-а и на 7-а турбина...на турбините на 5 и 7 блок в ТЕЦ "Марица-изток 2" само ще дадат допълнително енергия, без да увеличат по никакъв начин разходите. С едно и също количество гориво, с едни и същи постоянни разходи ще вземаме 105 мегавата повече от тази централа, които са 77 млн. лева, при 120 милиона инвестиции.

Добре, обаче тези спорове изглеждат дребни на фона на огромния интерес на Русия - до 15 ноември да започне строителството на "Южен поток", за да не важат за нея новите европейски правила за газовия пазар. Руският посланик Юрий Исаков каза направо тази седмица в "Преса": Съдействайте ни пред Брюксел за "Южен поток". Иска България да съдейства пред еврокомисията "Южен поток" да стане проект от европейско значение. Ще съдейства ли? Някои биха превели това даже ще стане ли все пак Троянския кон България, след като еврокомисията упорито отказва.

Първо, еврокомисията не е отказала. Аз съм водил много разговори и с Йотингер, и с Филип Лоу, директорът на главната дирекция, за проекта "Южен поток" и неговата концепция. Второ, България не е единствената държава, през която минава "Южен поток", а "Южен поток" минава през още редица държави, да не говорим, че в морската част акционери са едни от най-големите компании в Европа. Акционери са ENI, акционери са EDF, френската компания, италианската ENI, акционери се Wintershall, така че...

Тогава защо Исаков иска от България се занимава с този въпрос? Брюксел да се занимава, Италия, Франция, те да свършат тази работа, а не да напират до 15 ноември да се почне строителството, та през България да отпаднат правилата.

Тази работа ще бъде свършена от всички заедно и тази работа не е проблем на Европейския съюз, в смисъл аз съм заявявал вече пред Йотингер, че "Южен поток" е проект, който ние подкрепяме, защото считаме, че, от една страна, той ще увеличи нашата сигурност на доставките на газ, няма да ни диверсифицира източника на газ, но ще увеличи сигурността, защото тръбата, първо, ще влиза в България, няма да минава през Украйна и в този смисъл няма да сме зависими от потреблението в Украйна и от политическа ситуация в Украйна. От друга страна, ние от този проект ще печелим. След 15-а година, след като той се изплати, ние ще печелим десетки, дори стотици милиони левове на година от газа, който минава през тази тръба.

И какво ви каза Брюксел? Ще подпишат ли, че това е проект с общоевропейско значение и да не важат за него общите правила, които ще действат от следващата година за газопреносните мрежи, по които да трябва да тече, грубо казано, всякакъв газ, ако се намери такъв?

Има си процедура, която се следва. Тази процедура на този етап не е стартирана. България няма да е държавата, която ще стартира тази процедура. Процедурата ще бъде стартирана от всички акционери и всички държави заедно.

Добре. Това беше новина. България няма да свърши работата на Русия без останалите партньори по "Южен поток".

Това ще бъде направено от всички заедно, включително с Русия и с останалите акционери в проекта "Южен поток". Между другото такова искане не е идвало от руска стана ние сами да внасяме документи за даване на статут от европейско значение на проекта "Южен поток".

Добре, трябва да свършваме. Следващият ни разговор е за образованието и резултатите от така наречените малки матури, децата след 4-и, след 7-и клас. Тия, дето са изкарали шестици по математика на матурата след 7 клас, на външното оценяване след 7-и клас, ще работят ли в този хай тек парк, като завършат училище?

Надявам се тези, които са изкарали шестица в 11-и клас да работят, а не в 7-и, защото 7-и клас означава след 7-8 години, а в София хай тех парк...

Тоест вие смятате, че след две години ще има хай тек парк в София?

След две години ще има началото...ще има първата лаборатория на София тех парк, ако това е лаборатория, защото най-важното за този проект е не ние да направим едни сгради, на които впоследствие да търсим наематели, а да намерим идеята, която да облечем със сгради. Ако са необходими високотехнологични лаборатории на бизнеса и бизнесът го поиска това, ние с безвъзмездните средства 50 млн. евро от Европейския съюз трябва да направим точно това. Но хоризонтът това да се случи е до 2015 г. Всъщност до края на 2015-а ние трябва да сме го построили, да сме ги разплатили 50 млн. евро.