Централните банки от цял свят, включително руската, както и преди, предпочитат американската валута, поставяйки я над всички останали, се казва в коментар на "Уолстрийт Джърнъл".
Трябва да отбележим, че Пекин пристъпи към стратегическо увеличаване на юана в международната търговия и усили притока на своята валута на световните финансови пазари. "Дойче Банк" прогнозира, че през тази година делът на международните търговски операции в юани ще нарасне с 50% и ще достигне около 6 трилиона юана /1 трилион долара/, допълва БГНЕС. Това са 20% от общия обем на търговия на азиатския гигант.
Пекин иска да интернационализира юана, отчасти по икономически причини. Това ще помогне на икономиката на страната да се приспособи към световната икономика. Но има и политическа цел: Китай иска юанът да стане една от ключовите валути, която централните банки от цял свят съхраняват в своите трезори. Юанът като "резервна валута" ще стане символ на международната мощ и влияние на Китай.
Но никой няма капка съмнение в това, че доларът, както и преди, царува.
Чуждестранните инвеститори изкупуват в рекордни количества американски дългови книжа. В резултат на това в началото на месеца доларът достигна до рекордното си за последните 5 години ниво. Чуждестранните инвестиции в ценни книжа на американската хазна през август достигнаха рекордната сума от 6 трилиона долара в условията, когато Европейският съюз балансира на ръба на поредната рецесия, спадът на нововъзникващите пазари и трудната битка на Япония за съживяването на своята застинала икономика.
Делът на долара в общия обем на световните валутни резерви за последните 20 години остана устойчив. През 1995 г. доларът представляваше 59% от общия обем на световните валутни резерви, данните за които бяха постъпили в Международния валутен фонд. До спукването на балона в сферата на информационните технологии в началото на новото хилядолетие този дял се увеличи до максималното си равнище от 72%, но за последните четири години отбеляза застой на нивото от около 61%.
