Германските инвестиции в България са с 54 млн. евро на минус през 2011 г. На фона на тези официални данни дойдоха и резултатите от изследването на Българо-германската търговска камара, според които 40% от бизнеса у нас оценява бизнес средата като „неблагоприятна". Все по-ниска оценка получава борбата с корупцията у нас, а сблъсъкът с държавната администрация представлява все по-голям проблем през чуждите инвеститори.
Резултатът – 35% от германските фирми не биха искали да инвестират отново в България. Защо? Отговорът потърсихме от ръководителя на бизнес организацията д-р Митко Василев:
Бих казал, че 65 процента от останалите казват, че отново биха инвестирали в България, ако имат възможността да избират дали да останат или не. Тези 35 на сто нещо ги смущава – било то рамковите условия за бизнес, било правната система, било инфраструктурата, било неефективната държавна администрация. Аз пак казвам, зависи от коя гледна точка гледаме – дали чашата е полупълна или полупразна. Явно, че тези 35 процента срещат някакви трудности и така са го заявили.
Един от големите германски инвеститори у нас – Е.ОН, миналата година официално обяви, че се изтегля от България. Може ли да очакваме и други толкова големи инвеститори да последват този път?
Да се надяваме, че не. Защото България не може да си позволи с лека ръка да губи толкова важни стратегически инвеститори с такова голямо име. Ние непрекъснато се борим, излизайки навън и правейки форуми, да казваме колко атрактивно място за инвестиции е страната ни, а в последствие точно тези знакови влезли концерни да напускат страната ни, това не е добре. Аз не коментирам причините, защото не казвам, че Е.ОН се е отказал от страната ни заради държавата или правителството. Вероятно Е.ОН си имат своя фирмена политика и са решили да излизат от Балканите, тъй като особено в сферата на енергетиката Германия обяви излизане от ядрената енергетика и всички енергийни компании трябва да се преструктурират, да насочат усилията си към възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, мерки, свързани с опазване на околната среда. Тези структурни промени не могат да не засегнат и Е.ОН. Затова официалната позиция на концерна, аз не съм техен адвокат и не смея да кажа защо точно излизат от България, но едно такова име, напускайки България, е притеснително.
И веднага възниква въпросът наистина ли е толкова добра инвестиционната среда в България?
Медалът има две страни. Аз бих казал, че е средно добра. Защо не? Ние имаме ниски разходи за труд, нисък данък, ниски данъчни ставки, добро географско положение, член сме на ЕС, на НАТО и така нататък. Можем да изредим редица преимущества. Освен това в момента България не е в състоянието на Гърция, където едва ли ще чуете някой сериозен инвеститор да се засили да инвестира в Гърция. Напротив, България в момента е дори малко островче на стабилност. От друга страна, недостатъците, които вече изтъкнахме в разговора, съществуват.
Имайки предвид изказвания на премиера от типа „германските фирми в България работят като български".
Това беше изказване на премиера по време на работен обяд с членове на камарата. Той си позволи естествено – той в ролята си на премиер може да критикува, може да дава оценки. Той критикува и конкретно някои немски фирми. Естествено, никой не е перфектен. Има какво да се желае и в работата на немския бизнес. Стъпвайки тук, те не могат да очакват, че пазарните дадености в България са такива, каквито са в Германия. Понякога трябва да се съобразяват и с това, което вършат и българските им колеги, конкуренцията и така нататък. Може би това е имал предвид премиерът, казвайки, че са се побългарили. И тъй като пак казвам, никой не е перфектен, сигурно и немските фирми допускат слабости в своята работа и когато ги критикуваме понякога, дано да го разбират от добрата страна, да се мобилизират и да преодоляват тези свои слабости.
Ако се върнем към инвестиционната среда, самите предимства, които вие изброихте, са и любимите предимства на министър Дянков. Той ги повтаря почти във всяко свое изказване. В същото време обаче виждаме, че инвеститори, не само немски, а и други, след като мислят къде да отидат, отиват или в Сърбия, или в Турция. Защо?
Може би са намерили някакви по-интересни ниши. По-солидна подкрепа от страна на местната, на централната власт. Може би са видели по-бърз начин за растеж, по-добро правене на бизнес. Не знам. Факторите са многопосочни.
От тези 35 процента, които повече не биха искали да инвестират в България, дали са се пренасочили към Сърбия, Турция или да речем конкурентната ни Румъния, която е в ЕС.
Не, определено не. Аз по-скоро смятам, че това е вот на недоволство, отколкото твърдо заявено намерение, че ще напускат страната.
Какво трябва да направи държавата?
Смятам, че трябва да се държи адекватно, да си следва приоритетите и да разглежда немския бизнес, немските инвеститори, немските икономически партньори нормално, такива, каквито са и ако мога да дам едно предложение – да се обръща малко повече внимание на тези, които са тук и са стъпили в България, а не толкова тежестта да отива само към набирането на всяка цена на нови и нови инвеститори. Смятам, че малко внимание се обръща на тези, които са тук. Смятаме, че това е нещо, което от само себе си е добре дошло и не трябва да го стимулираме. Точно към тези трябва да се обърнем и да покажем малко добро отношение - едно посещение, добра дума. Аз не говоря непременно да им се дават някакви специални данъчни облекчения или държавата да им налива субсидии. Тези времена отминаха. Парите са важни, но не всичко е пари. Отношение.
За да привлечем нови германски инвеститори, какво трябва да направим?
Да си определим приоритетите, къде точно в Германия бихме искали. Защото Германия е федерална страна с 16 провинции и освен това не само и непременно големи концерни, да фокусираме вниманието си върху малки и средни предприятия. Те могат да дойдат и са по-различни от българските малки и средни предприятия с доста по-голям потенциал. За тях България е все още неоткрита земя.
