Народното събрание стартира седмичната си работа с решение за удължаването на действието на Бюджет 2021. Заседанието се ръководи от зам.-председателят на НС Кристиян Вигенин, чиято карантина отпадна след като стана ясно, че той е прекарал COVID-19 преди по-малко от три месеца. Титулярът на поста Никола Минчев е с коронавирус, за който се разбра след КСНС при президента. Заседанието изпрати в карантина голяма част от политическия елит на страната, включително премиерът и президентът.
Осем от 240 депутати са под карантина: Венцислава Любенова от ПП, Десислава Атанасова и Десислава Танева от ГЕРБ, Мустафа Карадайъ от ДПС, Пламен Абровски от ИТН, Калоян Икономов от ПП, Никола Минчев от ПП, Христо Иванов от ДБ.
С едно гласуване народните представители удължиха срока на действие не само на държавния бюджет, но и на бюджетите на НЗОК и на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за миналата година.Така те ще продължат да действат до 31 март 2022 г. Причината е липсата на редовно правителство, което да подготви бюджетите навреме и те да бъдат гласувани в края на миналата година.
Предложението подкрепиха 122 депутати. „Против” бяха 10, а 74 се въздържаха.
С решението се удължава действието на плащания, размери и квоти, които се запазват на нивата от 2021 г. до 31 март 2022 г. Сред тях са минималният размер на основната заплата на най-ниската длъжност за държавен служител, размерът на задължителната здравноосигурителна вноска от 8 процента и осигурителните вноски за фондовете на ДОО, размерите на месечния осигурителен доход, размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, средномесечният доход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за семейните помощи за деца, дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица, размерът на общата годишна квота на ваучерите за храна и други размери на социални плащания.
Законопроектът предвижда и запазване до 31 март 2022 г. на коефициента от 1,2 за формиране на възнаграждението на асистентите на хората с увреждания по Закона за личната помощ.
Именно необходимостта от компенсации за най-засегнатите от COVID кризата граждани и помощите за хората с увреждания стана повод за най-разгорещените дебати между управляващи и опозиция.
Георги Димитров
"Правителството не само си дава комфорт, но и пести пари защото бюджета им ще е само за 9 месеца, което означава, че се правят сметки за социалните плащания", посочи Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС. "Политиката им по доходите ще започне да действа от първи април, това е много удобно за правителството. Разбираме, че законопроекта трябва да се приеме, но не разбираме защо при тези растящи цени постъпват по този начин? Как ще посрещнат организациите тока за януари и февруари? Бюджетните организации нямат буфери, с които да поемат такива разходи", категоричен бе Вълчев.
"Училищата ще страдат и ще трябва да решават от къде да вземат пари, за да платят ток с 30% по-скъп - ще трябва да решат дали да режат заплати или да не правят, така ли? Това ли е държавническо мислене? Да се каже каквито разходи имате оправяйте се, ние ще ви дадем повече пари от април. Как ще си платят сметките при поскъпнал ток и всичко друго, което непрестанно поскъпва. Тоест спасението на давещия е в собствените му ръце", заяви Цончо Ганев от "Възраждане".
"По бюджета се работи, той ще бъде внесен в срок както е обещал министър Асен Василев. Трябва да ни хвалите, че сме бързи, а не да ни критикувате", отговори им Искрен Митев от "Продължаваме промяната".
"Хората с увреждания най-тежко понесоха COVID кризата. Възнаграждението, което получиха тези хора, е мизерно, то дори не им дава възможност да оцелеят“, заяви Елена Гунчева от „Възраждане“. Tя изтъкна, че в момент, в който цените растат и когато тези хора имат най-голяма нужда от помощ, депутатите ще поставят хората с увреждания в такова положение, че да не знаят как да оцелеят.
"Самият закон не е направен с оглед защитата на хората. Държавният бюджет вече трябваше да е приет – ние се забавихме един месец, което не е допустимо. Аз правя предложение параграф 3 да отпадне. Нека подпомогнем хората, които са най-засегнати от кризата. Това са хората, които се борят за достойно заплащане“, каза още тя.
"Ласкаем се, че искате да удължите бюджета, който бе изготвен от правителството на ГЕРБ", заяви от парламентарната трибуна Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС.
"Макар и подготвен от нас, в този бюджет има неща, които трябва да бъдат променени. Инфлацията надхвърля значително изискванията на ЕК и на Европейската централна банка. Като човек, който съм работил близо 40 години във финансовото министерство никога не съм си позволявал така да раздробявам бюджетния процес. Не можем на 1 януари да нямаш визия каква ще ти бъде приходната част до края на годината", категоричен бе той.
Съпартийката му и бивш социален министър Деница Сачева допълни, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС също ще предложи този параграф да отпадне. "С тази тема има огромна обществена злоупотреба. От 2009 г. насам бюджетите, предвидени за хората с увреждания, непрекъснато нарастват. Не бих нарекла това заплащане „мизерно“ по никакъв начин“, категорична бе тя.
БГНЕС
Любомир Каримански от ИТН и председател на бюджетната комисия уточни, че между първо и второ четене много ясно е била изразена позицията от името на управляващата коалиция параграф 3 да отпадне.
"Удължаването на срока за действие на бюджета е техническа необходимост. Държавата трябва да продължи да оперира и да посрещне разходите. Няма гласуван бюджет за 2022 заради политичесата обстановка в страната - правителството беше гласувано преди месец, а комисията по бюджет беше сформирана в дните преди коледната ваканция. Необходимо е време за изготвянето на нов бюджет, който да отрази новата политическа реалност, заложеното в коалиционното споразумение и всички социални дейности, които сме предвидили. Той ще бъде готов до края на януари и ще бъде внесен за разглеждане тук. Стига със спекулациите за забавяне, бюджетът ще отрази новата политическа реалност и нова визия за България в година, изпълнена с много предизвикателства", обеща Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната".
Със законопроекта се удължава действието на следните плащания, размери и квоти, които се запазват на нивата от 2021 г. до 31 март 2022 г., като например:
● минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител;
● базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата в сектор сигурност и отбрана;
● максималният размер на държавните парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията;
● максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс;
● средномесечният доход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за семейни помощи за деца;
● размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
● размерът на задължителната здравноосигурителна вноска;
● размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване;
● размерите на месечния осигурителен доход;
● размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
● дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица;
● размерът на паричното обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
● размерът на общата годишна квота за ваучери за храна;
● общият размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола;
● други размери на социални плащания.
