Вероятно на кредитополучатели им се е случвало да установят, че лихвата по потребителския или ипотечния им заем е различна от тази, която очакват. В редки случаи тя е в полза на потребителя, но в повечето е по-висока, което веднага оскъпява кредита. Мотивите на банката за тези промени обаче не стават ясни, а се обосновават с твърде широки понятия като „промяна в пазарните условия или в икономическата ситуация в страната". Пред Дарик председателят на Комисията за защита на потребителите Веселин Златев заяви, че друга основна „неправота", прилагана от банките, е да изискат предсрочно изплащане на кредит или да поискат по-голямо обезпечение, от това, за което са се договорили с кредитополучателите си. Златев допълни, че при небанковите кредитни институции т. нар. условия, които поставят в неравноправно положение клиента, са доста повече. Ето какво още каза пред Дарик той:
Онова, което констатирахме при извършения анализ, се свежда до няколко общи положения. Първото от тях е свързано с оплакванията, които имахме от гражданите и констатираната наличност на банката едностранно да променя и в двете посоки - и във възходяща, и в низходяща градация, размера на лихвения процент. Направихме препоръка, с която на практика задължихме банките да обективират своите виждания при увеличението на лихвения процент и да посочат ясни и обективни критерии, които да не зависят едностранно от преценката на банката и които да са сравними за един среднограмотен потребител.
Коментирахме и въпросите, свързани с възможността на банката също така едностранно да обявява съответни кредити за предсрочно изискуеми при промяна на икономическата конюнктура. Твърде общо казано, твърде непрозрачно и неприемливо от страна на кредотополучателя, защото понякога и някое несъществено условие би могло да се изтълкува от банката като основание за подобно действие. Тоест онези нясноти и непълноти, които констатирахме, бяха свързани преди всичко с възможността на банката едностранно да тълкува общите условия по договора. Като кажем едностранно тълкуване, това означава да ги тълкува в свой интерес.
Кредитополучателите имат ли механизъм, по който да се защитят от подобни „неправоти", ако така мога да ги нарека, при подписване на договора и при стария вариант, преди да дадете предписанията на банките, и сега, защото вероятно ще се появят други такива клаузи, които ще бъдат неправомерни?
Първо искам да кажа,че този секторен преглед, който се прави, няма да бъде единичен. И ние от тук нататък, освен по конкретни действия и сигнали ще работим активно, като най-малко веднъж годишно ще проверяваме всички общи условия на ипотечните и потребителските кредити на всички банки, опериращи в България. Българският крадитополучател винаги има възможност да реагира. Едната реакция е да се обърне към КЗП, но ние имаме ограничени правомощия, като те засягат общите условия. И ако констатираното от него нарушение засяга тези общи условия, би трябвало да се обърне към нас. Ако обаче засяга индивидуално договорените му условия, той очевидно ще трябва да се обърне към единствено компетентната институция - това е българският съд.
Потребителят има ли право да поиска банката да промени някоя от клаузите в тези общи условия, което все пак е част от евентуалния индивидуален договор, който той ще сключи?
Той, естествено, има право, но общите условия могат да бъдат променяни от Управителния съвет, а в конкретни случаи, в съответни, по-усложнени от гледна точка на устройствени правилници и след съгласие на Надзорния съвет. Така че потребителите имат това право, но аз не мисля, че той би могъл да насочи своите усилия към тези общи условия. Защото в този случай е по-разумно, за да не губи време, да отиде в друга банка, където тези условия ще бъдат по-различни и ще паснат на неговите виждания.
Банките са склонни да преговарят и да променят, отлагат или коригират онези части от договорите, които касаят непосредствените икономически интереси. Мисля, че те са достатъчно гъвкави и адаптивни към новите пазарни условия, свързани с наличието на тази финансова и икономическа криза.
Как един потребител да реагира, ако банката му съобщи, че неговото обезпечение вече не е достатъчно за кредита?
Първо, задължително трябва да отиде в банката. Трябва да си изясни обстоятелствата, въз основа на които банката е приела, че това обезпечение се явява недостатъчно. Второ, трябва преди или едновременно с отиването в банката да погледне общите условия на договора и да провери, защото те вече са изчерпателно изброени, при кои условия той се е съгласил, че банката може да приеме недостатъчността на това обезпечение. И ако има разминаване във всичко това, той, естествено, не би се съгласил. При това положение искането на банката не може да породи своето действие и кредитополучателят ще бъде удовлетворен. Но ако отговаря на онези условия, които банката е предпоставила като обективни за предоставяне на допълнително обезпечение и той е подписал договора за общите условия, тогава той ще трябва да бъде съгласен с това.
Когато искаме да сключим договор с небанково дружество, да изтеглим малък кредит, за какво трябва най-вече да внимаваме?
За сериозните санкции, които се налагат при просрочие. Защото констатирахме наличието на огромни като процент санкции при маловажни нарушения, примерно при закъснение от 10-15 дни. Санкции, които са определени или в много големи проценти, примерно 50 на сто лихва от неиздължената част или дневни обезщетения, които понякога могат да се равнят на сума, която надхвърля в пъти неиздължената част, дори и заедно с максимално определената законова лихва. Когато влизаме в клон на подобна небанкова институция, ние трябва да излезем с попълнен договор с всички реквизити. Защото това не е от кръга на нашите компетенции, но често при нас постъпват жалби, при които кредитополучателят от подобна небанкова институция се оплаква, че в неговия екземпляр липсват важни, съществени елементи от договора, които трябва по принцип да минат на одобрение пред съответния управителен съвет.
