Интервю

Буш: Пресата създава представата за съперничество с Русия

1 юни 2007 23:30

В навечерието на своето посещение в България президентът на САЩ Джордж Буш даде интервю за Българската национална телевизия, в което отговаря на въпроси по актуални теми, сред които тези за обстановката в Ирак, отношенията Вашингтон–Москва, както и за очакванията си, свързани с изхода от делото срещу българските медици в Либия.

Г-н президент, кого искате да видят българите? Взискателен лидер на суперсила, съюзник, приятел? Човек, от когото се страхуват, или когото обичат?

Хубав въпрос. Искам да видят човек, който уважава народа на България и цени българския принос за света. Човек, който разбира колко труден е преходът от една форма на управление към демокрацията. Човек, който представлява нация от почтени и състрадателни хора. Често казвам, че в Америка хората задължително уважават президентството, а понякога харесват и президента. Взех някои трудни решения, знаете. Осъзнавам това. Представлявам страна, която е истински и искрено загрижена за човечеството. Нося дух на приятелство с България и народа й.

Да, България е ваш съюзник и в нея се разполагат 3 съвместни военни бази. Но какво получава България в замяна?

Първо, получавате добър приятел. А не мисля, че приятелите взимат решенията си само на принципа на изгодата. Отношенията ни се развиват и вървят нагоре. Предполагам, че България е взела решението си преди всичко, защото това е в неин интерес. Това е логиката на разсъждение на суверенната нация, тя казва: "Това е в мой интерес!". Второ, въпросът за сигурността е важен. Едно от предимствата на добрите отношения със Съединените щати е, че ние държим на думата си. Трябва да държим на думата си и ще държим на думата си, докато аз съм президент, обещавам Ви! И се надявам, че вашите граждани ще почувстват сигурността, която носят отношенията със САЩ и другите държави в нашия мощен отбранителен съюз.

Г-н президент, ние значи ставаме да воюваме до вас.

Да.

Защо тогава не ставаме да влизаме свободно, без визи в Съединените щати? Толкова ли сме опасни?

Не. Ето това е хубав въпрос! Чуйте, Вие не сте първият, който задава този въпрос по такъв начин. Искам Вие и вашият народ да знаете следното: разбирам, че тук има противоречие. От една страна, вие сте силен съюзник, а други американски съюзници биват третирани по различен начин. Темата е трудна, защото трябва да мине през Конгреса. Ние работим в много близко сътрудничество с правителствата, както и с нашия Конгрес, за да намерим задоволително решение. Съжалявам, че ни отне толкова време. Зная, че това изнервя. Знaя също така, че противоречие има, не мога да отрека. Единственото нещо, което може да се направи, е системата да проработи по-добре. Ние, тук в Америка, водим много сериозен дебат за имиграцията. Той е свързан по някакъв начин с тази тема. Надявам се да разрешим много от тези въпроси това лято.

За Ирак. Там загинаха български цивилни и военни. Затова е редно да ви попитам: Признавате ли, че сбъркахте някъде с Ирак?

Първо, искам да се обърна към българската майка, баща, съпруга или съпруг: приемете нашите най-дълбоки съболезнования за Вашите близки! Сблъсквам се с тази болка, причинена от смъртта, в Америка. Едно от моите задължения, като човека, взел решението за изпращане на войските, е естествено да утеша близките на загиналите. Това, честно казано, е най-мъчителната част от моите функции. Да зная, че мое решение е причинило загубата на нечие дете. На тези родители казвам следното и искам да го споделя и с българските семейства на загинали: първо, каузата беше благородна и нужна, заради мира. Второ, решен съм да помогна на това иракско правителство да успее. Мисля, че след 50-ина години хората ще погледнат назад и ще си кажат: "О, разбираме защо са го направили. Защото демокрацията и свободата родиха мир." И трето, няма да позволя политическите съображения да попречат на вземането на важни решения и на изпълнението на мисията. Няма да позволим загубата на техните близки да остане напразна. Иначе, може да погледнете назад към всяка война - сигурно някои тактически въпроси са могли да бъдат решени другояче. Но стратегическото решение Саддам Хюсеин да бъде отстранен беше правилно.

Изостря се вашето съперничество с Русия навсякъде, а и в нашия регион. Къде е България във всичко това? Сами ли сме в играта на суперсилите?

Тук има нещо интересно. Мисля, че пресата иска да създаде представата за някакво голямо съперничество с Русия. Не виждам нещата така.

Защо?

Първо, защото Студената война свърши. Не гледам на Русия като на враг и имам добри отношения с Владимир Путин. Ще продължа по този път. Това не означава, че съм съгласен с него по всеки въпрос. И мисля, че и той не е съгласен с мен. Последните искри прехвръкнаха около въпроса дали да изграждаме противоракетен щит заедно с нашите съюзници, или не. За тази цел изпратих Боб Гейтс, секретарят по отбраната, да се види с Владимир Путин и да му предаде моето послание. Казах му го наскоро и лично: "Ние нямаме какво да крием. Ако искате и Вие да се присъедините, ще Ви приветстваме с "добре дошли". Вие не сте ни враг. Не се опитваме да изолираме Русия. Това, което се опитваме да направим, е да защитим себе си, нашите съюзници и приятели, от някой разбойнически режим, въоръжен с ракети - една реалистична възможност." Казах също: "Защо не изпратите Вашите генерали, Ваши хора в Съединените щати? Ние ще Ви покажем нашите системи. Ще бъдем напълно прозрачни." Мисля, че е важно българските граждани да знаят, че в лицето на Съединените щати те имат голям приятел. Също така, полагам усилия за успокояване на реториката. Не смятам, че има военна заплаха за България, но ако се появи - имате приятел, който да ви помогне. Второ, важно е българите да знаят, че ако сметна, че Русия не е права, отношения ни са такива, че мога да обясня това съвсем ясно. И не се страхувам да го направя, между другото. Но има и области, в които с Русия можем да работим.

Вие вече подкрепихте българските медицински сестри, затворени в Либия.

Да.

Продължавате ли да ги подкрепяте? И очаквате ли положителен изход?

Да. Със сигурност вярвам. Всичко това е болезнено – не само за семействата на българските медицински сестри, но и за целия български народ. Обадих се на вашия президент преди време и му казах: "Ние сме твърдо решени да помогнем не само за подкрепа на сестрите, но и за освобождаването им". Това е позицията на САЩ. Изпратихме това послание много ясно на либийското правителство. Както научих - и Тони Блеър е повдигнал въпроса по време на посещението си там. Решени сме. Вярвам, че този трагичен, болезнен случай ще бъде разрешен скоро по начин, задоволителен за българския народ.

Накрая, да се върнем към това, как ще се представите пред българските граждани. Знае се, че държите на убежденията и ценностите. Но можете ли да си признавате грешките? Какъв човек сте?

Ако се опитвате да кажете, че направих грешка, като прогоних Ал Кайда от Афганистан, това съвършено не е вярно. Свалянето на Саддам Хюсеин също беше правилно. Трябва да разберете – решенията, които взимам, се основават преди всичко на интересите на Съединените щати. Ние бяхме нападнати. 3000 наши граждани загинаха. Това се отрази върху мисленето ни. И аз ще продължа да взимам решения, които правят страната ни сигурна. Ето, аз идвам в България. Благодарен съм за гостоприемството. Благодарен съм за приятелството ви. Нося великия дух на Америка. Чуйте, аз представлявам велика страна, защото и народът ни е велик. Нашите хора работят здраво, те са почтени, честни, състрадателни. Те високо ценят свободата и аз съм истински горд да бъда техен президент.

Русия пресата създава представата съперничество