През тази година ще се почувства лек икономически растеж, но за съжаление той няма да създава нови работни места, като безработицата официално ще бъде както и през миналата година около 13 на сто, а неофициалната 20 или малко над 20 на сто. Това коментира в интервю за Дарик бившият управител на НОИ проф. Йордан Христосков. Като възможна полезна стъпка той посочи подобряване на събираемостта на данъците и на осигуровките. Проф. Христосков припомни, че той е бил сред противниците на „плосък данък”.
Емигрантите, които напускат страната, ще пренесат един ден осигурителните си права в България, когато се върнат - така ние ще харчим по-малко за пенсии и това ще е плюс, защото ще има трансфер на пари в България, но на нас тези хора са ни нужни сега като кадри, коментира още Йордан Христосков. По повод демографската криза той коментира, че не е песимист за България като територия, защото тук могат да живеят между 12 и 15 млн. души, стига обаче българите да преодолеят много стереотипи, свързани с отношението им към чужденците.
В началото на годината по традиция се правят прогнози. Вашите очаквания какви са, как ще я караме от социално-икономическа гледна точка тази година?
Малко по-оптимистично съм настроен от гледна точка на това, че като че ли вече сме стигнали дъното и не копаем, а пълзим по него. Мисля, че 2014-а ще е годината, в която ще се опитаме да се оттласнем от дъното. Но не е толкова кризата онова, което ни спъва, а по-скоро недоверието, което има в обществото. Това е лошото, което кара хората да се въздържат от всякаква икономическа инициатива, прави банките предпазливи към всеки един проект и с основание, разбира се, защото това не са пари на банките, а на спестителите. Но да се надяваме, че недоверието и несигурността ще се преодолеят и ще започнем да се съживяваме. Това е в икономически и социален план. Моите прогнози са, че в политически план ще продължаваме да затъваме, докато не намерим най-добрата формула на общественото съгласие. Не на консенсус, но поне на съгласие по ключови теми.
Все повече хора говорят за нуждата от това, а то не се случва.
То не е задължително и даже е лошо, ако бъде постигнато единомислие в политически план, защото тогава няма да има диалектика, няма да има развитие и ще се върнем към тоталитаризма. Но поне по ключови теми да постигнем съгласие и да вървим напред, защото нито Европа, нито останалият свят ни чака. Ние просто изоставаме.
При това ясно и видимо изоставане да очакваме ли растеж отвъд статистическата грешка, грубо казано?
Мисля, че ще се почувства лек растеж, но за съжаление той няма да бъде създаващ работни места. По-скоро по линия на износа, на експортни отрасли, които са по принцип по-конкурентоспособни, но те са и по-високо технологични и едва ли ще създадат нови работни места. Смятам, че официалната безработица ще остане в рамките на 13 на сто, а неофициалната - близо 20 и дори над 20 процента. Хубави неща могат да се очакват в някаква степен от националния план за заетостта, където за младежите могат да бъдат намерени добри форми на временна заетост, но временна в смисъл на даваща възможност не просто да вършат нещо, а за преход към постоянно работно място, високо продуктивно работно място и да спре този поток от млади хора към Терминал 2.
Да, един много сериозен проблем. Дано някакво оживление се получи поне на пазара на труда за младите с тези залагани в няколко посоки мерки. Преди дни социалният министър Хасан Адемов предупреди по повод вече станалите постоянни дискусии за ранното пенсиониране, че ако продължим по тази плоскост, скоро и тези, иначе ниски по размер пенсии трудно ще бъдат плащани. До къде я докарахме?
