Върховният касационен съд /ВКС/ на Либия, който ще заседава на 20 юни по последните жалби срещу смъртните присъди на петте български медицински сестри, признати за виновни в причиняването на епидемията от СПИН в Бенгази, може да отмени или потвърди присъдите. Това коментираха за БТА юристи, свързани с процеса.
Те уточниха, че на първото си заседание съдът може да оповести, че не приема жалбите на медиците, с което делото да приключи с издадените вече присъди. Другата възможност е съдът да приеме да разглежда жалбите по същество, което предполага окончателна присъда след няколко поредни заседания.
ВКС е последната съдебна инстанция, пред която могат да бъдат обжалвани присъдите на Наказателния съд, произнесени на 19 декември 2006 г.
В случай на потвърждаване на смъртните присъди, те могат да бъдат преразгледани от Висшия съдебен съвет /ВСС/ на Либия. Единствено ВСС е в състояние да промени или отмени решение на върховната съдебна инстанция. Изпълнението на смъртни присъди трябва да бъде потвърдено с акт на парламента на Либия.
В мотивите си Наказателният съд, издал своето решение преди половин година, посочва, че обвинението се доказва на базата на два основни факта - самопризнанията на медиците и обиска в дома на подсъдимите Кристияна Вълчева и Здравко Георгиев.
Съдът отчита обстоятелството, че под арабския текст на самопризнанията си Кристияна Вълчева е написала собственоръчно на български език, че не е участвала в престъплението, за което е уличена. Въпреки това съдът не намира основание да отхвърли тези показания. По сходен начин съдът се позовава на самопризнанията на обвиняемите Нася Ненова и Ашраф ал Хаджудж.
Съдът е записал в мотивите си, че Кристияна е "главният изпълнител по въпроса за престъплението и получателят на заповедите на силата, управляваща и планираща тази престъпна операция, представляваща престъплението на 20 век". Действията й са определени като "типични за службите".
Самопризнанията на Нася и Ашраф съдът определя като "плод на свободна воля, непритеснена от никакво физическо или морално насилие, направени с хармонична спонтанност".
По отношение на решението си да не допусне нови експертизи относно твърденията на подсъдимите за насилие в хода на следствието, съдът цитира показанията на един от участниците в следствената група - офицера Селим Джума. Според него "на някои от сеансите за разпит комисията е упражнила известен натиск и някои прости видове насилие . . . спрямо Ашраф, Кристияна, Нася и Валентина - използване на електрически ток, поставяне на подсъдимите в стаите на кучетата. . .".
Белезите от насилие по телата на медиците съдът нарича "бледите следи, налични по телата на подсъдимите и цитирани от съдебния лекар и сметнати от него за вид насилие".
Съдът мотивира отказа си да зачете изготвената съдебномедицинска експертиза на медиците с липсата на определение на начина и датата на извършването на насилието, нито инструментите, които са използвани, за да оставят тези травматични белези.
"Няма място за протести сега, че е имало отделно психическо насилие, особено ако добавим към това и посещението на временно управляващия българското посолство в седалището на Управление "Наказателно разследване" на 29 април 1999 г., където е разговарял със своите обвиняеми сънародници, осведомил се е за състоянието им и им е предал някои вещи за лично ползване. При това посещение го придружавал завеждащият отдел "Въпроси на чужденците" към Главно управление "Наказателно разследване".
В края на тази среща българският временно управляващ е казал, че е щастлив, че му е предоставена възможността да се срещне със своите сънародници и е благодарен за проявения от компетентните органи дух на сътрудничество, като същевременно е потвърдил доверието си в безпристрастността на разследването, което провеждат следствените власти, независимо от фалшивия шум, който вдигат някои политически и медийни среди в България, за да навредят на добрите отношения между двете страни.
Този доклад е представен от директора на Главна дирекция "Консулски въпроси" в Секретариата за външни връзки и международно сътрудничество Мохамед Ахмад и е записан в документите на Секретариата по външни връзки, така че няма място за поисканото от защитата на подсъдимите довеждане на международни психиатри от чужбина, за да преценяват състоянието на подсъдимите, както се казва в молбата на адвокат Пламен Ялнъзов", пише съдът.
Макар да бе задължен от ВКС с решението от 25 декември 2005 г. да установи причините за несъответствията в датите на обиска и протоколите от него в делото, съдът не коментира този въпрос. Наказателният съд приема, че обискът е бил законен, въпреки липсата на заповед от прокурор. Съдът не коментира разминаването между документираната дата 17 февруари 1999 г. на видеозаписа от обиска и протокола от него, носещ по-ранна дата.
По отношение на решението си да не допусне нови експертизи относно твърденията на подсъдимите за насилие в хода на следствието, съдът цитира показанията на един от участниците в следствената група - офицера Селим Джума. Според него "на някои от сеансите за разпит комисията е упражнила известен натиск и някои прости видове насилие . . . спрямо Ашраф, Кристияна, Нася и Валентина - използване на електрически ток, поставяне на подсъдимите в стаите на кучетата. . .".
Белезите от насилие по телата на медиците съдът нарича "бледите следи, налични по телата на подсъдимите и цитирани от съдебния лекар и сметнати от него за вид насилие".
Съдът мотивира отказа си да зачете изготвената съдебномедицинска експертиза на медиците с липсата на определение на начина и датата на извършването на насилието, нито инструментите, които са използвани, за да оставят тези травматични белези.
"Няма място за протести сега, че е имало отделно психическо насилие, особено ако добавим към това и посещението на временно управляващия българското посолство в седалището на Управление "Наказателно разследване" на 29 април 1999 г., където е разговарял със своите обвиняеми сънародници, осведомил се е за състоянието им и им е предал някои вещи за лично ползване. При това посещение го придружавал завеждащият отдел "Въпроси на чужденците" към Главно управление "Наказателно разследване".
В края на тази среща българският временно управляващ е казал, че е щастлив, че му е предоставена възможността да се срещне със своите сънародници и е благодарен за проявения от компетентните органи дух на сътрудничество, като същевременно е потвърдил доверието си в безпристрастността на разследването, което провеждат следствените власти, независимо от фалшивия шум, който вдигат някои политически и медийни среди в България, за да навредят на добрите отношения между двете страни.
Този доклад е представен от директора на Главна дирекция "Консулски въпроси" в Секретариата за външни връзки и международно сътрудничество Мохамед Ахмад и е записан в документите на Секретариата по външни връзки, така че няма място за поисканото от защитата на подсъдимите довеждане на международни психиатри от чужбина, за да преценяват състоянието на подсъдимите, както се казва в молбата на адвокат Пламен Ялнъзов", пише съдът.
Макар да бе задължен от ВКС с решението от 25 декември 2005 г. да установи причините за несъответствията в датите на обиска и протоколите от него в делото, съдът не коментира този въпрос. Наказателният съд приема, че обискът е бил законен, въпреки липсата на заповед от прокурор. Съдът не коментира разминаването между документираната дата 17 февруари 1999 г. на видеозаписа от обиска и протокола от него, носещ по-ранна дата.
