Около 60-70% от водопреносната мрежа в България е остаряла и трябва да се подмени. Близо 12 млрд. лева са нужните инвестиции за целта до 2020 г. - 30 на сто от средствата могат да бъдат осигурени от европейски програми, но останалите ще трябва да бъдат за сметка на ВиК-дружествата, а оттам и на клиентите. Това обясни в интервю за Дарик зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев. Това ще се отрази на цената на водата, но очакванията са скокът да не надхвърли 30-40% пред следващите седем години.
Три пъти по-малко са българите, които това лято са засегнати от проблема с безводието в сравнение с миналата година, отчете зам.-министър Симидчиев. Една от причините е, че за разлика от миналата година, когато имаше четиримесечен период на засушаване, това лято превалявания не липсваха. Проблем с водоснабдяването в момента имат 127 000 жителите в 19 области, 68 общини и шест града.
Добромир Симидчиев апелира за комплексен подход, при който паралелно с изграждането на пречиствателни станции да се обърне внимание и на водоснабдяването, защото до момента европейски средства бяха предвидени основно за канализацията и за отпадни води. „Редно е при подреждането на приоритетите „В"-то да бъде преди „К"-то в абревиатурата ВиК", коментира още той.
Цялото интервю чуйте на Radio.DarikNews.bg
Расте ли броят на населените места, на хората, които и тази година бяха на воден режим? Един воден режим, който най-често е през лятото, но не само, доколкото следя новините. Има населени места с целогодишни проблеми.
Краткият отговор е не, не расте. Тази година общата бройка на хората, които по-някакъв начин са засегнати от нарушавания на водоснабдяването под всякаква форма-това означава частично през деня, понижено налягане, качества не отговарят или нещо подобно, са около 3 пъти по-малко от тези, които бяха миналата година. Миналата година имахме един много неприятен четиримесечен период на засушаване. Тази година имахме дъждовен юни, юли също валя от време на време, което не позволи нивата на водоизточниците да спаднат толкова драстично. Но въпреки, че тази година са три пъти по-малко не означава, че не са много и не означава, че нямам проблем с това. 127 000 са данните от миналата седмица, 127 00 човека изпитват някакво нарушено водоснабдяване.
Това е към миналата седмица.
Това е към миналата седмица.
Подозирам, че през август е бил двоен броят им?
Не, по-малко беше през август, тъй като критичният момент е сега-началото до средата на септември, може би към края, ако не продължи, ако не започнат някакви дъждове да падат тук там. Но в началото на септември е пика на това безводие. Причините са много. Не можем да посочим едно нещо и да кажем- ето това е проблемът, ако това го решим-край. Първо, имаме огромен брой населени места, които се водоснабдяват от сравнително плитки водохващания, повърхностни води, които лятото пресъхват или каптажи, които са сравнително плитки. Тези каптажи и тези повърхностни водоизточници пресъхват и край. Просто няма ресурс. Когато няма ресурс нищо не може да се направи при тези обстоятелства. Друг проблем е остарялата инфраструктура. Имаме течове, имаме нехерметически мрежи и част от ресурсът се губи. Част от без това оскъдния лятото ресурс не достига до домовете.
Третият казус подозирам, че ще бъде поливането?
Третият казус, аз бих го обобщил, така нареченото нерегламентирано ползване. Тоест кражби на вода, сериозен проблем за нашата страна. Поливането също може да се причисли към нерегламентираното използване на вода, тъй като по принцип поливането с питейна вода е забранено по закон. Много малко хора го спазват. И аз, да си призная, донякъде ги разбирам, но това така или иначе не е редно. Има много хора, които спазват тази забрана-питейната вода се използва за питейни нужди, а в дворовете са си направили кладенци, сонди и така нататък, които използват за напояване. Така че донякъде е нормално в тези дни, в които всичките неблагоприятни обстоятелства са в една посока, хората да изпитват затруднения.
Но и не е много нормално в 21 век да си на воден режим.