Така е. Доктор Адемов е невероятен специалист в областта на социалното осигуряване и въобще социалната политика. Този пост му се полагаше по право. Той беше два мандата председател на социалната комисия, човек, който, както се казва, пред очите ми е израснал от обикновен народен представител до министър на високо професионално ниво. Проблемът е, че всички сме се съсредоточили в социалното осигуряване и в частност в пенсионната система върху това как да ограничим броя на пенсионерите и как да ограничим разходите за пенсии или поне да спрем тяхното нарастване. В момента сме на малко под 10 на сто от БВП разходи за пенсии, докато средното за Европа е около 12 на сто. Тоест ние не сме прекрачили някакви граници, но ако продължаваме така наистина специално за това министърът предупреждава. Но трябва да съсредоточим вниманието си върху приходната част в социалното осигуряване. Всъщност там е проблемът, защото се намаляваха осигурителните вноски, без да се поставят всякакви условия, заедно с данъците, като се повтаряше механично, че това ще доведе до съживяване на бизнеса, конкурентоспособност, изсветляване на икономиката и така нататък - неща, които не се случиха. За съжаление даже аз бих направил още една крачка напред към либералните икономисти да хвърля техните камъни обратно към тях - всъщност прекаленото намаляване на данъците в България и намаляването на осигурителните вноски и евтината работна сила се връщат към тях, защото заради това бизнеси, които в една нормална пазарна среда биха загинали, продължават да съществуват за това, че не си плащат данъците и осигуровките, работниците ги кредитират с труд - знаете проблема с неизплатените заплати. И незагиването на тези бизнеси не дава възможност на други, които са по-конкурентоспособни, да заемат тяхното място. В икономиката няма празно място както навсякъде в природата. Ако тези бизнеси бяха загинали, сигурен съм, че или чуждестранни, или български инвеститори, които са много по-добри в този сектор, биха развили нови работни места вместо това мъчително съществуване в резултат на това, че данъците и осигуровките са ниски.
Кретат някакви фирми, не плащат.
Те кретат, но виждате какъв е резултатът. Така че трябва да се замислим над това. Аз също съм с либерални разбирания за икономиката, но това не означава, че трябва да стигаме до крайности.
Реформа или крах на пенсионната система - подобен анализ четох на страниците на „Труд”. Мисля, че автор беше Георги Петров. Кога политиците ще осъзнаят нуждата от радикални действия, изчиствайки максимално популизма от темата?
Аз не съм чел този материал, но ако това е проф. Георги Петров, аз много го уважавам, той е бил мой преподавател по финанси. Ако трябва да съм по-точен, реформата трябва да продължи. Но тя трябва да има ясни цели - какво искаме да постигнем, къде се намираме и къде искаме да отидем. За съжаление, в момента е трудно да кажем къде се намираме на базата на тези най-обикновени човешки сетива - ако гледаме размера на пенсията, ако гледаме дали ще се вдига или не възрастта. Професионален анализ показва, че от 2000 до 2003-та, максимум до 2005 г. имаме много добър напредък в пенсионната реформа и след това регрес. Регресът се изразява в това, че социалното осигуряване и в частност пенсионната система бе натоварена да решава греховете на други системи - това, което и д-р Адемов каза - реформата в полицията, армията, включително и политическите чистки се изразиха в това "дай да ги изгоним в пенсия, пък да сложим нашите хора". Реформите и трансформирането на тежките добивни отрасли отново с ранно пенсиониране, бизнесът, в това число земеделието да бъдат на облекчен режим. В момента вноските, които дори по-скоро не плаща един земеделски производител му гарантират пенсия около 40-50 лева. Знаете, че минималната пенсия ще стане 154,53 лева от 1 юли.
Три пъти по-малко.
Нито земеделието провървя, нито хората имат възможности за по-голяма пенсия. Така че ако си дадем отговора на базата на професионален анализ къде сме, можем да набележим стъпките за продължаване на реформата. Същото важи за така наречените капиталови пенсионни фондове. Напоследък те са обругавани от хора, които нищо не разбират. Включително се говори, че едва ли не парите ги няма там, че това са пирамиди. Всъщност тези около 6,5 млрд. лв. са по индивидуалните сметки на хората. Инструментите, в които тези пари са инвестирани, в това число ДЦК, депозити в банките, общински облигации, корпоративни акции и облигации, всъщност се съхраняват в банката попечител, те са там. Друг е въпросът, че понякога оценката на тези активи е по-ниска, друг път - по-висока. Но ето, това е нещо добро, което е направено. То се обругава. Там трябва да си зададем въпроса ще продължим ли да увеличаваме вноските. Въпросът със събираемостта също. Защото скоро правих един анализ на така наречените професионални фондове и се оказа, че хората, които са се пенсионирали и са върнали парите в НОИ, получават максимална пенсия, което означава, че са се осигурявали на максималния или на много висок доход, а същевременно в техните индивидуални сметки понякога има твърде малко пари, заради това, че тези пари не са събрани, не са платени от техните работодатели, защото там изцяло вноската е за сметка на работодателя. Ето такъв обективен анализ трябва да се направи какво да правим напред.
