Д-р Христова: Науката е в ситуация от нея да се взема, а не да й се дава шанс за развитие
Д-р Христова: Науката е в ситуация от нея да се взема, а не да й се дава шанс за развитие / снимка: Sofia Photo Agency
Интервю на Драгомир Симеонов с д-р Антоанета Христова, социален психолог и завеждащ отдела за връзки с обществеността в БАН
32020
Интервю на Драгомир Симеонов с д-р Антоанета Христова, социален психолог и завеждащ отдела за връзки с обществеността в БАН
  • Интервю на Драгомир Симеонов с д-р Антоанета Христова, социален психолог и завеждащ отдела за връзки с обществеността в БАН

Реформата в БАН трябваше да започне много отдавна. Сегашното ръководство на академията е изправено пред много тежка задача - да трябва да прави реформа със закъсняла дата, което има своите последствия. Това обясни д-р Антоанета Христова, социален психолог от Института за изследване на населението и човека към БАН и завеждащ отдела за връзки с обществеността в академията. Тя бе гост на сутрешното предаване на Дарик „Витамин", което от 8 до 9 часа в делничните дни тази седмица се излъчва по БНТ.

Освен това, допълни Христова, има интереси, защото „академията е основен играч в парите за наука". „Това означава, че и други се усещат, че там има пари и в бъдеще ще има. Въпросът е защо трябва БАН да е в полето на играчите. Това ще е в бъдеще", каза тя.

По думите на д-р Христова страната ни е изпуснала шанса да бъдат отпуснати директно пари за наука през оперативните програми. „Поради този пропуск ние бяхме включени като косвени бенефициенти", каза тя.

„Горе-долу науката е поставена в такава ситуация, че от нея да се взема, а не да й се дава шанс и възможност в бъдеще да се развива. Не мога да си представя защо се унижаваме, атакувайки най-традиционното място, където се прави наука, опитвайки се да пренасочваме пари уж за научно-изследователски центрове към университети, за да разтурим една къща, която е построена, и да направим палатка", коментира пиарът на академията.

„България има някакво достойнство в рамките на европейското семейство и то се крепи на няколко стълба - изкуството, спорта и науката. Искаме образованието да ни е добро, то не е добро. За да стане то добро, значи, че трябва да уважаваш човека, който е образован и който е най-високо ниво образован, занимавайки се с наука", каза Христова. Според нея това уважение се изразява в респект, отношение, а то в пари, някакви пари, средно, за справяне с житейските ситуации като плащането на тока например. „Ако няма такова уважение, как можеш да искаш хората да се образоват", попита социалният психолог.

„Много е хубаво човек да уважава историята си, традицията. Имаме БАН, създадена от Левски и от Марин Дринов. Защо трябва да плюем БАН? Защо трябваше да не вземем пари, за да не ги дадем на БАН? И защо трябваше да му смачкаме имиджа, за да пренасочим парите някъде другаде, за да построим палатките", попита д-р Христова.  

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл