Защо джебчийската кражба е в пъти по-трудна за доказване от всяка друга
99270
Защо джебчийската кражба е в пъти по-трудна за доказване от всяка друга
Защо джебчийската кражба е в пъти по-трудна за доказване от всяка друга
Есента и зимата са любимите сезони на джебчиите в София. Именно това време предразполага джебчиите да започнат да обикалят и задигат пари, злато и телефони на пътниците в автобусите и трамваите все по-често. Това е едно от най-често срещаните престъпления в столицата, въпреки това началникът на сектор „Улична престъпност” към СДВР Красимир Любомиров признава, че джебчийството е много трудно за доказване и често приключва без осъдителна присъда за извършителя.
За разлика от преди години в днешно време джебчиите са млади, добре облечени и не привличащи към себе си внимание хора. Именно това им помага да задигат вещи незабелязано. Как полицията се бори с този вид престъпници и как хората да се предпазят от тях и да реагират, в случай че някой опита да ги обере?
Ето какво каза Красимир Любомиров пред Дарик:
Къде в София има най-много регистрирани джебчийски кражби?
Концентрация на джебчийски кражби има в пиковите часове в градския транспорт на три-четири определени места в София, където се преплитат основните пътни артерии от крайните квартали. Тези места са Орлов мост, НДК, по маршрута на трамвай номер 5, тъй като там има най-голям поток на пътници и района около Петте кьошета, Руски паметник и Центъра по хигиена.
В много от случаите хората много късно установяват, че са станали жертва на джебчии, но за радост и за наше улеснение получаваме повече сигнали, част от които даже са в сайта на МВР без пряко явяване в районните управления, където всеки човек има право да подаде сигнал, че е станал жертва на престъпление. В много от случаите вече тези сигнали са със снимков материал от мобилни телефони на хората, които са евентуални извършители на тези деяния или които пострадалият е заподозрял, че имат съпричастност към кражбата. Всички те се проверяват по надлежния ред като стандартен сигнал за извършено престъпление.
Трудно ли е доказването на такова престъпление?
Много пъти сме говорили за доказване на джебчийска кражба. Това е привидно обикновено престъпление, но за доказване е в пъти по-сложно от която и да е друга кражба. Първо, защото джебчията много скрито извършва кражбата; не се знае точното място на деянието и след това по най-бързия начин той се оттегля. Откраднатите вещи много трудно се намират и това е съвкупност от веществени доказателства, които в досъдебната и съдебната фаза са жизнено необходими, за да се доведе случаят до край. Самият механизъм на джебчийската кражба е такъв, че деецът търси само пари и ценности, всичко друго не го интересува и гледа по най-бързия начин да се отърве от вещите. Напоследък има тенденция много пъти в превозно средство на масовия градски транспорт, където е извършена кражбата, да бъдат оставяни портмонета с документи на потърпевшите.
Има ли периоди от годината, когато джебчийските кражби зачестяват?
По принцип есенно-зимният период е натоварен от гледна точка на кражбите в градския транспорт. Освен това местата, които изброих, са пресечни точки и от гледна точка на изгражданият сега трети лъч на столичното метро, там има променени маршрути, временни линии, които са много натоварени, и това обуславя пика.
Хората като че ли са по-мнителни и има много случаи когато опитите за кражби на джебчиите са неуспешни. Въпреки това какво могат да направят хората?
В нашето законодателство опитът за кражба се наказва със същото както за кражба, при условие че деянието не е прекратено по вина на дееца, а други фактори са го спрели – тъжител, очевидец или друго. Призовавам хората, които са очевидци на такива неща, да сигнализират своевременно. Има много начини за подаване на сигнал – в полицейско управление, на кварталния по местоживеене, на пряката телефонна линия за сигнали на сайта на МВР, на интернет страницата на МВР, така че имаме вече доста канали за комуникация. В много от средствата на градския транспорт от по-ново поколение има охранителни камери. На тези камери се вижда добре самото деяние, извършителят и може да се ползва като веществено доказателство. Там, където транспортните средства са снабдени с камери, се усеща спад, отлив на криминален контингент. Това с пълна сила важи за метрото, където е рядкост – за толкова натоварен транспорт има много малко, редуциран брой посегателства, тъй като знаете, че на всяка станция има служители на МВР, видеокамери има на пероните, във влаковете и има пряка връзка. Това е един от начините за превенция.
Много ли са делата, в които джебчиите не са осъдени поради липса на достатъчно доказателства?
Има, да, никой съд не иска да се произнесе, при условие че няма достатъчно доказателства, които по безспорен начин да доказват вината на дееца. Ние знаем, че той е от криминалния контингент, че е извършил престъплението, хванали сме го след престъплението, но ако го хванем само с пари без вещи и нямаме очевидец, който да го посочи, или не можем да намерим вещите, или няма запис от някоя камера, много трудно се доказва, та дори той да направи пълни самопризнания, много трудно получава осъдителна присъда. Така че работата е много специфична и много трудна, защото всичко трябва да се докаже и документира много качествено.
ThinkStock/Getty Images
Стават ли по-внимателни хората за подобен тип престъпници?
Стават по-внимателни, но има още върху какво да се работи както по отношение на превенцията от наша страна, така и по отношение подобряване на видеонаблюдението. Не говоря само за транспортни средства, а и за обществено достъпни места – търговски улици, паркове, паркови пространства, алеи, по-големи магазини и търговски вериги, където също стават много такива кражби. Джебчийската кражба не става само в транспорта, става и на улицата, при разминаване, при пресичане, в болнични заведения, в аптеки – места, които се посещават от хора, обременени от личен или здравен проблем. Хората там са разсеяни, а това е едно от условията, които търсят джебчиите.
Голям е броят и на подаваните сигнали за опити за джебчийски кражби в района на ВМА, Александровска болница и други...
Там са много болнични заведения. Първо, транспортът е много натоварен целодневно, много от пътуващите са пациенти на тези болници – всеки е с багаж, всеки е разсеян, бърза. Затова се стремим там да има постоянно някакво обезпечаване дали с униформени служители, дали с колеги от сектора за противодействие на джебчийските кражби, който е единствен за цяла България.
