Локалните водоизточници, с които се захранват част от населените места, свръхконсумацията на вода заради поливането през лятото и лошото състояние на водоснабдителната мрежа са основните причини за режима на вода в много населени места в България през последните дни. Това обясни в интервю за Дарик зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев.
По данни на МРРБ, което е принципал на 29 от ВиК-дружествата в страната, но събира информация и от общинските дружества, в момента нарушено водоподаване има в 14 области, 35 общини - 6 града и 67 села. Това прави около 60 000 души засегнатото население от воден режим. В някои населени места водата спира между три и четири часа само през нощта, но другаде проблемът бил по-сериозен. Най-големият град, в който има проблем и той е от години, е град Омуртаг, съобщи още Добромир Симидчиев. Там има режим на водата, от който са потърпевши над 8000 души.
По думите му проблемът бил и в това, че в настоящия програмен период са заложени средства единствено и само за отпадъчните води и пречистване и изключително малко за далеч по-важната част - водоснабдяването.
Имате ли картина при вас, знаем, че министерството е принципал на ВиК дружествата в страната дотолкова, доколкото те ви подават данни. Каква е с днешна дата ситуацията?
Ние сме принципал на по-голямата част от дружествата, на тези дружества с държавно участие, които са общо 29 на брой и те покриват около 90% от населението и територията на страната. Въпреки всичко сме се постарали да получим информация от общинските дружества, чийто принципал са самите общини на територията, на която оперират. Става дума за около 60 000 жители, които в момента имат нарушено водоснабдяване. Като казвам нарушено водоснабдяване, имам предвид всяко водоснабдяване, което е различно от 24-часовия непрекъснат режим. В някои населени места то е три до четири часа само през нощта, т.е. гражданите на практика го усещат минимално. В някои е по-сериозно.
Колко общини са засегнати и къде хората го усещат най-осезаемо, къде е най-малък броят часове, в които има вода?
14 области, 35 общини, 6 града, 67 села. Това е статистиката и сумарно това са 60 000 жители. Като че ли най-големият град, в който има нарушено водоподаване, имайте предвид, че проблемът там е от много, много години, това е град Омуртаг.
Там изобщо няма вода или режимът е по-сериозен?
Там има режим, но той е като че ли най-сериозен, първо. Второ, това е най-големият град, така че най-голям брой хора го усещат. Омуртаг е с 8389 жители според подадената ми справка.
Причините какви са?
Причините са най-различни и трябва да ви кажа, че най-незначителните сред причините са отстраняването на авариите или ремонтните дейности. Голяма част от нашите градове се водоснабдяват от водоизточници, които са сезонно зависими. Т.е. лятото, когато има минимален отток, водното количество в тях спада. Затова подпомага и изключително увеличената консумация на вода, която много често между другото и не е регламентирана.
Поливането ли имате предвид?
Поливането имам предвид. Опитвам се да му дам малко по-научно име, но всъщност става дума за поливането. Според сега действащото ни законодателство използването на питейна вода за поливни нужди не е разрешено. И това до голяма степен в топлите дни като в настоящия период от годината увеличава проблема. Друг проблем, разбира се, са високите загуби на вода и няма как да е иначе, при положение че десетки години не сме инвестирали във водопроводната мрежа.
През последните години много се говори за пречиствателни станции, изобщо съоръжения за пречистване на отпадни води, а като че ли по-малко за тази част от мрежата, която води чистата вода до домовете ни и за състоянието й и доколко и как всичко, което там е завещано като проблем, нерешено, нерешавано с годините е причина сега да излизат заглавия „Една трета от страната с режим на водата в жегите”.
Радвам се, че ми задавате този въпрос, защото това е така. И това е наблюдение, което за съжаление не много хора имат, което изказахте, но то е факт. Ще ми се отново да повторя, че десетки години, дори в късните години на социализма в нашите мрежи не е инвестирано. Те са разширявани, но не са обновявани, не са реконструирани. Сега поради ограничените финансови ресурси, които имат нашите ВиК дружества, пък и общините и държавата разчитаме главно на ОП „Околна среда". За съжаление обаче тя е предвидена и е планирана по начин, по който да стимулира единствено и само изграждане на инфраструктура, която има отношение към отпадъчната вода, а не и към питейната. Това на пръв поглед изглежда логично, тъй като почти всеки е водоснабден, но какво от това, ако тръбопроводите, които му доставят вода, са на 50, 60, 80, че и повече години.
