Ръководителят на политическия кабинет на премиера Пламен Орешарски Мария Дивизиева заяви, че няма притеснения и е изпълнила задълженията си по повод твърденията за компрометиран европейски проект за създаване на интегрирана система на военните съдилища.
По-рано mediapool съобщи, че Дивизиева също ще получи обвинение за компрометирания европейски проект за създаване на интегрирана система на военните съдилища. По тази афера вече са повдигнати обвинения председателите на две важни съдилища - Веселин Пенгезов (Софийски апелативен съд) и полковник Петър Петков (Военно-апелативен съд).
"Днес бях призована по телефона и тъй като съм в отпуск извън София впоследствие призовката получи моят технически сътрудник. Ще бъда в отпуск до изясняване на твърденията по случая", каза още Дивизиева пред БГНЕС.
В съобщение до медиите по повод повдигнатите обвинения на бившия шеф на Военно-апелативен съд в София, който понастоящем ръководи Апелативния съд в столицата Веселин Пенгезов се казва, че от януари 2009 година между него и осем IT-експерти са сключени договори във връзка с проекта „Информационна система за прозрачност във военните съдилища”, финансиран от Оперативна програма Административен капацитет на ЕС. Договирите на експертите са с определено месечно възнаграждение, но за избора им не е проведен конкурс. Близо три месеца по-късно след като иска да се платят направени разноски по проекта, от дирекция ОПАК обясняват, че не могат да платят възнаграждения на ITспециалистите, защото е трябвало до бъде проведено процедура по ЗОП.
След като узнал за възникналите проблеми, ръководителят на проекта Веселин Пенгезов изпратил писмо до директор на Дирекция "ОПАК" и зам. - министър на държавната администрация и административната реформа Мария Дивизиева, с което поискал съдействие за преодоляване на възникналия проблем.
В кабинета на зам.-министър Дивизиева, се състояла среща с представители на бенефициента. На тази среща експерт изказал становище, че съществуват само два възможни законови начина за преодоляване на възникналия проблем - да се сключат трудови договори с вече ангажираните IT специалисти и експерти или да се проведат обществени поръчки. Макар че това щяло да наруши предварително определения график за изпълнението на проекта, подобно нарушение не би било фатално и не би довело до финансови санкции. Вариантът със сключването на трудови договори категорично бил отхвърлен от представителите на бенефициента поради липса на щат. Не било прието и предложението за провеждане на процедури по ЗОП. Двата варианта били отхвърлени и поради факта, че с тях се губело финансирането, което е изразходвано до този момент. Ръководителят на проекта Веселин Пенгезов, категорично отказвал да приеме загуба на финансирането, обясняват от държавното обвинение.
След отхвърлянето на тези варианти се е решило да се изготви документация със задна дата, която да доказва, че са били проведени обществени поръчки и че IT специалистите и IT експертите са ангажирани след проведени процедури. Прието било, че е невъзможно да се документира проведена процедура по ЗОП със задна дата и затова дейностите, за които те се ангажирани ще се разбият на поддейности и по този начин няма да се изисква провеждане на процедура по ЗОП, а по по чл. 2 на наредбата за малки обществени поръчки - със събиране на три оферти.
Но и при този вариант съществували проблеми. Първият се състоял в това, че изпълнението в този му вид би довело до промяна в изпълнението на дейностите без нарочен анекс, което е недопустимо и би следвало да доведе до финансови санкции. Ръководителят на Управляващия орган поела ангажимент, че това отклонение от изпълнението на дейностите по проекта ще бъде неглижирано и същото няма да бъде отчетено и санкционирано.
Другият проблем възниквал от размера на бюджета по една от двете дйности, за които били наети специалистите - той бил такъв (220 000 лв.), че ако бъде усвоен изцяло, средноаритметичната сума на процедура би надвишавала, макар и незначително, сумата от 50 000 лв., което изключвало провеждане на процедури по реда на наредбата за малките обществени поръчки. Тъй като целта била да се усвои изцяло приетия по проекта бюджет, представителите на бенефициента включили в експертния състав още един експерт, който нямал никакво отношение към вече изграждащата се информационна система. Така общият бюджет по дейносттабил разделен между петима експерти, като последният експерт встъпил по проекта малко преди същият да приключи, без да има каквато и да е нужда от него и той не е извършил никаква дейност по проекта. Това е направено с цел бюджетът по всяка от поддейностите да не надвишава 50 000 лв.
В изпълнение на приетия вариант, представителите на бенефициента започнали да изготвят документация със задна дата, доказващи провеждането на девет процедури по реда на наредбата - заповеди от ръководителя за започване на процедурите и тръжните условия, за определяне състава на комисиите, решение за избор на изпълнители, декларации и нови договори със спечелилите процедурите. Във всички случаи победители в процедурите били вече ангажираните по проекта експерти.
След като на експертите били връчени новите договори, им било указано да унищожат договорите си от началото на 2009 година.
