През 2020 година проблемите в борбата с политическата корупция в България се задълбочават още повече. Това е едно от заключенията на годишния мониторингов доклад на антикорупционния фонд (АКФ). Документът ежегодно осъществява наблюдение на случаи на (твърдения за) корупционни престъпления и конфликти на интереси по високите етажи на властта.
Констатираната в миналогодишното изследване на АКФ ниска ефективност на наказателното преследване на корупцията по високите етажи, през 2020 година се понижава още повече. Новите влезли в сила присъди са единствено оправдателни, което дава съотношение до момента от общо 13 крайни оправдателни съдебни акта срещу едва 3 осъдителни, пише в доклада.
Според анализа, продължава да няма нито едно корупционно престъпление, което да е наказано с ефективно наказание лишаване от свобода. Нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат през последните три години - от 2018-та до 2020-та включително.
Мнозинството от високопоставените длъжностни лица са предавани на съд за поведение, за което съдът преценява, че не съставлява никакво престъпление. 11 от 13 оправдателни присъди в разгледаните 45 казуса са именно поради установена от съда несъставомерност на твърдяното престъпно поведение. Обвиненията на прокуратурата често стъпват на превратно прилагане на норми от материалното наказателно право, или на абсурдни логически конструкции, сочи още анализът.
Според авторите, прави впечатление формалният подход в случай на подадени сигнали или на изнасяне на случаи в медиите.
Констатираната в миналогодишното изследване на АКФ ниска ефективност на наказателното преследване на корупцията по високите етажи, през 2020 година се понижава още повече. Новите влезли в сила присъди са единствено оправдателни, което дава съотношение до момента от общо 13 крайни оправдателни съдебни акта срещу едва 3 осъдителни, пише в доклада.
Според анализа, продължава да няма нито едно корупционно престъпление, което да е наказано с ефективно наказание лишаване от свобода. Нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат през последните три години - от 2018-та до 2020-та включително.
Мнозинството от високопоставените длъжностни лица са предавани на съд за поведение, за което съдът преценява, че не съставлява никакво престъпление. 11 от 13 оправдателни присъди в разгледаните 45 казуса са именно поради установена от съда несъставомерност на твърдяното престъпно поведение. Обвиненията на прокуратурата често стъпват на превратно прилагане на норми от материалното наказателно право, или на абсурдни логически конструкции, сочи още анализът.
Според авторите, прави впечатление формалният подход в случай на подадени сигнали или на изнасяне на случаи в медиите.
