Възрастта на постройките в двореца „Кричим”, за чието връщане претендират в съда бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок, ще бъде определена по радиоизотопен метод. Изследването, насрочено за 15 май, трябва да определи кои от сегашните 24 сгради в резиденцията са строени по времето на царете Фердинанд и Борис и кои по-късно. Това допълнение към експертизата бе разпоредено от съдът въпреки възражението на адвокатите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че датировката на строежите няма да даде отговор на основните въпроси в процеса – дали постройките са вдигнати с държавни пари или с лични средства на царската фамилия и дали земята под тях е държавна, или частна собственост.
Комплексната експертиза, в която ще участва и инженер-конструктор, трябва да е готова до следващото заседание по делото, насрочено навръх рождения ден на бившия монарх - 16 юни. Тогава вещите лица трябва да посочат върху картата на възстановената собственост в Куртово Конаре къде точно в общо 1700-те декара на резиденцията се намират претендираните от Симеон и сестра му 371 декара, заедно с постройките върху тях.
Липсата на идентичност бе аргументът, с който областният управител на Пловдив Тодор Петков отказа да възстанови по административен ред имота на фамилията Сакскобургготски.
Съдът изслуша петима свидетели от Куртово Конаре. Четирима от тях бяха на възраст между 81 и 85 години, но нито един от тях няма лични спомени от периода на създаване на резиденцията „Кричим” през 1901-1907 година. Всички те преразказаха спомени на свои съселяни, бащи и дядовци за това дали Фердинанд е платил земите на местното население. Според краеведката и секретар на местното читалище Емилия Шушарова, нейните изследвания и записаните документални разкази на куртовчани сочели, че причина за бунтовете е не заграбване на частни земи, а лишаването от възможността за безплатно ползване на общинските пасища и гори.
„Зная от други източници, че Симеон има крепостни актове за земята”, каза Шушарова, след като заля съда с подробности от историята на селото. По процеса обаче бившият премиер и сестра му са представили само нотариални актове на името на бившата държавна структура „Интендантско обслужване”.
Свидетелят на Симеон Иван Богданов подхвърли версията за кметска далавера покрай собствеността на резиденцията. Според дядо му Фердинанд броил златото за земята на тогавашния управник на Куртово Конаре Георги Нинков. Внукът на някогашния кмет Александър Нинков, на 81 години, който бе призован от адвокатите на държавата, заяви, че се опитват да „окепазят паметта на дядо му”. Той си спомни, че в резиденцията е имало казарма с един взвод войници. Нинков и още един от свидетелите посочиха, че сегашната ограда на двореца е строена 1939-1940 година от Трудови войски, а не от царската фамилия.
