Чухте ли Емилия Масларова, преди малко питаше защо в България има пустеещи земи и не работят хората на тях?
Аз съм убеден, че в рамките на още следващата, може би и по-следващата година в нашата страна явлението пустеещи земи ще изчезне. Защото, както и вие знаете, и цялото общество, че ние влизаме в Европейския съюз по схемата за прилагане на общата селскостопанска политика, по схемата за плащане на площ, където няма изрично изискване да се произвежда на тази площ. Достатъчно е тя да бъде поддържана в добро агроекологическо състояние, за да се получават субсидии за нея.
Тоест да изглежда като... самолетът като каца в Германия, някакси започва да изглежда германски, и така трябва да изглежда и нашата земя.
Угар, угар, това е, нашата земя.
Докладът на Европейската комисия. В него се споменава, че предпазният механизъм предвижда възможност за временно намаляване на парите, които ще дойдат от Европейския съюз с 25 процента, ако не заработи Интегрираната система за администриране и контрол. И се правят не докрай ясни изводи, казват, че още нещо ще проверяват. Възможно ли е да се стигне до намаляване на парите?
Първо искам да кажа две неща, които са отправна точка в разсъжденията върху този параграф, в който беше включено и земеделието. Първото е, че през месец септември има приет регламент от Европейската комисия, който е 1423 от 2006 година, който казва буквално така - ако Румъния и България нямат изградени акредитирани, одитирани, съответно акредитирани, и действащи в реално време Интегрирана система за администриране и контрол на усвояването на европейските средства и разплащателна агенция.
Накратко я наричат ИСАК.
ИСАК, или на английски абревиатурата е IACS, както те казват, IACS или ИСАК понашему, и няма действаща разплащателна агенция с регионални офиси, с административен капацитет, с цялото обезпечаване от инфраструктура, от автомобили, от специалисти, джипиес техника за проверки на място, тогава първата година като временна мярка комисията ще наложи намаляване на средствата за преките плащания на площ с 25 процента. Tова е първият момент.
Вторият момент - на 13 декември миналата година комисията взема едно решение, казва - през месец юни ние ще излезем с един доклад, в който по шестте бенчмаркa по правосъдие и вътрешни работи ние ще направим един доклад за напредъка на България по отношение на онова, което е написано в договора за сътрудничество и верификация. И изведнъж в юнския доклад в предварителния драфт забелязваме разширяване на обхвата на този доклад.
С един малък абзац по земеделие.
Внезапно се появяват неща като земеделие, внезапно се появяват неща като авиационна безопасност, здравеопазване на животните. При което от самото начало на седмицата, от понеделник, до публикуването на доклада ние си разменихме няколко електронни писма с комисар Мариан Фишер Боел, в които писма аз категорично съм настоявал темите за земеделие да бъдат премахнати, защото няма смисъл да са там. И ако обърнете внимание на доклада, те са по-скоро констатация в минало свършено време...
Тоест преразказ какво се очаква…И пише, че през юни ще правят някаква проверка, някакъв одит.
Така. През юни бяха направени два одита. Първият одит в началото на юни беше за ИСАК системата - дали я има, дали е структурирана, софтуерно, като комуникационно канали, като обучение за работа. Този одит мина. Там има малко забележки по отношение на системата за идентификация на земеделските парцели. И на заключителната среща тази одит мисия изказа едно предположение, че ние може да имаме евентуален проблем с проверките на място. Ние веднага следващата седмица представихме един план за действие, с който план в срокове облякохме самото изпълнение, за да преодолеем тези притеснения на тази одит мисия.
Какво точно искат да проверяваме и не вярват, че ще го проверяваме?
Не точно, защото в хода на изграждането на ортофотокартата по отделни позиции по нея се появиха едни известни притеснения от страна на одитната мисия по отношение на фермерските блокове, по отношение на застъпващите се... в рамките на един блок отделни застъпващи се парцели и т.н. А втората одит мисия, която приключи вчера със заключителна среща, тя беше вече по разплащателната агенция - министерската декларация, целият одитен процес как е протекъл, акредитацията как е била направена, акредитиращият, одитиращият орган, независим, който е сертифициращят, разговори с тях, с експерти. Бяха посетени двата офиса в Кърджали и в Хасково по избор на самата одитна мисия. Аз съм оптимист за двата одита, защото когато настоявах пред комисар Фишер Боел тези текстове да бъдат премахнати от доклада, в края на краищата тя завоалирано подсказа, че това е политическо решение на Европейската комисия - да бъдат в разширения обхват на този доклад. И разбира се, аз като български министър в ответна реакция изразих несъгласие с това нещо пред комисар Фишер Боел и настоях решението за тези 25 процента или за задействането на клаузите в регламент 1423 от 2006 година да не бъде отново на основата на политическо решение, а да бъде изключително на основата на двете одитни мисии, които минаха юни месец.
А кога ще се вземе това решение - дали да се намалят с 25 процента парите?
То ще бъде в началото на идната година - януари, февруари.
Чак тогава ще вземат това решение. И вие се притеснявате, че може заради полицията да не дадат на земеделците...
Не, не се притеснявам за това.
...като разбирате политическо...
По-скоро разширяването на обхвата на този доклад аз го виждам в посока на още едно напомняне... разбира се, отчитането на напредъка, буквално в доклада пише - България бележи по-нататъшен напредък, предстоят одитни мисии, на базата на които ще се вземат по-нататъшни решения. По-скоро ние да бъдем в същата форма и кондиция, в която сме били през изминалите две години, да продължаваме усилията да изграждаме системата, да продължаваме, след като на 25-ти приключи срокът за приемане заявленията за плащане, ние да продължим със същото темпо, с висок професионализъми отговорност и проверките на онези 600 близо земеделски производители, които ние ще проверим чрез техните заявления, по време на техническите проверки за...
Това е на случаен принцип - избирате 600 от колко които се регистрираха и подадоха заявления да получават помощи?
Това е на случаен принцип, точно така. Това е... на тези 600 души, които ние ще ги проверяваме, те са общо от около близо 79 000 заявления, които ние ще обработим.
Тоест близо 80 от колко хиляди?
Ами, точно така.
От колко хиляди общо се очакваше, колко са българските въобще земеделски производители?
Тези, които имаха право да участват са около 148 000, които имат право, които влизат в дефиницията за подпомагане - над 1 хектар.
А защо само малко повече от половината са се регистрирали според вас?
Според мен две са причините. Първото, разбира се, както и по програма САПАРД това нещо го забелязахме, имаме и опит от това нещо, първи се ориентират към средствата от европейските политики, които идват като помощи към фермерите, онези, които са в реалната икономика, тези, които работят планирано, тези, които имат своето ярко присъствие в аграрната икономика на нашата страна. А впоследствие вече участие вземат и все по-малките, и все по-малките земеделски производители. Вероятно тези, които имат, примерно да кажем, около 6 декара трайни насаждения сумарно, или пък около 11-12 декара, защото 10 декара е за подпомагането минимум на полските култури, 5 декара на трайните насаждения. Значи, тези, които са около тази граница, над нея, но са в правото си, вероятно за тази година, първата ни година, нямат мотив да участват в тази схема.
Тоест ще са им малко парите. Защото се изключва незнанието. Вие направихте забележителна информационна кампания.
Направихме и ще продължим с...
Не сте крили, че има такива пари.
Да, и ще продължим с кампанията, разбира се, и по-нататък, защото това не е един акт, който е за тази година, това е един процес, който ще продължава и занапред. Виждаме ефекти от тази кампания и смятаме да продължим.
А как ще се стигне до самите пари? Сега, тези 80 хиляди, които са се регистрирали, кога реално ще вземат пари?
Между 1 декември и 28 февруари, така е по регламент.
И може да вземат 25 процента по-малко заради евентуално задействане на...
Ако се задейства този регламент.
Тази клауза.
Да.
Тоест ще се намали на всеки пропорционално с една четвърт парите, така ще се действа, така ли?