Така е. Абсолютно го приемам. Въпросът е, че ние разполагаме с едни системи, активите ни, с които оперираме като държава, водоснабдителните ни системи, канализационните ни системи идват от един друг век. И това е проблемът, че ние не успяваме да ги обновим с достатъчно сериозен темп. И това е друга тема, за която малко по-късно ще говорим-инвестиции, цена на вода и така нататък. Но ще ви кажа няколко неща, няколко факта, които са красноречиви. Системите, които ние ползваме, в тяхното огромно болшинство идват от 60-те и 70-те години на миналия век. Те са проектирани и изграждани в една друга система, в една друга среда и са проектирани при коренно различни условия, когато съотношението между население и индустрия е било 20 към 80%. Т.е. огромният потребител на вода е била индустрията, това не е само в България. Тогава, 60-те и 70-те години, сме приемали, че ресурсите са неограничени. Неща като ресурсна неефективност, особено за водата, на абсолютно никой не му е хрумвало. И всичките ни производства тогава и съответно системите ВиК са преоразмерявани. Вторият фактор, който може да се характеризира за онзи период е, че те са работени от не особено качествени материали.
От каквито и материали да са, всеки материал има своя живот.
Всеки материал има своя живот и въпреки това, ние сме свидетели, особено за София, имаме тръби в изключително добро състояние от 1910-1911, 1907 г. Над 100 години, които почти не аварират. Особено по селата около София и провинцията това е масово. Има материали от 70-те години, които са в ужасно състояние. Един от най-отвратителните материали, ще си позволя да кажа думата, които ние сме използвали в София, а и на други места-това е кремиковската стомана. Кремиковската стомана след 15 години употреба прилича все едно е използвана 200 години. Всички тези фактори ни поставят в едно положение да имаме един стари системи, които сами по себе си са неефективни, проектирани неефективни. Който да ги експлоатира в момента, той би имал сериозни проблеми, сериозни загуби. Този въпрос се решава с пари, с доста пари. Разбира се и с разумно управление. Но няма как да избегнем момента с първоначалната инвестиция.
В момента обаче, все пак да кажем, в кои региони е най-тежко положението и какви са основно причините там?
Ще цитирам малко данни. Към миналата седмица, към 2 септември имаме 127 000 човека, които имат някакви нарушения. Те са общо в 19 области, 68 общини. Имаме дори в 6 града, защото обикновено проблемът се появява по селата, където и поливането е по-сериозно, но имаме в 6 града. И един дългогодишен проблем-това е град Омуртаг. Вие казахте, че има населени места, които не само лятото имат нарушение. Има такива, които целогодишно имат, Омуртаг е един от тях. Бързам да кажа, че в момента изготвяме една програма за приоритетно решаване на населени места с проблеми с безводието.
Подозирам, че целогодишно е така?
Имаме няколко критерии. Първо, брой на обслужваното население. Тоест да решим на по-големите населени места, на повечето хора проблемите. Избрали сме критерии над 1000 човека и все пак да има някаква икономическа ефективност. Не да изсипем огромен брой милиони за едно село, което е 1000-1500 човека, а все пак да има някаква ефективност на капиталовия разход. И ще се опитваме да се борим за допълнително финансиране, тъй като в момента нямаме средства в нашия бюджет на Министерството на регионалното развитие за тази дейност. Но проблемът е наистина сериозен. Аз съм вече второ лято в това министерство и ако ние не предприемем нещо... Просто си регистрираме ситуацията и нищо не се случва. Колегите са готови и се надявам до седмица, две да успеем да се преборим, да решим въпроса на 20, 30,40 000 човека за следващото лято. Разбира се това няма да бъде точно капка в морето, но няма да е достатъчно. Процесът по модернизация на ВиК системите, инвестирането, мрежата трябва да бъде много мащабен и добре премислен.
Казвате добре премислен, нужни са обаче милиони, според мен, за тези инвестиции. Кой ще плати цената, както се казва? Откъде ще дойдат средствата?
