Явора Стоилова е оперна певица от прочут род. Родена е преди 71 години в къщата на племенницата на Яворов – Ганка Найденова и художника класик – Васил Стоилов. Трагедия бележи живота на Явора – дъщеря и Василия се самоубива след 15 години битка с анорексията. Именитата наследничка на големия Пейо Яворов
"Искам да кажа, че е малко страшно да живееш в сянката на толкова големи личности. Рискуваш да изгубиш самия себе си, като се съизмеряваш с тях. Аз избрах пеенето, защото това изкуство ме отдалечаваше от родовата карма на пишещите хора. Постигнах известни успехи в пеенето – пях в Римската опера с Борис Христов, пях в операта в Палермо, Франкфурт, Париж, Токио и къде ли не", разказва Явора.
"Въпреки всичко сега от дистанцията на времето ми се струва, че пеенето е било някакъв вид маска, която е криела истинската ми същност, а тя е същността на пишещия човек – уплашен да не го сравняват с един колос, родов колос, като Яворов. Мога да кажа, че в нашия дом винаги сред нас присъстваше един невидим, това беше образът на Яворов и толково много се говореше за него, толкова се описваха неговите черти, характера му, че имах усещането, че е жив сред нас", добавя тя.
"Живеем в свят, в който няма място за различномислещите хора. И ако човек каже своята истина – започват веднага да го тълкуват. Червените казват, че е син, сините казват, че е червен. Аз вярвам в личността, защото примерно това НС, което някога е отказало да даде пенсия на инвалид - Яворов и го е обрекло на гладна смърт, ако не се беше самоубил, той щеше да умре от глад, през същото това събрание са минавали личности като Захарий Стоянов и такива личности има и тогава и някога е имало и днес ги има", казва още Стоилова.
"Искам да кажа, че е малко страшно да живееш в сянката на толкова големи личности. Рискуваш да изгубиш самия себе си, като се съизмеряваш с тях. Аз избрах пеенето, защото това изкуство ме отдалечаваше от родовата карма на пишещите хора. Постигнах известни успехи в пеенето – пях в Римската опера с Борис Христов, пях в операта в Палермо, Франкфурт, Париж, Токио и къде ли не", разказва Явора.
"Въпреки всичко сега от дистанцията на времето ми се струва, че пеенето е било някакъв вид маска, която е криела истинската ми същност, а тя е същността на пишещия човек – уплашен да не го сравняват с един колос, родов колос, като Яворов. Мога да кажа, че в нашия дом винаги сред нас присъстваше един невидим, това беше образът на Яворов и толково много се говореше за него, толкова се описваха неговите черти, характера му, че имах усещането, че е жив сред нас", добавя тя.
"Живеем в свят, в който няма място за различномислещите хора. И ако човек каже своята истина – започват веднага да го тълкуват. Червените казват, че е син, сините казват, че е червен. Аз вярвам в личността, защото примерно това НС, което някога е отказало да даде пенсия на инвалид - Яворов и го е обрекло на гладна смърт, ако не се беше самоубил, той щеше да умре от глад, през същото това събрание са минавали личности като Захарий Стоянов и такива личности има и тогава и някога е имало и днес ги има", казва още Стоилова.