Вижте, те ще ни признаят разхода, който ще направим на сто процента, ако бъде задействан, аз вярвам и съм убеден, че няма да се получи този сценарий и всичките ни усилия и миналата, и тази година са изключително в тази посока. Те просто няма да признаят 25 процента от тези разходи, това е. Рискът е, рискът е бюджетът да бъде натоварен с тези средства.
Свинското. Сега, кое е вярното заглавие - свиневъдите се разминават със санкции от Европейския съюз или Брюксел плаши да ни спре свинското? Няма да цитирам имената на вестниците, но това според мен са две взаимно изключващи се заглавия, излезли в един ден. Какво всъщност казва Брюксел за свинското? Сега, има едно решение от месец октомври 2006 година на България да бъде наложен един срок за 9 месеца по отношение на класическата чума. На Румъния този срок е 3 години. Този мониторинг забранява до 30 септември т.г. страната ни търгува със страните членки със свежо свинско месо и живи продукти. И ние сме в ситуация, в която работим по един план за ерадикация, за изчистване на класическата чума, освобождаване на страната ни от вируса на класическата чума, безспорно заболяване, което много бързо се развива и което довежда до масова смъртност сред свинете. Ние имахме тази година два случая, около Ямбол и около Шумен, на огнища на класическа чума, които много бързо според правилата в ЕС бяха унищожени. И оттам нататък в продължение на четири месеца вече нямаме класическа чума. Мисията, която беше през този месец, установи, че наистина в нашата страна ваксиниране, както предните години имаше, с жива ваксина, не се прави. Но бяха установени някои несъответствия. Например по водене на документацията в отделните предприятия и в, разбира се, и във ветеринарната ни служба също, и за недостатъчен капацитет на лабораторията. Аз съм разпоредил извършване на проверки. Във вторник очаквам един доклад с мерки, които ще бъдат заложени в този доклад, и съм заявилдостатъчно ясно на срещата и с асоциациите на свиневъдите, и разбира се, в контактите с тези, които добиват и обработват свинското месо, че просто оттук нататък няма накъде, и аз лично в цялата... в решението на този проблем ще бъда много настоятелен пред Европейската комисия, пред екипа на комисар Киприану и пред двамата директори от ГД"Санко"Паолотестори Коджи и Бернар ван Гутен, ще бъда достатъчно настоятелен тази забрана да падне за нашата страна на базата на това, което сме постигнали. Защото огнища на класическата чума, г-н Вълчев, се появяват и в Европа, и в страни като Германия, и като Франция, и като Холандия. Класическа чума в момента огнища има и в съседни нам страни. Така че от едната страна стоят едни мерки, които ще бъдат, те са и ще бъдат още по-безкомпромисни. От другата страна вече на базата на ясни аргументи от нашите действия да имаме силна позиция, аргументирана, пред комисията и пред ГД"Санко", за да може тази забрана да падне. Защото ако тази забрана не падне, под риск се поставя един сегмент от нашата икономика с тежест около половин милиард лева оборот годишно. Само от износ или изобщо? Изобщо. Изобщо половин милиард е само свинското? Само свинското. Е, добре... И обрича на много тежки... ...те може да забранят, както пише"Труд", родните луканки и сушеници да бъдат наше месо, така ли? Обрича на много тежки проблеми изобщо свиневъдството в нашата страна. Това ми е целта в близките месеци, включително и мисията, която ще дойде септември месец. Тоест има все пак вариант до септември... Има, но тук, има, но тук искам да отворя... От септември нататък да не можем да правим луканка с наше свинско, така ли? Ако тази забрана продължи. Целта ми е забраната да падне. А кога ще го решат? Септември месец на мисия. Идват и ще ни казват. Така, обаче тук отварям един друг проблем. Проблемът е в така наречените свински градчета, селища, който както иска така да го нарича, това е нерегламентираното нерегламентираното отглеждане. Пускат се свинете на воля, те обикалят по сметищата, те са в контакт с дивата популация, където вирусът циркулира и където ние имаме право и ваксинираме дивата популация с орални ваксини между другото. Значи, като дойде германският проверяващ, той просто не може да си го представи. Понеже решението на проблема касае местната власт, касае полицията, касае прокуратурата, касае координацията между много органи и служби, идеята, която вече изключително много е назряла, и то най-вечев Асоциацията на свиневъдите, е да се предложи едно допълнение в Наказателния кодекс. Да се криминализира това деяние, за да имат органите по прилагането на законите... Не да се криминализира, да си правиш кочина край село и да си пускаш прасето... Да си правиш кочина някъде нерегламентирано и животните да се отглеждат... ...