ЦУМ не се продава, а се отдава под наем. Това заяви пред Дарик собственикът на емблематичната сграда Георги Гергов, по повод появилите се твърдения, че бизнесмени и културни дейци от Русия са поискали да купят сградата на ЦУМ, за да направят в нея Музей на православието.
Гергов допълни, че от години води преговори с управляващите, за да може в сградата да се помещават различни изложби.
Собственикът на ЦУМ отрече информацията, че сградата ще бъде продадена на руски бизнесмени. По думите му в момента се водят преговори за изложба на православието, която да се помещава в сградата.
„Няма да има такава сделка за продажба на ЦУМ, но са водени разговори за изложби. Това, което направихме за американската изложба „Човешко тяло" - там протекоха разговори един път, два пъти, три пъти за отдаване на цялата търговска площ на ЦУМ за направа на такъв музей за изложба, като си продължават разговорите и сега, въпреки че ние още не сме приключили с държавата. ЦУМ не се продава, а се отдава под наем. Това му е бизнесът на ЦУМ", уточни Гергов.
Той заяви, че правителството трябва спешно да вземе решение по въпроса дали ЦУМ ще стане исторически музей.
Сградата на ЦУМ е подходяща, както по площ, така и по местоположение, само за един музей - Национален исторически музей на България. Това каза по-рано директорът на НИМ проф. Божидар Димитров пред агенция Фокус.
По думите му сградата на ЦУМ стои в идеалния център на българската столица, заобиколена е от древни руини, свързани с римската, но и с българската история, и е в една великолепна българска среда, свидетелстваща и за необикновената толерантност на българския народ, несрещана в Европа.
"Именно около тази сграда, в центъра на прословутата "кърпичка", има храмове на четири религии, които на други места взаимно на се търпели и са предизвиквали огромни кръвопролития: православната църква „Св. Неделя", католическата църква „Св. Йосиф", „Баня баши" джамия и еврейската синагога. Музей на православието може би е необходим на някоя държава, но мисля, че най-подходящо би било - той да бъде в Москва, която сега се явява център на православието в световен мащаб. От около 220 милиона православни християни, над 150 милиона живеят на територията на Русия и прилежащата й част от Украйна", обясни проф. Божидар Димитров.
По думите му, ако богатите руснаци искат да направят нещо за българското православие, те имат много други големи възможности, които щедро ще им бъдат предоставени. "Например, богатите руснаци, могат да отделят една сума, която за нас, за съжаление е значителна, за реставрация на стенописите в храм-паметника „Св. Александър Невски".
„Това е най-голямата църква в света, просветена на руския светец. Или - да отпуснат необходимата сума за реставрация на голямата базилика в Плиска, най-голямата църква в Средновековна Европа, център на българското православие, откъдето са тръгнали за Киевска Рус книжовниците с богослужебни книги, които покръстиха Русия. Факт, който днес се признава и от руския патриарх и настоящия руски министър на културата. Голямата базилика е била църква в центъра на един огромен манастирски комплекс скрипторий, където именно са се пишели книгите и за България, и за Русия в онази тъй далечна епоха", каза проф. Божидар Димитров.
