КНСБ и КТ "Подкрепа" искат ръст на доходите през 2023 г., който минимум да компенсира прогнозираната средногодишна инфлация за годината, но не по-нисък от 15% за всички, работещи в частния и бюджетния сектор.
Втората мярка, която синдикатите искат да бъде предприета, е приемане на Бюджет 2023 възможно най-бързо с оглед провеждането на адекватна на икономическата конюнктура фискална политика, особено в областта на доходите.
Работодателски организации ще сезират ЕК заради решението за минималната заплата
Ръст на минималната работна заплата от 780 лв. на поне 850 лв. с приемането на Бюджет 2023, но не по-късно от 1 юни 2023 г., е третата мярка, която двата синдиката са категорични, че трябва да бъде реализирана. Те настояват и за минимум 1000 лв. минимална работна заплата от 1 януари 2024 г.
Намираме се в средата на нищото, нямаме реален партньор, с когото да водим стратегически преговори, каза Димитър Манолов. Предизвикателствата не са никак малко, сред тях са доходите, макар и в последния работен ден на парламента да имаше решение, което никой не харесва. Припомняме, че парламентът реши минималната работна заплата да се определя като 50 процента от средната.
Решението беше частично подкрепено от синдикатите. Те се обявиха против това, че съотношението е фиксирано и не дава възможност за тристранни преговори и по-висок размер на минималната заплата. Според европейската директива за адекватни минимални работни заплати се отчитат много на брой индикатори, единият от тях е – издръжката на живота, припомниха синдикатите. Работодателите също не подкрепиха предложението, като вчера дори обявиха, че ще сезират ЕК.
Има напрежение в няколко бранша, като например в "Български пощи", където се събират подписи за стачни действия. Подобна е ситуацията и във ВиК сектора и градския транспорт в София, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
По време на събитието в централата на КТ "Подкрепа" бяха представени актуализираната съвместна Декларация с мерки в областта на доходите, зеления преход и енергетиката и трудовите права, както и данни за социалното напрежение в страната и готовността за протестни и стачни действия.
Двата синдиката настояват за ръст на доходите, който да компенсира инфлацията за годината, но не по-нисък от 15 процента в частния и държавния сектор. За агенциите, работещи на терен, двете конфедерации искат увеличение на заплатите с 20 процента.
Минималната работна заплата трябва да се качи още от юни тази година до 850 лева, а от началото на 2024 година да стане 1000 лева, смятат КТ "Подкрепа" и КНСБ. Синдикатите искат въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ, което ще стимулира потреблението и ще намали неравенството.
Втората мярка, която синдикатите искат да бъде предприета, е приемане на Бюджет 2023 възможно най-бързо с оглед провеждането на адекватна на икономическата конюнктура фискална политика, особено в областта на доходите.
Работодателски организации ще сезират ЕК заради решението за минималната заплата
Ръст на минималната работна заплата от 780 лв. на поне 850 лв. с приемането на Бюджет 2023, но не по-късно от 1 юни 2023 г., е третата мярка, която двата синдиката са категорични, че трябва да бъде реализирана. Те настояват и за минимум 1000 лв. минимална работна заплата от 1 януари 2024 г.
Намираме се в средата на нищото, нямаме реален партньор, с когото да водим стратегически преговори, каза Димитър Манолов. Предизвикателствата не са никак малко, сред тях са доходите, макар и в последния работен ден на парламента да имаше решение, което никой не харесва. Припомняме, че парламентът реши минималната работна заплата да се определя като 50 процента от средната.
Решението беше частично подкрепено от синдикатите. Те се обявиха против това, че съотношението е фиксирано и не дава възможност за тристранни преговори и по-висок размер на минималната заплата. Според европейската директива за адекватни минимални работни заплати се отчитат много на брой индикатори, единият от тях е – издръжката на живота, припомниха синдикатите. Работодателите също не подкрепиха предложението, като вчера дори обявиха, че ще сезират ЕК.
Има напрежение в няколко бранша, като например в "Български пощи", където се събират подписи за стачни действия. Подобна е ситуацията и във ВиК сектора и градския транспорт в София, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
По време на събитието в централата на КТ "Подкрепа" бяха представени актуализираната съвместна Декларация с мерки в областта на доходите, зеления преход и енергетиката и трудовите права, както и данни за социалното напрежение в страната и готовността за протестни и стачни действия.
Двата синдиката настояват за ръст на доходите, който да компенсира инфлацията за годината, но не по-нисък от 15 процента в частния и държавния сектор. За агенциите, работещи на терен, двете конфедерации искат увеличение на заплатите с 20 процента.
Минималната работна заплата трябва да се качи още от юни тази година до 850 лева, а от началото на 2024 година да стане 1000 лева, смятат КТ "Подкрепа" и КНСБ. Синдикатите искат въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ, което ще стимулира потреблението и ще намали неравенството.