да си ходи на воля. ...при условия, които няма никъде в, бих казал, в Европа и в света. И те да бъдат постоянен резервоар и... Е, в света има, нали... ...и да бъдат постоянен резервоар на това заболяване. За да може абсолютно в нормите на закона и съответно, съответно нормите на този закон и заплахата, която ще носи в себе си този закон, всички органи на прилагането на законите да имат право за бързо и ефективно унищожаване на тези така наречени свински селища, където те се появят. Това е единият от големите проблеми между другото. Защото на много места те се отглеждат твърде близо до големите свинекомплекси. И индустрията, наречена свиневъдство, защото то вече е индустрия в нашата страна, е с основание обезпокоена. Аз вчера имах, с една от асоциациите имах четири часа много тежък разговор в министерството по всички тези проблеми. Друга тема."Сто села получават по километър път от САПАРД"е едно от заглавията, което интерпретира кандидатстването за... по програмите за развитие на селските райони. Там по решение на управителния съвет на фонд"Земеделие"е увеличено финансирането с над 10 милиона лева, до 100 хиляди лева ще може да кандидатстват селата. Как точно ще става и за какво? Вярно ли ще може, кандидатствам да си направя път, да си асфалтирам мегдана... Общините, общините, които ще имат право да получават средства от тези проекти по седма мярка, където ние имаме този ресурс, и, разбира се, това решение беше обсъдено и в комитета по наблюдение на програмата, който се проведе през, през тази седмица, на базата на този ресурс общините да предложат в кои от населените места много бързо, още в рамките на този строителен сезон тези средства да бъдат оползотворени, за да има още по-голямо желание от страна на общините да влязат в третата ос от мерки на програмата за развитие на селски райони, където са грантовите средства за подобряване на жизнената среда, средата на живота на тези населени места. Добре, де, ама тези, тези милиони, до 100 хиляди лева за какво ще се дават практически? Наистина ли ще може да бъде за път, за ограда, да измажем училището... Точно за това, защото в седма мярка по САПАРД много ясно са, много ясно е очертана рамката на оползотворяването на тези средства. Тоест не пряко нещо за земеделие, а за това да бъде привлекателно да живееш на село. Това е целта на... Разбира се, вижте, една от важните... И ги подарявате тия пари. Една от важните реформи, които в момента се провеждат в Европейския съюз, това е преките... изместването на политиката от първия стълб, където са преките плащания, към втория стълб - развитие на селските райони. И в този стълб една от осите, които наистина тежат много сериозно като бъдещи политики в селските райони, това е да се финансират, да се подпомагат проекти и дейности, първо, по диверсификация на дейностите, земеделието да не бъде единственият източник за доходи в селските райони, и вторите, втората част от мерките в тази ос да бъдат фактически за подобряване на жизнената среда. Разбира се, инфраструктурата, водоснабдяване, канализация, депата за битови отпадъци, депата за събиране, за депониране на оборския тор от личния сектор, също така и за електрификация за клубове, за доставка на интернет, на модерни технологии, за да може към... особено към младите хора, които досега по някакъв начин са имали мотив да останат да живеят и да работят в селските райони, оттук нататък не само те и други да имат съответния мотив. Тоест едно село може да кандидатства за интернет, да си пусне кабел, интернет от града. Разбира се. И ще му дадат 100 хиляди лева. Разбира се. Мислех да ви питам за щетите от сушата, то междувременно удари градушка, та не знам с кое да започнем. Все пак направихте ли сметките, какви са пораженията от сушата и какви обезщетения на