Бих бил щастлив ако са милиони. Те са милиарди. Много се спекулира с цифрата, която ни е необходима. Разбира се парите са толкова много, че дали някой ще ви каже 8-10-12 милиарда, на практика няма кой знае какво значение, защото ние в този момент няма откъде да ги осигурим. Последната цифра, която излезе от така наречените регионални, генерални планове, които ние разработваме и в края на годината трябва да бъдат готови, ще бъдат основата за планирането на инвестициите за следващите периоди, е 12,5 млрд.-11,5 млрд. Това е сумата,в лева, която ни е необходима, за да постигнем съответствие на нашите системи с европейските директиви. Там има две, три директиви, които са водещи и ни трябват за периода 2014-2020 г., само за този период, да инвестираме почти 12 милиарда, 11,5 милиарда. Огромна сума, сумата, която може с да се осигури от оперативна програма "Околна среда" и частично от Програма за развитие на селските региони, т.е. европейските фондове, може би е около 30%.
Толкова успяхме засега да предвидим и планираме.
Това не е малко. Аз не го казвам, за да го сравнявам и да влизам в спор дали са по-малко или повече от миналата година. Това е ситуацията. Тези средства са за периода 2014-2020 и ще бъдат основния източник за инвестиции в мрежата. Ще решат много проблеми, но не всички. И тук искам да кажа, че съм приятно изненадан от темата и от начина, по който я поставихте, защото той е един мой, не бих казал стар, но от доста време задочен спор с това, как се инвестира в момента, за какво се използват тези пари. Тъй като програмата се казва "Околна среда" и се управлява от Министерството на околната среда и водите, но лично моят апел е тези пари да отиват и за водоснабдяване.
Да, аз останах с впечатление, че основно за пречистване, което също е проблем.
Да, и там нуждите от инвестиции са много сериозни и са по-сериозни отколкото водоснабдяването. Но някак си е редно при подреждането на приоритетите, В-то да бъде преди К-то в абревиатурата ВиК.
Един пример с водоснабдяването на Неделино, а и с пречиствателните им води, които се леят в същата река, която служи за водоснабдяване и влиза от нея ресурс във водопреносната мрежа. Кметът Беширов не веднъж алармира за това.
Има доста такива примери. Това, което може да се направи като обобощен извод за страната е, че това са локални проблеми, което не ги прави по-малко леки и не успокоява хората, които са на режим. Но добрата новина е, че те са решими с инженерни действия, с макар и малко повече инвестиции. И на този етап не забелязваме някакъв сериозен, тематичен процес, който да обуслови дългосрочно липса на вода. Това са местни, дори са места, които са може би по-богати на водни запаси, отколкото други места, където пък няма режим. Така че това са неща, които са решими с инженерни действия. И аз затова се връщам отново на темата, която обсъждахме, че на практика водоснабдяването и пречистването, тоест В-то и К-то, канализацията и пречистването трябва да вървят ръка за ръка. Някак си ми се струва неразумно да влагаме огромни милиони за пречистване и канализация за места, където имаме проблем с водоснабдяването. И това, което ме радва е, че министър Михайлова сподели някъде в медиите сходна мисъл. Предполагам, че в следващия период, това и от мастерплановете ще бъде обусловено, но в следващия период ще вървим масово към интегрирани водни поректи. Т.е. и водоснабдяване и канализация, а не само едната част.
Подозирам, че тепърва анализите ви ще готвят по-детайлни данни, ще се базират на такива данни, но каква част от водопреносната мрежа в България е брак, грубо казано?
Грубо, можете да приемете спокойно една цифра от порядъка на 60-70%.
Това е ужасно много.
