Все по-често болниците прибягват до евтини антибиотици
95248
Все по-често болниците прибягват до евтини антибиотици
С 35% се е увеличила употребата на определен тип евтини антибиотици в родните болници през последната година. Това застрашава здравето на българските пациенти, тъй като има огромен риск бактериите, които се лекуват, да придобият резистентност към антибиотици.
Информацията съобщи директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
Вече има бактерия, която не се лекува с нито един антибиотик
Той категорично заяви, че това към момента е най-големият проблем на българското здравеопазване. Оказва се, че в Европейския съюз годишно умират 250 000 души от антимикробна резистентност, а очакванията са привикването на микробите към антибиотиците до 2050 г. да убива повече хора от рака.
У нас през последната година три пъти е увеличена консумацията на цефалоспорини
Плащаме най-много за здраве, а сме сред най-болните в Европа
"Поради ниската цена на някои от продуктите трета генерация цефалоспорини, които преди 20 години пазехме за резерв за най-тежки инфекции, те станаха достъпни, когато липсва достатъчно обоснован подход в нашите болници се увеличава тяхната консумация. Спестявайки пари, ръководството на болницата рискува здравето на пациентите. Селектира резистентност, която води до оскъпяване на лечението и необходимост от продължителен престой в болницата. И тъй като това е невъзможно в нашата Каса - рехоспитализация, т.е. като те изхвърлят от една болница, отиваш в друга", коментира проф. Кантарджиев.
"Може да стане така, че инфекциите, заплашващи пациентите да не могат да се лекуват", поясни специалистът.
Той е категоричен също, че антибиотиците трябва да се изписват когато се лекува бактериална инфекция. Прекомерната им употреба превръща опасните микроби в организма в нечувствителни към лечението, предупреди още проф. Тодор Кантарджиев. Опасността е да не стане така, че инфекциите, в това число вътреболничните, инфекциите след операции, инфекциите, заплашващи трансплантираните пациенти, инфекциите, заплашващи пациентите с химиотерапия или друга тежка терапия, да не могат да се лекуват, изтъкна той.
Без антибиотици продължителността на живота ще намалее средно с 15 години, информира проф. Кантарджиев. По думите му още преди година е бил изготвен Национален план за борба с антибиотичната резистентност, който е бил координиран дори с ветеринарите, съгласно изискванията на Европейския съюз, но до момента няма никакво движение по реализирането на плана.
Информацията съобщи директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
Вече има бактерия, която не се лекува с нито един антибиотик
Той категорично заяви, че това към момента е най-големият проблем на българското здравеопазване. Оказва се, че в Европейския съюз годишно умират 250 000 души от антимикробна резистентност, а очакванията са привикването на микробите към антибиотиците до 2050 г. да убива повече хора от рака.
У нас през последната година три пъти е увеличена консумацията на цефалоспорини
Плащаме най-много за здраве, а сме сред най-болните в Европа
"Поради ниската цена на някои от продуктите трета генерация цефалоспорини, които преди 20 години пазехме за резерв за най-тежки инфекции, те станаха достъпни, когато липсва достатъчно обоснован подход в нашите болници се увеличава тяхната консумация. Спестявайки пари, ръководството на болницата рискува здравето на пациентите. Селектира резистентност, която води до оскъпяване на лечението и необходимост от продължителен престой в болницата. И тъй като това е невъзможно в нашата Каса - рехоспитализация, т.е. като те изхвърлят от една болница, отиваш в друга", коментира проф. Кантарджиев.
"Може да стане така, че инфекциите, заплашващи пациентите да не могат да се лекуват", поясни специалистът.
Той е категоричен също, че антибиотиците трябва да се изписват когато се лекува бактериална инфекция. Прекомерната им употреба превръща опасните микроби в организма в нечувствителни към лечението, предупреди още проф. Тодор Кантарджиев. Опасността е да не стане така, че инфекциите, в това число вътреболничните, инфекциите след операции, инфекциите, заплашващи трансплантираните пациенти, инфекциите, заплашващи пациентите с химиотерапия или друга тежка терапия, да не могат да се лекуват, изтъкна той.
Без антибиотици продължителността на живота ще намалее средно с 15 години, информира проф. Кантарджиев. По думите му още преди година е бил изготвен Национален план за борба с антибиотичната резистентност, който е бил координиран дори с ветеринарите, съгласно изискванията на Европейския съюз, но до момента няма никакво движение по реализирането на плана.