кого ще се дадат? Ние сме направили нашите анализи и те сочат следните цифри до момента. След като бяха направени обследвания и бяха попълнени констативните протоколи, на сто процента унищожените посеви от пшеница са 194 240 декара, като за това са издадени 468 броя констативни протоколи. При ечемика на сто процента унищожените посеви са 52 050 декара с издадени 147 броя констативни протоколи. Засегнати от сушата посеви от пшеница съгласно регламент 1857 от 2006 г. са 4 059 650 декара, като за това са съставени констативни протоколи на 5130 броя. Срокът за подаването на тези заявления приключи. Общият брой на протоколите до момента е 6098. До края на този месец процесът по огледите на сто процента пропадналите площи при всяко положение ще приключи. А тия, които са с по-малко проценти и до какъв процент ще обезщетявате? Ако на някого са му пострадали десет процента примерно, ще му дадете ли? Аз много ясно заявих, че тази година обезщетяване ще получат тези, на които на сто процента им пропаднаха площите. Съгласно... Обаче обещахте да мислите и за другите. Момент, съгласно нотификацията на държавната помощ, която ние сме давали за подобно природно бедствие 2005 г. за наводненията, на тази база ние имаме възможност да даваме държавна помощ 45 лева на пропаднал декар с пшеница и 40 лева на пропаднал декар с ечемик. Ама напълно... На базата на тези цифри. ...пропаднал трябва да е. Напълно пропаднали, на базата на тези констативни протоколи, които преди малко ви... Добре, а... ...ви споменах. А другите, които... ...тия с по-малкото пропаднали... ...са с по-малък добив... ...какво ще стане? ...които са в обхвата на този регламент, разбира се, по-нататък ние ще прилагаме този регламент. А на базата на добивите за предходните три години намаляването, което имаме тази година спрямо добивите в предходните три години, и цялата обобщена информация заедно с това, че оторизираният национален орган, който е към БАН, който е докладвал, аз изпратих доклада в Европейската комисия, на базата на това нещо по-нататък ние ще имаме възможност във времето от следващата година да даваме държавна помощ на тези земеделски стопани, а това, което сме изпратили на Европейския съюз, ще бъде един вид основата за нотификацията на тази държавна помощ. Така че, така че първоначално това, което в обществото поради най-различни причини се оформи като разбиране, че при подобна ситуация Европейският съюз отнякъде изважда едни пари и дава на едни хора, просто не е вярно. Тоест при нас се помага, както на всеки друг европейски стопанин. Да. А какво става с градушките? Там какви са щетите? Тоест градушката, специално тази, която беше в Добруджа. Имам тук пред мен данни, които само за... ще ви помоля за търпение за една минута, да ви ги спомена. Значи, първо, трябва да се знае, че ние имаме възможност чрез Изпълнителната агенция за борба с градушките да осъществяваме т.нар. активно въздействие върху градовите процеси на около 25 процента от обработваемата земя на нашата страна. Вие преценете и слушателите много ли е, малко ли е. А Добруджа не е ли тия 25 процента? Не е, не е. За съжаление... Тя не трябва ли да е точно там? За съжаление във времето така са изградени нашите полигони и съответно и зоните на въздействие върху градовите области, че Североизточна България не се, не се защитава. Кои са районите, които се вардят? Аз ще ви кажа. Областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Видин, Монтана, Враца и Плевен. Това са областите. Защото когато е проектирана и изграждана тази система, е преценено на базата на дългогодишни наблюдения и изследвания, че опасните райони за градушки са именно тези. Това, че в последните десетина-петнайсет години времето се промени, климатът се промени и се случва така, че да има и градобитни области в зоните извън обхвата на това въздействие, а няма средства за допълнително за нови полигони за това, това е един друг проблем. На 15 май всяка година по принцип се открива, около 15 май, сезонът, активният сезон, към 26 юни на 22 места са проведени 72 въздействия, като са обработени 279 градоопасни облака. Общата площ на тези градоопасни пътеки, както казват специалистите, е в размер на около 14 милиона декара. Добре, де, а ще правим ли над Добруджа