60 на сто от инфекциозните болести по Европа са в България и Румъния. Това заяви професор Тодор Кантарджиев от Националния център по заразни и паразитни болести по време на представянето на Стратегическата рамка за подобряване на здравето на нацията в периода 2014-2020. Твърдението му бе провокирано от изказване на заместник-здравния министър Десислава Димитрова, според което смъртността у нас, породена от инфекциозни заболявания, е намаляла. По думите на Кантарджиев това може да бъде вярно за Великобритания през 80-те години, а България трябвало да се замисли за хроничното пренасяне на инфекциозни болести. Тук сме се събрали 200 души, подчерта експертът по време на представянето на проекта в парламента, и допълни: „10 от нас имат хепатит C или B".
Рамката за следващия програмен период се основава на данни за това, че смъртността от инфекциозни заболявания намалява, но смъртността от хронични заболявания остава, обясни заместник-министърът на здравеопазването Десислава Димитрова: „Това е тенденция за цяла Европа. 67% от умиранията са за сметка на болестите на органите на кръвообращението, ракът е отговорен за други близо 16%".
Според председателя на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов 80 на сто от съдържанието на предишните стратегии било насочено към мерки срещу тютюнопушенето, а едва 20 процента били отделени за останалите мерки за здраве: „Те просто бяха безсмислени. Бих помолил и министерство и всички, от които зависи такава стратегия, много внимателно да бъде проучена тази от 2001 г. Там се казва, че 2006 г. България трябва да заделя 6% от БВП за здравеопазване".
Сред препоръките, които според д-р Димитър Ленков от съюза би трябвало да залегнат в новата стратегия, е намаляването на броя на здравнонеосигурените лица, които у нас били между 1,2 млн. и 1,9 млн.: „Ние може би сме единствената държава в ЕС, която на 7 млн. население има 1,2 млн. здравнонеосигурени. По данни в Германия на 70 млн. са 45 хиляди здравнонеосигурените".
Здравният министър Десислава Атанасова обобщи проблемите в здравеопазването с твърдението, че в предишните години то е било някъде назад в приоритетите на страната. Тя допълни, че ако България няма точно оформена стратегическа рамка по отношение на действията, които ще предприеме в сектора, то няма смисъл да очакваме европейско финансиране в системата. Атанасова посочи, че основни приоритети за следващия период са именно еврофинансирането, редом до електронното здравеопазване и подобряването на спешната помощ.
Здравният министър Десислава Атанасова обяви, че не изпитва притеснение от факта, че мъжът й е спечелил обществена поръчка, докато тя стои начело на здравното ведомство. Става въпрос за поръчка, на която община „Враца" е възложител, уточни министърът и допълни, че поръчката е обявена в Агенцията за обществени поръчки и съпругът й е кандидатствал, заедно с всички, които имали интерес. Специално за тези позиции обаче според Атанасова не е имало други желаещи и така съпругът й спечелил въпросната поръчка. „Не виждам нищо нередно в това," категоричен бе здравният министър.