Страх ги е политиците на този етап да говорят за ръст на вноски.
Трябва да се говори. Същото е и за данъците. Виждате какво стана с предложението за данък „богатство”. Това не е данък „богатство”. Станишев бърка понятията или неволно… Защото става въпрос за по-високи доходи…
Предлагаше се първоначално 4500 лева да бъде този праг.
Да, но това е данък върху текущите доходи в рамките на годината. Данък богатство е данък върху онова, което си натрупал към даден момент и обикновено е еднократен данък, докато тук става въпрос за възстановяване на прогресивното подоходно облагане
Ваша теза е и преди предсрочните избори препоръчахте на депутатите да мислят в тази посока - да се върне прогресивното подоходно облагане.
Аз категорично бях против въвеждането на така наречения плосък данък, тоест пропорционалния данък с плоска ставка. Защо? Не просто защото повечето страни са с такъв данък, а дори там, където има пропорционален данък, той е по-висок отколкото е в България. Русия е пред нас с 13 на сто и нагоре са всички, които дори имат плосък данък, те са от порядъка на 15-18-20%. Този прогресивен данък има и своята теоретична обосновка.
По-справедливо ли ще бъде това?
И в теорията тези неща са изяснени. Прогресивният данък може да бъде обяснен по два начина. Единият е теорията за икономическата мощ - че когато увеличаваш данъчната ставка за доходите в по-високата част, това са хора, които могат благодарение на своите знания и умения, на възможността да имат доходи, включително и от собственост, да компенсират онова, което им отнемаш. Т.е. премахването на необлагаемия минимум означава, че вземаме от залъка на човека. А прогресивното подоходно облагане означава, че отнемаш от яхтата на човека. В социален план нещата са ясни. Другото обяснение е, че ако имаме двама души и единият е с 10 000 лева годишен доход, а другият със 100 000 лева, съотношението на техните доходи е 1:10. Но ако и двамата е нуждаят от 6000 лева, за да могат да съществуват и оставиш тези 6000 лева необлагаеми, значи онова, което можеш да обложиш на човека с 10 000 лева са 4000 лева, а онова, което можеш да обложиш на човека със 100 000 лева, са 94 000 лева и тогава съотношението между 4000 и 94 000 лева става повече от 1:20. Т.е. този със 100 000 лева е много по-богат и това обяснява въвеждането на прогресивното подоходно облагане. И някой ако ме слуша, ще каже „Този е комунист”. Тези неща ги е казал проф. Петко Стоянов, който е бил интерниран от комунистите в Лом и там е писал книгата си „Основни начала на финансовата наука”.
Въпросът е в тази ситуация, в която е страната, очевидно е, че ще тече политическа дискусия и в рамките на самата управляваща коалиция. ДПС са на коренно различно мнениe, изобщо не се знае съдбата на тази идея за въвеждане на прогресивно подоходно облагане - от 2015-а или след това. С днешна дата кое би било по-полезно за работещия българин?
С днешна дата полезното, което може да бъде направено, е да се подобри събираемостта. Там има много големи резерви. Никой не казва колко са просрочените задължения и като данъци, и като осигурителни вноски. Непрекъснато се чуват най-различни числа от порядъка на 2 млрд., 4 млрд., за осигурителните вноски между 500 млн. и 1,5 млрд., като тук включвам и здравното осигуряване. Никой дори в момента не обяснява с това отпадане на задълженията поради давност, колко ще загуби хазната, социалното осигуряване и здравната каса. Дори погледнете абсурда - тъй като агенцията по приходите не знае колко са тези задължения, които трябва да отпаднат поради давност - те не могат да бъдат събрани, - кара хората да подават декларация и да кажат колко дължат, за да бъдат заличени тези задължения по давност. Би трябвало да се знае колко са.