Това е ужасно много. Това са системи, които не рухват веднага. Не е като една машинка, която да работи, работи, и изведнъж да спре. Тя обаче започва да създава все повече проблеми, все повече аварии и на практика, по този начин намалява ефективността на ВиК компаниите. И това е друг проблем, който ние всички плащаме индиректно. Проблемът с безводието и ниското качество на водата при тези стари системи е едното измерение. Другото измерение е, че поддръжката на тези системи струва доста пари. А кой ги плаща тези пари? Плащаме ги ние през сметките си за вода. И това е още една причина да се насочим към водоснабдяването, тъй като дългосрочно това повишава ефективността на тези компании. А тези компании са наши, те са компаниите, които ни предоставят услуга, те са компаниите, които ние финансираме, чрез сметките си за вода. И колкото по-ефективно работи една такава компания, толкова по-голяма добавена стойност имат тези наши пари.
Сега всеки ще се запита: колко ще платя аз за тези нужни инвестиции да си направим системата качествена, модерна и сигурна. Защото това е водата, която консумираме. Ако 30% ще дойдат от европрограми, от програма "Околна среда" и селските райони, откъде ще дойдат другите? Няма безплатен обяд.
Няма безплатен обяд и който ви каже такова нещо, ще ви подведе и ще търси някакъв краткосрочен, лъжлив ефект. Ние всички ще платим за това, няма кой друг. Въпросът е да го направим максимално разумно. Тоест няколко неща. Първо, да използваме парите от Европа по възможно най-разумния начин и в максимална степен, тъй като това са евтини пари, грантови пари. Тук е мястото да кажа, че те имат съфинансиране, това е финансиране от нас също. Така че ние индиректно плащаме, част от тези проекти идват от нашите пари. Остатъкът може да дойде, но няма кой знае колко варианти, Единият вариант е, правилният вариант, да дойде от ВиК компаниите, от парите, които те събират от нас като потребители на услугата, тоест от тарифите. Вторият вариант е да дойде от бюджет-общински, държавен.
Това вероятно е краен вариант
Този вариант не е добър, защото той не отчита няколко принципа, че имаме една рамкова директива за водите - един принцип, който е наложен в много икономически сектори, не само във водния. И това е- услугите да се заплащат от този, който ги употребява. И освен това, да са заплащат в такъв размер, че дългосрочната им устойчивост да бъде гарантирана.
Всеки ще се зададе въпрос обаче- кой и в достатъчна степен ли контролира държавата, онова което правят ВиК дружествата за инвестиция, отива ли то наистина като инвестиция? Един болен въпрос покрай тока и ЕРП-тата.
Важен и болен. Много важен въпрос и действително болен. Ние имаме регулатори, тези регулатори не винаги действат като прозрачни регулатори. Понякога подхождат твърде формално, понякога се съобразяват с политическата обстановка, което винаги, винаги се връща кото бумеранг върху нас. Няма друга възможност. Но това е механизмът, който ние сме приели. Това е един сектор, който е монопол, естествен монопол и който трябва да бъде регулиран. И това, върху което трябва да си насочим усилията е да бъде регулиран по-добре. Аз не мога да се съглася с призива: "Долу монополите". Напротив монополите ни осигуряват едни услуги, които са жизнено важни. Ние трябва да се борим тези монополи да бъдат в по-добро финансово състояние, тъй като те осигуряват нашите услуги. И да ги контролираме колкото се може по-добре.
Как оценявате контрола специално във ВиК дружествата, наблюденията ви? Вие не сте член на регулаторен орган.
