Намерението на управляващите да изнесат дейности и структури на администрацията извън София ще допринесе за балансирано, устойчиво развитие на градовете, ще се намали свръхконцентрацията на структури в София, ще се подобри достъпът до услуги чрез приближаване до потребителите. Това каза в предаването „Кой говори" по Дарик депутатът от ГЕРБ Пламен Нунев.
Той подчерта, че изборът на дейностите и градовете, където те ще бъдат изнесени, е предмет на бъдещо решение, а към момента всичко е в рамките на тезите и прогнозите. Депутатът допълни, че не трябва да се създава напрежение между столицата и останалата част от страната. Народният представител от Русе каза още, че идеята се приема изключително добре в регионите и даде за пример своя избирателен район.
По думите му в големите областни центрове, където има университети, има достатъчно и административен, и интелектуален потенциал за изнасянето на структури. Нунев каза, че функционален анализ на ведомствата е правен още в началото на мандата от Съвета за административна реформа и тогава са били преструктурирани 29 звена в държавната администрация.
Местенето на структури като мярка за пестене на пари
Икономистът Георги Ангелов от „Отворено общество" изрази принципната си подкрепа за идеята, като подчерта, че е много важно как тя ще се реализира. По думите му добрият вариант е не просто разместване, а да стане така, че да се пестят пари и да има по-качествени услуги.
Ангелов обясни, че смисълът от подобен ход би бил да се пестят разходи от една страна, като се местят дейности и служители, работни места в по-нискоразходни райони и в същото време да помогне на заетостта там. Според него ще се спестят и средства за имоти, защото в София липсват сгради и има постоянно натиск да се инвестира в нови. „Тоест ако се направи така, че да се преместят дейности и служби, така че да се премахне дефицитът от сгради в София, ще може да се настанят и съдилища, и всички, на които им липсват сгради, без да има нужда да се строят нови и по този начин да се спестят тези средства", каза той.
Децентрализация или деконцентрация
От своя страна Борислав Цеков от Института за модерна политика подчерта, че няма ясен анализ за изнасянето на дейности от София. Той смята, че се тръгва „урболешката" по отношение на реализирането на идеята. „Ако един предприемач, свързан с някакви свои административни нужди, трябва да тича от един град в друг при различни ведомства, това е затруднение за гражданите при липсата на електронно правителство и на нормални електронни услуги", каза той.
Според Цеков има резон малки специализирани ведомства да се изнесат от столицата и даде като пример агенции в рамките на земеделското министерство, както и Морска администрация. Той обаче е категоричен, че идеи като тази НАП да се премести във Велико Търново, а Агенция "Митници" - в Русе, се неудачни и ще създадат повече проблеми, отколкото ще решат. Подобна стъпка според него би могла да разклати административния капацитет например. По думите му има и положителни страни, но негативите биха били повече.
„Мисля, че се правят поредните реорганизации от живковски тип, нищо не се реформира. Тук не става дума за децентрализация. Това може да се нарече при това с уговорки деконцентрация на администрацията, в никакъв случай не е децентрализация във вида прехвърляне на правомощия, разпределяне на правомощия на местни и регионални власти", каза Цеков.
Той определи идеята като „шум в системата" и изрази опасенията си от неколкократни размествани, с оглед на тезата, че ако се реализира дейността по преместване на институциите в заложените кратки срокове от сегашните управляващи, ще дойде следващото правителство и ще върне нещата в настоящия им вид.
Чуйте цялото предаване:
