В БАН има дигитална регистрация на земетресенията, каза в „Седмицата” на Дарик председателят на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов.
Той изтъкна, че Геофизическият институт не е само това, което се вижда в институтите на БАН в София. „Там е сградата, учените, които обработват данните, но в страната работят 17 сеизмични обсерватории на различни места, които виждат трусовете, в София информацията пристига на секундата. Компютърът обработва, записва и казва къде и как се е случило земетресението”, разказа той.
„Засега нямаме проблеми с техниката при отчитане на земетресенията. Може би след някоя и друга година ще започнем да изоставаме, защото се появяват нови техники. През последните 4-5 години не сме имали възможности за усъвършенстване на техниката”, посочи още акад. Съботинов.
Председателят на БАН обаче уточни, че в последните години няма постъпили млади хора в Геофизичния институт. „Няма интерес у младите хора за тази дисциплина”, каза той.
Необходимо е да се подобри социалният статус на учените в България, категорично заяви още акад. Никола Съботинов пред Дарик. „Нашите учени се намират в изключително тежко мизерно състояние. Не знам дали умишлено е пренебрегнато нашето съсловие, но е факт, че е пренебрегнато”, заяви той и допълни, че сега един млад учен у нас получава между 350 и 420 лева.
„Водихме епична битка за запазване на БАН. БАН се явява нашият национален научноизследователски център. В него работят около 15% от общия брой учени в страната. Тези 15% са най-високо ефективният български научен потенциал. Европейската научна фондация организира през 2009 г. оценка на всички научни институти на БАН. Резултатите бяха: „Вие имате добра научна организация. Някои от вашите научни резултати са видими за световната наука”, отчете работата си по време на мандата си като председател на БАН акад. Съботинов.
„Резултатите, които получават физиците и математиците ни се ползват в световната научна физика. В моята лаборатория е създаден уникален нов лазер, той е внедрен в България и на Запад. Използва се в дерматологията, лекува петна по човешката кожа. Проявяват огромен интерес към него и този лазер започва да се внедрява в Южна Корея. Излекувани са десетки хиляди хора от различни страни по света”, поясни акад. Съботинов.
„В крайна сметка спасихме БАН с много действия, със страшна борба, със силна помощ отвсякъде - от Европа, от света, всички политически сили ни подкрепиха в крайна сметка. Накрая ние запазихме тази много важна институция за България за нейното настояще и бъдеще развитие”, изтъкна още акад. Съботинов.
Цялото интервю с акад. Никола Съботинов четете ТУК