Защо е тази пасивност?
Не искам по никакъв начин да обвинявам хората в НАП, особено тези, които са ръководители на средно и по-ниско ниво и обикновените служители там, защото те изпълняват това, което им се нареди. Но и тази агенция, и митниците са политизирани. Спомнете си как се установяваха задължения и как се правеха ревизии година преди това: облитаха се със самолети някакви резиденции. Нещо да е станало? Целенасочени ревизии - „Този е наш, ще го ревизираме, този не”.
Така няма да напълним хазната.
Ако се попадне на тефтерче на шефа на митниците по подобие на тефтерчето на Филип Златанов, значи нямате представа… Това „Ало, Ваньо” е едно нищо. Така че проблемът е в събираемостта. Поне с това да си помогнем - да имаме повече приходи, и от там ще може държавата да се яви вече не на базата на свиване на държавните разходи, а като един от потребителите на услуги, поръчки или да подпомага икономиката. Защото са общоизвестни четирите линии, по които може да се прави икономически растеж: потреблението на населението - ние сме го свили; потреблението на държавата, инвестициите и салдото внос-износ. Това са четирите линии, по които може да има икономически растеж.
През последната година много активно течеше антибългарска кампания на Острова. Успокоявайки германците и британците за техните трудови пазари, не се ли успиваме за щетата, която се нанася на самата България - българите, които ще решат да потеглят в идните месеци натам?
Загубата е много по-голяма за България. Едва ли ще има толкова много хора, които ще отидат да разчитат само на системата за социално подпомагане във Великобритания. Първо, тя не е толкова щедра. Те харчат много по-малко пари за социални цели. Това не означава, че хората там са бедни, а защото имат друга система на база на лични спестявания под най-различна форма - пенсионни фондове, застраховки и така нататък. Загубата ще бъде от това, че интелигентни и способни хора в България ще отидат и нашите разходи и инвестиции в образование ще се реализират там. В края на краищата поради това, че сме в ЕС, поради това, че в европейската икономическа общност действа регламент за пренос на осигурителни права, тези хора ще пренесат осигурителните си права в България и ние ще харчим по-малко за пенсии, защото голяма част от техните пенсии ще бъдат определени от осигурителния стаж и права, които имат в онези държави, където пребивават в момента. Това ще бъде плюс. Ще има трансфер, положително салдо на пари в България. Но на нас тези хора са ни нужни сега, тук. Това са инициативни хора, които биха създали работните места. Ние имаме сериозна нужда от подмяна на мениджмънта в бизнес сферата. От чисто статистическа гледна точка имаме функциониращо пазарно стопанство, защото над 80 на сто от икономиката е в частни ръце, но от гледна точка на мениджмънта и неговите качества сме изключително зле. По политически и всякакви други причини случайни хора станаха предприемачи с манталитета си на чорбаджии и така нататък. Трябва да сменим мениджмънта, а това може да стане само с млади хора. Включително и такива, които са натрупали опит. А за това пък трябва да се подобри политическата среда.
Много се коментираше тези дни демографската криза, която някои наричат катастрофа и колапс. има ли прости рецепти и защо масово политическата класа през последните две десетилетия бяга от тази тема?
Тя е неудобна за тях и затова бягат. Пък и много често вината за тази негативна демографска картина, особено за емиграцията, пък и за имиграцията, ако щете, вината е в политиците. Защото ние нямаме никаква имиграционна политика, тоест да привлечем население, в това число от диаспора, която е близка, направо българи да привлечем, а защо ни и украинци, руснаци, те минаха транзит от тук и заминаха в Америка, хора с висок потенциал. Затова политиците отбягват темата. Аз не съм песимист за България като територия, на която има възможност да живее население от порядъка на 12 дори 15 млн. души. А ние имаме ресурси за това, защото България по територия въобще не е малка, но трябва да преодолеем много стереотипи, свързани с отношението към чуждия. Просто трябва да се примирим с това, че не може само българи да живеят и само българите да броим и да казваме „населението на България намалява”. Само че за това е нужно много време.
