Преди два дни на тържество по случай Националния ни празник 3-ти март се стигнало до скандал между посланик Георги Димитров и зам. военния министър Августина Цветкова по време на официалното й посещение в Сърбия.
Посланикът уредил среща на Цветкова със сръбския министър на отбраната Драган Шутановац. Тя обаче му заявила, че той няма да я придружи на срещата, както е по програма.
Посланикът съобщи за ситуацията във Facebook и определи случая като нарушение на дипломатическия протокол.
В отговор от външното министерство му е било наредено в кратък срок да освободи резиденцията в Белград.
Георги Димитров беше в списъка на външно с посланици за отзоваване заради агентурно минало. Първанов отказа да подпише указите за освобождаването им, но Плевнелиев направи това.
Августина Цветкова не беше открита за коментар.
Ето какво разказа Георги Димитров за Дарик.
Самият случай не е нещо изключително. Скандал между мен и зам.-министър Цветкова не е имало. При нейното посещение тя имаше договорена среща с министъра на отбраната на Сърбия. За тази среща беше заявено много преди това, че ще участвам и аз, както винаги е било при всякакви посещения, при всякакви срещи със сръбски министри. Това не е нещо, което е извън обичайната практика. Да не говорим, че със самия министър на отбраната на Сърбия винаги сме поддържали много коректни и добри отношения. Тази среща беше договорена и се знаеше и от сръбска, и от българска страна, че съм заявен да участвам. Августина Цветкова реши да отиде на срещата без мен, като това ми го съобщи в последния момент, по малко некоректен начин, пред други колеги. Един вид ми даде нареждане да не отивам на срещата, което не е коректно както спрямо мен, така и спрямо сръбските колеги. Това ми даде основание да сигнализирам веднага за случая в двете министерства, както и в кабинетите на премиера, и на президента, и разбира се, обърнах се и към някои медии. Това провокира една реакция, която доведе до това, което знаете. Не става въпрос за скандал, да сме влизали в пререкания, няма нищо такова.
Историята е стара. На мен ми е изтекъл нормалният срок за престой в Сърбия като посланик, няма никаква драма и никакъв проблем да се прибера в България. Само че в един етап министър Младенов реши, че може да ни прекрати мандатите със своя заповед, без да чака Указ на президента на Републиката, което беше атакувано от нас в съда. И Върховният административен съд постанови на първа инстанция, че той няма такива правомощия, тъй като законът ясно казва, че такава заповед се издава въз основа на Указ на президента. Сега вече има указ на президента Плевнелиев, който е от 10 февруари. Нищо не пречеше на външно министерство, съответно на неговия ръководител, на базата на този указ от 10 февруари, ако искаше още на 11 февруари да издадат такава заповед. Той не издава тази заповед по простата причина, че се позовава на онази заповед от 20 септември, която е обект на съдебен спор и която на първа инстанция съдът постанови, че не е валидна, а външно министерство в момента я обжалва. Това е цялата история, и това само ускори нещата. Няма кой знае каква интрига тук, просто има едно последователно за мен пренебрежение към законовия ред в страната от някои хора, които мислят, че могат да се поставят над законите. Това е основният проблем за мен, а не, че аз се връщам. Отдавна вече беше време да се връщам. Всяко нещо и в нашата професия си има начало и край. Това не е някаква драма.
По този начин ли сте очаквали да се разделите с Белград?
Аз очаквах малко по-зряло и политически отговорно поведение, а не действия от рода на: напусни резиденцията, няма да ти пращаме шофьор, няма да ти плащаме заплата. Това са едни такива дребни за мен реакции, които не виждам защо трябваше да се стига до тях. Ако се спазваше законът, този въпрос с моето връщане отдавна можеше да бъде решен. Той можеше да бъде решен преди повече от една година.
От вашия профил във Facebook научихме за развръзката, където емоционално, може би, казвате, че няма държава?
Когато се изнасят някакви вътрешни проблеми по този начин пред чуждите партньори, това не говори добре за нито една държава. Аз се извинявам, че правя такива обобщения, но не може след като си обявил посланика си, който все още е в тази държава, всеки го приема - и домакините, и партньорите от чужди посолства, като посланик на България, докато не приключи процедурата по неговото заминаване, а аз ви казах как трябва да изглежда тя. Не може по този начин да се злепоставя. Искайки да злепоставиш едно определено лице, злепоставяш държавата. В крайна сметка в резултат на такива скандали в съзнанието на хората, които са наши партньори, няма да е моето име или името на някой зам.-министър, или министър, в съзнанието на хората ще е, че в българската дипломатическа служба става нещо нередно. Мен, който е искал персонално да ме опознае, да ме запомни в Сърбия, е имал достатъчно време за шест години и аз мисля, че отношението към мен показва една добра оценка за това, което съм вършил през това време.
Имаше ли реакции от страна на сръбския министър на отбраната на липсата ви на тази среща?
В крайна сметка аз не бях на тази среща, не съм присъствал там и не мога да кажа. В някой момент ще намеря начин да го попитам. Нека да отшуми малко този въпрос, да се свали емоцията и тогава ще се опитам да разбера какво точно е станало. Аз не отидох на срещата, защото прецених, че рискуваме да предизвикаме пред очите на домакините още по-голям скандал, защото аз имах при потвърдена среща две възможности: или да се явя в приемната в уречения час, където той ме очаква; или да му се обадя преди това по телефона и да му обясня ситуацията, което прецених да не правя.
Зам.-министър Цветкова когато ви каза, че предпочита да не присъствате на срещата, казахте, че е имало и други хора. Пред кои хора стана този разговор?
Да не персонализираме. Имаше колеги от посолството, които бяха около нас. Това беше на приема по случай Националният празник на България. Освен това тя се опита да се държи по един начин, който е недопустим. Тя не ми е началник, за да разпорежда на какви срещи аз ще ходя, и тя това го знае много добре. Освен това тя би трябвало предварително като тръгва да знае, че аз съм заявен за тази среща. Ако по някаква причина не си е прочела програмата, го оставам без коментар.
Прекрачихте ли границата?
В буквален или преносен смисъл е въпросът? Прекрачих границата, в България съм.
И в двата смисъла ви питам?
Аз съм си вече в България, както ми беше наредено от министъра на външните работи. В отношенията си, в разговора си с Августина Цветкова не съм прекрачил абсолютно никакви граници, което го твърдя категорично. Не съм прекрачвал никакви граници. Не отидох там, където бях очакван, за да не се задълбочи този неприятен случай. Аз не виждам какви граници съм прекрачил.