Аз не съм член на комисията, но има какво да се желае. Ако говорите с колеги от регулатора, те няма да ви кажат нещо по-различно. Има какво да се желае, те самите се учат. Имайте предвид, че регулираме водния си бизнес от 2005 г. Т.е. нямаме кой знае колко дълга история, имаме явно осъзнати грешки обаче в модела на регулиране, които не са субективни, а са по-скоро обективни. И сега възнамеряваме да направим една програма за повишаване капацитета на регулатора. И да решим както законова рамка, обективните причини, така и да работим персонално с хората вътре, за да ги обучим как по-добре да прилагат тази рамка. Ние имаме едно такова наблюдение, всеки ще го потвърди, законодателната ни рамка е добра. Тя обаче куца при приложението. Това е масов проблем. Ние прилагаме едно към едно закони, които на други места работят чудесно, обаче приложението им е проблем. И трябва да работим върху това. Аз съм донесъл едно копие от стратегия за водния сектор, която ние в момента разработваме и сега започваме процес на съгласуване. Изключително интересен документ, документ с много високо качество за мен, макар че е малко нестандартно написан. Но може би затова ми харесва. Точно това е изводът. Когато човек направи един регулаторен преглед на нашия сектор и си казва: всичко е наред, има всичко. Когато обаче се концентрира в начина, по който се прилага и говори с хората, вижда че проблемът е там. Т.е. ние нямаме нужда от някакво революционно решение. Имаме нужда от напасване на системата, от еволюционни решения. Т.е. не една генерална, а 30-40 по-еволюционни мерки ще ни дадат много по-висока добавена стойност. И точно това ни препоръчват колегите, които са разработили стратегията. Държа да кажа, че това са колегите от Световната банка, с един много силен екип, които направиха страхотен анализ и аз чакам с нетърпение да я приемем, за да почнем да я прилагаме. Това може да ни спаси-правилното приложение на тези документи.
Коя поредна стратегия обаче ще бъде тя в сектора?
Честно да ви кажа не искам и и да знам Аз работя с нея, тя е тази, която за мен има значение. За мен тя е добър документ. И ние ако се опитаме да я приложим така, както е разписана, смятам че има изключителен ефект. Няма да дойде веднага, няма, както казах, нещо генерално да промени, нямаме нужда от такова нещо. Имаме нужда обаче да се концентрираме върху слабите места.
Да бъдем обаче откровени. Със сигурност няма да се ангажирате с проценти или с конкретни числа, когато говорим за очакван скок на цената на водата, но той ще се случи. Времево кога да го чакаме? И грубо, драстично ли ще бъде това? Шок ли ще бъде?
Ние започнахме темата, но се отклонихме в малко по-други теми. Няма кой да ни поеме обновяването на системите. Ние сами трябва да го поемем. Въпросът е, както казах, да го направим по-разумно. Имах предвид да го направим първо, в минимална степен, тоест този шок да бъде минимален и да бъде разтеглен във времето, така че да не бъде шок. Как може да бъде направено това? Първо, да инвестираме европейските средства максимално разумно. И второ, ако самите компании трябва да инвестират, да го направят по начин, по който плащането да не стане веднага, а да бъде през интелигентни схеми за финансиране, изгодни заеми, разсрочено във времето. Не мога да се ангажирам с процент, естествено, но бих искал да ви кажа две неща. Първо, аз не мисля, че ще има толкова шоково поскъпване на водата. Моята оценка е, че за следващият период 7-те години, които следват, поскъпването няма да надвиши 30-40%, може би 50% на места. Но това за един период от 6-7 години не е кой знае какво, имайки предвид, че от от всички сметки, които плащаме, тази за вода вероятно е най-малка. Това е първо. Второ, имайте предвид, че цените на водата в България, очаквано, са най-ниски в цяла Европа от всичките 27 членки, без конкуренция.
Много от цените са така, но те и доходите ни са...
Когато се изчислят през покупателната способност, ние сме някъде в средата. Т.е. няма кой знае колко място за маневри за повишаване на цената на водата. Не бива да имаме високи очаквания там. Аз говоря сега от гледна точка на представител на изпълнителната власт, който трябва да приложи някакви програми. По-скоро трябва да се концентрираме върху по-висока ефективност на нашето дружество. Това е друг проблем, който е идентифициран- по-висок персонал, по-ниска ефективност. Разбира се заплащането също не е високо, но те са обвързани неща. По-скоро трябва да гоним по-висока производителност на труда. Това ще компенсира донякъде липсата на възможност за повишаване на цената на водата И лично моите усилия ще са насочени главно към повишаване на ефективността-както на системите, така и на самите компании, тоест начинът по който ги управляваме.