противоградушкова защита? Въпрос на финансиране. Лично аз съм за тази идея, но предвид на това, че като задължително съфинансиране към средствата от структурните фондове и фонда, който, и двата фонда, които са по развитие на селските райони и по рибарство и аквакултури, ние ще имаме в усвояването на тези фондове задължително национално съфинансиране, което дефинитивно влиза в графата капиталови разходи на страната. Като знам темпът какъв ще бъде в близките години на капиталовите разходи като задължително съфинансиране и като знам и притесненията на колегата Орешарски на тази тема, не съм оптимист, че в скоро време ние ще имаме нови такива полигони и нови площадки. След сушата и градушката колко ще струва хлябът? Ще внасяме ли зърно? Ще поскъпне ли хлябът? Аз съм казал, че в Европейския съюз на общия пазар вносът и износът няма никакви проблеми, който иска да го осъществява. В момента има няколко неща, които трябва да се отчитат в цялостната рамка. Първо, по отношение на, на жътвата, по хода на жътвата около 32 процента сме към момента на реколтираните площи. Средният добив от всичките области е около 195 кг от декар... Това добре ли е? ...но имайте предвид, че амплитудата на средните добиви по области е изключително голяма. Обърнете внимание, например в област Хасково 237 кг средно от декар, в Добрич 253, а във Видин досега на 30 процента е 80 кг от декар. Затова средният добив в момента дава към тези 30-32 процента, които са реколтирани, които са прибрани, дава картината която е в момента. Добре, де 200 на декар добре ли е или зле? В сравнение с други години. Аз предполагам, че, както и експертите казаха, тази година добивът от пшеница в нашата страна ще бъде в порядъка между 2.2 и 2.7 милиона тона. Но колко ще бъде тепърва ще разбираме, защото динамиката е голяма и тепърва вървят нещата. Това, което интересува масовия слушател в момента, е хлябът ще поскъпне ли. Но пък цената на пшеницата е... в момента трендът е стабилен и върви нагоре, в момента се опитват пробиви на психологическата величина 300 лева на тон. Ако има евентуално поскъпване на хляба, пак подчертавам, ако... защото обикновено, когато на тази тема кажа нещо, винаги условното наклонение в моето разсъждение изчезва и някой винаги някъде го представя, все едно че съм казал така ще бъде. Ако трендът продължава да върви нагоре... На цената на пшеница. ...на цената, най-вероятно то ще повлече след себе си увеличаване на цената на брашното и най-вероятно може да повлече след себе си и увеличаване на цената на самия хляб. Разбира се, това ще бъде със стотинки съответно като единица накрая, защото основното перо в цената на хляба е цената на брашното. Основното перо в цената на брашното е цената на зърното. И това е нормално. Още повече че ние сме в една реколтна година, в която в световен мащаб има недостиг на зърно. Това трябва да се знае. Сега трябва да закрия разговора... Тук, тук има един друг проблем. Ако обичате, само за една секунда, ако ми позволите. Да. Не трябва да забравяме, че високата цена на пшеницата и на фуражите започва да оказва натиск като суровина към цената на фуражите, които се влагат в храната на животните. И това започва да повлича след себе си, неминуемо ще повлече и някакво увеличение на цената и на... На месото... ...и на месото, и на... ...на млякото... ...крайните продукти оттук нататък. Така че ние трябва да... това го правим в нашето министерство, но в цялата страна трябва с много голямо внимание и с много прецизни анализи да се наблюдава цялостната икономическа ситуация. Вярвам в едно - че тази година с националното производство ние ще покрием вътрешното потребление. Вероятно масиран износ няма да има, вероятно ще има известни количества да бъдат внесени, но пък, от друга страна, тази година качеството на пшеницата, качеството на зърното е по-голямо от предишни години. Така че ниският добив с високата цена тази година на определени места дава повече доход от единица площ, отколкото високият добив миналата година при по-ниската цена. Сега накрая казвам кой е бил гост - Нихат Кабил, министър на земеделието и горите. Обаче се пита вие как си представяте да ви представям след месец примерно, когато и парламентът ще е гласувал промените в структурата на...Разбирам...
