Собственикът на „ГОРУБСО-Мадан" трябва да изпълни всички условия и да погаси всички задължения, за да спре процедурата по отнемане на концесията - само изплащането на заплатите на работниците не е достатъчно. Това обяви в интервю за рубриката „МеждУредие" Дарик кафе зам.-министърът на икономиката Делян Добрев. Той коментира, че няма логика производителността в „ГОРУБСО" да се е вдигнала с над 20%, цената на продукцията да е скочила с 500% и да няма пари за заплати и осигуровки.
Собственикът трябва да изпълни всички задължения по концесионния договор, който включват както заплати, така и осигуровки, така и осигуряването на безопасни условия на труд, обясни още Делян Добрев. И допълни, че изплащането само на заплатите, които са над 1 млн. лева няма да бъде достатъчно условие да се спре процедурата за отнемане на концесията.
Зам.-министърът на икономиката посочи, че няма други проблемни концесии, свързани с добивната промишленост и подземните богатства. Въпреки това обаче Делян Добрев смята, че случилото се в „ГОРУБСО-Мадан" налага преглед на договорите и възможността в тях да се предвиди изрична клауза като гаранция, че концесионерите ще изплащат редовно осигуровките на своите работници. Не във всички договори има такова условие, което да защитава работещите, коментира той, макар да уточни че тези въпроси се уреждат в трудовото законодателство.
Глътка въздух ли са тези 30 дни за Валентин Захариев, колкото трае процедурата за отнемане на концесията или напротив - твърд ултиматум?
Не мисля, че са глътка въздух, по-скоро са увеличаване на жегата, грубо казано. Защото това реално е процедура по отнемане на концесията. В концесионния договор има две клаузи, по които може да се развали този концесионен договор. Едната клауза предвижда 60-дневен уведомителен срок за прекратяване на концесията с 60-дневно предизвестие. Другото е ускорена процедура в 30-дневен срок се отнема концесията. Държавата използва съкратения срок на базата на системно неизпълнение на основно задължение по договора - плащане на осигуровки и осигуряване на безопасни условия на труд на работещите. Така че държавата категорично ползва най-силното си оръжие в концесионния договор - прекратяване в съкратени срокове. Вчера е връчено предизвестието, така че днес вече са 29 дните и часовникът продължава да отброява времето. Така че мисля, че това е краен ултиматум, който е поставен на концесионера. Свърши времето на компромисите и на опитите да се постигне споразумение извън тази тежка процедура по отнемане на права върху концесията.
Кое е условието, което може да ви задоволи, за да се спре тази процедура, защото тя би могла да бъде спряна. Какво трябва да изпълни в рамките на близките седмица, две три Валентин Захариев, за да сте удовлетворени? Цялата сума ли трябва да издължи към държавата и работниците, има задължения и за електроенергия той.
Трябва да изпълни всички задължения по концесионния договор, които включват както заплатите, така и осигуровки, така и осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, специално работно облекло, всичко, което той към момента не изпълнява и е предписание на Главната инспекция по труда, трябва да бъде изпълнено, за да бъде прекратена тази процедура.
Тоест ако намери пари само за заплатите, които са над 1 млн. лв....
Това не е достатъчно.
Няма да бъде спряна процедурата.
Това не е достатъчно, защото все още ще има неизпълнение на останалите условия в концесионния договор. Но дори при пълно изпълнение и прекратена процедура, концесионерът трябва да е наясно, че държавата много внимателно ще следи тази концесия, всеки месец ще следи за изпълнение на тези клаузи в договора, за да не се случва отново това, на което сме свидетели в момента.
Водят ли се всъщност някакви разговори със собственика, той искал ли е среща с министерството на икономиката, как протича тази комуникация?
Водени са достатъчно разговори. Знаете, че миналата седмица двама министри бяха в рудника в Мадан. Министрите Трайчо Трайков и Тотю Младенов разговаряха с концесионера, той пое ангажимент да плати още в понеделник 60 процента от заплатите. Това не се случи и ние още същия ден стартирахме процедурата, във вторник издадохме писмото и в сряда то бе връчено на концесионера и входирано в деловодството на рудника. Мисля, че мина времето, в което ние можехме да се договаряме и да се опитваме да постигнем някакво споразумение извън тази процедура по прекратяване на концесията.
Всъщност законът или условията в България през последните двадесет години позволяват това да се случва - неизплащани заплати с месеци, дължими осигуровки. Защото този казус не е от месец-два, очевидно проблемите са от отдавна. Доколко и как може да се следи за състоянието на подобни дружества, управляващи концесии и съответно за онова, което правият собствениците?
Тази концесия е приватизационна сделка през 1999 година. Оттогава досега през тези 13 години това не е първият случай, в който този концесионер е имал проблеми с изплащането на концесионни възнаграждения, заплати и осигуровки. Досега не е имало такъв твърд подход, но счетохме, че е крайно време да се подходи с такъв твърд подход.
Тоест той от години закъснява и със заплати, и с концесионни такси?
Да. в случая имаше закъснение и с концесионните възнаграждения. Ние на 23 февруари изпратихме писмо точно по повод закъснение с плащането на концесионното възнаграждение с 14-дневно предупреждение, в което то трябва да се плати. И концесионерът на 6 и 7 март издължи цялото възнаграждение за миналата година. Факт е обаче, че не са платени заплатите и осигуровките.
Самият министър Трайчо Трайков изрази учудването си, че това предприятие е на загуба. Къде е проблемът - на входа, на изхода? Защото се твърди, че няма логика в това. Как стои този казус, свързан с финансите и печалбата, от икономическа гледна точка?
Аз лично не виждам никаква икономическа логика в това, което се случва в това дружество. Според концесионния договор минималното задължение на концесионера е да добива 35 000 тона руда. През последните десет години той е добивал над 100 000 тона руда - три пъти повече от минималното му концесионно задължение, така че очевидно този рудник работи и се добиват сериозни количества руда. Дори от 2002 година досега добитите количества са нараснали с повече от 20 процента - от 105 000 тона през 2002 за миналата година са добити 126 900 тона, което означава, че производството се качва. Проблем би имало, ако през това време, когато се покачва производителността на този рудник, падат цените на металите. Но се случва точно обратното - цените на металите нарастват и то с огромни темпове. През 2002 година оловото е струвало 473 долара на тон, а миналата година струва 2224 - това е пет пъти повече, 500 процента се е вдигнала цената на оловото от 2002 година. При цинка е същата ситуацията: през 2002 година е 788 долара на тон, а през 2011-а - 2063 долара, което означава 400 процента увеличаване на цената за периода.
Той трябва отвсякъде да е на печалба, каква е логиката да...
Аз не виждам логика. Не може производителността ти да се вдигне с над 20 процента, цената на продукцията да се вдигне с между 400 и 500 процента и в същото време да не стигат парите за заплати и осигуровки.
Добре, ама четири години подред този човек е на загуба според това, което сочат колегите като данни за Горубсо-Мадан. Как се случва това, някой се опитва да води умишлено към фалит едно дружество, което е взело тези мини на концесия, или...
Не знам как се случва. Има две възможни причини. Едната може да е лошо управление на дружеството. Има дружества, които въпреки положителната обстановка са на загуба заради лошо управление. Другият вариант е по-лошият - че не е лошо управлението, а се случва нещо друго.
Какво друго би могло да се случва?
Ами нямам представа. Може да се случва завишаване на разходите, така че дружеството да не отчита положителни резултати. Това не е в компетенциите на нашето министерство и дирекцията по концесиите, а е от компетентността на други органи. Но в една частна фирма колко са разходите е решение на собственика на фирмата. Той може да планира и прави разходи, които са повече от приходите. Няма законодателство, което да казва, че не можеш да правиш разходи повече от приходите. Това е пазарна икономика и в нея....
Имате ли информация, той проверяван ли е като дейност, защото е парадоксално това, което се отчита като състояние на дружеството, и онова, което трябва да печели по логиката на добитите и продадени количества.
Едно от първите неща, които аз направих, бе да се обадя в агенцията по приватизация, тъй като това е приватизационна сделка от 1999 година, за да попитам дали са изпълнени ангажиментите по приватизационния договор, свързани с инвестициите, запазване на работните места. Оттам ми казаха, че още през 2004 и 2005 година са приключили всички ангажименти по приватизационния договор, така че концесионерът е направил необходимите инвестиции и задължения. Единствената причина, поради която този договор все още се контролира от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, са определени екологични изисквания, за които срокът е по-дълъг от този за инвестициите. Но концесионерът очевидно е направил необходимите инвестиции. От друга страна, проверих и в дирекцията за подземните богатства дали са спазвани работните програми през годините, защото всяка година концесионерите внасят работни програми в единия орган при нас, които се одобряват и за изпълнението на които впоследствие се следи. Тези работни програми също са изпълнявани, няма неизпълнение на инвестициите по тях.
Кое е по-лошото - ако става въпрос за лош мениджмънт и управление или нещо по-сериозно, което би могло да стои зад мотива да тикаш едно дружество към подобни загуби?