Искате да кажете, че в оперативния период, който скоро ще изтече и се планира следващият, т.е. в този, който действа в момента, не сме заложили почти нищо за тази част - за чистата ни вода?
Точно това искам да кажа. Ние сме заложили единствено и само средства за отпадъчните води, канализация и пречистване и на практика правим изключително малко за далеч по-важната част от ВиК дейността, а това е водоснабдяването. И тук сега ми се иска да кажа, че сега работим усилено това да не е така в следващия период. Предвиждаме да има около поне милиард евро за следващия период, които да бъдат само към водоснабдителни обекти, към чистото водоснабдяване. Още нещо - това, което в момента тече като процес - изготвяме регионални мастърпланове. Тези генерални планове на практика определят ясно приоритетите във ВиК системите - къде трябва да се инвестира, в какво и колко. И тъй като те все още не са готови, говоря малко наизуст, но съм убеден, че те ще откроят много ясно този приоритет - да се инвестира във водоснабдяването.
Имаме ли полезни стъпки до края на този период - онова, което може и трябва да се случи във времето, в което ще получим следващите пари от ЕС и къде и в чии ръце е този ресурс? Общините е ясно, че особено в криза почти нямат пари за каквито и да е капиталови разходи. ВиК дружествата казвате също се оплакват, че нямат пари.
Да, мисля, че имаме полезен ход и за мен полезният ход е в малко по-интегрирания подход. Ясно е, че ние не можем да обърнем оперативната програма и внезапно да започнем да инвестираме само във водопроводи, но може да подхождаме, да планираме така наречените интегрирани водни цикли. Това означава да се построят пречиствателни станции и канали, но успоредно с това да се реконструират колкото се може повече водопроводи. И съм убеден, че Европейската комисия би погледнала с добро око на такава промяна. Дори имам опасения, че ние в България сме малко по-рестриктивни, отколкото самата ЕК и малко по-страхливо гледаме на този въпрос. Трябва да си поискаме.
Иначе казано не бихме погазили финансовите им правила, ако поискаме едно такова пренасочване на средства?
Така смятам и ще ви дам пример. Такъв пример е Добрич. Водният цикъл в град Добрич е едно изключение, но същевременно е и бяла лястовичка, тъй като там се подменят 71 км водопроводи. Тези 71 км водопроводи съм убеден, че загубите ще паднат поне с 50% и ще облекчат ефективността на дружеството. Това означава, че вместо те да отстраняват 15 аварии на ден, няма да отстраняват нито една и тези икономисани средства ще могат да бъдат инвестирани в останалата, неподменена част от водопровода. Т.е. повишаваме ефективността на дружествата, което е особено важно. Това е процес, към който години наред не е подхождано... Стратегическото планиране е малко изостанало. Опитваме се да сложим ред с мастърплановете и те да бъдат основата на следващия ни оперативен период.
Понеже в разговор с представител на МОСВ стана ясно, че с количествата вода в основни язовири за питейно-битови нужди няма проблем, да обобщим, че основната причина за онова, което се случва в част от България е старата ВиК мрежа, авариите, не толкова, че няма вода в страната.
Да, причината, първо, е главно на места, където има локални водоизточници, които са свързани с подземните водоносни пластове, които варират, лятото спадат надолу. Свръхконсумацията е следващата причина и третата причина е лошото състояние на водоснабдителната система.
Кметът на Неделоно Стоян Беширов алармира пред Дарик, че имат много сериозен проблем и освен че носят до няколко села вода с магарета, защото няма вода за пиене там, се оказва, че фекални води влизат в реката, водата отива към кладениците, които хората ползват. В малките общини ли може да се каже, че е най-критично положението?
Не, не бих казал в малките общини, по-скоро проблемите са локални и обусловени от климатични особености, не толкова дали общината е голяма или малка. Но да, по-вероятно, повечето проблеми са в малки общини точно поради това, че те са отделни населени места, разположени не покрай големи реки и разчитат на местни каптажчета или извори, които много се влияят от сезона, така че по-скоро от вида на водоизточника, а не от размера на общината.
