Причините за активизирането на свлачището край Кранево ще са ясни до дни
Причините за активизирането на свлачището край Кранево ще са ясни до дни / снимка: Impact Press Group, архив
Зам.-министър Добромир Симидчиев за свлачището край Кранево
57693
Зам.-министър Добромир Симидчиев за свлачището край Кранево
Доц. Николай Добрев за свлачищата в страната
  • Зам.-министър Добромир Симидчиев за свлачището край Кранево
  • Доц. Николай Добрев за свлачищата в страната

До края на седмицата се очаква да е готов техническият доклад на специалистите, който да покаже какви са причините за активизирането на свлачището в района на Кранево. Това съобщи в интервю за Дарик зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев. Той посочи, че министерството няма ресурс да финансира спешните дейности по укрепването на района, но ще разчита на средства от Междуведомствената комисия за защита на населението при бедствия и аварии.

„Геозащита"-Варна прави измервания, има и допълнителен екип на МРРБ на място. Вероятно в края на седмицата ще имаме малко по-подробен технически доклад, който ще посочи причините за свличането, обясни зам.-министърът.

Той допълни, че в района на Аксаково има около 7-8 регистрирани свлачища, които са едно до друго. Това конкретно свлачище на спирка „Фара" първоначално е регистрирано като 81 декара, сега обаче цялата площ, измерена на сегашния фронт е 200 декара, обясни Добромир Симидчиев. „Какво точно е причинило това - по някакъв начин може би се е получило някакво окрупняване на повече от един фронтове, в момента не сме съвсем наясно", допълни той.

След като излезе докладът, ще има яснота и сумата, която ще е необходима за укрепването. „За съжаление в сегашния бюджет на МРРБ нямаме средства за такива дейности и първото, което ще направим е да се обърнем към междуведомствената комисия. Надявам се от там да намерим средства поне за неотложните мерки по дрениране и отводняване на подпочвените води, които вероятно са предизвикали и самото свлачище", обясни зам.-министърът на регионалното развитие.

 

Чуйте цялото интервю със зам.-министър Добромир Симидчиев:

Експертите не виждат засега човешки фактор, предизвикал свлачището

Активизирането на свлачището край Кранево не е изненада за експертите, специалистите го изследват, но на този етап не се отчита човешки фактор като причина за активизирането му, а става дума за природни фактори, каза в ефира на Дарик доц. Николай Добрев от Геоложкия институт на БАН.

В интервю за предаването „МеждУредие" доц. Добрев заяви, че е нужно да бъде актуализирана картата с данни за свлачищата в България, които вече надхвърляли като брой 1500. Последната официална актуализация на тези данни била през 2006 г.

Изготвената през 1999 година е включвала информация за около 900 свлачища. Впоследствие през 2006 г. тя е актуализирана и според данните в нея броят им е нараснал на 1100. За съжаление въпреки опитите ни досега тази карта с данни не е актуализирана през последните години, посочи доц. Николай Добрев.

Според него събраното като данни от експертите в държавните дружества-поделения на „Геозащита" показвало, че към днешна дата броят им е над 1500. Доц. Добрев допусна, че много от тези свлачищата са съществували, но сега ги описвали.

Данните трябвало да се обновяват поне на всеки 5 години

Полезно е тази карта да се актуализира поне на всеки пет години, смята експертът, който допълни, че това просто не означава една точка върху картата на страната, а събирането на данни за площта, характеристиките на свлачищата, както и факторите, които влияят на движението на земни маси.

Най-опасните райони в страната били Северното черноморско крайбрежие, високият дунавски бряг, Източните Родопи, където били едни от най-дълбоките свлачища с огромни обеми, каза експертът. Най-дългото свлачище в България е Смолянското, то е дълго километри, каза още доц. Николай Добрев.

Експертите са анализирали кои са най-опасните свлачища за населението и е установено, че те са 170. Доц. Добрев направи уговорката, че това не означава, че други свлачища при определени обстоятелства не могат да се активизират.

По думите му има свлачища, които могат да се укрепят много лесно и проблемът с тях да се реши, но проблемът е с дълбоките свлачища, при които има движение на големи земни маси бил много по-сериозен. Там би могло да се действа по отношение на намаляване на движенията, но има свлачища, които просто не могат да се спрат, подчерта експертът.

 

Чуйте цялото интервю с доц. Николай Добрев: