Все още кризата не се отразява на БДЖ, но големият проблем пред железниците си остава, а това е липсата на инвестиции. Това каза в предаването „Дарик кафе” Петър Бунев, председател на Синдиката на железничарите към КНСБ. Товарните превози са намалели с 20 на сто призна Бунев, но по думите му "не е дошъл края на света". Той допълни, че при питническите превози се наблюдава ръст на пътникопотока.
Бунев допълни, че преговорите между синдикатите и Министерството на транспорта продължават, но все още остава опасността от съкращения в железниците. Според него има решения, така че хората да не отиват на улицата и по думите му, част от ресурса на системата, който излиза извън нея, може да бъде насочен навътре. Например ремонтите, каза Бунев и допълни: Имаме капацитета и възможностите част от ремонтите да се зъвръшват от нашите хора, ресурсът да отива при тях и те да не остават на улицата. Колко са служителите на БДЖ в момента и колко са застрашени от съкращаване според вашите данни? Служителите на БДЖ общо в двете компании – БДЖ и НК „Железопътна инфраструктура”, е 33 000 души. В момента наистина се готви антикризисен план, но още сметките не са направени какъв ще бъде ефектът. Железницата е функция на икономиката, а виждаме какво става там. Наистина е намалено производството и имаме по-малко работа по отношение на товарните превози. В пътническите превози обаче не се наблюдава подобна тенденция. Даже мога да кажа, че имаме леко увеличение на превозените пътници. Знаем за комбината „Кремиковци”, който е ваш основен клиент. Проблемът за товарните превози ли е? Проблемът се очертава в товарните превози и то от намаления обем работа. Но пък не е чак толкова много намалял. Вярно, 20 на сто не са малко, но не е дошъл краят на света. Вашите очаквания? Все пак синдикатите трябва да имат непрекъснати наблюдения. Предполагам и че сте в преговори с министъра на транспорта. Ние не искаме да водим преговори. И вчера имахме преговори с управителя на Товарни превози. Това е много болезнен въпрос за синдикатите и по принцип за хората, защото освобождаването на служители от работа е много неприятен момент. И знаем каква е ситуацията: няма човек от железниците, който да не е теглил заем. Въпросът е можем ли да намерим решение, така че да не се стига до изхвърляне на хора на улицата. И аз мисля, че има и такива решения. Тоест вие не сте в особено добър диалог с ръководството на компанията и министерството? Не, диалог има. Проблемът е, че те наистина искат да направят нещо, но нормалното беше в този момент да седнем заедно и да помислим върху проблемите и как можем да минимизираме явлението криза. Кое е болното място на БДЖ? Болното място е инфраструктурата и по-конкретно липсата на инвестиции. Това е най-големият проблем на железниците и той не е от сега, а е от повече от 20 години, независимо че през последните има напредък в това отношение. Има напредък, но не е достатъчно и трябва да се направи още. Според транспортното министерство догодина ще бъдат отпуснати 50 млн. лв. за ремонт на жп релсите и за нови вагони. Тези стигат ли като стратегическа инвестиция или трябват много повече? Това е капка в морето, ако говорим за железниците. Много пъти сме показвали какво значи инвестиция, защото все пак трябва да се сравняваме с останалите страни от ЕС, със съседите. Само гарата в Берлин струва 1 млрд. евро. 50 млн. лв. са точно 10 мотриси. Г-н Бунев, имат ли синдикатите готов план да поискат социален пакет за евентуално съкратени служители? Вчера категорично заявихме, че е нормално да се търсят комплексни мерки за тези хора, които евентуално може би ще се наложи… Казвам „може би”, защото може и да не се наложи. Има и вътрешни резерви, които искахме да споделим. Предполагам, че в най-скоро време ще споделим и тези възможности – да насочим ресурса навътре в системата, а не да излиза извън системата. Например ремонти. Имаме капацитета и възможностите част от ремонтите да се правят от нашите хора, и този ресурс, който отива навън, да се ползва от нашите хора и те да не отиват на улицата. В момента можем ли да говорим за криза в БДЖ? Вижте, БДЖ е в криза повече от 20 години. Просто в момента е малко по-засилена кризата, но БДЖ отдавна е в криза. И тя е породена от много неща и най-вече от липсата на инвестиции и проумяването, че държавата трябва да е партньор на железницата. Проумя се сега, остава да се осъществи. Отново ще ви попитам, продължава ли диалогът? Имате ли настройка от другата страна да говорите за проблемите на железниците и за заетостта на хората? Смея да твърдя, че диалог има и с министър Мутафчиев, и с генералния изпълнителен директор на НКЖИ и БДЖ. Диалог има, но в момента те си правят техните разчети. Предполагам, че ще бъдем поканени още тези дни да разговаряме по тези въпроси. Не малко хора са заети в железниците – над 30000 човека, да не говорим за семействата и хората, които са свързани. Отделно имате и силен лост в ръцете си, ако се стигне дотам. Вие можете да въздействате сериозно на икономиката, ако решите да спрете влаковете в знак на протест. В момента смятам, че ние имаме нужда от обединяване на усилията. В една криза имаме нужда от обединяване, да седнем заедно да намерим общи решения. Но пък в крайна сметка има и един друг момент: ако не искат да седнем да намерим общи решения, няма да имаме друг начин освен да покажем, че имаме силата.
