Цената на хляба расте и до новата зърнена реколта няма тенденция да се успокои на някакво равновесно равнище. Това каза в предаването „Кой говори“ по Дарик председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите „Хляб за България“ Георги Попов. Той допълни, че тя расте плавно и повишението спрямо цената на пшеницата изостава, като настоящото поскъпване на хляба е резултат от предходната корекция в посока нагоре при зърното.
Според Попов пазарът не позволява рязък ценови скок от 20 процента за кратък период, каквато прогноза имаше, затова поскъпването ще е плавно за дълъг период от време, който по думите му е до новата реколта. През последната седмица има успокоение на цените, на които производителите реализират на пазара зърнените култури, като пшеницата е на цена от 450-460 лв./тон, обясни от своя страна секретарят на Асоциация на земеделските производители Ивайло Тодоров.
Държавата има механизъм, по който може да гарантира относително спокойствие на пазара на зърно и зърнени продукти, откъдето вече да бъдат спокойни и цените на производните им стоки. Тук става въпрос за интервенционната агенция, която е европейски механизъм и бе създадена, но за съжаление в България нямаме достатъчно запаси, за да може да се интервенира на пазара, каза Георги Попов.
По отношение на възможността за картел при зърнопроизводителите по думите на представителя на асоциацията Ивайло Тодоров „даже няма как да се мисли в тази посока“. Земеделските производителители са 100 000, от тях зърнопроизводителите, по-едрите са 20-25 000. При такъв брой и структура няма как да има картел, може би това е ясно за абсолютно всички, каза той. Според него има абсолютно нормално пазарно поведение на цените.
„Комисията за защита на конкуренцията показа през последните години, че може да разкрива картели. Вярвам и се надявам на техния професионализъм, наблюдавайки тези пазари, ако има възможни такива споразумения, те да ги разкрият. За мен е важно да се знае, че институцията наблюдава и наистина разследва“, каза председателят на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов.
Механизмите, с които държавата може да влияе на цените на храните като цяло откакто сме член на Европейския съюз, са много малко, разясни Николов. Нямаме възможност да влияем чрез митнически такси, нямаме възможност са боравим свободно с държавния резерв, остава единствено данъчната политика, каза той и допълни, че най-очевиден е механизмът с ДДС, защото останалите данъци по-трудно биха могли да се диференцират по сектори, докато за ДДС-то винаги можеш да определиш по-ниска ставка, която да се отнася например само за бял хляб. „И това е практика в много от новоприсъединилите се държави членки на ЕС. Голяма част от тези държави имат пакет от основни хранителни стоки, за които ДДС е наполовина спрямо останалите и това е начинът, с които те са решили да провеждат социална политика в тази област“, коментира председателят на потребителската асоциация Богомил Николов.