...министерството?
...подтекста на вашия въпрос и направо отговарям, понеже времето ни притиска. Вчера на лидерите на управляващата коалиция представих аргументите и един документ-предложение относно промяната на обхвата на дейностите и наименованието на Министерството на земеделието и горите, при положение че съветът на коалицията одобри предложението на премиера за извеждането на горите от нашето министерство в отделна държавна агенция. Моето предложение е министерството да се нарича Министерство на земеделието, храните и селските територии с четири основни политики, четири основни стълба. Първият е националната политика за аграрно развитие с основен приоритет създаване на условия за производство на растителни, животински суровини при спазването на принципите на общата стопанска политика и реформите, които вървят в нея. Вторият стълб, втората базова политика ще бъде политиката по директни плащания, пазарна подкрепа, защитени наименования и промоции с основен приоритет провеждане на политика на нарастване на доходите на производителите и политиката на прилагане на насърчителните пазарни мерки и механизма зазащита на земеделските пазари. Третият стълб да бъде политиката по безопасност и качество на храните. Това е осъществяването на надзора по цялата хранителна верига, възстановяване доверието на потребителите, на Европейската комисия и търговските партньори в трети страни към контролната система в нашата страна по отношение на безопасността на храните. А цялостната политика по подпомагане, по въвеждане на нормите, по реформата, която върви в политиката по безопасност на храните в Европейския съюз, в контекста, в разбирането, в цяла Европа, както е, от полето до масата на потребителя. И четвъртият стълб, четвъртата основна политика да бъде политиката за развитие на селските райони и политиката по рибарството и аквакултурите. За това нещо преди малко се спряхме малко по-обстойно. Това предложение съвсем аргументирано... Прежалихте горите. ...съм го, съм го предоставил на лидерите на коалицията, разбира се... Горите, горите? ...предоставих го на нашия лидер, защото е така, той да го внесе от мое име като... защото аз съм министър на земеделието и горите от квотата на Движението за права и свободи в коалиционното управление. Разбира се, същия материал съм го предложил на г-н Сакскобургготски и на г-н Станишев за подкрепа при вземането на това решение. Не може да се каже, че тук може да стане някакво жалене, прежалване и т.н., защото... Ама, да ви кажа, като четох тая... ...ефективното... ...седмица, в"Политика"има"Сто милиона далавера от сеч","168 часа"-"Турска сеч бастиса Розовата долина", честно казано, ако пък горите напуснат известно време, в чисто личен план може би ще спечелите. И в партиен. Ами, не знам, след като горите излязат, така да се каже, от патримониума на министерството, на което аз съм министър, изпълнението на политиката в горите, ефективното управление, което включва и стриктното изпълнение на лесоустройствените проекти, където има планирани лесосечни дейности, тогава т.нар. сеч като вина не знам към, на кого ще бъде вменена. Е, няма да сте вие. Надявам се изобщо темата като такава да отпадне във времето, защото винаги съм казвал, че има едно огромно неразбиране към проблема. Защото ръстът на нашата икономика, износът на преработена дървесина, износът на мебели, износът на различните продукти, крайни продукти от дърводобива доведе до това,че всяка година в нашата страна с близо около 1.5 милиона тона има недостиг на дървесина в нашата страна. Това създава изключително голямо напрежение в една бюджетна сфера, която е недофинансирана. Това трябва да се знае. Добре. Гост в"Седмицата"на"Дарик"радио Нихат Кабил, сега министър на земеделието и горите, сам предлага министерството му да стане Министерство на земеделието, храните и селските... Селските територии, защото......територии.
...това са трите основни политики, които в четири стълба връзват цялата верига от производството на суровинната база през добива, преработката на тези растителни и животински суровини и тяхната промоция, предлагане на пазара. А политиката за развитие на селските райони тя е хоризонтална и обхваща всичките сектори.
