Висшистите живеят по дълго, защото заради образованието си имат възможност да водят по-добър начин на живот. Това обясни Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека по време на Третия национален форум на изследователите по стареенето на населението в България.
По думите й тази зависимост не е валидна в условията на криза, защото ситуацията води до много стрес.
Антоанета Христова обясни, че висшистите имат по-добре платена работа, освен това могат да планират почивката си, което води до по-дълъг живот. В момента, обаче, висшето образование не влияе на продължителността на живота, защото икономическата криза води до твърде много стрес.
„Ако не беше тази ситуация, нормално е висшистите и хората с по-високо образование да имат по-добри условия на живот и съответно да живеят по-дълго", уточни Христова.
Тя обясни още, че демографската криза е изключително сериозен проблем, а България се нарежда на пето място в света по застаряващо население. Към проблемите се нарежда и това, че много млади хора, на които предстои да станат родители, напускат страната. А тези, които остават в България, често избират да имат само едно дете.
„Ще кажете, че има африкански народи, които раждат в една стая по 10. Това не е нашата народопсихология. Народопсихологията на българина е да се грижи за поколението си и да му създава условия", каза още Антоанета Христова.
Началникът на отдел Демографско развитие в социалното министерство Емилия Войнова допълни, че много хора в пенсионна възраст искат да продължат да работят: „Ако те са в добро здраве, ако те разполагат с работни места, ако те имат възможност да продължат да упражняват труда си, ако имат възможност да бъдат квалифицирани и преквалифицирани на ново, съобразно потребностите на пазара на труда, те биха останали да работят".
Войнова беше категорична, че позицията, че задържането на възрастните хора на пазара на труда отнема работни места на младите, изобщо не е вярна.
