Български прототипи на роботи за рехабилитация на пациенти, преживели инсулт, бяха демонстрирани от учени по време на дискусия за достъпна роботизирана рехабилитация. Дискусията е организирана от Асоциацията по инсулт и афазия, съвместно с Института по роботика към БАН.
Прототипите на работите са разработени от учени от Института по роботика към БАН. В рамките на дискусията беше демонстриран робот, който може да разговаря на български език с пациента или с негов близък и да препоръчва различни дейности, които биха могли да подпомогнат социализацията на болния. Роботизирани прототипи за рехабилитация на пръсти, китка и ръце на пациенти след инсулт, с които се постига достатъчна повтаряемост на необходимите движения, представи д-р Тони Валайил от института.
Социални роботи за психологическа подкрепа на пациенти след инсулт и техните семейства показа проф. Анна Лекова. Те могат да разпознават пациента, да разпознават усмивка, да се усмихват, да се учудват, да премигват, да разговарят с пациента, да подпомагат логопедичната му рехабилитация, каза проф. Лекова. Роботът има настроени модели да разпознава речта. Демонстрираният по време на дискусията робот, който е шведска разработка, струва близо 30 хиляди долара.
В момента работим върху разработването на ръкавици, с които във виртуална реалност да могат да се местят предмети, каза още проф. Лекова. Смятаме да приложим и терапията, чрез която здравата ръка се движи и предава движението върху болната ръка, като се опитваме да „излъжем“ мозъка, че болната ръка мести предмети.
Роботизираната рехабилитация намалява дългосрочната инвалидизация на пациента, подпомага социализацията му, повишава неговата самостоятелност, каза Дорина Добрева, председател на Асоциацията по инсулт и афазия. За въвеждането на робот асистирана рехабилитация за пациенти, преживели инсулт или травма, имаме подкрепата на работодателите, на бизнеса, на пациентските организации, каза още тя и припомни, че засега в България такъв тип рехабилитация се заплаща от НЗОК само за децата.
Роботизираната рехабилитация след инсулт в дома е напълно възможна чрез преносими роботизирани устройства, добави тя. По този начин освен възстановяването на пациента, той не губи време, за да стигне до рехабилитационен център, придържа се редовно към графика за терапия и играе активна роля във възстановяването си, намаляват дългосрочните разходи за здравеопазване чрез минимизиране на болничните посещения, каза още тя. Провокацията на мозъка чрез виртуална реалност го карат да работи по определен начин, променя се невропластичността му, провокира любопитството у пациента.
Емоционалното и физическото състояние на пациента са свързани и подобряването на едното състояние води до подобряване на другото, а комбинирането на двата подхода води до по-добри резултати, каза проф. Таньо Танев, директор на Института по роботика. По думите му в института имат идея да разработят концепция за комбинирана интегрирана роботизирана рехабилитация след инсулт или травма.
