България и Румъния формират 50% от заразните болести на Европа
България и Румъния формират 50% от заразните болести на Европа / снимка: Sofia Photo Agency, архив
България и Румъния формират 50% от заразните болести на Европа
47321
България и Румъния формират 50% от заразните болести на Европа
  • България и Румъния формират 50% от заразните болести на Европа

Най-старата медицинска институция в България навършва 130 години. Става въпрос за Националния център по заразни и паразитни болести. Учените и лекарите от този център ни казват всяка година какви вируси предстои да дойдат в България, както и за опасностите от епидемии. Един любопитен, но и тревожен факт е, че страната ни заедно с Румъния формират 50% от заразните болести на Европа. Освен това в последните години в България се наблюдава разпространението на нетипични или по-точно казано екзотични вируси. Кои са те и кога да очакваме грипната вълна през този сезон, разговаряхме с държавния главен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.

България и Румъния формират 50% от заразните болести на Европа. За кои заболявания става въпрос?

Да, във всички случаи трябва да уточним, че става въпрос за отделни диагнози, тъй като има случаи, в които при нас е по-ниска заболяемостта от други развити страни. Една такава заболяемост е салмонелоза, вероятно се дължи на други причини - широко използване на месо от птици, отглеждане в големи ферми и т.н. Но по отношение на някои заразни болести, като част от чревните инфекции, ентероколити, дизентерия, хепатит А, някои от паризотизите, най-вече кучешката тения, действително заболяемостта е значително по-различна от средната за Европа. Ние заедно с Румъния в някои случаи, а при някои от диагнозите и Полша, действително формираме една голяма част от общата бройка.

Какво е обяснението на лекарите за това явление?

Комплексно. Както по принцип при заразните болести, те са много социално-детерминирани. Общото ниво на живот, общото ниво на здравна култура, общото ниво на достъпност на медицинско обслужване влияят и върху нивото на заболяванията. При някои от тях има значение имунизациите и степента, която сме постигнали на покритие при населението, но като цяло, тъй като в повечето случаи става въпрос за чревни инфекции, водещо е по-ниската здравна и санитарна култура на част от населението.

Хигиената?

Да, хигиената.

Казахте за ваксинацията, наблюдавате ли в последните години, покрай мнението на някои родители, че трябва да ваксинират децата си, спад при ваксинацията?

Има такава тенденция. Тя преди всичко касае големите градове и една част от високообразованите родители, които наистина се подават на такива влияния, най-вече от различни сайтове в интернет. Но те все още не са такава голяма бройка, че да представляват особен риск. Все още за нас по-голям риск са децата, които поради различни причини нямат общопрактикуващ лекар, не е избран от родителите, или не посещават редовно, когато той ги вика на имунизации. Имам предвид преди всичко ромското население, населението в някои от малките населени места, където няма общопрактикуващи лекари, селско население, планински райони, където изпълнението на имунизационния календар е затруднено.

Казахте, че някои екзотични вируси идват към България, кои са те и дали точно тази атмосфера, за която Вие казвате, не предполага те да се развият до по-голяма степен?

Не само към България, те по принцип вървят на север. Това е общото заключение на Световната здравна организация на колегите от Европейския център за контрол на заболяванията, че благодарение на промените в климата, на все по-дългите периоди с високи температури, засушено лято, създава условие за развитие на по-различен тип преносители, независимо дали говорим за комари, кърлежи, гризачи, което пък променя вида на заразните болести и се появяват някои по-екзотични диагнози. Знаете, преди две години имаше епидемичен взрив от треска Чикунгуня в Северна Италия -нещо, което никога досега не беше срещано извън Тропиците, някои други заболявания като Западнонилски енцефалит, като местни, а не внесени, случаи на малария в Гърция и в Турция показва, че такава тенденция има. За щастие, повечето от тях не се предават по механизма, както чревните болести. Така че нивото на обща хигиена по-малко влияе. Тук някои други начини на работа, на селско стопанство, на отглеждане на животни, влияят повече, но ние имаме предвид и се опитваме да запознаваме колегите в лечебната мрежа, че такива диагнози съществуват, защото, когато са много рядко срещани диагностиката при тях е трудна. Обикновено се развиват тежки форми на заболяването, докато се досети някой, че може да става въпрос за по-рядка диагноза, да търси помощ от специализираните лаборатории, от Центъра за заразни и паразитни болести. За това се опитваме да ги държим информирани.

Кажете ни този сезон какви вируси да очакваме? Наблюдава ли се вече увеличение на заболяемостта?

Част от тях вече са тук. Минаха две-три вълни на респираторни инфекции и в момента има един подем, макар и не много силен, на респираторни инфекции, засягащи по-ниската възраст. Доста деца имат оплаквания от респираторни и типичните за сезона инфекции, които не са грип, тъй като изследванията, които правим до момента не потвърждават грипна активност, а и като клинично протичане, те не приличат на грип. По-скоро са с прояви на горно-дихателните пътища - запушен нос, болящо гърло, по-рядко кашлица, понякога и пневмонии. Но пак казвам, че това не е грип, защото грипът все още не е дошъл, не само при нас, а и в Европа. Следим непрекъснато развитието и циркулацията на вирусите. Най-вероятно ще се срещнем и с него, но през декември или януари.