Без значение коя е причината, най-лошото е, че в момента хората са без заплати. Сутринта от стачкуващите се чу, че хората закъсняват с плащането на кредити, издържат ги близките им пенсионери, банките правят компромиси с това да не ги притискат за техните вноски. Това е най-лошото - че хората не могат да задоволят елементарните свои нужди.
И да получат изработеното с труда си в крайна сметка. А какво се случва при хипотеза отнемане на концесията. В какви срокове и как те могат да получат своите заплати, държавата как ще вземе своето?
След стартирането на тази процедура има няколко възможни варианта, които могат да се случат. Единият е концесионерът да намери финансови средства и да плати всичко дължимо към работниците, за да продължи концесията. Другият възможен вариант е той да се споразумее с банка, със стратегически инвеститор, който да помогне в управлението, да поеме правата и задълженията и да започне да развива дружеството, да го направи печелившо. Третият и най-неблагоприятният вариант е да изтече този срок, който вече е 29 дни, да отнемем концесията от този концесионер и да стартираме търг за избор на нов концесионер. Лошото в този вариант е, че ще има един период от време, в който работещите ще останат без възнаграждение и работа.
Докато съдят Валентин Захариев примерно.
Да, докато в същото време си търсят възнагражденията от Валентин Захариев по съдебен път.
Има ли други проблемни концесии в страната? Изобщо този случай знак ли е, че е нужна някаква промяна, която да гарантира по-сериозно защитата на хората, които работят в такива дружества?
Няма други проблемни. Особено що се касае до металните полезни изкопаеми. Благоприятните фактори, свързани с цените на металите, правят всяко едно от другите дружества печелившо и там нямаме проблеми нито със заплатите, нито с инвестициите. Все пак този случай ни накара да се вгледаме по-добре във всички концесионни договори, за да видим дали клаузите в този договор дали ги има и в останалите. Не във всички договори има такава клауза, според която при неплащане на осигуровките от страна на работодателя и на заплатите може да се прекрати концесионният договор. Причината може би се корени в това, че до миналата година три различни министерства отговаряха за концесиите на подземни богатства.
Сега е само вашето.
Да, сега има единен орган в министерството на икономиката, облекчена процедура за бизнеса за предоставяне на тези концесии. Централизиран орган, който не само по-бързо предвижва преписките по издаване на разрешение на концесии, но и осъществява по-добър контрол върху изпълнението на концесионните договори. Изводът, който можем и сме си направили, е, че във всеки договор за концесия оттук нататък трябва да фигурира клауза, която защитава работниците. Въпреки че в България не точно тава е законодателството, което регламентира тези отношения, а по-скоро е трудовото законодателство в страната.
Така или иначе е добре обаче дали на законово или на подзаконово ниво да се разпише това, за да са сигурни всички работещи в подобни дружества, че ще си получават осигуровките.
Точно така. Още една защита на работещите във всеки случай е нещо хубаво, което може да се случи.
Много още може и мисля, че трябва да говорим полезно за концесиите. Но понеже сте тук, използвам случая да ви попитам за казус, за който вие пряко отговаряте - енергийната политика. Много популистки се говори за всичко, което ни чака - от 1 април скок на парното, от 1 юли скача цената на тока. Поскъпването на горивата веднага отключи темата за по-високи цени на основни хранителни продукти. Има ли ресурс държавата да се намесва или пак ще стигнем до проблема, че доходите сериозно изостават като ръст спрямо цената на енергийните ресурси?
Държавата търси механизми, с които да облекчи поскъпването както на горивата, така и на парното и електроенергията. Факт е обаче, че ние не можем като малка икономика да влияем на цената на петролните деривати, на базата на които се определя цената на газа. Разбира се, можем да търсим преговори - и го правим - с Газпром за отстъпка от тази цена. Всичко възможно се прави, надявам се да получим такава отстъпка преди края на март. Факт е обаче, че цените на енергоносителите се покачват значително и това води да съответно покачване на парното. Най-вероятно ще доведе до покачване в цената на парното, както и до поскъпване на електроенергията.
Цената на газа не е единствената причина за поскъпването на електроенергията от 1 юли. Има други обективни причини, поради които ще се наложи такова увеличение на цената на електроенергията. Една от тях са квотите въглеродни емисии, които дружествата трябва да започнат да плащат, по-високият процент зелена енергия, значително повече зелена енергия се произвежда отколкото миналата година. Това са обективни фактори, върху които ние няма как да влияем.
